№ 205
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506909 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от „Д.З.“ АД - длъжник по изп. д. № 20218600400445 по описа
на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, против постановление, обективирано в
съобщение 01.04.2021г., с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя срещу възложените му разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя и начислената върху възнаграждението такса по т. 26 от тарифата към
ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че взискателят по делото е адвокат с дългогодишна
практика по образуване на изпълнителни производства, поради което осъщественото
от него възлагане събирането на присъдените в негова полза суми на друг адвокат
обременявало длъжника с ненужни разноски и представлявало злоупотреба с право по
смисъла на чл. 3 ГПК и нарушение на Етичния кодекс на адвоката. Поддържа, че
договорът за правна защита и съдействие противоречи на добрите нрави, а уговорката
в него за заплащане на възнаграждение от 400лв. за събиране на вземане в размер от
461.95лв. била привидна, без такъв разход реално да е бил извършван. Претендира
намаляване на размера на пропорционалната такса, както и присъждане на разноски.
Взискателят Р.М.П. не е подал възражение срещу жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище
за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата, тъй като не
съществувала законова пречка адвокат да бъде представляван от друг адвокат в
изпълнителното производство, а възнаграждението било реално заплатено при
сключване на договора. Длъжникът не заплатил доброволно задължението си в срока
1
за доброволно изпълнение, поради което следвало да отговаря за разноските на
взискателя. Съдебният изпълнител нямал компетентност да се произнася по
възражения на нищожност на договора за правна защита.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20218600400445 по описа на ЧСИ В.М., с район на
действие СГС, е образувано по молба от 22.03.2021г. на Р.М.П., въз основа
изпълнителен лист от 15.07.2019г., издаден по гр.д. № 50591/2018г. по описа на СРС,
162 състав, въз основа влязло в сила решение по делото от 15.05.2019г., с което „Д.З.“
АД е осъдено да заплати адв.Р.П. сумата от 461.95лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Молбата е подадена от адв.С.П., която
взискателят упълномощил и между тях сключен договор за правна защита и
съдействие от 19.03.2021г. в изпълнителното производство с уговорено
възнаграждение от 400лв. с отбелязването да е платено в деня на подписването му.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.03.2021г. и с
нея поканен да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за адвокатско
възнаграждение от 400лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от 103.44 лв. На 26.03.2021г.
длъжникът подал молба до ЧСИ, с която възразил да дължи разноски за адвокатско
възнаграждение и поискал намаляване на начислената такса по т.26 от тарифата, по
съображения идентични с тези в жалбата, при постановено от ЧСИ отказ, предмет на
обжалване в насотящото производство.
След изтичане на срока по чл. 428 ГПК на 12.04.2021 г. по молба на взискателя е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „У.К.Б.“ АД. След подаване на
жалбата на 19.04.2021г. длъжникът наредил от банковата си сметка в посочената банка
сумата от 1121.89лв. по сметка на ЧСИ покриваща изцяло задълженията.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за
основателна.
Молбата, по която е образувано изп. д. № 20218600400445 на ЧСИ В.М. е за
събиране на вземане адв. Р.М. за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
представителство по гр.д. № 50591/2018г. по описа на СРС, 162 състав.
Законът дава право на всяко лице, включително и на упражняващо адвокатска
дейност, да бъде представлявано от адвокат. Това право обаче не е безусловно и не
може да противоречи на правилото залегнало в чл.3 ГПК участниците в съответните
производства да упражняват предоставените им права добросъвестно и съобразно
добрите нрави.
В случая за взискателя не е било необходимо осъществяване на процесуално
представителство от друг адвокат, при положение, че с оглед професионалната си
дейност е разполагал с необходимите знания сам да подаде молба за образуване
изпълнително производство и лично е осъществил процесуалното представителство на
ищците в исковото производство по гр.д. № 50591/2018г. на СРС, по което му е било
2
присъдено и адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. В молбата е посочено
налагането на запор върху вземанията на длъжника в търговски банки, но това
действие представлява реквизит на молбата по чл.426 ГПК и не съставлява отделно
действие по защита в изпълнителното производство. С оглед плащането от страна на
длъжника на задължението по изпълнителния лист, макар и след срока за доброволно
изпълнение, извършването на други изпълнителни действия не се е наложило. Бидейки
адвокат взискателят Р.П. би могла без затруднение сама да реализира правата си в
изпълнителното производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност.
Отделно от това претендираните разноски са на практика в същия размер, както и
вземането по изпълнителния лист. Затова съдът приема, че процесуалното
представителство от друг адвокат е в противоречие с чл.3 ГПК, поради което и
длъжникът не дължи заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв.
Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, посочена в
поканата за доброволно изпълнение, също е основателна. Тази такса е определена на
103.44 лв. въз основа сбора от вземането по изпълнителния лист /в размер от 461.95лв./
и разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 400лв. База за
определяне и начисление на пропорционалната такса по т.26 от тарифата е паричното
вземане по изпълнителния лист, но не и разноските по изпълнението или други
разноски в полза на ЧСИ. Включването и на разноските би довело до нови разноски за
длъжника, което е недопустимо. При съобразяване материалния интерес от 461.95 лв.
/вземанията по изпълнителния лист/ дължимата пропорционална такса възлиза на
сумата от 55.43 лв. с ДДС.
По изложените аргументи обжалваното постановление на съдебния изпълнител
за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, в частта за адвокатско
възнаграждение на взискателя, а пропорционалната такса следва да се намали до
сумата от 55.43 лв. с ДДС.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат
разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на
съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване
действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски
предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение от 01.04.2021г. по изп.
д. № 20218600400445 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, в частта, с
която е оставено без уважение възражение срещу разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 400лв.
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение от 01.04.2021г. по изп. д.
№ 20218600400445 по описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, в частта, с която е
оставено без уважение възражение срещу, начислена такса по т. 26 от тарифата към
ЗЧСИ, вместо което постановява:
3
НАМАЛЯВА определената по изп. д. № 20218600400445 по описа на ЧСИ В.М.,
с район на действие СГС, пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 55.43 лв.
с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4