РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Монтана, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500254 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Й.
Б. ЕАД, с предишно наименование Т.Б.ЕАД , подадена чрез пълномощник адвокат В. Г.
срещу решение на РС Лом 25.05.2022г. , постановено по гр. дело № 35/2021г. по описа му ,
с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя по реда на чл. 422 от
ГПК иск срещу С. Д. от гр. *установителен иск за вземане в размер на 403 лева-неустойка
по договор, за което е издадена заповед за изпълнение .
С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението, както
и постановяване му в нарушение на процесуалните правила с доводи, че в противоречие със
закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел, че договорът между страните
не е прекратен предсрочно поради развалянето му, основано на неизпълнение договорните
задължения на насрещната страна с подробно изложени в тази насока съображения. Иска се
отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна С. Д. , представляван в процеса от особен представител
адвокат Ц. Ц., при връчен препис от жалбата на 23.06.2022г. , не е подала отговор. В
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
1
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на районен съд Лом е валидно и допустимо постановено в производство
с правно основание чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК.
Допустимостта на производството пред РС Лом, образувано по реда на чл. 422 от
ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 716/2020 г. по описа на ЛРС, по което в полза
на ищеца Й.Б. / с предишно наименование Т.Б. / ЕАД е издадена на 09.06.2020г. на
основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника
С. Д. от гр. *за сумата 403 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги за мобилен номер *и такъв договор за мобилен номер *, и двата от
04.08.2018г. , ведно със законна лихва от 08.06.2020г. , както и за сумата 205 лева разноски
по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал.
5 ГПК, поради което и след указания на съда в едномесечен срок заявителят Т. Б. ЕАД е
подал настоящата искова молба, с която е поискал установяване съществуването на
вземането срещу ответника в размер на 403 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
абонамента по двата договора, отразени в заповедта за изпълнение и индивидуализирано по
всеки от договорите в размер на 201.50 лева , ведно с искане за присъждане на разноски.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения установителен иск , като е
приел, че от доказателствата по делото не се установява сключените между страните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, всички от 04.08.2018г. , да са прекратени
едностранно от ищеца, в която хипотезата възниква задължението за заплащане на
неустойки. Прието е, че сключените в писмена форма договори могат да бъдат прекратени
едностранно от доставчика при наличие на неизпълнение от страна на абоната задълженията
за плащане цената на услугите чрез волеизявление в писмена форма, достигнало до
ответника като страна по договорите, като наличието на такова волеизявление не е
установено да е обективирано в писмена форма и да е достигнало до насрещната страна по
договора , като се е позовал на разпоредбата на чл. 87,ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 19б и чл. 75
от действащите между страните Общи условия за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги , както и във връзка с чл. 11 от договорите, предвиждащ
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя.
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Разгледано по същество решението на ЛРС е и правилно. Решението е постановено
от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване
процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния
закон, като направените фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите изцяло се
споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК
процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
2
Между страните няма спор относно установената с обжалваното решение фактическа
обстановка –за наличие на сключени на 04.08.2018г. два договора за мобилни услуги за
мобилен номер * и за мобилен номер *, както и сключени на същата дата два договора за
лизинг с предмет предоставени за ползване мобилни устройства , неизпълнение от страна на
абоната да заплати дължимите по договорите суми за периода 01.08.2018г.-30.11.2018г. , за
които са издадени фактури от 01.09.2018г., 01.10.2018г. 01.11.2018г. и 01.12.2018г. , както и
издаване от страна на ищеца крайна фактура от 01.01.2019г. за дължими суми от предходен
период 471.31 лева , вноска за лизинг в размер на 889.01 лева и неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги в размер на 603.27 лева. Не се спори, че към сключените
индивидуални договори са приложими Общи условия на Й. Б. ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, като в чл. 19б на същите е предвидено
право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил.
Доводът на жалбоподателя, че прекратяването на сключения между страните договор
при предпоставките на чл. 19б от ОУ поради неизпълнение от страна на ответника да
заплати дължимите месечни плащания не е равнозначно на разваляне на писмен договор по
смисъла на чл. 87,ал. 1 ЗЗД , е неоснователен.
Договорът може да бъде прекратен поради различни причини, но когато основанието
за прекратяване е виновно неизпълнение на договорно задължение, то прекратяването му на
това основание е идентично по съдържание на разваляне на договорната връзка по смисъла
на чл. 87,ал.1 ЗЗД. В случая е безспорно, че твърдяното от страна на ищеца основание за
прекратяване на договорите е неизпълнението на ответника на задължението да заплаща в
срок дължимите по договора абонаментни такси и лизингови вноски , поради което и
несъмнено се касае до разваляне на договорите поради виновно неизпълнение задълженията
на насрещната страна. Разпоредбата на чл. 19 б, б.“в“ от ОУ, на която се позовава
жалбоподателят, предвижда право на доставчика едностранно да прекрати индивидуален
договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане сроковете за
това, уговорени в договора или посочени в ОУ. Липсва разпоредба, която да предвижда
автоматично прекратяване на договорната връзка при неплащане на дължимите суми в
съответните срокове, поради което и за да е налице прекратяване на договорната връзка на
това основание следва доставчикът да е упражнил правото да прекрати едностранно
договора, съответно да е налице негово волеизявление, достигнало до насрещната страна, че
счита договорът за прекратен. Такова волеизявление е необходимо и за установяване датата,
считано от която облигационната връзка между страните е прекъсната и последиците от
това. Видно от приложените по делото фактури, в нито една от тях не е обективирано
волеизявление на доставчика, че договорите между страните, сключени на 04.08.2018г. ще
бъдат прекратени едностранно от него, поради неплащане на дължимите суми в съответните
срокове.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че в ОУ не се съдържа изискване за
особена форма , в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради
което това волеизявление можело да бъде и конклудентно - с предприети от доставчика
3
действия по ограничаване на ползваните услуги. При сключени в писмена форма договори,
изявлението за прекратяването им също следва да е в такава форма, което се извежда от
разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр.последното ЗЗД , както и от чл. 62б от Закона за защита на
потребителите. От доказателствата по делото не се установява писмено волеизявление на
доставчика за прекратяване договорната връзка , което да е достигнало до потребителя ,
поради което и не се установява прекратяване на договорите на соченото основание.
Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на вземането за
неустойка в полза на доставчика, поради което и предявеният иск за установяване вземане за
неустойка е неоснователен .
С оглед цената на иска , която е под 5000 лева, въззивното решение предвид
разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 ГПК , не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Лом, постановено на 25.05.2022г. по гр.
дело № 35/2021г. по описа му КАТО ПРАВИЛНО .
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4