Присъда по дело №838/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 838/2018 г. на ГОРС, пети състав

 

Районна прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против  Н.Б.Н. за това, че: На 12.11.2017 г., в гр. Стражица, причинил лека телесна повреда, изразяваща се  в причиняване на болка и страдание на полицейски орган - Г.И.Д. на длъжност полицай в „Охранителна  полиция”, РУ Стражица при ОД МВР Велико Търново, при изпълнение на службата му - престъпление по чл.131 ал. 2 т. 4 НК.

В съдебно заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимия. Зае становище, че извършеното деяние било доказано от обективна и субективна страна въз основа на събраните по делото доказателства, като подсъдимият, въпреки възприемането на  приближаващия се към него полицейски служител Д., му нанесъл удар в лицето, явяващ се продължение на действията му, свързани с участие в сбиване  с други лица. Обясненията на подсъдимия и показанията  на сина му – св. Б. се явявали изолирани от останалия доказателствен материал и житейски нелогични.

Предложи на съда  на Н. да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 НК.

Защитникът на подсъдимия - адв. Р.И. от ВТАК предложи на съда, подзащитният му да бъде признат за невинен и на основание чл. 304 НПК оправдан по повдигнатото обвинение. По делото не били събрани доказателства, въз основа на които да се приеме по несъмнен начин, че Н. е извършил деянието – предмет на обвинението от обективна и субективна страна.  Разследването в РУ Стражица било провеждано тенденциозно предвид на факта, че пострадалото лице работело като полицай в същото управление. Липсвал умисъл от страна на  подзащитния му за причиняване на  телесна повреда на  св. Д., който поради неправилна преценка на ситуацията приел, че Н. и сина му – св. Б. се бият помежду си. Неправилната преценка довела до неправилна реакция в момент, когато подзащитният му бил с гръб към полицейския служител.

Не били събрани  доказателства в настоящото производство за причиняване на  телесна повреда на св. Д., в това число не било налично освидетелстване, въз основа на което изготвената в последствие съдебно - медицинска експертиза да може да обоснове заключение за обективното й съществуване.

Подсъдимият Н.Б.Н. даде обяснения по реда на съдебното следствие, съобразно които не се призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Заяви, че е получил удари в гръб, следствие на които е оказал съпротива, но без да удря пострадалия Д..

Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 На 11.11.2017 г.  подс. Н. и сина му – св.  В.Б. били на гости в с. Благоево по повод сбор на селото. Заедно с тях празнувал и св. Б. ***. Празненството продължило през целия ден, когато подс. Н. употребявал алкохол. Късно вечерта той и сина му решили  да отидат в гр. Стражица. На изхода на св. Благоево се разминали със  св. Д.,  на когото подс. Н. предложил да ги придружи. Тримата към 23:30 часа посетили заведение „Олимпия” в гр. Стражица, където останали около час, като подс. Н. продължил да употребява алкохол. В последствие, около 01:00 часа вече на 12.11.2017 г., тримата решили да посетят дискотека ”Ралица”, която се намирала почти в непосредствена близост до заведение „Олимпия”.

При влизане в дискотеката  подс. Н. заплатил вход за тримата. По същото време вътре се намирали св.  Р. *** и св. Б., заедно със своя компания. Преди подс. Н., св. В.Б. и св. Д. да влязат в помещението на дискотеката, във вътрешността й започнало сбиване, следствие на което  участниците в него започнали да излизат навън – тълпа от 20-30 души, като по този начин изтласкали подс. Н., св. В.Б. и св. Д. нагоре по стълбите до улицата. Подс. Н. започнал да  крещи и вика сина си по име, с когото се намерили отвън. Същевременно подс. Н. бил ударен в областта на  веждата от лице посетило дискотеката и участвало в сбиването. Това ядосало подс. Н., който започнал да крещи,  както и да ръкомаха, с намерение да  достигне нападателя си и да го удари. Синът му – св. В.Б. и  други присъстващи неустановени лица държали подс. Н., за да не влезе в съприкосновение с другото лице. Тълпата участвала в сбиването била на улицата пред дискотека „Ралица”, в непосредствена близост до която се намирал магазин „ЦБА” и офис на „Еконт”. Улицата пред дискотеката била осветена, а мястото пред магазин „ЦБА” и офис на „Еконт” се осветявало от светлините на магазина и офиса. Срещу офиса на „Еконт” се намирал св. И., на местостоянка, като водач на таксиметров автомобил.

В същия  момент  в РУ Стражица бил  получен сигнал за станалото сбиване, следствие на което на място били изпратени св. Д. и  И.. Те пристигнали  със служебен полицейски автомобил, с пуснати светлини и фарове, който спрели срещу тълпата пред дискотеката, която се оттегляла към офиса на „Еконт”, с намерение да я  разбият и да попречат  на участниците в сбиването да го продължат. Слезли от автомобила и се насочили към биещите се, като били облечени в светлоотразителни  жилетки с надпис „Полиция”. Самите те извикали няколкократно:”Полиция!” и започнали да разделят лицата, които се биели по двойки. В този момент св. Д. забелязал как св. В.Б. е хванал през рамената и врата  своя баща – подс. Н. и неправилно  преценил, че двамата се бият. Насочил се към тях и  блъснал св. В.Б., за да го отдели от подс. Н.. Св. Б. паднал на земята пред подс. Н., който се разярил. Усещайки и удар в гърба си, подс. Б. се обърнал и нанесъл такъв с юмрук в лицето на  св. Д.. В този момент подс. Н. забелязал, че св. Д. е облечен в светлоотразителна  жилетка с надпис ”Полиция”, т.е. че е ударил служител на МВР. Виждайки удара по св. Д., св. И. хванал едната ръка на подс. Н. зад гърба му и поставил едната част на белезниците, след което започнал да дърпа ръката на подсъдимия, за да постави и другата  част на свободната му ръка. Подс. Н.  се съпротивлявал и не позволявал да му  бъдат поставени белезниците, както и крещял да го оставят  на мира. Около 10 минути продължило дърпането между подс. Н., св. Д. и И. без резултат. Тогава  св. Р., който след сбиването излязъл заедно с тълпата, успял да убеди подс. Н. да се подчини на отправеното му разпореждане и  да седне в полицейския автомобил.

След като подс. Н.  се вслушал в думите на св. Р., с когото се познавал, сам предоставил и другата си  ръка, за да му бъдат поставени белезници и седнал в полицейския автомобил, след което бил отведен в сградата на РУ Стражица. В последствие подс. Н. и св. Д. заедно отишли със служебния полицейски автомобил до ФСМП гр. Стражица, за да бъде отказана медицинска помощ на подсъдимия, предвид на факта, че от удара, който получил в лицето си,  му било причинено травматично увреждане, а от мястото се стичала кръв. Посещението на  подс. Н. ***, установеното увреждане и извършените манипулации били отразени в Медицински журнал (л.59).

Съобразно заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвено от вещото  лице  Г. след запознаване със свидетелските показания  депозирани на досъдебното производство, на пострадалия Д., следствие на нанесен му удар с юмрук в областта на лицето е причинено телесно увреждане, изразяващо се в кръвонасядане с оток на меките тъкани, съпроводено с болка и страдание. Ударът с юмрук е предизвикал болка, като е посочен оздравителен период от 8-10 дни.

Заключението се възприе частично от страна на съда предвид направения извод за кръвонасядане, като съдебният състав счита, че такова телесно увреждане не е било причинено на пострадалия. Вещото лице не е извършвало преглед на  пострадалия, а липсва и медицинска  документация, изготвена след извършено освидетелстване на св. Д.. С показанията на разпитаните свидетели – Д., И., Б. се събраха доказателства за налично зачервяване  по лицето на  пострадалия и леко подуване,  в която връзка се приема от съда, че следствие на нанесения с юмрук удар от подс. Н.  в областта на  лицето на Д., на последния е причинен единствено оток на меките тъкани.

Не се приема и заключението на  вещото лице досежно периода на възстановяване, определен в експертизата, тъй като самият пострадал заяви пред съда в хода на съдебното следствие, че възстановяването му е протекло в рамките на 2 дни.

Обстоятелството, че пострадалият Д. е взел решение да не се освидетелства след нанасяне на удара от подс. Н. не може  да изключи от обективната действителност факта на причиняване на телесното увреждане, което като механизъм е възприето от самия пострадал, св. И. и Р.. Възприет е и резултатът от  действията на подсъдимия от страна на св. Д., св. И. и св. Б.. Показанията на св. Д., И., Р., Б., И., Д., Б. и обясненията на подсъдимия бяха обсъдени и преценени от съда поотделно и в съвкупност. Противоречия бяха установени единствено досежно противоправните действия, извършени от подсъдимия Н. спрямо постр. Д.. Подсъдимият и св. Б. заявиха, че първият не е удрял постр. Д., като  обясненията на подсъдимия в тази част се приемат от съда като защитна версия. С подобен характер – избягване понасянето на наказателна отговорност от страна на Н., са показанията на неговия син – св. Б.. В тази част, поради изложеното съдът не им даде вяра. При разпита си в хода на съдебното следствие св. Д. и Б. депозираха показания, че не са видели подс. Б. да удря св. Д.. Св. И. депозира показания в смисъл, че е чул и разбрал за удар, но не е възприел самото му нанасяне.  При съвкупното обсъждане на показанията на св. Д., Р., И. и И., след изключване показанията на  св. Б. и обясненията на подс. Н. се прави извод от съда, че в резултат на нанесен удар с юмрук  от страна на подс. Н. в лицето на св. Д., на последния е причинено  телесно увреждане, изразяващо се в оток на меките тъкани.

Описаната фактическа обстановка се доказа от частично от обясненията на подсъдимия, показанията на св.  Д., И., Р., Б., Б., Д. и И., писмо за започнало БП - л.1, декларация за семейно и материално положение, справка за съдимост, писмо за изтърпяно наказание от 22.12.2017 г. - л.13, характеристична справка, протокол за уведомяване на пострадал от престъпление - л.20, писмо за изпълнено наказание глоба от 4.01.2018 г. -л.40, писмо от 22.11.2017 г. - л.42, писмо от 17.11.2017 г. - л.44, писмо от 16.11.2017 г., ведно с декларирани данни за недвижим имот, МПС в Община Стражица – л.46-47, писмо от 11.01.2018 г., ведно с длъжностна характеристика - л.49-51, справка от 10.01.2018 г. - л.53, график изготвен от началника на РУ Стражица, ведно с ежедневна ведомост - л.55-57, копие от амбулаторен дневник на ЦСМП Стражица - л.59, докладна записка от 24.01.2018 г. - л.64, докладна записка от 23.01.2018 г. - л.67, писмо от 1.02.2018 г. - л.69, писмо от 30.01.2018 г. - л.71, справка от унифицирана инф.система на прокуратура на Република България - л.72-73, писмо от 7.02.2018 г. –л.74, писмо от 8.02.2018 г. - л.75, докладна записка от 16.05.2018 г. - 77, докладна записка от 12.11.2017 г. - л.81, постановление за преобразуване на БП - л.91, постановление за удължаване на срока за разследване - л.93, 93а, 95, 95а, 97, 101, 103, СМУ - л.106-106а, постановление за удължаване на срок - л.113, от съдебното производство: справка за съдимост.

Правни изводи:

Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимият Н.Б.Н. е  осъществил престъпния състав на чл. 130 ал. 2 НК  - На 12.11.2017 г., в гр. Стражица, причинил лека телесна повреда на Г.И.Д. – оток на меките тъкани на лицето, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Доказа се в настоящото производство описаната в обвинителния акт лека телесна повреда по смисъла на закона, без разстройство  на здравето, както и описания  механизъм на причиняването й.  

        Следствие на удар с юмрук в областта на главата(лицето), на Д. е причинен оток на меките тъкани, довел до болка и страдание без разстройство на здравето.  В настоящия случай, въз основа на доказателствата, събрани чрез разпит на свидетелите  се установява, че пострадалият е претърпял единствено болка или страдание. Налице е краткотрайна телесна болка предизвикана от посегателството, извършено от подс. Н. към главата на пострадалия. Налице е болка, проявила се в момента на нанасяне на удара, както и страдание(продължителен процес на болката) продължил за периода на възстановяване от два дни. В случая са налице и обективни следи  следствие на  нанесения удар -  зачервяване и оток по лицето на Д.. В изложеният смисъл  е Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.

                   От субективна страна деянието е извършено при форма на вина­та  пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнателно е причинил телесната повреда на пострадалия Д., въз основа на създадени неверни представи, че е атакуван, както и следствие на внезапно  възникналата уплаха за състоянието на сина му.  Св. Д. неправилно е  възприел извършваните телодвижения от страна на св. Б. като нападение спрямо подс. Н., следствие на  което е взел решение да ги отдели един от друг посредством използване на физическа сила.

Причини за извършване  на деянието за подсъдимия Н.Б.Н. са употреба на алкохол, повлияла на погрешно създадени представи за действителната фактическа обстановка; предхождащо нападение спрямо личността на подсъдимия, причинило му телесна повреда и довело до агресивното му поведение; ниска правна култура; незачитане на установения в страната правов ред.

Обществената опасност на деянието съдът прецени като ниска,  предвид   на факта, че подс. Н. е попаднал в масово сбиване, по време на което му е причинена телесна повреда. Това, ведно с употребения алкохол е отключило агресия у Н., следствие на която той е реагирал първично и първосигнално в момента, когато е видял падането на св. Б. и е усетил удар в гърба си. Действията извършени от подсъдимия не са следствие на предумисъл, а въз основа на инцидентен умисъл, в резултат на  развилата се ситуация.

Обществената опасност на дееца съдът прецени като средно висока след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не бяха отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени лошите характеристични данни за подсъдимия.

При наличието на предпоставките, визирани в чл. 78 А НК- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер(реабилитиран);  не са причинени от деянието съставомерни  имуществени вреди;   деецът не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК; деянието се наказва с до шест месеца лишаване от свобода, или пробация, или глоба от 100.00 до 300.00 лева Н. беше признат за ВИНОВЕН  и освободен от наказателна отговорност по реда на този законов текст.

Наказанието по НОХД № 976/05 г. на ГОРС е изтърпяно на  11.01.2010 г., когато е изтекъл определеният на подсъдимия изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 11.01.2007 г. На основание чл. 86 ал.1 т. 1 НК, за това осъждане е настъпила реабилитация по право на 11.01.2010 г. Наказанието  Пробация по НОХД № 2083/07 г. на РС Русе е изтърпяно на 25.03.2009 г., поради което на  основание чл. 88 А ал. 1 вр. чл.82 ал. 1 т. 5 НК, на 25.03.2011 г. е настъпила реабилитация по право. Наказанието Глоба в размер от 200.00 лв. е изтърпяно на 29.12.2008 г., въз основа на извършено плащане, като на  основание чл. 88 А ал. 1 вр. чл.82 ал. 1 т. 5 НК, на 29.12.2010 г. е настъпила реабилитация по право и относно това наказание. Реабилитация по право за определеното общо наказание Пробация с присъединено наказание Глоба е настъпила по реда на чл. 88 А ал. 1 вр. чл.82 ал. 1 т. 5 НК, на 25.03.2011 г.

При така изложените причини за извършване на деянието, обществената му опасност и тази на дееца, настоящата инстанция счете, че следва да определи наказание под средния, ориентирано към минималния размер, предвиден в закона. В тази връзка на Н.Б.Н.  беше наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 1400.00 лв., платими в полза на Държавата, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Наказание определено към минималния, предвиден в закона размер по отношение на Н. настоящата инстанция счита за справедливо, както и че с него ще се реализират целите му, визирани в чл. 36 НК както относно личната, така и във връзка с генералната превенция. По този начин ще се попречи на Н. да извърши друго престъпление, както и ще му се въздейства предупредително; наказанието ще поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, както и ще въздейства възпитателно и предупредително и  спрямо останалите членове на обществото.

Безспорно е, че св. Д. е полицейски орган, тъй като работи в РУ Стражица при ОД на МВР гр. Велико Търново на длъжност младши полицейски инспектор -  полицай в „Охранителна полиция” към 12.11.2017 г.(л.49-51 и л.53,55-57). Не се събраха доказателства, въз основа на които да се установи по несъмнен начин, че  телесната повреда по чл. 130 ал. 2 НК е  причинена на постр. Д. в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му. Това е така, тъй като след анализ на доказателствата настоящата инстанция прие, че  преди удара с юмрук от страна на Н. към подстр. Д.,  първият е бил с гръб към пострадалия и не е могъл да го възприеме непосредствено като полицейски орган по отличителните му  белези – униформа и светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция”. От друга страна не се събраха убедителни доказателства в настоящото производство, че при пристигане на  св. Д. и И. и сигнализиране от тяхна страна с викове „Полиция, отдръпнете се!”, че  Н.  е възприел разпореждането им, а  и тях самите. Това е така, тъй като  пред дискотека „Ралица” е имало  тълпа от хора, които са си разменяли удари, а подсъдимият не е бил измежду първите, към когото са се насочили св. Д. и И.. Т. е. той е бил по- навътре в тълпата, когато до него е  достигнал св. Д., след като преди това е  разделил няколко от двойките лица, които са си нанасяли удари.

Поради изложените съображения настоящата инстанция  прие, че на 12.11.2017 г., подс. Н.Б.Н. не е причинил  телесната повреда по чл. 130 ал. 2 НК на св. Д. в качеството му на полицейски орган при изпълнение на  службата му. На основание чл. 304 НПК  подсъдимият беше признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 131 ал. 2 т. 4 НК, тъй като това деяние не е извършено от подсъдимия.

В случая  неприложима се явява процедурата по чл. 287 ал. 5 НПК, поради следните съображения: В хода на съдебното следствие не се установи, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия с обвинителния акт се преследва  по тъжба на пострадалия. Такъв би бил случая ако беше установено в хода на съдебното следствие, че постр. Д. не е имал към датата на извършване на деянието качеството на полицейски орган. В настоящия случай след приключване на  съдебното следствие и на съдебните прения, при оттегляне на съда на съвещание за постановяване на  присъдата, при анализ на събраните в хода на съдебното следствие  доказателства се установи, че не са събрани  такива, въз основа на които да се приеме по несъмнен начин, че подс.Н. е извършил деянието по чл. 130 ал. 2 НК спрямо постр. Д., съзнавайки  че причинява телесната повреда на  полицейски орган – при изпълнение на службата му

При обсъждане на въпросите обаче по чл. 301 НПК в тяхната поредност, съдът е задължен при всички случаи, когато е сезиран с тъжба, или обвинителен акт, да се произнесе  по въпроса дали е налице извършено деяние(изобщо), извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно. Постановяване на  присъда по  реда на чл. 304 НПК, с която подсъдимият  бива признат за невинен  се извършва само когато деянието  изобщо не съставлява престъпление. Обстоятелството, че относно деянието по чл. 131 ал. 2 т. 4 НК не се събраха доказателства, с които да се установи по несъмнен начин, че подс. Н. го е извършил не означава, че следва да бъде признат за невинен изобщо, тъй като при анализ на доказателствата след приключване на  съдебните прения се установи от съда, че  последният е извършил деяние по чл. 130 ал. 2 НК.

При поредността  предвидена в НПК, съдът при постановяване на присъдата първо обсъжда има ли извършено виновно от подсъдимия извършено деяние; съставлява  ли престъпление и каква е квалификацията му; подлежи ли на наказание и какво да е наказанието; налице  ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 А ал. 1 НК. При отрицателен отговор на всички тези въпроси съдът е свободен да приложи  разпоредбата на чл. 304 НПК и да признае деецът за невинен, при наличие на някоя от хипотезите,  предвидени в разпоредбата.

На основание чл. 189 ал.3 НПК, Н.Б.Н. беше осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Горна Оряховица сумата от 100.00 лева (сто лв.)  - направени по делото разноски(пътни разноски на свидетел и възнаграждение на вещо лице), както и 5.00 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189 ал.3 НПК, Н.Б.Н. беше осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР Велико Търново сумата от 105.80 лева (сто и пет лв. и 80 ст.) лв. - направени по делото разноски, както и 5.00 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: