РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 6033 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 477132 от 26.08.2018 г., постановено
по гр. дело № 11575/2016 г. по описа на СРС, ІI ГО, 57-ми състав, частично са
уважени предявените от “Т.-С.” ЕАД срещу Е.С.С.
и А.П.С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно при условията на
разделност /по ½ от всеки/ и обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, като е признато за
установено, че всеки един от ответниците дължи сумата от по 913,29 лв.,
представляваща стойността на дължимата цена доставена и използвана топлинна енергия
за топлоснабден обект - апартамент №72 в гр. София, общ. Връбница, ул. ******за
периода 01.08.2012г. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от 913,29 лв., считано от 30.06.2015г. до окончателното й изплащане, а на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД и сумата от по 115,12 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху сумата от 913,29
лв. за периода 01.10.2012г. - 23.06.2015г. , като главният иск е отхвърлен за
разликата над 913,29 лв. до 987,53 лв., а акцесорният за разликата над уважения
размер от по 115,12 лв. до пълния предявен размер от по 179,17 лв. от всеки
един от ответниците.
Със същото решение
и съобразно изхода на делото пред СРС всеки един от ответниците е осъден да
заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1, вр. ал. 8 ГПК разноските по исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на по 336,42
лв., както и в заповедното производство по ч. гр.д. № 37892/2015г. на CPC, II г.о., 57- ми състав в размер на по 42,60 лв., а
ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците на основание чл.78 ал.З
от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, общо сумата от 47,40 лв.,
представляващи разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответниците Е.С.С. и А.П.С., с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че дължат сумата за топлинна енергия, тъй като по делото е
представена фактура от 29.09.1999 г., от която се установява, че е заплатена
такса за 5 броя предпазители /пломби/ за 4 радиатора и 1 лира, което изключвало
възможността да са потребители на топлинна енергия за отопление на имот. Този
факт бил констатиран и от дружеството, извършващо дяловото разпределение, тъй
като в Протоколи от 17.05.2010 г. и 20.06.2013 г. било констатирано, че
радиаторите са затапени и демонтирани, а и в направените отчети отразените
показания били нулеви. Сочи, че СРС е следвало да уважи иска само за БГВ и
дялово разпределение, като се съобрази решение от 13.04.2018 г. на ВАС, с което
е отменена Методиката за дялово разпределение, което не било съобразено. По
изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и
отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемият - “Т.-С.” ЕАД, в законоустановения срок
не е подал отговор на въззивната жалба. С молби от 11.03.2020 г. и 22.10.2020
г.,подадена чрез пълномощника си, взема становище за неоснователност на жалбата
и претендира разноски.
Решението в частта, с която предявеният
главен иск е
отхвърлен за разликата над 913,29 лв. до сумата от 987,53 лв., а акцесорния за
разликата над уважения размер от по 115,12 лв. до пълния предявен размер от по
179,17 лв. по отношение на всеки един от ответниците не е обжалвано от ищеца и
е влязло в законна сила.
Въззиваемият - „Т.с.“ ЕООД - третото
лице помагач на ищеца – не е подал отговор на въззивната жалба, и не изразява
становище по релевираните доводи във въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По оплакванията във въззивната
жалба, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Основателно е
оплакването за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че за
процесния период ответниците дължат сумата от по 913,29 лв. /общо 1826,58
лв./, представляваща стойността на дължимата цена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент №72 в гр. София, общ.
Връбница, ул. ******за периода 01.08.2012г. - 30.04.2014г. В тази връзка следва
да се отбележи, че по делото е представена фактура № ********** от 29.09.1999
г., неоспорена от ищеца, от която се установява, че ответникът Е.С. е заплатил такса
за монтиране на 4 броя пломби за радиатори и 1 лира, като от представения
Констативен/приема-предавателен протокол от 20.06.2013 г., издадено от
дружеството извършващо дяловото разпределение – „Т.с.“ ЕООД, който също не е
бил оспорен от ищеца, се установява, че всички радиатори в имота на ответниците
са затапени и демонтирани. Извод в тази насока може да се направи и от представения
по делото главен отчет, предхождащ процесния период от 17.05.2010 г., в който
не е начислена енергия за отопление, а в графата за отоплителните тела е
посочено пл. /пломбирани/. Изложеното налага обоснован извод, че ответниците не
дължат цена на доставена топлинна енергия за процесния период, която възлиза на
535,99 лв.
Предвид
оплакването във въззивната жалба следва да се отбележи, че за възникване на
задължението за топлинната енергия отдадена от сградна инсталация е достатъчно ответниците да са собственици на жилище в топлоснабдявана сграда, както е в конкретния случай, за да се считат за потребители. При това собствениците остават потребител дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответникът остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В този смисъл са и събраженията
застъпени в РЕШЕНИЕ № 5 от 22.04.2010 г.
на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана
за относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката). Нещо повече, с решение
от 5 декември Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна
уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи
части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като
се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
В конкретния случай ответниците не са оспорили заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК /докато трае
изслушването/, включително и в частта, касаеща задължението им за стойността на
отдадената от сградна инсталация топлинна енергия. Изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното
материално правоотношение лице – „Т.с.” ЕООД, като съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е
изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е
още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално
доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна
енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. Ето защо е обоснован извода на СРС, че задължението на ответните за
сградна инсталация през процесния период възлиза на 418,88 лв. Имайки предвид,
че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за посочената от
вещото лице стойност на топлинна енергия за БГВ, то съдът приема за установена
стойността на същата посочена в заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ,
възлизаща на 974,61 лв. Или общото задължение на ответниците за стойността на
топлинната енергия за процесни период е 1393,49 лв. /418,88 лв. + 974,61лв./, а
на всеки един от тях възлиза на 696,75 лв., до който размер искът е основателен
и доказан.
С оглед различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция
решението в обжалваната част, с която главните искове са уважени за разликата
над сумата от 696,75 лв. до уважения от СРС размер от 913,29 лв. следва да бъде
отменено по отношение на всеки един от жалбоподателите , включително и в
частта, с която всеки един от тях е осъден да заплати разноски на ищеца за
исковото производство над сумата от 251,17 лв., както и над 28,74 лв. за
заповедното производство. В частта, с която е признато за установено, че всеки
един от ответниците дължи на ищеца сумата от по 696,75 лв. обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания
включително и относно размера на уважените акцесорни искове, то в съответствие
с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната инстанция полза
на въззиваемите ответници на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 17,92 лв. за държавна такса.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 477132 от
26.08.2018 г.,
постановено по гр. дело № 11575/2016 г. по описа на СРС, ІI ГО, 57-ми състав, в
обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от “Т.-С.” ЕАД,
ЕИК ******срещу Е.С.С., ЕГН ********** и А.П.С., ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при условията на разделност /по ½ от
всеки/ и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че всеки един от ответниците дължи на “Т.-С.”
ЕАД, ЕИК ******над сумата от 696,75
лв. до уважения размер от 913,29 лв., представляваща стойността на дължимата
цена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент
№72 в гр. София, общ. Връбница, ул. ******за периода 01.08.2012г. -
30.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 913,29 лв., считано
от 30.06.2015 г. до окончателното ѝ заплащане, както и в частта, с която всеки един от тях е осъден да заплати
разноски на ищеца за исковото производство над сумата от 251,17 лв., както и
над 28,74 лв. за заповедното производство по ч. гр.д. № 37892/2015г. на CPC, II г.о., 57- ми състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Е.С.С., ЕГН ********** и А.П.С., ЕГН **********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно при условията на разделност /по
½ от всеки/ и обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че всеки един от
ответниците дължи на “Т.-С.” ЕАД, ЕИК ******над сумата от 696,75 лв. до
уважения размер от 913,29 лв., представляваща стойността на дължимата цена доставена
и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент №72 в гр.
София, общ. Връбница, ул. ******за периода 01.08.2012г. - 30.04.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата от 913,29 лв., считано от 30.06.2015 г. до
окончателното ѝ заплащане.
ПОТВЪРЖАДВА Решение № 477132
от 26.08.2018 г., постановено по
гр. дело № 11575/2016 г. по описа на СРС, ІI ГО, 57-ми състав, в останалата
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в частта
в частта, с която
предявеният главен иск е отхвърлен за разликата над 913,29 лв. до сумата от
987,53 лв., а акцесорния за разликата над уважения размер от по 115,12 лв. до
пълния предявен размер от по 179,17 лв. по отношение на всеки един от ответниците
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА“Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.С.С.,
ЕГН ********** и А.П.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
сумата от 17,92 лв., представляваща разноски за дт.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: