№ 2389
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110149608 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 49608 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „..............“ ЕООД, с ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „................, представлявано от
управителя Б.А., против А. Ю. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „П.З.“ № ......., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., дължима по договор за заем
1
от 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
- 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. При условие на евентуалност са предявени искови претенеции за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., като получена от ответника без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, съответно за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., като получена от ответника на отпаднало основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 12.09.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.12.2018 г. предоставил на ответника
сумата от 5 000 лв. в заем от касата на дружеството, за което бил разпечатан ордер,
подписан от ответника. Също така твърди, че в ордера не било посочено основание за
предоставяне на паричната сума, поради което управителят на ищеца посочил като
основание временен заем. Страните не уговорили срок за връщане на паричната сума, като
се разбрали тя да бъде върната при поискване. Сочи, че ответникът разполагал и с
пълномощно от търговеца за извършване на определени действия от името на дружеството.
Излага твърдения за наличие на трудово правотношение между страните, прекратено от
ищеца. Независимо от отправената до ответника покана за връщане на предоставената в
заем парична сума, отказал да я приеме, а впоследствие на 22.02.2021 г. му била връчена
нотариална покана за връщане на предоставената в заем парична сума, при условие на отказ.
По повод на образувано дело по искова молба на ответника срещу ищеца, в съдебно
заседание на ответника по настоящото дело му била връчена покана за връщане на
дължимата парична сума. В случай че не е налице основание за връщане на претендираната
от ищеца сума, ищецът предявява иска като дължима от ответника, поради поучаване на
сумата без основание, съответно като дължима на отпаднала основание. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника А. Ю. К., с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения във връзка със сключен между страните
договор за заем. Твърди, че извършеното отбелязване на основанието в издадения ордер от
ищеца, било във връзка с водено от ответника дело и с цел извършване на прихващане. Не
спори наличие на трудово правоотношение между страните. Твърди, че сметката, по която
сумата била осчетоводена от ищеца, не представлявала предоставен заем, а погасяване на
дължимо трудово възнаграждение, дължимо от ищеца на ответника. Не спори, че към месец
декември 2018 г. ответникът е бил служител на ищеца. Оспорва дължимостта на
претендираната парична сума и на евентуално предявените основания. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции като неоснователни, претендира направените по делото
разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във връзка чл. 240 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД. Направено е искане по чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
От представените заверени преписи от Заповед № 198 от 09.09.2020 г. и Заповед №
198а от 09.09.2020 г. се установява, че трудовото отношение между страните е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като на ответника е било определено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ, а видно от представения заверен
препис от обратна разписка, същите са връчени на ответника на 10.09.2020 г.
От представения заверен препис от Разходен касов ордер № 1287 от 06.12.2018 г.
„..............“ ЕООД е предоставило на А. К. сумата от 5 000 лв. с основание: временен заем, за
което последният се е подписал. Като доказателства по делото са представени и извлечения
от счетоводните книги на ищеца.
Видно от представения препис от Решение № 20050479 от 27.07.2022 г. по гр.д. №
60310/2020 г. по описа на СРС, 74 състав, съдът е осъдил „..............“ ЕООД да заплати на А.
Ю. К. дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. От представения
заверен препис от платежно нареждане от 17.08.2022 г. се установява, че ..............“ ЕООД е
платило по сметката на А. Ю. К. сумата от 11 303,03 лв. с основание съдебното решение по
посоченото по-горе дело, като в размера на сумата е включена и законната лихва.
От представения заверен препис от покана, отправена от ищеца до ответника и
получена от последния на 01.02.2021 г. се установява, че ищецът е поканил ответника да
върне дължимия заем, а от представения заверен препис от нотариална покана е видно, че
ищецът е поканил повторно ответника да върне предоставената в заем парична сума, която
покана е била връчена на ответника на 22.02.2021 г. при откказ.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза – основно и допълнително, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че на 06.12.2018 г. с Разходен касов ордер № 1287 от
„..............“ ЕООД е била изплатена сума от 5 000 лв. с получател А. Ю. К. и с основание:
временен заем. Сумата от 5 000 лв. е била осчетоводена на 06.12.2018 г. по сметка 422 –
Персонал по заплати други разчети/А. К., като сумата не е върната на дружеството и стои на
салдо по счетоводна сметка 498 – Други дебитори. Вещото лице също така установява, че
върху сумата от 5 000 лв. няма начисляван данък общ доход и осигуровки. Видът на
плащанията към А. К. за периода от 31.03.2016 г. до 09.09.2020 г. са, както следва: заем,
трудови възнаграждения, обезщетение по чл. 220 и чл. 224 от КТ, изплатено обезщетение по
съдебно решение. В съдебно заседание вещото лице установява, че е допустимо прехвърляне
в друга сметка, като прехвърлянето е извършено на 17.08.2022 г., а разходният касов ордер
от 06.12.2018 г. съдържа всички реквизити.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
По делото е безспорно установено, че ответникът е бил в трудово правоотношение с
ищеца, което е било прекратено и ищецът, в качеството му на работодател, е изплатил
дължимите на ответника обезщетения по силата на влязло в сила съдебно решение. Спори
се относно наличието на договорни отношения за заем между страните.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 06.12.2018 г.
между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сумата от 5 000 лв., който договор за заем намира правното си основание в чл. 240
от ЗЗД. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ищецът
доказа сключването на процесния договор. Видно и от изслушаното по делото заключение
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 5 000 лв., която е била осчетоводена в деня на сключване на
3
договора. Ето защо съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражения за
издаване на разходен касов ордер с оглед на производството за изплащане на обезщетение в
резултат на прекратен трудов договор, още повече че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е от 09.09.2020 г. – почти две години след сключване на процесния договор
за заем. По делото не са представени доказателства за връщане на заема от страна на
ответника, за което последният е бил поканен нееднократно от ищеца. Ето защо исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главниия иск, неоснователна се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 12.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същото следва
да бъде уважено.
С оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че не следва да се произнася по
евентуално предявените искови претенции, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
се явява основателно, поради в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 500 лв., от които: сумата от 200 лв. – платена държавна такса и сумата
от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. На ищеца се дължат и разноски за
адвокат, но с оглед договаряне на плащането по банков път и липса на представено
доказателство за платено адвокатско възнаграждени по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокат не следва да
бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А. Ю. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „П.З.“ № ......., ДА
ЗАПЛАТИ на „..............“ ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „................, представлявано от управителя Б.А., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД във връзка чл. 240 от ЗЗД, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, дължима по
договор за заем от 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условие на евентуалност искови
претенции от „..............“ ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „................, представлявано от управителя Б.А., против А. Ю. К., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „П.З.“ № ......., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 000 лв., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., като
получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска - 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
съответно за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., като получена
от ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска - 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5