РЕШЕНИЕ
№ 2325
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330206031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Е. Г. против Електронен фиш серия К № 3545224 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ
поради липса на посочени издател и дата на издаване, както и неприспадане
на максимално допустима грешка на радара от стойността на измерената
скорост при определянето на наказуемата скорост. Оспорва приетата за
установена фактическа обстановка. Моли електронният фиш да бъде отменен.
В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. Претендира разноски. С писмено
становище от адв. Е. Г., с пълномощно по делото, се поддържат доводите по
жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И. П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
1
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Н. К., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 28.08.2022 г., установено от приложената по преписката справка от АИС
АНД, а жалбата е подадена чрез директора на ОДМВР – Пловдив на
07.09.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар
и на различни от изложените в нея основания, което налага атакуваният
електронен фиш да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.04.2020 г. в 09:54 часа по републикански път I-8 на км 213 в посока
от гр. Пазарджик към гр. Пловдив жалбоподателката П. Н. К. управлявала
собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, като се движила със
скорост от 82 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на
скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради
което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на
управляваното МПС била 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената
скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 529. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 85 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 82 км/ч.
За това деяние против жалбоподателката К. бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К с № 3545224, с който й било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш
било прието, че на посочения пътен участък е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на
2
скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 529 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 06.06.2019 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с УРИ 6207р-5264/21.04.2020 г. се установява, че на дата 17.04.2020 г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични
изображения с номера от 19388 до 19422, с начален час на работа 08:00 ч. и
краен час на работа 10:15 ч. и с място на контрол път I-8, км 213-ти в посока
от гр. Пазарджик към гр. Пловдив.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 19418 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 17.04.2020 г. в 09:54 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ***се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката П. Н. К..
От писмо с вх. № 89200/08.11.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 14 от делото) и извадка от проект за организация
на движението за републикански път I-8 (лист 15 от делото) се изяснява, че
километър 213+000 от път I-8 в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив
попада в отсечка с едно платно на движение, като в този участък на пътя и за
посока на движение изток няма поставени никакви пътни знаци,
включително и знак В26.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 17.04.2020 г. в 09:54 часа по републикански път I-8 на км
213+000 в посока изток (от гр.Пазарджик към гр. Пловдив) жалбоподателката
К. е управлявала лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** със скорост от 82
км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък
разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни
средства да е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от
3
събраните по делото доказателства. Жалбоподателката е наказана за
нарушение, квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП за това, че при
движението си на описаните в ЕФ време и място при избиране на скоростта
си на движение е превишила разрешената скорост, чиято стойност да е била
сигнализирана с пътен знак В26. От приетата като писмено доказателство по
делото справка от стопанина на пътя – Областно пътно управление гр.
Пловдив и представената с него извадка от проекта за организация на
движението, се установява, че на процесния пътен участък няма въведени
забрани с пътен знак В26 и не са предвидени ограничения на скоростта на
движение. Установява се и че интересуващият делото участък от пътя не
попада в обхвата на действие на пътен знак В26, който да е поставен със
знанието и след съгласуване със стопанина на пътя.
Следователно за пътния участък, посочен в електронния фиш като място
на извършване на нарушението, не се доказва да е имало въведени забрани
или ограничения на скоростта с пътни знаци. Щом в този участък от пътя
поведението на водачите на ППС при избирането на скоростта им на
движение не е било регулирано от пътен знак, който да определя разрешената
максимална скорост, то деянието не нарушава правилото по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП. Налага се извод, че режимът на разрешената максимална скорост за
водачите се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
тази връзка с оглед на категорията на превозното средство, факта на
осъществяваното движение извън населено място и липсата на въведени
ограничения на скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90
км/ч, поради което движението се явява правомерно и в рамките на
допустимата максимална скорост.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателката К. не е
извършила административното нарушение, вменено й във вина с обжалвания
електронен фиш. Фактическите изводи в обстоятелствената част на фиша
досежно действащото ограничение на скоростта са необосновани, като
неправилно е прието, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. В
резултат от погрешно установената фактическа обстановка неправилно е
приложен и материалният закон, като жалбоподателката е санкционирана за
свое деяние, което в действителност не осъществява състав на
административно нарушение. Това налага обжалваният електронен фиш да
бъде отменен.
Съдът намира, че именно предоставената от Областно пътно управление
– Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ информация се ползва с
доказателствена стойност за това дали към даден момент на определен
участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен
пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001
г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата
4
наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. По тези съображения
информацията относно организацията на движението по процесния
републикански път от първи клас, предоставена от териториалното поделение
на Агенция „Пътна инфраструктура“ като стопанин на пътя, се цени от съда
като определяща и достоверна.
Макар в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
да се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ максимално разрешена
скорост от 60 км/ч, и така да съществува противоречие между отразеното в
протокола от една страна и в справката от Агенция „Пътна инфраструктура“,
отговаряща на проекта за организация на движението, от друга страна, това
разминаване е възможно да се дължи на различни причини:
- информацията, отразена в протокола, да не съответства на актуалното
разположение на пътните знаци към датата на деянието, а да удостоверява
разположението им към предходен момент;
- да е налице грешка при обозначаване на мястото на нарушението в ЕФ
и в протокола;
- да е налице грешка в протокола на мястото на разположение на пътния
знак;
- пътен знак В26 действително да е бил наличен, но да е поставен без
одобрението на компетентния за това орган. Така възможно е пътният знак да
е поставен например по разпореждане на кмета на общината. Доколкото
правомощията на кмета на общината съгласно чл. 17, т. 3 от Наредба № 1 от
17.01.2001 г. обхващат само общинските пътища, а процесният път е част от
републиканската пътна мрежа, то поставянето на такъв знак би било
неправомерно и въз основа на него не може законосъобразно да се реализира
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС. В този
смисъл е и Решение № 74 от 14.01.2022 г. по к.а.н.д. № 3077/2021 г. на
Административен съд – Пловдив, съгласно което не е налице правно
основание да се черпят права от пътни знаци, поставени от неизвестни лица,
на произволни места и не по законоустановения ред.
При разминаване между отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и официалното писмо от ОПУ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се отдаде преимущество на
информацията, предоставена от стопанина на пътя - така изрично Решение №
1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
5
Следователно дори и пътен знак В26 да е бил наличен, то същият не е
предвиден, съгласуван, одобрен и поставен от компетентната за това
администрация. Проектът за организация на движението не предвижда за км
213+000 в посока изток на път I-8 да действа ограничение на скоростта на
движение от 60 км/ч, нито от Агенция „Пътна инфраструктура“ са
извършвани действия, чрез които правомерно да е въведено такова
ограничение. По тези съображения съдът приема, че в процесния участък е
действало общото ограничение за движение извън населено място за ППС от
категорията на автомобила „Пежо 307“ с рег. № ***, а именно 90 км/ч.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че останалите
възражения, изложени както в жалбата, така и в допълнителното становище
са неоснователни, но това не променя крайния извод на съда, че по
гореизложените съображения електронният фиш е необоснован и постановен
при неправилно приложение на материалния закон, поради което той трябва
да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 22 от
делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло в
брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено дори под най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са
уговорени в минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-
нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 200 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3545224 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на П. Н. К., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на П. Н. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7