Р Е Ш Е Н И Е
№ / 22.3.2021г.
гр. Перник, 22.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Камелия Ненкова
при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното
от съдия Ненкова гр.д. № 5915 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от С.Л.К. в качеството му на наследник на починалия си баща Л. К.Г., не дължи на
„ЧЕЗ електро България” АД с ЕИК: ********* - срещу„ЧЕЗ Електро България АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от: сумата в размер на 63,11лв. представляваща 1/3 част от
задължението на наследодателят му по изпълнителен лист от 10.03.***г. издаден
по ч.гр.д. №*** по описа на ПРС за ***г. с който е осъден, да заплати на
ответното дружество сумата от 189,33лв. за доставена, но незаплатена
електрическа енергия за битови нужди за периода от 01.05.2003г. до 31.07.2006г.
включително, поради погасяване на задължението по давност.
В
исковата молба се сочи, че „ЧЕЗ Електро България,, АД е образувало изпълнително
производство на основание посочения изпълнителен лист при ЧСИ С.Б. рег. № *** а именно изп.дело № *** по описа на службата му за ***г.
В
предмета на настоящото дело се включва отрицателен установителен иск, че ищеца
не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 10.03.*** г. издаден по
ч.гр. д. № ***г. на РС Перник, поради изтекла в негова полза погасителна
давност.
Описано е, че е наследник на 1/3 част от наследствената маса, оставена
от починалия му баща Л. К.Г. с ЕГН:**********, починал на 11.04.2007г. видно от
приложеното удостоверение за наследници.Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено съобразно дяловете, които получават.В настоящия случай ищецът
отговаря до размера от 1/3 за задълженията на своя баща и наследодател.Същият,
с изп. лист от 10.03.***г. издаден по ч.гр.д. №*** по описа на ПРС за ***г. е
осъден, да заплати на ответното дружество сумата от 189,33лв. за доставена, но
незаплатена електрическа енергия за битови нужди за периода от 01.05.2003г. до
31.07.2006г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
189,33лв. считано от 28.02.***г. до окончателното изплащане. Отговорността на
доверителят ми за посочените задължения е до размера от 1/3 част от присъдената
сума или задължението и към ответното дружество е в размер на 63,11лв.За
удоволетворяване на вземането си по горепосочения изпълнителен лист „ЧЕЗ
електро България” АД, е депозирало молба от 04.04.***г. пред ЧСИ - С. Б., с
рег. №*** на КЧСИ и район на действие ПОС, за образуване на изпълнително дело,
койтосъс свое разпореждане от 09.05.***г. е образувал изп. дело №*** по описа
на службата му за ***г.По процесното изп. дело са извършвани следните
действия.Първоначално съобразно депозираната от взискателя молба,
изпълнителните действия са насочени срещу наследодателя.В хода на
производството, след като е установено, че същият е починал, на 07.08.***г. съдебният изпълнител със свое
постановление, е конституирал като длъжници по делото наследниците на починалия
първоначален длъжник Тимка Стоилова Георгиева, Здравка Л.ова Николова и ищеца в
настоящото производство- С.Л.К..В хода на изпълнителното производство, след
конституирането на наследниците на длъжника като такива, изпълнителни действия
за удовлетворяване на процесното вземане не са искани от взискателя и не са
насочвани от съд. изпълнител срещу доверителя ми в продължение на повече от две
години и изпълнителното дело се е прекратило по отношение на него на 09.08.2010г.
на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.От 10.08.2010г. е започнала да тече нова
погасителна давност за задължението, изтекла в полза на доверителят ми на
10.08.2015г. делничен ден, без взискателят, сега ответник, да предприеме такива
действия, с които да спре изтичането на давностния срок за процесното
задължение.
С оглед гореизложеното и в срок, се
прави възражение за изтекла погасителна
давност в полза на доверителя ми, за сумата от 63,11лв. представляваща 1/3 част
от сумата от 189,33лв. за доставена, но незаплатена електрическа енергия за битови нужди
за периода от 01.05.2003г. до 31.07.2006г. включително, като считам, че за
ищеца е на лице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се домогва да докаже,
възникнала промяна в правоотношенията между страните в спора след настъпването
на определен релевантен юридически факт, в случая изтичане на предвидения от
закона давностен срок.
Моли се съдът, да постанови
съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на С.Л.К. с ЕГН:**********,
че същия, в качеството му на наследник на починалия си баща Л. К.Г., не дължи
на „ЧЕЗ електро България” АД с ЕИК: ********* сумата в размер на 63,11лв.
представляваща 1/3 част от задължението на наследодателят му по изпълнителен
лист от 10.03.***г. издаден по ч.гр.д. №*** по описа на ПРС за ***г. с който е
осъден, да заплати на ответното дружество сумата от 189,33лв. за доставена, но
незаплатена електрическа енергия за битови нужди за периода от 01.05.2003г. до
31.07.2006г. включително, поради погасяване на задължението по давност.
В тази връзка, се прави и
възражение за изтекла в полза на ищеца погасителна давност, за процесната сума
като счита, че за същия е на лице правен интерес от предяваване на настоящия
иск с, който се домогва да докаже, възникнала промяна в правоотношенията между
страните в спора след настъпването на определен релевантен юридически факт, в
случая изтичане на предвидения от закона давностен срок..
Моли се съдът, да задължи
ЧСИ - С. Б., с рег. №*** на КЧСИ, да представи заверен препис от изп. д. № ***/***г. за прилагане като
доказателство по делото. Моли се съдът, да изиска и приложи служебно гр. д. № ***
г. по описа на ПРС
С исковата молба са представени писмени
доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор
за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът„ЧЕЗ
Електро България АД, е депозирал писмен
отговор. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва се изцяло предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по
изпълнително дело № ***/***г. по
описа на ЧСИ С.Б., образувано по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №. № *** г.
по описа на Пернишки Районен съд по следните съображения: Следва да се съобрази
Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на вкс
по въпроса за спиране на погасителната давност за вземане по изпълнително дело,
което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. С това решение ВКС приема, че за
заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата
следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство
- от датата на образуването му, до датата на
26.06.2016 приемане
на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната
давност е спряла. В същото това решение е прието, че ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата
26.06.2015 г.,
новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Към
момента на образуване на изпълнително дело № ***/***г., давността не е изтекла.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Моли съда да отхвърли исковата
претенция.
По делото е приложено
изп.д № ***/*** г. по описа на ЧСИ С.Б..
В съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител
на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника не се явява в съдебно заседание.
Изразява писмено становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ Ст.Б.
от ответното дружество е депозирана молба за издаване на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание, за пълния размер на вземанията, 1/3
част от които е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подадената
молба районният съд е постановил определение № 2103/28.02.*** г. по ч.гр.д. № ***
г. по описа на РС Перник. Доколкото определението е влязло в сила, по делото е
издаден изпълнителен лист от 10.03.*** г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 04.04.*** г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Б.,
като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като извърши опис на имущество на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява, че по
същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника Л. К.Г., като до същия е изпратена и покана за
доброволно изпълнение. В хода на връчване на същата ЧСИ е установил, че
длъжникът е починал. Изискано е удостоверение за наследници, приложено и по
настоящото дело, от което е видно, че длъжникът е оставил за свои наследници
съпругата си Тимка Стоилова Георгиева, Здравка Л.ова Николова и сина си С.Л.К. В тази връзка и ЧСИ е конституирал
наследниците на Л. К.Г. като длъжници на негово
място по изпълнителното дело. До последните са изпратени ПДИ, като няма данни
ПДИ до ответника да му е връчена. Извършено е и проучване на имущественото
състояние на така конституираните длъжници. По делото не е налаган запор на възнаграждения или
пенсия на ищеца. Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни, а и твърдения по същото от
длъжниците да са събрани и каквито и да било суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по
чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по
изпълнителен лист от 10.03.*** г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на
РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се
установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице
висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта
на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на
несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за
да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и
след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането
е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за
вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително
дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков
ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск
за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
(процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при
признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/
24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС
и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна
практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е
тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид
основанието за издаване на изпълнителния лист. Налице е и противоречива
практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие.
Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не
намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда
единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване на
изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са въведени
твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния лист, нито преди
образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай определение № 2103/28.02.*** г. по ч.гр.д. № *** г. по
описа на РС Перник е влязло в сила най-късно на 09.03.*** г., денят предхождащ
издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 09.03.***
г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 10.03.*** г. по молба на ответното дружество от 04.04.***
г. при ЧСИ Б. е образувано изп.д. № ***/*** г. срещу наследодателя на
ищеца. В тази насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила
на определението – 09.03.*** г. и датата на образуване на изп.д. № ***/*** г. –
04.04.*** г. е изминал период от едва няколко седмици. Доколкото е установено,
че първоначалният длъжник е починал, по делото са конституирани неговите
наследници. Въпреки това срещу ищеца не са извършвани никакви изпълнителни
действия.
В тази връзка при преценка на давността съдът следва да
съобрази Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението,
като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно
по тези съображения съдът приема, че давността за процесните вземания е била
прекъсната отново на 04.04.*** г. – с образуването на изп.д. № ***/***
г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за
прекратено ex lege (по закон) на 04.04.2010 г., като е без значение
дали и кога съдебният изпълнител е постановил прекратяване на делото.
Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Такова
искане взискателят е направил само в молбата за образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана
за доброволно изпълнение, както и изпращането на съобщение до НАП съответно
получаването на уведомление от агенцията, не представляват изпълнителни
действия.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № ***/*** г. е било висящо
спрямо ищеца в периода от 04.04.*** г. до 04.04.2010 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление
на пленума на ВС за процесното вземане въобще не е текла давност. От 04.04.2010
г., когато за процесното вземане е започнала да тече нова давност, до настоящия
момент не са предприемани никакви действия по принудително удовлетворяване на
същото. По тези съображения, доколкото от 04.04.2010 г. от настоящия момент са
изтекли повече от пет години, то искът за признаване за установено, че сумата
от 63.11 лева – 1/3 от главница от 189.33 лева не се дължи следва да се приеме
за основателен. В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно
приложимата спрямо вземането давност. / в
този смисъл съдът е наясно с постулатите на Решение № 37, от 24.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година,
по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в
случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е
без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като
до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно
е настоящият случай/.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни. С оглед
изхода на същото основателна е само претенцията на ищцата.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева, 24 лева такса за
копие от изпълнително дело и 300 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представените по делото платежни нареждания и договор за правна защита и
съдействие същите са действително извършени, поради което и следва да бъдат
присъдени изцяло. Липсва основание за намаляване поради прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото същият е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид интереса по делото.
С оглед изхода на делото претенцията за разноски на ответника е
неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Л.К. , ЕГН:********** в качеството му
на наследник на починалия си баща Л. К.Г., починал на 07.08.*** г. НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк
бизнес център сумата от 63.11 лева – главница, представляваща
1/3 част, съответна на наследствения дял на ищец, от общото задължение на
починалото лице в размер на 189.33 лева за потребена, но незаплатена електрическа
енергия за битови нужди за периода от 01.05.2003 г. до 31.07.2006
г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 10.03.*** г. по ч.гр.д. № ***
г. по описа на Пернишкия РС, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на С.Л.К. сумата от общо 374 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ