ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 16.10.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1981 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът В.З.З.
чрез пълномощника си адв. Г.Х. е предявил иск против работодателя си „Пимк“ ООД
с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки и страдания, стрес, психическо страдание, дискомфорт и
битови неудобства, ведно със законната лихва върху главницата от деня на
трудовата злополука до окончателното й изплащане, както и сумата от 105,44 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на
направените от него разходи за лечение, ведно със законната лихва от деня на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, които е претърпял ищеца
в резултат от трудова злополука, настъпила на 08.03.2018 г. в гр. Олпе, Германия.
Претендира
разноски.
Представя
писмени доказателства: трудов договор, протокол за трудова злополука,
декларация за трудово злополука, разпореждане, кратка епикриза, сметки,
болнични листове.
Моли да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията му за
претърпените от него болки и страдания и битовите неудобства и трудности, които
е изпитвал в резултат от трудовата злополука.
Моли да
бъде допуснато изслушването на съдебномедицинска експертиза с вещо лице
травматолог, което след като се запознае с медицинската документация по делото
и извърши личен преглед на пострадалия, да даде заключение по следните въпроси:
какви травматични увреждания е получил ищецът вследствие на процесната трудова
злополука и какво лечение му е проведено; с какво се характеризират получените
увреждания на пострадалия; каква е характерната болезненост за този тип
увреждания; дали счупените ребра се имобилизират и този вид счупвания
характеризират ли се със силна болезненост и затруднения при дишането; дали
описаните увреждания са в причинна връзка с описаната в исковата молба трудово
злополука; дали извършените от ищеца разходи в размер на 105,44 лв. за
заплащане на медикаменти по описаните в исковата молба сметки са в причинна
връзка и са били целесъобразни и необходими с оглед проведеното на пострадалия
лечение; какви болки и страдания като характер и интензитет е търпял до
настоящия момент ищецът и какви ще търпи за в бъдеще.
Ответникът
„Пимк“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. А. оспорва исковете
по основание и размер, моли да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Признава,
че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на договор № 6088/16.06.2014 г., но оспорва твърденията на ищеца за
фактите, довели до трудовата злополука, размера на претендираните неимуществени
вреди като завишени, както и дължимостта на претендираната сума за имуществени
вреди с твърдението, че те са му възстановени като застрахователно обезщетение
по застраховка „Помощ при пътуване“.
Прави
възражение за съпричиняване, твърдейки, че ищецът не е спазил правилата за безопасност
при натоварване на пътните превозни средства, с които е бил запознат, и е
проявил груба небрежност, довела до настъпване на злополуката.
Не се
противопоставя на доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на
свидетели, но счита, че следва да бъде допуснат един свидетел, тъй като
свидетелите ще установяват едни и същи факти.
Не се
противопоставя на искането за изслушване на съдебномедицинско заключение с
изключение на въпроса за наличието на причинно-следствена връзка между
уврежданията и процесната трудова злополука, тъй като счита, че въпросът е
правен.
Моли да
му бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
изложените в отговора на исковата молба твърдения.
Представя
писмени доказателства: застрахователни полици и преводно нареждане.
По
искане на ответника съдът с Определение № 1879 от 10.07.2018 г. е конституирал
в производството като трети лица помагачи на ответника „ЗАД Алианц България“ АД
и „ЗД Евроинс“ АД, с които ответникът твърди да има сключени договори за
застраховка „Отговорност на работодателя“ и „Трудова злополука“.
Третото
лице помагач „ЗАД Алианц България“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт
Рабухчиев не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
него и ответника по застраховка „Отговорност на работодателя“, но оспорва
отговорността си за процесната злополука, поради това, че е налице валидна
полица „Трудова злополука“ със „ЗД Евроинс“ АД, която има задължителен характер
и следва да покрие уврежданията по настъпилото застрахователно събитие.
Счита, че в случая не е налице
трудова злополука поради субективни действия на пострадалото лице, както и че
се касае за груба небрежност от негова страна, което изключва отговорността на
застрахователя.
При условията на евентуалност
счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален поради съпричиняване
от страна на ищеца, а и намира същия за силно завишен.
Моли за отхвърляне на иска, а
евентуално – за отчитане вината на ищеца за настъпване на злополуката.
Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца в случай, че то надвишава минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Представя писмено доказателство:
Общи условия по застраховка „Отговорност на работодателя“.
Моли да му бъде дадена възможност
да ангажира и други доказателства, да се запознае с новопредставените от
страните доказателства, както и да задава въпроси към вещите лица.
Третото лице помагач „ЗД Евроинс“
АД чрез пълномощника си юрисконсулт Димова оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество, тъй като представената
застрахователна полица касае друго лице – „БГ Сървис 2011“ ООД, а и не е
представен списък със застрахованите лица, от който да се установи дали ищецът
е застрахован по тази полица.
При условията на евентуалност
твърди, че претендираните от ищеца неимуществени вреди не представляват покрит
застрахователен риск по задължителната застраховка „Трудова злополука“, поради
което не подлежат на обезщетяване, а следва да бъдат обезщетени от
застрахователя по застраховка „Отговорност на работодателя“.
Намира предявените искове за
неоснователни, тъй като ищецът не е доказал настъпването на претендираните
неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка с твърдяната
трудова злополука, а заявената имуществена претенция е неоснователна поради
направено плащане по застраховка „Помощ при пътуване“.
Прави възражение за съпричиняване,
както и за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди с оглед принципа
на справедливостта и стандарта на живот.
Счита също така, че отговорността
на застрахователя трябва да се ограничи до застрахователния лимит съгласно
застрахователната полица.
Не се противопоставя на
представените от страните писмени доказателства и направените доказателствени
искания.
Не ангажира доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя за причинени на работника вследствие на
трудова злополука имуществени и неимуществени вреди.
Основателността на исковете по чл. 200 КТ предпоставя наличие на валидно
трудово правоотношение между страните, претърпяна от работника злополука,
призната за трудова, и настъпили за пострадалия имуществени и неимуществени вреди,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Тези правопораждащи юридически
факти следва да бъдат установени по делото посредством пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху работника-ищец.
В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване направеното от него
възражение за съпричиняване, т.е. че с поведението си работникът-ищец е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
Възраженията
на третото лице помагач „ЗД Евроинс“ АД за липса на валидно облигационно правоотношение
с ответника по договор за застраховка не следва да бъдат разглеждани в
настоящото производството, доколкото касаят вътрешните отношения между
подпомагана и подпомагаща страна, които не се предмет на настоящото
производство, тъй като обратен иск не е предявен.
Страните
не спорят относно съществуването на валидно трудово правоотношение между ищеца
и ответника към процесната дата, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява това обстоятелство за безспорно между тях.
Представените
с исковата молба, отговора на исковата молба и становището на третото лице
помагач „ЗАД Алианц България“ АД писмени доказателства следва да бъдат приети
по делото като допустими, относими и необходими.
Като
основателно да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебномедицинска
експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси.
Въпросът
за наличието на причинно-следствена връзка между конкретната трудова злополука
и настъпилите вредни последици не е правен, тъй като отговорът му изисква
специалния знания, с каквито съдът не разполага.
Тъй
като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, разноските за изготвяне на заключението ще
бъдат за сметка на бюджета на съда съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК.
До
разпит при режим на довеждане следва да бъде допуснат един свидетел на ищеца за
установяване на твърдените от него болки и страдания, битови неудобства и
трудности, както и един свидетел на ответника, също при режим на довеждане за
установяване на съпричастността на ищеца в настъпване на трудовата злополука.
Останалите поискани от страните
свидетели ще бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК – ако
допуснатите свидетели не установят спорните факти.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 23.11.2018
г. от 11,15 часа, за която дата
и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА представените от страните
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебномедицинска
експертиза с вещо лице травматолог, което след като се запознае с медицинската
документация по делото и извърши личен преглед на пострадалия, да даде
заключение по следните въпроси: какви травматични увреждания е получил ищецът
вследствие на процесната трудова злополука и какво лечение му е проведено; с
какво се характеризират получените увреждания на пострадалия; каква е
характерната болезненост за този тип увреждания; дали счупените ребра се
имобилизират и този вид счупвания характеризират ли се със силна болезненост и
затруднения при дишането; дали описаните увреждания са в причинна връзка с
описаната в исковата молба трудово злополука; дали извършените от ищеца разходи
в размер на 105,44 лв. за заплащане на медикаменти по описаните в исковата
молба сметки са в причинна връзка и са били целесъобразни и необходими с оглед
проведеното на пострадалия лечение; какви болки и страдания като характер и
интензитет е търпял до настоящия момент ищецът и какви ще търпи за в бъдеще.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Димитър Иванов Попов, на когото да се изплати възнаграждение съгласно
представената справка-декларация от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
ДОПУСКА до разпит при режим на
довеждане по един свидетел на ищеца и на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба за
окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис от
писмения отговор на ответника и становищата на третите лица-помагачи и приложенията
към тях, а на ответника – препис от становищата на третите лица-помагачи и
приложенията към тях.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: