Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 15.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на първи юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 95 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 144 СК, предявен от К.К.Х.
с ЕГН: **********, с адрес: *** против Р.Л. А. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
представлявана от адв. Н.Б..
ИЩЦАТА твърди, че с Решение № 225 от 10.07.2017 г., бракът между родителите
ѝ бил прекратен, като майка ѝ Р.Л. А. била задължена с това решение
да заплаща на нея и сестра ѝ месечна издръжка от общо 230 лв. на двете.
Твърди, че преди развода в семейството им всичко вървяло много добре до средата
на месец август на 2016 г., когато майка ѝ без да даде смислено обяснение
на дъщерите или съпруга си К.К.Х., изненадващо ги напуснала и веднага се
установила да живее при нейния „любим“, както тя се изразявала, и то в центъра
на ромската махала на село Р.. Осем месеца след това тя въобще не погледнала
нито ищцата, нито сестра ѝ, като сигурно била обзета още от „любовната
еуфория“. Качвала в интернет пространството снимки и всевъзможни глупости, без
въобще да помисли, че наранява по този начин децата си. Продължавала с
глупостите – забременяла, после абортирала, въпреки че нямала официален развод
със съпруга си. След развода забременяла повторно и продължила по същия начин.
Родила и по закон детето било записано на вече бившия ѝ съпруг и бащата
на ищцата. Скрила за това, мислейки, че ще ѝ се размине. После разкарвала
бащата на ищцата по съдилища в П. да доказва, че детето не било от него, а от
нейния любим, вместо последният да го припознае още след раждането. Изобщо не
помислила, че децата ѝ постоянно били обект на подигравки от техните
съученици и приятели – в селото, в автобусите и в училище. Въобще не ги
потърсила да се поинтересува финансово как я карат, тъй като двете деца били
големи имали нужда от майка за някои неща и най-вече, че били учащи и се
нуждаели от учебници, карти за пътуване и пр. Винаги си намирала оправдания и
изтъквала причини, че нямала пари в момента, въпреки че работела като инженер.
Казвала, че няма уважението на хората, за което пък бил причина бившият ѝ
съпруг и заради него не я уважавали вече. Най-вече не си направила сметка, че
заради нейната постъпка с лека ръка затрила семейството им. През месец май 2017
г., пак без да ги потърси и пита, побързала да пусне молба в РС К. да съди баща
им за издръжка на тях двете и да ги вземе при нея. После решила по взаимно
съгласие да се разведе с баща им, като тя да плаща на ищцата и сестра ѝ
издръжка. Ищцата твърди, че до навършване на пълнолетие майка ѝ не я
потърсила нито за рождени дни, нито за други празници, нито в определените от съда дни за лични контакти.
През месец януари 2019 г. без да я уведоми, въпреки че била ученичка в 12-ти
клас, спряла да ѝ плаща издръжката. Не се замислила, че ѝ предстои
бал и не се поинтересувала от какво дъщеря ѝ има нужда. Но благодарение
на баща си, ищцата пак била като принцеса на бала. След завършването ѝ не
я потърсила да я попита ще продължава ли образованието си.
Понастоящем ищцата учела в редовна форма на обучение в Медицински
университет – П.. Майка ѝ продължавала да не се интересува от нея и да
разбере, че има разходи за учебници, като почти всичките били доста скъпи.
Имала разходи и за общежитие, семестриални такси и за всекидневни разходи,
които покривал баща ѝ, докато същевременно издържал и сестра ѝ. Тъй
като ищцата нямала доходи, а на баща ѝ, който се грижел изцяло за нея му
било трудно сам да я издържа, за нея бил налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да ѝ изплаща издръжка от 150.00 лв. (сто
и петдесет лева), ежемесечно, считано от м. януари 2020 г. г., до настъпването
на законни причини за прекратяване на издръжката. Претендира разноските по
делото.
ОТВЕТНИЦАТА, чрез пълномощника си адв. Б. оспорва иска. Признава
обстоятелството, че е майка на ищцата, както и факта, че с баща ѝ са
разведени, но оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че
обстоятелствата относно раздялата ѝ с нейния бивш съпруг били напълно
неотносими към правния спор. Поради каква причина и защо е подала молба за
развод с бившият ѝ съпруг нямало връзка с предявения иск за издръжка, а
изложеното в исковата молба пресъздавало виждането на дъщеря ѝ, че с
нейния баща имали прекрасно семейство, което не отговаряло на действителното
положение, но този въпрос бил решен вече от съда.
Твърди, че след прекратяване на брака им през 2017 г., ѝ бил
определен режим на лични отношения с дъщерите ѝ. От датата на
постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака, личните отношения
между ответницата и децата били непрекъснато възпрепятствани, както от техния
баща и тяхната баба по бащина линия, така и от самите тях. Не отговаряло на истината
твърдението на ищцата, че не ги търсила по празници, по рождени дни. Самата
ищца не желаела срещи с майка си, не комуникирала изобщо с нея, непрекъснато
ѝ затваряла на телефонните ѝ обаждания. Отговаряла ѝ със
съобщения, в които я обиждала и наричала с нецензурни думи и многократно
заявявала, че не желае срещи с нея.
Ответницата твърди, че след прекратяване на брака с бившия ѝ съпруг,
била осъдена да заплаща за двете си дъщери, считано от 18.04.2017 г., месечна
издръжка в размер на 115 лева за всяка
от тях, до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска,
считано от падежа до окончателното ѝ плащане. Твърди, че винаги и редовно
изпълнявала задължението си за издръжка към тях, както и помагала с други
средства. Независимо от факта, че постановената издръжка била в размер на 115
лева, след всяка нормативна промяна по отношение на минималния размер на
работната заплата и съответно – промяна на минималния размер за издръжка, тя
плащала съответната завишена сума.
През месец декември 2017г. родила сина си, като била в отпуск поради
бременност и раждане, и в отпуск за отглеждане на дете до навършване на
двегодишна възраст, като в тази връзка получавала обезщетение в размер на 380
лева месечно. Поради това за ответницата било невъзможно да продължи да изплаща
издръжка на ищцата след навършването ѝ на пълнолетие през месец октомври
2018 г., като платила издръжка още два месеца след това – до края на 2018 г.
Не оспорва обстоятелството, че ищцата е студентка към настоящия момент и
обучението ѝ е свързано със средства. Задължението за даване на издръжка
на пълнолетно дете обаче, не било абсолютно и безусловно, поради което, не
можело да се настоява за присъждане на издръжка във всички случаи. Присъждането
на издръжка на пълнолетно дете, следвало да е съобразено както с нуждите на
ищцата, необходими за нейното развитие, така и с възможността на ответницата да
плаща такава.
С оглед на това ответницата заявява, че към настоящият момент плащането
на издръжка на ищцата, би съставлявало за нея особено затруднение. На първо
място, тя била задължена да издържа другите си две ненавършили пълнолетие деца
– Д. Х. и Мерт А.. Задължението ѝ за издръжка към тях било безусловно. От
01.08.2019 г. до 21.12.2019 г. била в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст. След това започнала работа. Получавала месечно брутно възнаграждение в
размер на 632.88 лева месечно, като след направените удръжки, получавала нетно
възнаграждение в размер на около 500 лева. С оглед на това, след като изпълнела
задължението си да осигури издръжка на двете си ненавършили пълнолетие деца, то
за ответницата щяло да представлява изключително затруднение да изплаща
издръжка и на ищцата. Твърди, че синът ѝ посещавал детска яслена група в
детска градина „А.К.” в село Р., за което заплащала месечните такси, както и
полагала непосредствените грижи по отглеждането му. Освен получаваното трудово
възнаграждение, нямала нито имоти, нито други доходи, от които да може да
изплаща издръжка за ищцата.
Твърди, че съгласно чл.144 от Семейния кодекс, „Родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения“.
С оглед изложеното ответницата моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и да ѝ присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение
за раждане се установява, че към датата
на подаване на исковата молба – 28.01.2020 г., ищцата К.К.Х. е навършила
пълнолетие – родена е на *** г., а ответницата е нейна майка. Баща на ищцата е К.К.Х..
Не е спорно по делото и е видно
от представеното в препис съдебно решение №225/10.07.2017 г. по гр. д. №519/2017 г. по описа на РС К., че
родителите на ищцата са имали сключен граждански брак, който е бил прекратен с
развод по взаимно съгласие. След брака родителските права по отношение на двете
им деца – непълнолетната тогава ищца и малолетната ѝ сестра Д. К.Х.
(понастоящем на 17 г.) са предоставени на бащата К.К.Х.. На майката е определен
режим на лични отношения с дъщерите ѝ и е осъдена да им плаща месечна
издръжка от 115.00 лева на всяка от тях.
Страните не спорят, че ответницата
плаща редовно присъдената издръжка, като е извършила плащания в полза на ищцата
до м. декември 2018 г., т. е. два месеца след навършването на пълнолетие
от К.К.Х.. Тези обстоятелства се
установяват и от представеното извлечение от банковата сметка на бащата К.К.Х.
в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Видно от представеното уверение № ФОЗ-УО-529
от 20.01.2020 г. на Медицински университет – П., ищцата К.К.Х.,
през учебната 2019/2020 година, зимен семестър, е записана като студент редовно
обучение, специалност „медицинска сестра“.
От представеното платежно
нареждане от 17.07.2019 г. се установява, че заплатената от ищцата семестриална
такса е в размер на 275.00 лева.
От двете представени фактури – №
**********/04.12.2019 г. и № **********/29.05.20 г. е видно, че ищцата
ежемесечно заплаща наем и такса смет за общежитие в размер на около 87 лева.
Приложена е по делото
декларация, подписана от ищцата К.К.Х., в която същата заявява, че е студент
редовна форма на обучение в Медицински университет – П., не получава никакви
доходи, включително и от участия във фирми или наеми, няма сключен договор с
работодател, не притежава никакво недвижимо имущество и няма сметки и влогове в
банки. Декларира, че издръжката ѝ изцяло се поема от единия ѝ
родител – нейният баща.
С отговора на исковата молба
ответницата представя в препис удостоверение за раждане на детето М.М.А.,
родено на *** г., от което е видно, че тя е негова майка, а баща е М. А. А..
От представеното удостоверение
изх. №РД-21-85/05.02.2020 г. е видно, че за учебната 2019/2020 г. детето М.М.А.
е записано и посещава първа група в ДГ „А.К.“ – с. Р.. Месечната такса за
детската градина е посочено, че е в размер на 8.40 лева.
Представено е и удостоверение
изх. №58 от 04.02.2020 г., от което се установява, че в периода м. август 2019
г. – м. януари 2020 г. ответницата е получила от работодателя си „*******“ ЕАД
общо 699.50 лева или средно по 116.58 лева на месец. Отбелязано е в уверението,
че за времето от 01.08.2019 г. до 27.12.2019 г. ответницата е в майчинство за
гледане на дете до 2 г.
От издаденото от Община К.
удостоверение за декларирани данни е видно, че към 25.02.2020 г. ответницата не
е декларирала собственост върху недвижимо имущество.
От показанията на свидетеля К.К.Х.
се установява, че е баща на ищцата и бивш съпруг на ответницата. Той и
ответницата се развели преди около 4 години, като след прекратяване на брака
двете им деца останали при него. Той полагал изцяло грижите за тях, а майка им
се ангажирала единствено с плащането на присъдената месечна издръжка. На
по-малката си дъщеря продължавала да превежда по 140-150 лева месечно, а за
голямата – ищцата К.Х. преустановила плащанията от началото на 2019 г., т. е.
два месеца след навършване на пълнолетие от същата. Всички други разходи,
свързани с възпитанието и отглеждането на децата се поемали от него. Ищцата
вече била пълнолетна, но били необходими значителни средства, свързани с
обучението ѝ като редовен студент в Медицински университет – П..
Свидетелят плащал семестриалната ѝ такса, която била около 300 лева или
600 лева годишно, наема за общежитието – около 98 лева, карта за транспорт – 15 лева на месец.
Заплащал и всички други ежедневни разходи на дъщеря си за храна, облекло,
учебни пособия и пр. Наред с това се грижел и за другата си дъщеря. В същото
време ответницата живеела с друг мъж, от когото през м. декември 2017 г. родила
дете и с когото сключила брак. Доскоро била в майчинство, но от 02.01.2020 г.
започнала редовна работа като инженер в „СКФ“ – площадка с. Кърнаре, където
получавала заплата около 800 лева. Съпругът на ответницата имал други три деца,
но те били пълнолетни. Ищцата щяла да завърши обучението си след 3 години, не
получавала стипендия, нямала никакви доходи и нямало как да работи, защото
редовната форма на обучение не ѝ позволявала това.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Предявен
е иск правно основание чл.144 СК.
Съобразно разпоредбата чл. 144
от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст и
родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че ищцата
продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че тя не може да се
издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този
смисъл - Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о
постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително
условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно
дете, което е свързано с техните материални възможности (в този смисъл -
Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г.,
II г. о.). За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява
обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за задължения
родител. При тази издръжка възможността за доставянето ѝ не съвпада с
общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се
определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по
чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера
на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Неговият родител,
по силата на чл. 144 СК, може да е задължен само при условие, че това не би го
затруднило особено. В този смисъл възможността на родителя за доставяне на
издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено
осезателно от този родител. В конкретния случай се доказва по несъмнен начин и
не се спори между страните, че ищцата е пълнолетна, учаща редовно във висше учебно
заведение. Спорните въпроси са може ли ищцата да се издържа от доходите и
имуществото си, има ли възможност ответницата – неин родител, да ѝ
осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер издръжката не би
му създала особено затруднение.
При установените факти, съдът
намира, че е доказано по несъмнен начин, че ищцата не разполага с трудови
доходи и няма имущество, което да ѝ носи приходи. Същата има немалки
разходи – за такси, наем и битови консумативи, хранителни продукти, облекло,
транспорт, учебници и учебни помагала
и пр. Финансова помощ получава единствено от своя баща, чиито доходи не се
установиха по делото, но се доказа по безспорен начин, че той се грижи и за
двете си деца. Ако се приеме, че доходите му са около средните за страната – около 1000 лева месечно, то с тези средства
следва освен да подпомага децата си, но и да покрива собствените си разходи. От
неговите свидетелски показния се установява, че от началото на 2020 г. (т. е.
след периода, който обхваща удостоверението от работодателя „СКФ“) ответницата
вече работи и получава заплата от около 800 лева. Безспорно е, че се грижи и за
малолетното си дете, но за разлика от бившия си съпруг, тя би могла да разчита
на подкрепа и финансова помощ от другия родител – бащата на малолетния М.М.А.,
с когото заедно поемат разходите на семейството си, включително тези по
отглеждането на децата. За доходите на това лице също не се ангажираха
доказателства и съответно, по отношение и на него следва да се приеме, че са
около средните за страната – приблизително 1000 лева месечно.
Ето защо и с оглед изложените
дотук обстоятелства, съдът счита, че няма да представлява особено затруднение
ответницата да заплаща на пълнолетната си дъщеря К.К.Х. месечна издръжка в
размер на 150 лева, считано от м. януари 2020 г. г., до завършване на редовна
форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на
двадесет и пет годишна възраст.
По отношение на разноските:
Ищцата е претендирала разноски
по делото, но доказателства за сторени такива не са ангажирани, поради което не
следва и да се присъждат
Ищецът по иск за издръжка е
освободен от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да
остане за сметка на бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 69
ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, следва да се осъди
ответницата да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт върху определената издръжка в размер на общо 216.00
лева (4 % върху тригодишните платежи).
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК, Р. Л. А. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща на дъщеря си К. К. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, като пълнолетен учащ, месечна
издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – м. януари 2020 г. до завършване на редовна форма
на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на
двадесет и пет годишна възраст.
ОСЪЖДА Р. Л. А. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да
заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 216.00 лв. (двеста и шестнадесет лева.).
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 15.06.2020 г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ