Решение по дело №11525/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12851
Дата: 20 юли 2023 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110111525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12851
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110111525 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.07.2023 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 11525 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. Н. Д., с ЕГН **********, от гр.
...., против „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано
от изпълнителния директор ...., за установяване по отношение на ответника, че ищецът, в
качеството му на наследник на ...., починала на 05.08.2015 г., не дължи на „....” ЕАД сумите,
както следва: сумата от 324,39 лв., представляваща разноски в исковото производство, и
сумата от 228,57 лв., представляваща разноски в заповедното производство, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 14483/2015 г. по описа на СРС, 25
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че е единствен наследник на майка си ...., починала на
05.08.2015 г., срещу която било постановено решение № I-25-187 по гр.д. № 14483/2015 г.
по описа на СРС, 25 състав, влязло в сила на 23.01.2015 г. Сочи, че с влязлото в сила
решение майка му .... била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 324,39 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 228,57 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, като по повод на молба от 09.01.2020 г. на ответника
в полза на същия на 09.01.2020 г. бил издаден изпълнителен лист. Също така твърди, че на
05.02.2020 г. срещу майката на ищеца било образувано изп.д. № 344/2020 г. по описа на
ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863, действаща в района на СГС, като на 13.07.2021 г.
ищецът бил конституиран като длъжник по делото, а на 22.02.2022 г. му била връчена
покана за доброволно изпълнение. Позовава се на изтекла на 23.01.2020 г. погасителна
давност, за което излага подробни съображения. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „....“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неосноватална. Твърди, че наследодателя на
ищеца .... подала възражение срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
14483/2015 г. по описа на СРС, 25 състав, като по повод на предявен установителен иск било
постановено решение, влязло в сила на 23.01.2015 г. Също така твърди, че .... извършила
частично плащане на 03.12.2015 г., с което давността била прекъсната. Впоследствие
давността била прекъсната с образуването на изпълнително дело срещу ищцата, а именно:
изп.д. № 344/2020 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863, действаща в района на
СГС. Твърди, че процесните суми не са погасени по давност, като с оглед на настъпилата
смърт на първоначалния длъжник производството по изпълнителното дело било спряно и
давност не е текла в този период. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения заверен препис от изп.д. № 20208630400344 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, с рег. № 863, действаща в района на СГС, се установява, че същото е образувано
по повод молба с вх. № 5670 от 05.02.2020 г. от „....“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от
15.01.2020 г., издаден въз основа на Решение № I-25-187 от 11.12.2014 г. по гр.д. №
14483/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, по силата на който изпълнителен лист .... e
осъдена да заплати на „....“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от ГПК, сумата
от 324,39 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 228,57 лв. – разноски в
заповедното производство. На 23.04.2020 г. по делото е постъпила справка от Столична
община с приложено удостоверение за наследници № РКС20-ДИ11-115 от 16.04.2020 г.,
издадено от Столична община, район „Красно село“, от което се установява, че .... е
починала на 05.08.2015 г. и е оставила за свой единствен законен наследник сина си Р. Н. Д..
На 26.06.2021 г. ЧСИ е изискал справки, каквито са постъпили по делото. С постановление
от 13.07.2021 г. ЧСИ е конституирал наследника на починалия длъжник и е разпоредил да
му се изпрати съобщение с покана за доброволно изпълнение. На 18.01.2022 г. ЧСИ е
изискал справки. На 18.12.2021 г. на адреса на новоконституирания длъжник е било
залепено уведомление по реда на ГПК, а покана за доброволно изпълнение е била връчена
на 22.02.2022 г. На гърба на изпълнителния лист е поставен печат от ЧСИ за изплатена на
23.02.2022 г. на взискателя сума в размер на 552,96 лв.
От приложеното гр.д. № 14483/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, се установява, че с
Решение № I-25-187 от 11.12.2014 г. съдът се е произнесъл по предявени искови претенции
по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, което решение е влязло в сила на 23.01.2015 г. С определение от 05.02.2015 г. по
същото дело е било изменено решението в частта за разноските, определението влязло в
сила на 26.02.2015 г. На 10.03.2015 г. по делото е била подадена молба от процесуалния
представител на „....” ЕАД с искане за издаване на изпълнителен лист, какъвто е бил издаден
на 15.01.2020 г. за сумите от 324,39 лв. и 228,57 лв., видно от извършеното отбелязване
върху оформения печат.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
3
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ответникът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
имот притежава ищецът. Не се спори, че .... е била потребител на топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, до който се доставя топлинна енергия. Не се спори, че .... е починал
и е оставил за свой законен наследник ищеца.
По делото е безспорно установено, че срещу .... е бил издаден изпълнителн лист въз
основа на влязло в сила съдебно решение.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
От приложеното гр.д. № 14483/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, се установява, че
съдебното решение е влязло в сила на 23.01.2015 г. Подаването на молбата за издаване на
изпълнителен лист представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на
чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. От момента на влизане на решението в сила – 23.01.2015 г. до
момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 05.02.2020 г. е изтекла
твърдяната петгодишна давност.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „....“
ЕАД към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело е погасено по
давност, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищците искане за
присъждане на направените по делото разноски, съдът намира същото за основателно, като
съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които: сумата от 100 лв. – платена
държавна такса и сумата от 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая съдът е
намалил адвокатското възнаграждение от 500 лв. на 300 лв. във връзка с направеното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е
съобразил фактическата и правна сложност на делото.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съдът
намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

4
Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени иск от Р. Н. Д., с ЕГН **********, от гр.
...., против „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано
от изпълнителния директор ...., че Р. Н. Д., в качеството му на наследник на ...., починала на
05.08.2015 г., не дължи на „....” ЕАД сумите, както следва: сумата от 324,39 лв. /триста
двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство, и сумата от 228,57 лв. /двеста двадесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 14483/2015 г. по описа на СРС, 25 състав,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Д., с ЕГН
**********, от гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5