ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 716 24.07.2020 г. град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На двадесет и четвърти
юли 2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1448 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Т.Я.Т., като баща и законен представител на малолетния Й.Т.Я.,
чрез адвокат П.К.от САК, срещу Определение №1033/23.06.2020 г. по гр.д. №752/2020
г. на РС Казанлък, с което производството по делото е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението
е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи,
че спирането на производството ще удължи ненужно продължителност на
производството. Сочи се, че липсва основание съдът да откаже да се произнесе по
претенциите на ищеца, тъй като независимо от наказателното производство са
налице всички необходими доказателства за установяване има ли вина делинквентът
за настъпване на процесното ПТП. Излага, на следващо място, че понятието за
вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право. Аргументира се,
че деянието може да съставлява деликт и без да е престъпление, а вината при
деликтната отговорност се предполага. Счита, че производството може да бъде
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК само при висящо наказателно
преследване в съдебна фаза, за каквото не са представени доказателства, нито се
твърди, че срещу делинквента е внесен обвинителен акт. Сочи, че предпоставките
на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК също не са налице. Моли да бъде отменено
обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане по същество.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от другата
страна, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, чрез юрисконсулт Д.В., в който се взема
становище за неоснователност на частната жалба.
Частната
жалба е подадена от надлежна страна в процеса в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК
и е насочена против валиден съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството
пред РС Казанлък е образувано по повод искова молба, подадена от Т.Я.Т., като
баща и законен представител на малолетния Й.Т.Я., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на телесни увреждания
при ПТП, причинено от застрахован при ответното застрахователно дружество
водач.
С
отговора на исковата молба ответникът е поискал на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК да бъде спряно производството до приключване на досъдебно производство
№1107/2018 г. по описа на РУ – Казанлък с аргумент, че същото е от значение с
оглед изясняване вината за процесното деяние и функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя и евентуалния размер на дължимото обезщетение.
Към
исковата молба е приложено писмо от МВР, Районно управление – Казанлък от 07.02.2019
г., от което е видно, че в посочената институция се води досъдебно производство
под номер ДП 284 ЗМ 1107/2018 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК относно пътнотранспортно произшествие на 08.09.2018 г.
С
обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване
на досъдебното производство №1107/2018 г. по описа на РУ Казанлък, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Частната
жалба е основателна.
Според
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. Касае се за спиране на делото поради преюдициалност на
едното дело спрямо другото. Според константната практика на ВКС фактът на
образувано досъдебно производство не е основание да се постанови спиране по
реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (напр.
Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д. №745/2012 г., Определение №566/19.09.2013
г. по ч.гр.д. №5301/2013 г.).
Преценката
на въззивният съд при проверка на основанието за спиране на производството
следва да бъде въз основа на релевираните обстоятелства, като въззивната
инстанция не е обвързана от дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на извършеното процесуално действие, а следва да провери дали тя
съответства на установените по делото факти. Когато първоинстанционният съд се
е произнесъл по фактическите обстоятелства погрешно, въззивният съд може да
измени правната квалификация, като посочи вярната правна квалификация (Определение №634/17.11.2015 г. по ч.гр.д.
№5418/2015 г., III ГО).
Затова
при преценка на въведените обстоятелства въззивният съд намира, че също не е
налице и основанието за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т.
5 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството по
делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.
Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по
гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат
значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно
производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или
когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни
обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (в този смисъл са Решение №116/15.05.2013 г.
по гр.д. №745/2012 г., IV ГО; Определение №566/19.09.2013 г. по гр.д.
№5301/2013 г., IV ГО; Определение №782/29.11.2013 г. по гр.д. №7165/2013 г, IV
ГО). Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали
е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското
производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, нито дори фактът на
образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови
такова спиране.
За
приложението на чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда
гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Такива
обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът, като
следва да се прецени доколко обстоятелствата, които се проверяват от
прокуратурата, биха били от значение за правилното решаване на спора. Изискването
престъпните обстоятелства да се констатират от съда, разглеждащ гражданскоправния
спор, означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от
прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е
образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е
основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1,
т. 5 от ГПК.
В
настоящият случай съдът не е разкрил сам такива обстоятелства, тъй като не са
извършвани процесуални действия, нито са събирани доказателства, от които да
може да бъде направена подобна констатация. От писмото на МВР, Районно управление
– Казанлък от 07.02.2019 г., от друга страна, не се установява срещу кое лице
се води производството, на какъв етап е същото, дали е приключило и с какъв
резултат.
По
всички изложени съображения, съдът приема, че не е налице основание за спиране
на производството нито по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, нито по чл. 229, ал.1, т.
5 от ГПК. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно, а делото – върнато на районния съд за продължаване на процесуалните
действия.
По
изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение №1033/23.06.2020 г. по гр.д. №752/2020 г. на РС Казанлък, с което е
спряно производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС Казанлък за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: