Решение по дело №46/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 81
Дата: 19 март 2019 г. (в сила от 19 март 2019 г.)
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20191700500046
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

Гр. Перник, 19.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РЕНИ КОВАЧКА

ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                                                   Мл. съдия:   СИМОНА КИРИЛОВА

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 46 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1217/28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2727/2018 г. по описа на Районен съд Перник, по предявени от Ц.К.М. и Г.К.А. активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Ц.К.М. и Г.К.А. не дължат на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумите от по 375,60 лв., представляващи по ½ част от сумата от 751,19 лв. – стойност на доначислена електроенергия чрез корекция на сметката за периода от 29.10.2017 г. до 26.01.2018 г., съгласно Констативен протокол № *** от 26.06.2018 г. за обект, находящ се в ***.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрисконсулт Л.М., с която се поддържа становище за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в хода на производството са доказани основанието и размерът на оспореното вземане, както и обстоятелството, че ищцата Ц.К.М. се явява клиент на електрическа енергия за имота в качеството си на наследник на предходния собственик К.Т.. Поддържа се, че въпреки отмяната от страна на ВАС на Правилата за измерване на количеството елекрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКЕВР, е било налице основание за извършване на корекционната процедура. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне в цялост на исковите претенции, като се претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се развива подробно становище относно приложимата материалноправна уредба. Поддържа се, че след смъртта на наследодателя на страните между него и дружеството-въззивник е липсвала облигационна връзка, по силата на която дружеството да извърши корекционната процедура и да му издаде фактура за корекция на сметка. Моли се обжалваният акт да бъде потвърден като правилен. Претендират се разноски.

Становище от третото лице помагач не е постъпило.

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е бил сезиран със субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Между страните не се спори, а от приложеното удостоверение за наследници се установява, че ищците Ц.К.М. и К. А. Т. са наследници по закон при равни квоти на К. А. Т., починал на ***. За безспорно е обявено и обстоятелството, че приживе до 2001 г. наследодателят им К.Т. е бил потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в ***, кл. № ***.

От представения по делото Констативен протокол № ***/26.01.2018 г., съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, и показанията на свид. Б.Х.Б. и С.М.Х., се установява, че на 26.01.2018 г. е извършена проверка на процесния електроснабден обект. Поради отсъствие на посочения в протокола потребител К. А. Т. проверката е осъществена в присъствието на двама свидетели към Федерацията на потребителите, без присъствие на служители на полицията. В хода на проверката служителите са констатирали липсваща пломба на щита на таблото, нарушена пломба на капачката на клемния блок, нарушени холограмен стикер и държавни пломби (метрологична и фирмена), измервателна грешка от -83,11%, с която електромерът отчита консумираната енергия, като електромерът е демонтиран, изпратен за експертиза и заменен с нов. Конкретното констатирано въздействие върху измервателната система се потвърждава и от заключението на назначената СТЕ, кредитирано от настоящата инстанция като подробно и задълбочено.

За осъществената проверка, констативния протокол, резултатите от извършената метрологична експертиза и предстоящата корекция на сметка третото лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изпратил уведомления чрез куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД – съответно от 09.01.2018 г. и на 10.04.2018 г., адресирани до титуляра на партидата – наследодателят на ищците К.Т., като двете пощенски пратки са получени от ищеца Г.К..

Въз основа на констативния протокол от 26.01.2019 г. е извършена едностранна корекция на сметка за електрическата енергия, потребена в периода от 29.10.2017 г. до 26.01.2018 г., съгласно която е начислена дължима от К. А. Т. сума за заплащане на електрическа енергия в размер на 751,19 лева и на негово име е издадена  фактура № ***.

Правилно районният съд е приел, че след като потребителят К.Т. е починал през 2001 г. – преди извършване на корекционната процедура от 26.01.2018 г. и преди отчетния период, за който се отнася проверката (29.10.2017 г. – 26.01.2018 г.), към момента на възникване на оспореното вземане между него и дружеството въззивник не е съществувала валидна облигационна връзка. Към момента на извършване на проверката К.Т. не би могъл да бъде носител на имуществени права и задължения и не е имал качеството потребител на ел.енергия. Цялата корекционна процедура е започнала и се е развила след смъртта му, т.е. след отпадане на неговата правосубектност. След като в периода на осъществяване на корекционната процедура наследодателят на страните не би могъл валидно да придобие права и задължения, процесното задължение, възникнало след откриване на наследството, не се включва в наследствената маса и ищците не биха могли да отговарят за него в качеството им на наследници.

Същевременно при узнаване от „ЧЕЗ Електро България“ АД в хода на съдебното производство за настъпилата смърт на титуляра на партидата процесната фактура е сторнирана и е издадена нова фактура от 26.06.2018 г. за същата сума, дължима от „Г.К.А. и сънаследници“, отразяваща задължение със същия размер, за същия период, възникнало въз основа на извършената на 26.01.2018 г. проверка. В открито съдебно заседание  процесуалният представител на ответника е заявил, че твърди съществуването на вземане в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД спрямо двамата ищци не като наследници на К.Т., а като „фактически задължени лица“, в качеството им на потребители на електрическа енергия, въз основа на констативния протокол и издадената в последствие фактура от 26.06.2018 г., от което произтича и правният интерес на въззиваемите от настоящия отрицателен установителен иск.

С оглед доводите и възраженията на ищеца /обстоятелствената част на исковата молба/ и доводите и оплакванията на жалбоподателя, спорните въпроси се свеждат до наличието на облигационна връзка между страните по делото, качеството на ищците на потребители на електрическа енергия, както и законосъобразността на проведената корекционна процедура. Спорно между страните пред районния съд и пред настоящата инстанция е обстоятелството за наличие на законова уредба и основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия за минал период от време, дали същата е реално потребена от абоната и дали корекцията е надлежно извършена.

В настоящия случай не се оспорват качеството „потребител“ на наследодателя на страните и настъпилото наследствено правоприемство. Както правилно е отбелязал районният съд, ищците не са оспорвали качеството „потребител“ на наследодателя си, но не са признали съществуващо право на собственост върху електроснабдения обект. Същевременно, след разпита на свидетелите процесуалният представител на ответното дружество изрично се е отказал от доказателственото си искане за ангажиране на писмени доказателства относно собствеността на обекта. Поради изложеното настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд досежно липсата на доказателства за качеството „потребител“  на ищцата Ц.К. и че такъв на осн. чл. 13 от ОУ се явява единствено ищецът Г.А., с оглед материалите по делото, включително показанията на свид. В.Г., разпитан именно по искане на ищцовата страна. В тази част въззивният съд препраща към изводите на контролираната инстанция и по силата на чл. 272 ГПК те стават неразделна част от мотивите към настоящия съдебен акт.

Отношенията между ищеца Г.А. и ответното дружество към 26.01.2018 г., когато е извършена проверката, се уреждат от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, издадени по неговото приложение в рамките на предоставената на ДКЕВР законова делегация, вкл. и ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./. Проверката е осъществена след влизането в силата на ПИКЕЕ, след частичната им отмяна –  на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ, с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 2385/2016 и тези разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор. Същевременно проверката е осъществена преди отмяната на останалите четири разпоредби на чл. 48-51 ПИКЕЕ, извършена с Решение на ВАС от 21.02.2018 г., която няма обратно действие – арг. чл. 195, ал. 1 АПК (така и изрично разясненията в ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС). За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът поражда валидни правни последици. Поради това чл. 48-51 ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършената на 26.01.2018 г. проверка на средството за търговско измерване.

В разглеждания случай констативният протокол е съставен на 26.01.2018 г., когато са действали единствено разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, поради което спорният въпрос се свежда до това дали дружеството въззивник е продължило да разполага с правото на едностранна корекция и при какви условия.

Съгласно чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 48 ПИКЕЕ /отм./, доставчикът на електрическа енергия има право едностранно до коригира неправилно/неточно измерената електрическа енергия с уред за индивидуално измерване (електромер), при реда и условията на ПИКЕЕ. В действащите към релевантния период разпоредби на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са предвидени случаите, в които може да бъде извършено преизчисление на количеството ел. енергия и начините, по които се извършва корекцията. В настоящия случай количеството топлинна енергия е доначислено по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ. С корекцията не се санкционира потребителят, а се установяват параметрите на дължимата престация и задължението му да заплаща реално потребената от него електрическа енергия, която не е била отчетена поради повреда или външно въздействие върху електромера.

Съгласно заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира като изготвено компетентно и задълбочено, върху обследвания електромер е бил осъществен нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие, което препятства правилното измерване на количествата на консумираната в обекта електрическа енергия, в посока минус и до частичното неизмерване на ползваното в обекта количество ел.енергия. Съгласно експертното заключение описаното състояние не би могло да се дължи на производствен дефект, а единствено на външно целенасочено въздействие.

Преизчислението на консумираната ел.енергия е правилно извършено при спазване на формулата по реда на чл. 48, ал.1, т.1, б. „А“ от ПИКЕЕ за период от 90 дни,  съобразно утвърдените за периода цени на ел. енергия, по дневна и по нощна тарифа.

До отмяната на чл. 48-51 ПИКЕЕ е съществувало законово основание за крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – т.е при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента за корекцията и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия. В чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено уведомяване на потребителя в случаите на направена корекция на сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок справка за дължимите суми, респ. за подлежащите на възстановяване такива. Правилно обаче районният съд е приел, че липсват доказателства ищецът да е бил уведомен от ответника за начислената сума от 751,19 лв. и издадената фактура, доколкото от представеното копие от товарителница на МиБМ Експрес не се установява, че пратката, получена от Г.К. с посочено съдържание „Документи“, е съдържала именно уведомление за корекцията и копие от фактурата, още повече, че това обстоятелство изрично се е оспорвало от ищцовата страна.

Същевременно при осъществяване на настоящата проверка не е установено как клиентът е бил търсен и че в действителност е била налице хипотезата „отсъства“, съответно – че заместването на подписа му с подпис на свидетели е оправдано, още повече, че констативният протокол е изготвен за проверка и търсене на починало лице. В протокола не е посочено дали това е извършено, по какъв начин потребителят е бил търсен, потърсена ли е информация от съседи за това лицето може ли изобщо да бъде намерено на адреса. От гласните доказателства се установява, че проверката е била рутинна, като в хода на същата служител на ЧЕЗ Разпределение отишъл в близост до къщата, към която съсед е посочил, че принадлежи електромерът, извикал е „Има ли някой“ и при липса на отговор, служителите продължили с извършването на проверката. Същевременно свид. Б. сочи, че към момента на проверката е имало потребление на електрическа енергия, като при смяната на електромерите служителите са спирали тока за кратко. Тези доводи дават основание за извода, че заместването на подписа на потребителя с подпис на свидетели в процесния случай не е било оправдано. От събраните гласни доказателства се установява, че фактически абонатът не е бил търсен надлежно на адреса, като дори при индиции, че в електроснабдения обект към момента на проверката е възможно да са се намирали хора, не са били положени усилия със същите реално да бъде установен контакт и проверката да бъде извършена в тяхно присъствие.

Формалността на процедурата за едностранна корекция на сметките от страна на доставчика представлява гаранция за постигане на баланс в интересите на страните по облигационното отношение и недопускане на неравноправно третиране на потребителите като икономически по-слаба страна. Ето защо въззивният съд намира, че констатираните формални нарушения опорочават извършената от ищеца едностранна корекция като годно основание за дължимост на процесните суми.

При изложените правни и фактически изводи правилна е преценката на районния съд, че въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът-въззивник не е доказал една от предпоставките за възникване на потестативното му право да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца като потребител на ел.енергия, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден при изложените съображения.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, въззивникът следва да заплати сторените от въззиваемите разноски за адвокатски хонорар в размер на по 150,00 лв. за всеки, видно от представения договор за правна защита.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1217/28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2727/2018 г. по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ц.К.М., ЕГН ********** сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски пред Окръжен съд Перник

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на и Г.К.А., ЕГН ********** сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски пред Окръжен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението е постановено при участие на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като трето лице помагач.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                               2.