Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/07.10. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и пети
септември |
Година 2019 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 1230 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на К.Т.Б. АД (в несъстоятелност) срещу Х.П.
ЕООД. В молбата се твърди, че на 24.08.2011 г. страните подписали договор за
банков кредит, по който общото задължение на ответника към 24.08.2011 г.
възлиза на 21104564,90 евро. На 20.03.2014 г. бил подписан втори договор, по
който банката отпуснала кредит в размер на 8500000 евро. Към 21.06.2019 г.
задължението по този договор се твърди да възлиза общо на сумата 10179056,85
евро. Твърди се, че считано от 25.06.2014 г. ответникът преустановил
ежемесечното издължаване на изискуемите вноски по главница и лихви. Било
образувано изпълнително производство за сума в размер на
34 471 515,48 лв. като за ответното дружество е приета покана за
доброволно изпълнение на 04.09.2015 г. Било образувано и второ изпълнително
производство за сумата 8500000 евро – главница, договорна лихва в размер на
1145983,90 лв. и разноски в размер на 283518,57 лв. Твърди се, че плащане не е
получено. Поддържа се довод, че ответникът е неплатежоспособен при твърдяна
дата 31.12.2012 г., съответно свръхзадължен с оглед обстоятелството, че не
разполага с недвижими имоти.
Препис
от молбата е връчен на ответника при условията на чл. 619 ал. 1 ТЗ.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца –
адв. К., поддържа молбата като за начална дата сочи 31.12.2011 г. Претендират
се разноски за съдебно-счетоводната експертиза в процеса. В писмени бележки
поддържа довод, че необявените в търговския регистър годишни финансови отчети
позволяват извод да са изготвени за целите на финансиране на дружеството от
банката без да отразяват действителното финансово състояние на длъжника.
Застъпва теза, че предвид невъзможността да бъде установено наличието на
отчетените краткотрайни активи следва да се приеме, че те не съществуват и не
са съществували още през 2011 г.
За
съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
На
24.08.2011 г. писмено е изразено съгласие, че ищецът отпуска на ответника кредит
в размер на 23500 000 евро за покупка на недвижими имоти при задължението на
ответника да я върне на 36 месечни вноски, първата от които платима на
20.09.2013 г., а останалите – на 20-то число на месеца. Договорена е и лихва,
платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец, а когато е неработен –
на първия следващ работен ден като за целта ответникът осигурява необходимите
суми по банковата си сметка, чрез която е договорено да бъде обслужван
кредитът.
На
19.06.2014 г. е обективирано съгласие, че към 19.06.2014 г. дължимата главница
възлиза на 17 625 006 евро и ще бъде погасена на 24 вноски като
първата е платима на 20.09.2014 г. в размер на 734 381 евро, а останалите
– на 20.то число на месеца в размер на 734375 евро.
На
14.11.2014 г. за ответника е приета пощенска пратка с указание да е съдържала
изявление за обявяване за предсрочно изискуем на задължения по договори за
банков кредит от 24.08.2011 г. при указание да са просрочени главница в размер
на 1468756 евро и лихва в размер на 672420,89 евро и договор за банков кредит
от 20.03.2014 г. с указание да са просрочени лихви в размер на 320875,00 евро.
На
04.09.2016 г. за ответника е приета покана за доброволно изпълнение с указание
да е касае вземане по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.08.2015 г. по
ч.гр.д. № 40988/2015 г. по описа на СРС, 63 състав. Видно и от приложения по
делото документ заповедта отразява задължения по договор за банков кредит от
24.08.2011 г. в размер на 17625006 евро, ведно със законната лихва за периода
от 13.07.2015 г. до изплащане на вземането, 724326,81 евро – просрочени лихви
върху редовна главница за периода от 25.6.2014 г. до 25.03.2015 г., 1289214,27
евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.09.2014 г. –
25.03.2015 г., 257765,71 евро – текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.03.2015 г. – 22,04,2015 г., 74083,95 евро – неустойка върху
просрочена лихва за периода 25.06.2014 г. – 22.04.2015 г. и 586410 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнително
производство е образувано и въз основа на заповед за изпълнение, на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.07.2016 г., издадена по
ч.гр.д. № 40986/2015 г. сочи по договор от 20.03.2014 г. ответникът да дължи
8500000,00 евро – главница, ведно със законна лихва от 13.07.2015 г., 354875,00
евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.06.2014 г. –
25.03.2015 г. 592116,66 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 25.11.2014 г. – 25.03.2015 г., 121125,00 евро – текущи лихви върху просрочена
лихва за периода 25.03.2015 г. – 22.04.2015 г., 35317,24 евро – неустойка върху
просрочена лихва за периода 25.06.2014 г. – 22.04.2015 г., 42500 евро банкова
такса, 283518,57 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложеното по
делото съобщение адресатът е бил наемател на адреса като са установени данни за
нов адрес.
От
приобщените по делото постановления за налагане на предварителни обезпечителни
мерки се налага извод, че към 10.11.2014 г. при ревизия е установено публично
вземане в размер на 63575,54 лв. – неначислен ДДС върху получена неустойка по
договор и 364,23 лв. – лихва към 06.11.2014 г.
За
формирани задължения по ЗДДС за периода 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г. по
декларация от 15.06.2015 г., на 19.10.2015 г. е издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки чрез запор върху банкови сметки за сумата
6702868,40 лв.
От
заключението на вещото лице Г., а и от публично достъпните данни по партидата
на дружеството се установява, че към 31.12.2011 г. ответното дружество отчита краткотрайни
активи на обща стойност 34090 хил.лв. в това число 34082 хил.лв. вземания над
една година. Прави впечатление, че вземанията запазват стойността си и към
31.12.2012 г. За следващите две години са отчетени вземания от клиенти на
стойност 32379 хил.лв. Съдът кредитира формирания от вещото лице извод, че
данните определят отдаване в заем на получените от ответника суми като основна
дейност за дружеството. С оглед сключения договор за кредит през 2011 г. и
договорено отсрочване на плащанията по главницата това вземане се явява
дългосрочно и възлиза на 45962 хил.лв. Прави впечатление, че през 2011 г. 44145
хил. лв. като общ размер на задължения към финансови предприятия е отнесено
счетоводно като краткосрочно задължение. През 2012 г. като дългосрочно задължение
е отчетена стойност от 44146 хил.лв. без да е отчетено краткосрочно задължение.
По делото обаче не се твърди, а и не се установява през 2011 г. ответникът да е
имал задължения и към други финансови институции. Оспорването от страна на
ищеца за докозателствената стойност на счетоводството за 2011 г. е ограничено
до наличието на отразените в отчета вземания и не касае осчетоводените
задължения. Същевременно липсват данни за разчетните отношения между страните
по договора за кредит, позволяващи непосредствено изследване на констатираното
несъответствие и определяне действителния размер на задължението към 31.12.2011
г. При положение, че тези данни са под контрола на ищеца настоящият състав не
намира основание да предполага неточно отразяване в стойността на задължението.
Фактическото припокриване в стойността на така идентифицирания пасив в ГФО през
2011 г. и 2012 г., предвид и клаузите на договора налага еднозначен извод за
допусната грешка при квалификацията на това задължение. По тези съображения съдът
не възприема указания от вещото лице коефициент на обща ликвидност,
съответстващ на съотношението между стойността на краткотрайиите активи и
краткосрочните задължения.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност
с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива всички
свои краткосрочни задължения в относително продължителен период от време,
правният ред определя ред за оползотворяване потенциала на търговското
предприятие, съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на
формираните задължения от участие в търговския оборот. В тази насока търсената
в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника –
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец
по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства навеждат на извод за възникнало парично задължение по
договори за банков кредит – абсолютна търговска сделка, поради което налице е и
вторият от указаните елементи. Анекс № 1 от 19.06.2014 г. сочи на признание на
неизгоден за ответника факт – наличие на задължение в размер на 17625006 евро.
Понеже не се твърди, а и не се установява да е било погасено, ищецът се
легитимира като кредитор, овластен да наложи проверка на финансовото състояние
на ответника. Тъй като предмет на предявеното искане за защита е възможността
на длъжника да участва пълноценно в стопанския оборот, а не защитата на
твърдяните вземания, безпредметно остава изследването на останалите твърдяни в
процеса вземания.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са основата, за да
бъде преценено дали и доколко търговецът осъществява дейността си в
съответствие с разумната търговска практика, изискваща поддържане на адекватно
съотношение между активи и пасиви. По делото се установява ответникът да е
изпълнявал това свое задължение, оповестявайки резултатите от дейността си до
2011 г., включително. Макар и периодът да не се включва в рамките на възложения
на вещото лице анализ, няма пречка да бъде извършен непосредствено както от
страна на ищеца, с оглед поддържаната от него начална дата на
неплатежоспособност, така и от съда.
Съгласно чл. 55 ал. 1 от Търговския закон
вписванията в търговските книги ползват и самия търговец при установяване на
търговски книги. Счетоводните книги са част от търговските книги. Макар и да
отразява обобщена информация, правилата изискват тя да се основава на търговските
книги. С оглед нормативно утвърдената доказателствена сила настоящият състав не
намира основание игнорира стойностно отразения резултат от стопанската дейност
на ответника в годишния финансов отчет за 2011 г. в това число и досежно
отразената стойност на краткотрайните активи. На собствено основание обаче
дължи да определи правното им значение при оценка финансовото състояние на
търговското предприятие. Наличните по делото данни позволяват еднозначен извод,
че през 2011 г. ответникът е сключил договор за кредит и е отчел задължение към
финансова институция в размер на 44145 хил.лв., каквото за предходната година
липсва. Отчетените вземания към трети лица логично могат да бъдат обяснени
именно с така усвоената сума. С оглед правилото на чл. 55 ал. 1 ТЗ настоящият
състав не намира основание да игнорира отчетените вземания към длъжници, които,
предвид липсващите данни за формирани материални запаси обосновават еднозначен
извод, че отчетените вземания произтичат от преотдаване на получената сума в
заем.
В
рамките на 2011 г. вземанията са оценени като дългосрочни. По делото липсват
каквито и да било данни, подлагащи под съмнение тази класификация на актива,
поради което няма основание да бъдат игнорирани. По тези съображения
неоснователно се явява искането краткотрайните активи нито да бъдат изключени,
нито да бъдат преквалифицирани при преценка показателите за ликвидност към
31.12.2011 г. Както бе посочено обаче събраните доказателства опровергават класификацията
на краткосрочните задължения. При положение, че ответникът не дължи да заплати
каквато и да било част от получените средства по договора за кредит през 2011
г., а нито договорът обосновава формирана лихва в такъв размер за периода до
31.12.2011 г., няма основание задължението да бъде определяно като
краткосрочно.
Съдът
споделя довода, че при оценка на финансовото състояние е необходимо да се държи
сметка за възможността в разумен срок търговецът да формира паричен поток, за
да посрещне изискуемото си парично задължение. При все, че заемните средства
лишават заемодателя от възможността да ги използва за посрещане на задълженията
му, нито се твърди, нито се установява това да е препятствало изпълнението на
договора, предвиждащ периодично погасяване на формираната лихва. Няма основание
обаче да се предполага, че отразени в счетоводството вземания не съществуват. При
отсъствието на обективни данни, които да поставят под въпрос и възможността да
бъдат събрани, няма причина стойността им да бъде игнорирана при анализа. При
все, че са отразени като дължими за период повече от една година, отразените
задължения се покриват от стойността на паричните средства, отчетени като
налични. Ето защо и към 31.12.2011 г. не се установява да е налице състояние на
неплатежоспособност.
При
тези обстоятелства налице са предпоставките за изследване на алтернативното
основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост. Нормата
на чл. 742 ал. 1 ТЗ определя като меродавни в тази връзка стойностното
изражение на всички парично оценими права, на всички задължения (без оглед на
обстоятелството дали са изискуеми или не) и. Отчетните данни към 31.12.2011 г.
сочат на актив на стойност 42618 хил. лв. и задължения в общ размер от 44151
хил. лв. С оглед естеството на активите – парични вземания, преоценка според
пазара не се налага. При установените обстоятелства еднозначно следва извод, че
поетите задължения към изследвания момент превишават стойността на имуществото
на ответника.
От
доказателствата по делото не се установява констатираното превишение да е
преодоляно по смисъла на чл. 631 ТЗ – липсват ангажирани по делото
доказателства, че ответникът разполага с имущество, което е достатъчно, за да
покрие всичките му задължения. Напротив, от последващите отчети се установява
трайна тенденция на влошаване на финансовото състояние. При тези съображения
съдът намира за доказано алтернативно поддържаното основание за откриване на
производство по несъстоятелност – свръхзадълженост, датиращо от 31.12.2011 г.,
която и следва да бъде обявена за начална дата.
От
доказателствата по делото не се установяват налични средства, годни да
посрещнат началните разноски в производството по несъстоятелност, но в указания
срок е постъпила определената за целта сума от 4000 лв. Ето защо производството
следва да бъде открито при условията на чл. 630 ал. 1 ТЗ.
По
аргумент от чл. 669 ал. 3 ТЗ временният синдик дължи да положи разумни усилия
за подготовка на първото събрание на кредиторите. Огласяването на откритото
производство и произтичащото от това пряко задължение за вписания законен
представител и произтичащите от чл. 640 ТЗ задължения, са предвидените от
закона средства за осигуряване на неосъществен понастоящем достъп до
търговските книги на дружеството. Ето защо следва да бъде насрочено първо
събрание на кредиторите.
По
разноските
В
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и претендирани
в производството разноски –възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
на основание чл. 742 ал. 1 ТЗ СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на Х.П.
ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността -
31.12.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на Х.П. ЕООД ЕИК ******** на
основание чл. 630 ал. 1 ТЗ.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на Х.П. ЕООД Х.М.,
утвърдена със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г.,
обнародвана в Държавен вестник бр. 16 от 2006 с адрес: гр. София, ул. *********.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 800 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението, в който срок следва да депозира по делото и декларация-съгласие по
чл. 656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ (актуална към датата на встъпване в длъжност).
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 06.11.2019 г. от 11:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор та
постоянен синдик, предложение за назначаването му и
определяне размер на възнаграждението;
3. избор комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
вр. чл. 621 ТЗ Х.П. ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
да заплати на К.Т.Б.АД (в несъстоятелност),
ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, ул. „********, сумата от 700,00 лв.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Решението
да бъде вписано и в книгата по чл. 634в ТЗ, водена от Софийски градски съд.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенция по вписванията за обявяване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: