Решение по дело №108/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 77
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20191820200108
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр.Елин Пелин, 14.06.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично заседание на  тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 108 по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

   Постъпила е жалба от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК……………..*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ….. срещу Наказателно постановление № СИ-60/13.03.2019 г. на Началника на Регионален отдел "МН Западна България" на Главна дирекция "Метрологичен надзор" (ГДМН) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.85, ал.2 вр. чл.85, ал.1, от Закон за измерванията /ЗИ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.44, т.4 във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление  е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че случаят е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като при така установените обстоятелства не са налице вредни последици и липсва обществена опасност. Твърди се, че наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, нито се е произнесъл в тази насока, поради което наказателно постановление подлежи на отмяна.

 

     Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

     Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

     Административно-наказващият орган, редовно призовани, не изпращат представител, депозират писмено становище по жалбата.

      РП  Елин Пелин редовно - призовани не изпращат представител.

      Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

     Видно от обжалваното Наказателно постановление  № СИ-60/13.03.2019 г. на Началника на Регионален отдел "МН Западна България" на Главна дирекция "Метрологичен надзор", същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1С 238/22.10.2018 г. по описа на ГД „Метрологичен надзор” срещу „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД. Наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На 29.08.2018 г. около 12:35 часа в обект водомерна шахта, находяща се в имот в с.О., община Е., на абонат Д.Д. с аб. № ……, използва за измерване на доставеното количество студена вода за питейно-битови нужди водомер, произведен от Б. – гр.П., тип ВКЕСВ  5 СРБ , с идентификационен номер…….., с технически и метрологични характеристики: номинален разход Qn 2,5 m3/h, който в момента на проверката се намира в употреба, тъй като е монтиран на водопроводното отклонение към водопроводната инстаталия на сградата и осигурява снабдяването й с вода за питейно – битови нужди. Описаният водомер е със знак за първоначална проверка – знакът за първоначална проверка е съгласно чл.846, т.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /ДВ бр.98/2003 г. изм.и доп/ /НСИПМК/, Приложение № 51 и представлява пломба съставена от две части: част А с индивидуален номер на проверителя „……“ и част „Б“ с последните две цифри на година на извършване на първоначалната проверка – 00, т.е. първоначалната проверка е била извършена през 2000 г.. Съгласно чл.835а, ал.2 от НСИПМК когато средствата за измерване са пуснати в действие до края на календарната година, следваща годината на извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка. Съгласно чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на Председателя на ДАМТН. Последващата проверка за водомери с Qn 15 m3/h, какъвто е описаният водомер се извършва на всеки пет години – тази периодичност е определена в Заповед № А-412/16.08.2004 г. на Председателя на ДАМТН, както и във всички последвали във времето заповеди, издадени на основание чл.43, ал.3 от ЗИ, вкл. до действащата към момента на установяване на нарушението Заповед № А-333/29.05.2014 г. изменена със Заповед № А-791/30.09.2015 г.. Следователно по отношение на посочения водомер 5 годишният период е  изтекъл на 21.12.2005 г. и след тази дата на водомера, намиращ се в употреба е следвало да бъде извършена последваща проверка, респ. да му бъде поставен знак за последваща проверка съгласно чл.846, т.5 от НСИПМК, с което е нарушил чл.44, т.4 във връзка с чл.43, ал.1 от ЗИ, поради което  е наложено административно наказание на основание чл.85, ал.2 вр. чл.85, ал.1 от ЗИ - имуществена санкция в размер на 200.00 лева.

    АУАН е съставен от актосъставителя Л.С.П. и подписан от свидетелите И.И.С. и Е.Н.Н. и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице - юрисконсулт Т.Б., която не прави възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са  депозирани възражения. АУАН е съставен за извършено нарушение на чл.44, ал.4 вр. чл.43, ал.1 от Закона за измерванията.

     По делото е представена Заповед № А-33/14.01.2019 г. на основание чл.94, ал.2 от ЗИ на председателя на ДАМТН, от която се установяват оправомощените лица, които могат да издават наказателни постановления в случаите по чл.84, чл.87 и чл.88 от ЗИ. Видно от същата заповед, началниците на отдели на ГД „Метрологичен надзор”, изброени изчерпателно, могат да издават наказателни постановления за нарушения по чл.85, чл.86, чл.89, чл.90, чл.91, чл.92 и чл.93 от ЗИ, сред които е и Г.Х.Д. – началник на регионален отдел МН „Западна България”.

  Със заповед № А-197/07.03.2018 г. на основание чл.94. ал.1 вр. чл.75, ал.1 от ЗИ председателят на ДАМТН е определил длъжностите лица, които да извършват проверки и да съставят АУАН по ЗИ, включително актосъставителят Н.И.Д..

     По делото са разпитани свидетелите Л.С.П., И.И.С. и Е.Н.Н.. Свидетелката П. сочи, че във връзка с ежегодно извършвани планови проверки, на процесната дата - 29.08.2018 г. установила, че в имот на битов абонат находящ се  в с.О., средството за измерване – водомер е без знак от метрологичен контрол, тъй като наличният знак от първоначалната проверка датирал от 2000 г., поради което водомерът е с изтекъл срок на валидност още през месец 12.2005 г.. Свидетелите С. и Н. са само свидетели по съставянето на АУАН и не са присъствали на самата проверка.

      При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:        

      Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, но разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:                                                                                          Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията на чл.57 и 58 от ЗАНН. Правната квалификация на деянието е определена правилно, като е налице пълно съответствие между обстоятелствената част на АУАН и тази на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно от административно-наказващия орган, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.              Съгласно разпоредбата на чл.44. ал.4 от ЗИ, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не ги използват без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1. Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка съгласно чл.43, ал.1 от ЗИ.                                      От събраните в хода на делото доказателства се установява, че е осъществен състава на нарушението, за което на жалбоподателя е наложена имуществената санкция. Задължението му да поддържа и контролира процесния водомер за студена вода за питейно-битови нужди, е именно на дружеството жалбоподател, като лице, което използва средството за измерване по смисъла на Закона за измерванията и е негово задължението да не използва средства за измерване без знак за последваща проверка по чл.43, ал.1 от ЗИ. Водомерите, като средства за измерване подлежат на последваща метрологична проверка, съобразно чл.43, ал.1 от ЗИ. Разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗИ изрично забранява използването на средства за измерване без знаци за последваща проверка. За да се приеме, че водомерите отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИ, следва същите да бъдат проверявани в определените на основание чл.43, ал.4 от ЗИ със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор срокове с оглед отговорността на жалбоподателя монтираните от него измервателни уреди да осигуряват точност и достоверност на измерванията.                                                           В конкретния случай е санкционирано юридическо лице и в тази връзка правилно е определен вида на административното наказание - имуществена санкция в съответствие с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН. Размерът на имуществената санкция е законосъобразно определен на основание чл.85, ал.2 от Закон за измерванията в минимален размер  - 200 /двеста/ лева, като именно този размер се явява съответен на степента на обществена опасност на нарушението и би изпълнил целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.                                                                      Що се отнася до искането на жалбоподателя за определяне на нарушението като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, без жалбоподателят да бъде санкциониран, то същото следва да се остави без уважение, тъй като няма основание да се приеме, че случаят разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията дадена в чл.93, т.9  от НК, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Без правно значение е дали водомерът е бил изправен, тъй като разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗИ забранява използването на средства за измерване без знаци за последваща проверка. Нарушението е формално, а за съставомерността му не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме, че това е предпоставка за приложението на чл.28 от ЗАНН, в каквато връзка е изложил доводи жалбоподателя. Неизлагането на мотиви от административно-наказващия орган относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН не представлява само по себе си съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като  издаването на наказателното постановление означава, че наказващия орган очевидно е приел, че случая не е маловажен. Следователно правилно наказващият орган е издал наказателно постановление, макар и да не е изложил доводи по чл.28 от ЗАНН.                                                 Предвид гореизложеното съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с императивните разпоредби на ЗАНН и не са налице основания за неговата  отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.

     Воден от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СИ-60/ 13.03.2019 г. на Началника на Регионален отдел "МН Западна България" на Главна дирекция "Метрологичен надзор" към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.           

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: