Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 474/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл. 118, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.117, ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от с.к.
Образувано по жалба, вх.№ 3544/02.08.2021г. в АСВТ,
подадена от името на търговско дружество с фирма „ПИ ЕМ СТУДИО”ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Възрожденска”№16,
представлявано от управителя Д.В.В., действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение
№ 2103-04-12#10/16.07.2021г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на същото лице, претендиращо за нищожност на Задължителни
предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г.
на контролен орган в същото ТП. С този акт/ЗП/ на дружеството жалбоподател,
като осигурител, са дадени предписания да
заличи подадени данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО с Декларация обр.№1 за конкретно посочени лица и периоди, а именно:
Б.Й.Й. за м.08 и 09 на 2019г.;
М.Н.С. за периода 01.08.2015г. до 31.10.2017г.;
К.А.Т. за м.04 и 05 на 2019г.;
Я.Н.А. за м.02/2016г.
II.Становища на страните:
Оспорващото дружество, действа чрез
упълномощения ПП, който счита, че оспореното
Решение е незаконосъобразно. Приема, че е постановено в нарушение на
материалния закон, т.к. в същото неправилно се приема, че контролният орган на
НОИ е разполагал с материална
компетентност да издаде задължителни предписания за заличаване на данни за осигуряването.
ПП на жалбоподателя смята, че издаване на процесното ЗП е превратно упражняване на правомощия. Защото контролният орган на НОИ
не разполага с материална компетентност да обяви недействителност на трудов договор. По аргумент от чл.74 от КТ. Като
е иззел правомощието на РС, АО е издал нищожен административен акт –
процесното Задължително предписание от 24.07.2020г., с което на практика се
цели именно този резултат. Тъй като, ако бъдат заличени подадените данни за
осигуряването, то все едно работодателят признава несъществуването на трудовото
правоотношение с всеки от посочените четирима работници. На свой ред като не е прогласил нищожността на тези ЗП, директорът
на ТП на НОИ е постановил порочно Решение. Поради това същото следва да бъде отменено. Освен това
повереникът на дружеството счита, че ръководителят на НОИ не може да се
произнася по искане за прогласяване на нищожност на ЗП, извън срока за
обжалване на първоначалния административен акт.
В о.с.з. дружеството се представлява от упълномощения
адвокат, който по съображения, отразени в протокола и в допълнително
представена писмена защита, пледира за основателност на жалбата и отмяна на оспорения
акт. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото
разноски за ДТ и АВ, за което представя
Списък.
Ответникът
по оспорването – директорът
на ТП на НОИ В. Търново, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Пледира, че оспореното Решение е законосъобразно. Счита,
че в същото са разгледани подробно оплакванията за нищожност на задължителните
предписания, които правилно са приети за неоснователни. Препраща към мотивите
на оспореното Решение и представя в срок писмена защита. Основните доводи в нея са следните:
Жалбоподателят не прави ясно разграничение между
трудово и осигурително правоотношение. Указанията на контролния орган на ТП на
НОИ - Велико Търново, дадени в ЗП от 24.07.2020 г. касаят данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО - данни за доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Материалната компетентност на контролните органи на НОИ да
предпишат заличаване на данни за осигуряване произтича от разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО във връзка с чл. 16 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. Административният
орган е установил липсата на
осигурително правоотношение, която само по себе си е основание за
коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие
с действителното положение.
Подробните мотиви на АО са отразени в констативен протокол №
КП-5-04-00788407/24.07.2020 г., с който е приключила проверката по разходите на
ДОО. Същият КП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
от ГПК.
ПП на ответната страна претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. и прави възражение
за прекомерност на АВ, претендирано от жалбоподателя.
III.По
допустимостта на производството:
Жалбата срещу Решението на директора на ТП на НОИ –
гр. Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.
118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 22.07.2021 г., видно от ИД на
л.20, а жалбата е подадена на 02.08.2021 г. Оспорващото дружество е надлежна
страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/
представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на
специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97,
ал.1 от АПК, т.е. общите такива, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил
разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред
него Задължително предписание. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението
стават мотиви на ЗП. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в
отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол
решението на горестоящия административен орган. Когато обаче с него не е решен
въпросът по същество, а жалбата е отхвърлена, това не изключва приложението на
чл. 98, ал.2 от АПК. Поради това, при оспорване пред съда, последният следва да
изложи мотиви и по законосъобразността на потвърденото с Решението на директора
на ТП на НОИ задължително предписание, т.к. именно с него материално правният
въпрос е решен по същество.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Тук следва да се посочи, че е неоснователно
възражението на ПП на жалбоподателя, че
след изтичане на преклузивния срок за обжалване, директорът на ТП на НОИ
не разполагал с правомощието да се произнесе по жалба със съображения за
нищожност на ЗП. Напротив, касае се за специален процесуален ред, предвиден в
КСО, който изисква като процесуална предпоставка за съдебното обжалване
произнасянето на директора на ТП на НОИ. Посоченият като спорен процесуален
въпрос всъщност е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, потвърден от
касационната инстанция. Определение №117/30.03.2021г. на АСВТ, постановено по
АД № 156/2021г., влязло в сила на 11.06.2021г. при постановяване на Определение
№7089/11.06.2021г. на ВАС ПО кад №5782/2021г. Жалбата на дружеството е оставена
без разглеждане и преписката е изпратена на АО за произнасяне. Видно от
мотивите на оспореното понастоящем Решение на директора на ТП на НОИ, същото е
постановено именно в изпълнение на процесното определение на АСВТ. Като се е
произнесъл по въпроса за нищожността на ЗП, решаващият АО по чл.118 от КСО е
постановил акт, който освен, че е предмет на съдебен контрол е и необходимата
процесуална предпоставка за допустимост на съдебния процес. Задължителният
административен контрол е изчерпан.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
Първоначалният докладчик по делото е дал указания по
разпределението на доказателствената тежест в процеса/вж. л.9 от делото/. Доколкото
АО оспорва да е възникнало осигурително правоотношение и твърди отрицателни
факти, то на оспорващия е указано, че следва да докаже твърдените от него
положителни факти. Това , че горе посочените 4 лица са имали качеството на
„осигурено лице” по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Поради твърдяната
нищожност на ЗП, то ответникът следва да докаже наличието на материална
компетентност за упражнените правомощия на контролния орган.
Във връзка с горното ответната страна представи з.к.
от административната преписка по издаване на оспорения акт. В о.с.з. на
22.11.2021г. е приложено като доказателство АД № 156/2021г. на АСВТ.
След уважени два отвода на съдии от АСВТ, на
08.12.2021г. делото е разпределено на настоящия докладчик. В проведеното о.с.з.
на 13.01.2022г. като доказателства са приети писмени такива, представени от ПП
на оспорващия. Става въпрос за Съдебно удостоверение с изх. № 193/11.01.2022г.
на ВТРС и незаверен препис от невлязлото в сила Решение № 21/07.01.2022г.,
постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на ВТРС.
Посочените в този раздел писмени доказателства не са
оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Същите ще бъдат обсъдени по-долу
в съответната част на решението. Не са обявени безспорни между страните факти
или такива служебно известни на съда.
По правилата на процесуалния закон съдът обсъди приетите
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за
установено следното:
V.По фактите:
1. По повод
постъпил сигнал е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на
осигурителя „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД с ЕИК *********. Същата е възложена със Заповед
№ ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г. на лице с качеството на контролен орган при
НОИ, на длъжност старши инспектор по осигуряването в ТП. Заповедта за проверка
е постановена от длъжностно лице на НОИ, упълномощено със Заповед №
1015-04-67/04.04.2017г. на директора на ТП на НОИ В. Търново. На основание
чл.29, ал.2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния
осигурителен институт. При проверката са събрани множество писмени доказателства от осигурителя, данни
от публични регистри на НАП и НОИ, както
и обяснения на лицата, получили обезщетения от фондовете на ДОО, за
които осигурителят е подал данни и внесъл ЗОВ.
2. За
резултатите от проверката е съставен Констативен
протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020г., подписан от КО, на когото е възложено извършването на
проверката. Същият КП, както и Заповедта за проверка са връчени на дружеството
жалбоподател.
2.1. КП
съдържа констатации, че ТПО на лицето Б.Й. с дружеството жалбоподател е с
кратка продължителност, при договорено ТВ в размера на максималния месечен осигурителен доход/3
000лв./. А самият управител на
дружеството през вс. години се осигурява на мин. осиг. доход и не внася вноски
за ДОО. При това ТПО на лицето е прекратено на основание даващо му право на
обезщетение за безработица от ДОО. Проведено е изследване на обстоятелството
извършвало ли е лицето трудова дейност, за която подлежи на осигуряване. За
посочения при проверката времеви период са установени още 3 лица, които след
краткотрайно упражняване на трудова дейност получават различни обезщетения от
ДОО. Сред тях е и лицето М.С., която след само 10 отработени дни по
ведомост, последователно и непрекъснато получава обезщетение за общо заболяване, за
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. ТПО с нея е възникнало на
31.07.2015г. и е прекратено на 01.11.2017г.
2.2. След
извършена преценка на всички събрани доказателства, вклч. писмените обяснения
на лицата, КО изтъква противоречия, които го навеждат на извода, че при
настъпване на осигурените рискове за тези лица изобщо не е възникнало основание
за осигуряване, съгласно чл.10 от КСО §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сключването
на трудов договор е имало за цел попадането на посочените лица в кръга на
осигурените и ползване на осигурителни обезщетения. Доколкото същите лица по
собствената преценка на доказателствата от АО не са осигурени за съответния осигурителен риск, на основание посочените
разпоредби от КСО, то подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за същите горе посочени лица подлежат на заличаване, съгласно правния извод на
АО.
3. Въз
основа на посочения в т.2 от настоящото
КП от същия КО на ТП на НОИ-В. Търново са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. Връчени на управителя на дружеството – Д.В. на
същата дата. Необжалвани в
14-дневния срок, посочен в тях и изпълнени
в указания срок.
3.1. Видно
от съдържанието на ЗП на дружеството осигурител е разпоредено да подаде
декларация обр.№1, с която да заличи подадените
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за осигуряването на следните лица: Б.Й.Й.
за м.08 и 09 на 2019г.; М.Н.С. за периода 01.08.2015г. до 31.10.2017г.; К.А.Т.
за м.04 и 05 на 2019г.; Я.Н.А. за м.02/2016г. Срок за изпълнение на задълженията,
възложени със ЗП - 15 работни дни.
3.2. За
правно основание на упражненото от АО правомощие са посочени нормите на чл.108,
ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от посоченото по-горе Инструкция № 1 от
3.04.2015 г. на управителя на НОИ.
3.3. Като
мотиви на задължителните предписания е посочено, че са налице недължимо
подадени данни, защото доказателствата от проверката сочат, че горепосочените
лица не са упражнявали трудова дейност,
за която да подлежат на осигуряване, поради което данните за осигуряването им
следва да се заличат от партидите им в Персоналния регистър. Този извод е
основан на разпоредбата на член 10, ал.
1 от КСО, която предвижда кумулативното наличие на две условия за
възникването на осигуряване: упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 от КСО и внесени или дължими осигурителни вноски. Органите на НОИ
отричат да е осъществено едното условие – да е упражнявана трудова дейност.
Поради това приемат, че тези лица нямат качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО.
4. Срещу
така издадените Задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. не е
подадена жалба пред директора на ТП на НОИ от осигурителя. Вместо това, след
изтичане на преклузивния срок за обжалване на ЗП е предявен иск за прогласяване на нищожност на
Задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020 г., издадени от
Контролен орган на ТП на НОИ- Велико Търново Д.Д.- Старши инспектор по
осигуряването.
4.1. Въз
основа на подадената искова молба е образувано адм. д. № 156/2021 г. по описа
на Административен съд- Велико Търново. С Определение № 117 от 30.03.2021 г.,
постановено по адм. д. № 156/2021 г., производството по делото е прекратено и
преписката е изпратена за произнасяне на ръководителя на ТП на НОИ- В. Търново
по подведомственост. С Определение № 7089/11.06.2021 г. на ВАС е оставено в сила определението за
прекратяване на производството № 117 от 30.03.2021 г., постановено по адм. д. №
156/2021 г. на АСВТ.
4.2. В
изпълнение на този съдебен акт ръководителят на ТП на НОИ- Велико Търново издава
Решение № 2103-04-12#10/16.07.2021 г. С него е отхвърлена като неоснователна
жалбата на „Пи Ем Студио" ЕООД за прогласяване
на нищожност на задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020 г.
на контролен орган на ТП на НОИ - Велико Търново- старши инспектор по
осигуряването.
5. Срещу така
постановеното Решение на директора на ТП
на НОИ В. Търново е депозирана жалба пред АСВТ, по която е образувано
настоящото дело.
6.
В хода на съдебното следствие от ПП на жалбоподателя бяха представени писмени
доказателства, касаещи новонастъпили обстоятелства. Съдебно удостоверение на
РС/л.56/, от което се установява, че от посочените четири осигурени лица само
срещу М.С.и дружеството жалбоподател, е предявен от името на НОИ иск по чл.74,
ал.3 от КТ за обявяване на недействителност на Трудов договор №
04/31.07.2015г., сключен между същите две лица. Образувано е гр. д.№
1651/2021г. на ВТРС. Постановено е Решение № 21/07.01.2022г., с което искът
е отхвърлен. Същото не е
влязло в сила при приключване на устните състезания пред АСВТ. Поради това,
не може да бъде зачетено в настоящото производство на основание чл.142, ал.2 от АПК, в частта от ЗП, касаеща М. С..
При тези констатации,
основани на приетия доказателствен материал по делото не се формира спор по фактите. Спорът е от правен
характер. Предвид пропускане на преклузивния срок за обжалване, предмет на
делото е проверка на твърдението на
жалбоподателя, че Решението на директора на ТП на НОИ и самите Задължителни
предписания са нищожни, поради липса на материална компетентност у издателите
им. Въпросът за материалната законосъобразност на ЗП като ИАА не следва да се
обсъжда, т.к. жалбата срещу същите е заявена извън срока за обжалване, в хипотезата
на чл.149, ал.5 от АПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесното Решение по административен и съдебен ред е
Административнопроцесуалния кодекс/обн. ДВ бр.30 от 11.04.2006г., в сила от
12.07.2006г./.
Приложим материален закон при постановяване на ЗП и разглеждане
на жалбата е Кодекса за социално осигуряване/КСО/. При постановяване на
задължителните предписания и изпълнението им приложимо право е Наредба № Н-13
от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица/в сила от 03.01.2020г./. При подаването на данните за осигуряването /в
периода 2015-2019г./ е приложима Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г./отм. считано от
03.01.2020г./
На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал.3 от КСО, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. Но
в рамките на настоящото изследване, т.к.
жалбата е подадена в хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК, съдът следва да прецени само дали при издаването на ИАА са нарушени
тези изискванията за законосъобразност толкова
драстично, че оспореният акт, в т.ч. потвърдените ЗП се явяват правно нищо.
Не са
породили правни последици. В резултат на тази проверка съдът установи следното:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3
от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При това,
настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение № 2103-04-12#10/16.07.2021г. на директора на
ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от компетентен
административен орган в пределите на неговата власт, съобразно установеното в с
чл.117, ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от с.к. Спазени са изискванията за форма
на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се
наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение.
Изложени са фактическите основания – фактите, поради които е счетено от
административния орган, че е налице основание за подаване на коригираща
декларация от осигурителя за заличаване
на данни за осигурено лице. Не се установи да са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна
на оспореното Решение на това основание. Бидейки инстанция, която може да разреши
материално-правния спор по същество, решаващият АО се е занимал с въпроса за
валидността на ЗП, който е централен за казуса. На свой ред следва да
отбележим, предвид вече посоченото в раздел III от настоящото/по допустимостта /, че директорът на
ТП на НОИ разполага с правомощието да се произнесе по жалба със съображения за
нищожност на ЗП. Специалният закон/КСО/ изисква като процесуална предпоставка
за съдебното обжалване произнасянето на директора на ТП на НОИ, вклч. по
съображенията за нищожност. Практиката на ВАС е уеднаквена след настъпилите
законодателни промени в чл.117 от КСО с ДВ бр.99 от 2012г. , които сочат ЗП по
чл.108, ал.1, т.3 от КСО между актовете подлежащи на задължителен
административен контрол. Освен това, в конкретния случай този въпрос не е
спорен, т.к. всъщност вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, потвърден от
касационната инстанция.
Настоящият съдебен състав намери, че при постановяване
на своето Решение горестоящият административен орган е приложил правилно материалния закон. Аргументите за този
извод са следните:
Защитата на жалбоподателя оспорва
правомощието на контролните органи на НОИ да дадат задължителни предписания от
вида на процесното, по вид и съдържание, защото заличаването на данните за
осигуряването означавало всъщност обявяване на недействителност на ТПО. Съдът е
запознат с практиката на касационната инстанция, която разглежда този вид ЗП като
заобикаляне на доказателствената сила на сключения ТД, но не я споделя. Доколкото
същата не е задължителна, т.к. не е постановена в хипотезата по чл.130, ал.2 от ЗСВ, АСВТ приема, че тази теза е лишена от фактическо и правно основание в
конкретния случай. Никъде в оспорените ИАА не се говори за недействителност на
трудов договор или ТПО, нито се касае за производство в хипотезата на чл.74, ал.3 от КТ. Напротив
при издаване на процесните ЗП, КО на НОИ сочи за фактическо основание на своя
акт липсата на осигурително правоотношение. Тези обстоятелства именно този АО
има правомощие и е длъжен да изследва, за да опазва фондовете на ДОО от измами
и злоупотреби, за да има средства за обезщетения за действително осигурените
лица. Освен това, в резултат на проведено адм.
производство с издадени ЗП, неблагоприятно се засягат именно
осигурителните, а не трудовите права на лицата. В тази връзка ПП на ответника основателно
привежда довода, че от представената справка от регистър „Трудови
договори", информацията, касаеща подадените уведомления по чл. 62 от КТ от
дружеството жалбоподател за Б.Й., К.Т., М.С.и Я.А., не е заличена.
Съдът намира, че правомощието на КО на НОИ
да дадат ЗП, свързани с осигуряването е предвидено в чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Според тази
разпоредба КО на НОИ дават задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Дейността по набиране на средства в бюджета на ДОО, вклч. регистриране на ТД и
събиране на ЗОВ е възложена на органите
на НАП. Според чл. 1, ал. 1 от Наредба №
5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на
трудовите договори, като изпраща уведомления. Подадените данни се отразяват в
регистър „Трудови договори", администриран от НАП.
Дейностите по отпускането на обезщетения от фондовете на ДОО е отговорност на НОИ/вж.
чл.40, ал.3 от КСО/. С последното е свързана и преценката на органите на НОИ
дали е възникнало осигурително правоотношение, дали лицето е било осигурено по
смисъла на КСО, за да има правото да се ползва от предвидените обезщетения при
настъпване на съответния риск, за който е било осигурено. Тази констатация има
две страни – едната е свързана с акта на орган на НОИ, с който е отпуснато
обезщетението и другата е свързана с данните в регистъра на осигурените лица. Именно
дейността по контрола върху
набирането и работата с тези данни от
осигурителите към НОИ, касаещи осигурените лица е възложена на НОИ, според
чл.16 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
Осигурителните правоотношения, свързани с
разходването на средства от бюджета на ДОО се развиват между осигурените лица и
осигурителния орган. Но същите възникват по силата на други, първични
правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване.
Следователно обезщетението, заместващо доход на ОЛ по време на настъпилата
неработоспособност или друг риск е обусловено от възникването на осигуряването.
Последното на свой ред е предпоставено от започването на изпълнението по
съществуващо трудово правоотношение. Този извод е основан на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО, който дефинира,
че „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Член 10, ал. 1 от КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които
са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Събирането на данни от осигурителите за осигурените лица се извършва по нормативно разписан ред. В чл.
5, ал. 6 от КСО е регламентирано, че съдържанието, сроковете, начинът и редът
за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба,
издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния
осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане
на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. В изпълнение на цитирания
нормативен текст е приета Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Подадените данни се отразяват в регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица, който също се администрира от Националната агенция
за приходите.
Упражнявайки правомощието си за контрол,
визирано в чл. 16 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., АО е установил липсата на осигурително правоотношение,
която е основание за коригиране на декларираните от осигурителя данни, за да се
приведат последните в съответствие с действителното положение. Щом КО на НОИ е установил със
средствата за доказване, предвидени в АПК, че съответното лице няма качеството
на осигурено лице по смисъла на КСО, то има правомощието да даде задължителни
указания на осигурителя да подаде декларация, с която да се заличат подаданите
в РОЛ данни за посочения период и лице. Тези отношение, които се развиват между
осигурителния орган и осигурителя са самостоятелни и независими от тези,
възникващи между осигурителя и осигуреното лице. Безспорно АО не разполага с
компетентност да се произнася по валидността на сключения трудов договор. Но
същият АО като водещ производството орган има правомощието да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая, което е и сторил. В рамките на
възложените му със закон правомощия/чл.108, ал.1, т.3 от КСО, във вр. с чл.16
от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г./. Тук след да се отбележи и това, че разпоредбите
на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ
изрично регламентира, че контролните органи на НОИ са инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В този смисъл
компетентността за издаване на задължителни предписания е възложена на
контролните органи към съответните териториални поделения на НОИ. Право на тези
органи е да извършват преценка за необходимостта от издаване на задължителни
предписания. В случая такава материална и териториална компетентност е налице.
ЗП са издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ В. Търново.
Предвид това и по изложените съображения съдът намери, че оспорените ЗП не са
нищожен ИАА.
Същите предписания са валидни и поради това, че
съдебната проверка не установи/ не се и твърдят/ да са допуснати такива особено
съществени нарушения на изискването за писмена форма и реквизити на оспорените ЗП, нито такива нарушения на процесуалните правила при
издаването му или пълна липса на основание в материалния закон, които да лишат
оспорените ЗП от правната им сила. Впрочем тук е мястото да отбележим, че
същите ЗП не са обжалвани в преклузивния 14-дневен срок и са изпълнени
доброволно, което обстоятелство е от съществено значение при преценка на
доказателствената съвкупност по делото.
По изложените мотиви съдът намери жалбата
за неоснователна. Следва оспорването да се отхвърли.
VII. Решаващ правен извод:
Оспорването на Решението от
16.07.2021г. на директора на ТП на НОИ и
потвърдените с него Задължителни предписания от 24.07.2020г. е извършено при безспорни факти със
съображения за нищожност на всеки от тези актове и евентуално
незаконосъобразност на първия. Съдът не прие същите за основателни. Осигурителното
право е насочено към закрила на всички трудещи се, независимо от това като
наети или самоосигуряващи се. Трудовото право урежда закрилата на човека при
работа по трудово правоотношение - неговия труд, доходи, достойнство, а
осигурителното право закриля съществуването му, когато настъпят обстоятелства,
които променят неговия живот - болест, инвалидност, старост, безработица -
поставящи го в затруднено материално положение. Поради това следва да се прави
разграничение между ТПО и ОПО, въпреки логическата и юридическа връзка между
тях.
Приложимият нормативен текст
на чл. 108, ал.1, т.3 от КСО възлага на контролните органи на НОИ правомощието
да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен
институт. В тази връзка на основание чл.16 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., КО
на НОИ имат правомощието да дадат ЗП за корекция на декларирани данни, когато
същите не се основават на действителното положение. Настоящият състав на съда
счита, че ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ има правомощието и
служебното задължение да изследват всички факти и обстоятелства, които сочат на
липсата на действително осигурително правоотношение. Тъй като общоизвестно е,
че последното има за последица неправомерно използване на обезщетения от
фондовете на ДОО. Разходната част на бюджета на ДОО е отговорност на органите
на НОИ. Липсата на осигурително правоотношение е нещо различно от прогласяване
на недействителност на трудовото такова.
Измамите и злоупотребите в
социалното осигуряване са точно такава реалност каквато са тези в здравното
осигуряване или при данъчното облагане. Правно несериозно е да отречем възможността
КО на НОИ да осъществяват правомощията, дадени им с чл.108, ал.1, т.3 от КСО,
под предлог че закриляме някого, без да държим сметка за факта, че
осигурителната система бива флагрантно източвана.
В заключение по изложените
съображения съдът реши, че правните изводи в оспорения административен акт, с
който ЗП са потвърдени е издаден от компетентния орган, в кръга на неговите
правомощия и при спазване на установения за това ред. Следва изводите в него да
бъдат съдебно потвърдени.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, на ТП на Националния
осигурителен институт Велико Търново следва да се заплатят разноски -
юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание.
Претендираният размер на 200,00 лв., определено съгласно чл.24 от НЗПП, във вр.
с чл.37 от ЗПП, съответства на фактическата и правна сложност на делото/налице
е противоречиво разрешаване на поставения спорен въпрос от касационната
инстанция/ и вложените процесуални усилия от ПП на страната.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.172,ал.2, предложение последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, VII-ми
административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Решение № 2103-04-12#10/16.07.2021г. на директора на ТП на НОИ Велико
Търново, с което е отхвърлена претенцията за нищожност на Задължителни
предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. на контролен орган в същото ТП,
заявено по жалбата на търговско дружество „ПИ ЕМ СТУДИО”ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Възрожденска”№16.
ОСЪЖДА дружество „ПИ ЕМ СТУДИО”ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Възрожденска”№16, представлявано от управителя Д.В.В. да заплати в
полза на бюджета на ТП Велико Търново на Национален осигурителен институт
разноски по делото в размер на 200,00
лв. (двеста лева) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Прeпис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: