Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 278
по описа за 2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) на К.К.Т. срещу „Б.Д.“ ЕАД за заплащането на 2 500,00
евро обезщетение, като част от претърпени вреди за 200 000,00 евро.
[2] ОСЪЖДА К.К.Т. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. К.Т. е с адрес
***, а „Б.Д.“ ЕАД е с адрес ***.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от уведомяването.
[4] Ако ищецът обжалва изцяло решението,
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на
САС на държавна такса от 97,79 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
[5] Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] К.Т. е заявил в искова молба от 20.09.2018 г., че
е бил длъжник по изпъзлнително дело, по което ответникът „Б.Д.“ ЕАД (ДСК) е бил
взискател. По изпълнителното дело е била изготвена оценка на имот на ищеца, към
който е било насочено изпълнението. Оценката е била значително занижена поради
неотчитането на пълната застроена площ. ДСК не е възразила срещу оценката, а
имотът е бил възложен на нея. От тази занижена оценка и от невъзразяването на
ДСК срещу нея К.Т. е бил увреден – загубил е 200 000,00 евро от цената на
имота. Затова той моли съда да осъди ДСК да му заплати 2 500,00 евро
обезщетение, като част от претърпените вреди за 200 000,00 евро (исковата
молба, л. 2-4).
2. На ответника
[7] ДСК е оспорила
предявения иск. Тя е заявила, че:
1. при
изготвянето на оценката на имота е била отчетена цялата му застроена площ;
2. ДСК не е имала
правна възможност да влияе на първоначалната цена на имота, от която да започне
публичната продан, защото това е правил съдебният изпълнител;
3. имотът не е
бил възложен на ДСК, а е бил закупен от трето лице. Затова ДСК моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 14-17).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8]
Не се спори, че ДСК е била взискател по изпълнително дело, по което К.Т. е бил
длжъник. Не се спори, че по това изпълнително дело е била изготвена оценка от
вещо лице на имот на К.Т., към който ДСК е била насочила изпълнението. Не се
спори, че ДСК не е възразила срещу оценката.
[9]
Липсват доказателства тази оценка да е била занижена и от това К.Т. да е
претърпял вреди. Затова съдът приема, че оценката не е била занижена и К.Т. не
е претърпявал вреди от нея.
[10]
Ищецът е заплатил 195,58 евро държавна такса (л. 9). Той е бил представляван от
юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО
ДЕЛОТО
[12]
Ищецът е
предявил иск по чл. 45 от ЗЗД. Искът е неоснователен.
1. По иска по по чл. 45, ал, 1 от ЗЗД
[11]
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
ответникът да е извършил действие/бездействие; 2. това действие да е било
противоправно; 3. от действието на ответникът ищцата да е претърпяла вреди; 4.
ответникът да е извършил действието виновно; 5. ответникът да не е заплатил
обезщетение на ищеца.
[12]
Съдът установи, че ДСК не е оспорила оценка на вещо
лице по изпълнително дело, по което тя е била взискател, а ищецът длъжник.
Законът не е задължавал ДСК да направи това. Следователно бездействието на ДСК
не е било противоправно. Дори то да е било такова, съдът не установи от него
ищецът да е претърпял вреди. Бездействието не е било и виновно, защото ДСК не е
имала задължение да подаде възрази срещу оценката.
[13] Не са налице втората, третата и четвъртата
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По разноските
[14] ДСК търси разноски. Тя не
е направила такива, но е била представлявана от юрисконсулт.
[5] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда К.Т. да заплати на ДСК 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: