№ 509
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100509252 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.И. С., срещу решението от 16.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 19499/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с което е увеличена
месечната издръжка на въззиваемата страна от 190 лева на 350 лева, считано от 26.05.2020
г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли
изцяло предявеният иск за увеличение на месечната издръжка.
Въззиваемата страна С. Д. Л., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
неговия баща Д. Д. Л., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
1
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С решението 16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 19499/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 89
състав, е увеличил присъдената в полза на непълнолетното дете С. Д. Л. месечна издръжка
от 190 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска (26.05.2020 г.),
присъждайки и законната лихва за забава. Районният съд е осъдил въззивницата да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 230.40 лева върху увеличения размер на
издръжката и е осъдил последната да заплати на ищеца разноски от 400 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на решението в
обжалваните части са неоснователни.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е
присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Също така, искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищецът е основал иска си на трайно съществено увеличаване на
нуждите си и на възможностите на задължения родител. Районният съд е изложил мотиви за
изменените обстоятелства и за възможността на ответника да заплаща присъдената месечна
издръжка от 350 лева, които мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. От
присъждането на издръжката в размер на 190 лева са изминали малко повече от две години,
но към момента на завеждане на иска детето е било на 12 години, а сега е на навършени 17
години, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такова). Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Средномесечният брутен
трудов доход на въззивницата (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР №
34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) за периода от месец януари 2020 г. до
месец декември 2020 г. е в размер на около 2009 лева, при основна заплата като медицинска
сестра в ВМА в размер на 614 лева и уговорени допълнителни месечни трудови
възнаграждения. Действително, въззивницата е променила местоработата си, видно от
2
представения пред настоящата инстанция трудов договор №2/25.08.2021 г., сключен с
„М.А.П.“ ООД, при основна работна заплата от 1100 лева и живее в жилище на С.боден
наем, това обаче не е основание за отхвърляне на иска за увеличение на месечната
издръжка, присъдена в полза на сина й, тъй като тя е в работоспособна възраст,
трудоспособна, квалифициран медицински работник, и няма алиментни задължение към
други ненавършили пълнолетие деца. Дори след изплащане на издръжката на детето С. (до
навършване на неговото пълнолетие – 23.07.2022 г.) въззивницата да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените нужди на детето,
защото майката има не само правно, но и нравствено задължение да издържа С.ето дете,
поради което затрудненията на последната не следва да се поемат от детето. В този смисъл
въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нуждите на
подрастващите, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание,
са големи в периода на развитието им, защото децата бързо растат и оттам – бързо и
съществено се увеличават и нуждите им.
При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че майката може
да заплаща на непълнолетния си син С. месечна издръжка в размер на 350 лева, съобразно
увеличените нужди на детето, е правилен. Задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители е безусловно и с приоритет пред всякакви други
задължения.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата страна разноски в размер на 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
При този изход на настоящото дело на въззивницата не се следват разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20097726 от 16.04.2021 г., постановено по гр.д. №
19499/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 89 състав.
3
ОСЪЖДА К.И. С., ЕГН **********, да заплати на С. Д. Л., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на неговия баща Д. Д. Л., ЕГН **********, сумата от 400
лева – разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ без уважение искането на К.И. С. за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4