Р Е Ш Е Н И Е №16
Гр. В**, 10.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданска колегия, в открито
заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. Ан** П**
2. В* М**
при секретаря В** К**, като разгледа
докладваното от съдия В** В** гражданско дело №12 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от С.Л.П. от гр. С** против решение на ВРС
№575 от 22.11.2019г. по гр.д. №1443/19г.
на ВРС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно; твърди се, че работодателят е длъжен да предаде на служителя
трудовата книжка незабавно с прекратяване на трудово правоотношение. Сочи се
Т.Р. №1/2019г. на ОСГК на ВКС, според което работодателят изпада в забава по
задължението за предаване на трудова книжка от момента на прекратяване на
трудово правоотношение. Поддържа се, че не сa доказани действия на работодателя,
насочени към предаване на трудовата книжа, твърди се, че не съществува уредба,
задължаваща работника да търси трудовата си книжка, поради което се иска отмяна
на обжалваното решение и уважаване на иска по същество. Моли се за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът,уведомен за жалбата не е
взел становище по делото.
По допустимостта на жалбата:
ВОС намира жалбата за допустима, тъй като
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и при спазване на изискванията на чл. 260
и 261 от ГПК.
По съществото на спора:
ВОС, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби, прие за установено следното:Гражданско дело №1443/19 на ВРС е
образувано по искова молба на С.Л.П. от гр. С**, ж-к „С** р**“ бл* вх. *, ет*, ап. **, ЕГН **********,
с която против „Т** М*“ ООД, ЕИК *** е предявил иск с правно основание чл.226
ал. 2 от КТ.Ищецът работил при ответника на длъжност „шофьор - тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“ от 18.10.2017 г. до 25.05.2018 г. Посочва се, че
определеното му с трудовия договор възнаграждение било в размер на 460.00 лв.
месечно, а от 01.10.2018 г. било в размер на 510.00 лв. На 25.05.2018 г. поискал
да връчи на работодателя си уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради неплащане на трудовото
му възнаграждение. В счетоводството на ответника отказали да приемат уведомлението,
като му заявили, че е уволнен дисциплинарно, като ищецът сочи, че Заповед за
дисциплинарно уволнение не му е връчена. Също така не му бил нанесен трудовият
и осигурителен стаж в трудовата книжка.Твърди, че ответникът прекратил
трудовото правоотношение със Заповед № 69/01.06.2018 г. на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ.Излага се, че след прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът предявил иск с правно основание чл. 128 от КТ за неизплатено трудово
възнаграждение. По предявения от него иск било образувано гр. д. № 1677/2018 г.
по описа на РС – Видин, по което работодателят бил осъден да му заплати дължимото
трудово възнаграждение.Поддържа се, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение и след приключване на горепосоченото дело ответникът все още не
бил върнал трудовата книжка на ищеца, която същият му бил предоставил при
постъпването си на работа.Излага, че е подал жалба до Дирекция „Инспекция по
труда“ В**, от където била извършена проверка,като е получил отговор, че
трудовата му книжка се намира в трудовото му досие в нарушение на трудовото
законодателство, а така също ,че в трудовата книжка не са вписани своевременно
данните, касаещи заеманата от ищеца длъжност, дата на постъпване на работа,
дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение, времето, което се
признава за трудов стаж,както и че работодателят не е предприел действия по предаването й. Посочва,
че трудовата си книжка ищецът е получил от счетоводството на ответника на
20.03.2019 г.Сочи се, че поради задържането на трудовата книжка от ответника
ищецът бил лишен от възможността да се регистрира в „Бюрото по труда“ – В** за да
получава обезщетение за безработица, тъй като е необходимо да представи
оформена от работодателя трудова книжка,както и че от 10.07.2018 г. започнал
нова работа при друг работодател, но поради това, че не представил оформена
трудова книжка в трудовият му договор не бил вписан трудовият му стаж, за
определяне на коефициент за прослужено време.След допуснато изменение на иска в
съдебно заседание на 24.10.2019 г. се иска от Съда да постанови решение, с
което да му се заплати сума в размер на 649.00 лв., представляваща обезщетение
по чл. 226, ал. 2 от КТ за причинени вреди от незаконно задържане на трудовата
му книжка след прекратяване на трудовото му правоотношение, за времето от
01.06.2018 г. до 20.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение – 01.06.2018 г. до окончателно изплащане на
дължимата сума.Претендират се и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
заявява, че оспорва исковата молба изцяло. Според ответника работникът е
следвало да потърси трудовата книжка, като за целта отправи покана до
работодателя, от получаването, на която възниква задължението да я върне на
работника. Такава покана ищецът не е отправял до ответното дружество, а вместо
това е сезирал „Дирекция „Инспекция по труда”, което не може да се счита за
покана. Отделно е посочил,че не са налице вреди от неполучаване на трудово
възнаграждение,тъй като ответника е постъпил на работа на 10.07.2018 г..ВРС приел за установено следното: Не е спорно, че
страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено на 01.06.2018 г.
със заповед № 69/01.06.2018 г.,както и че трудовата книжка е предадена на
работодателя за съхранение.Безспорно е също така, че трудовата книжка е
предадена и получена от ищеца на 20.03.2019 г., видно и от подписаната
декларация.Ищецът е работил в ответното дружество в периода от 17.10.2017 г. до
25.05.2018 г.На 01.06.2018 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със
Заповед № 69/01.06.2018 г. на осн. чл. 330, ал. 2 т.
6 от КТ.Между страните е водено и гр.д.№ 1677/2018 г.по описа на ВдРС ,по което дружеството е осъдено да заплати на ищеца
дължимото се трудово възнаграждение,решението по което е влязло в сила на
26.02.2019 г.На 27.02.2019 г. ищецът е получил отговор от Дирекция „Инспекция
по труда“-В**, по повод подаден от него сигнал с вх.№ 19007966/29.01.2019
г.,включващ и искане за съдействие за връщане на трудовата книжка,като в
писмото е отразено, че трудовата книжка на ищеца се намира в трудовото му
досие, и че в нарушение на трудовото законодателство работодателят не е вписал
своевременно данни в трудовата книжка, касаещи-заемана длъжност, организационно
звено, трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа, датата и
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,както и че във връзка с
допуснати нарушения на трудовото законодателство спрямо работодателя са
предприети административни мерки.По делото са разпитани свидетелите Коцева и
Тодорова.В показанията си св.Коцева ,която е съпруга на управителя на дружеството,
сочи, че ищецът е изпълнявал длъжността
„ шофьор“ и е бил дисциплинарно уволнен,като е имал претенции единствено за
трудовото си възнаграждение,но не и за връщане на трудовата книжка.Свидетелката
излага,че същата е предадена на
работодателя и заедно с трудовото
му досие е била дадена в обслужващата дружеството счетоводна къща,където е
съхранявана до връщането й на ищеца през месец март 2019 г..Свидетелката
сочи,че връщането на трудовата книжка е разпоредено
от Д“ИТ“след извършена проверка,както и че не знае трудовата книжка да е
поискана .
От
свидетелските показания на свидетеля Т** се установява, че същата работи във
„БГ Т**“ ЕООД, която фирма има договорни отношения за извършване на счетоводни
услуги с ответното дружество. Служителката сочи, че досиетата на служителите от
всички фирми, които обслужват счетоводно се намират при тях. В показанията си
излага, че ищецът е донесъл трудовата си книжка при постъпването му на работа и
същата е била приобщена към трудовото му досие, както и че в досието му има
декларация, в която ищеца е декларирал съгласие трудовата му книжка да се
съхранява от работодателя. Свидетелката твърди, че е виждала ищеца само в деня
на назначаването му, както и че не е имало опити от негова страна да си получи
трудовата книжка нито от тях, нито от работодателя. Свидетелката излага също,
че ищеца не е идвал да подаде заявление за прекратяване на трудовия договор,
поради неплащане на възнаграждение. Твърди, че на ищеца му е изпратена покана
да дойде да си получи заповедите и че нямат право да изпращат трудовата книжка
по пощата. Посочва, че впоследствие са изпратили повторна покана по куриерска
служба до ищеца да дойде да си получи заповедите и трудовата книжка и в
началото на тази година той се е явил и е получил попълнена трудовата си
книжка. Поканата да си получи трудовата книжка е от 01.03.2019 г.,а връщането й
е на 20.03.2019 г..Свидетелката е категорична,че преди проверката на Д“ИТ“
ищеца не е идвал да си получи книжката, както и че не знае защо е сигнализирал
инспекцията при условие ,че не е идвал
за нея. По делото е назначена, съдебно-счетоводна
експертиза. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че
дължимата на ищеца от ответника сума за периода 01.06.2018 г. до 10.07.2018 г./датата
на която ищеца постъпва на работа/ е в размер на 649.09 лв.
За да отхвърли предявения иск ВРС е
приел,че съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите,
които е претърпял, поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено. За успешното провеждане на иска по чл.226, ал.2,
вр. ал.2 от КТ, ищецът следва да докаже, че трудовата
му книжка е била незаконно задържана от работодателя в посочения в исковата
молба период и че в резултат на това задържане на работника са причинени
твърдените вреди. Фактът на предаване на трудовата книжка е доказан от ищеца и
не се оспорва от ответника, т.е. налице са безспорни доказателства, че
трудовата книжка е била върната на ищеца едва на 20.03.2019г. Във връзка с възраженията на ответника в отговора на
исковата молба и в частност , че работникът не е канил работодателя да оформи
трудовата книжка следва да се отбележи следното: в Тълкувателно решение № 1 от
2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК, е прието, че „Когато трудовата
книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той
изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.“
ВОС счита,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,а по същество е незаконосъобразно,поради което следва да
бъде отменено. Безспорно е, че работодателят е бил длъжен да предаде трудовата
книжка на служителя и с неизпълнението на това свое задължение, същият е
изпаднал в забава. Твърденията, че работникът е бил длъжен да предприеме
действия към връщане на книжката, нямат правно основание и не могат да бъдат
приети от съда - работодателят се счита в забава, ако не върне незабавно
трудовата книжка или не уведоми надлежно работника да се яви, за да я получи.
Работодателят, като адресат на задължение да предаде трудова книжка, следва да
спази изискването на чл. 6 ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, а именно: „работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се
яви, за да я получи лично.“ Според свидетелските показания, на ищеца била
изпратена покана за получаването ѝ. Съдът не може да приеме показанията поради
две съображения: отговорът на въпроса дали ищецът е бил поканен да получи
книжката си е от значение за това коя страна е изпаднала в забава, респективно
е от пряко значение за изхода на делото и изплащането на обезщетение. Поради
това е необходимо е да се докаже със сигурност коя от двете страни не е изпълнила
свое законово задължение. Свидетелските показания принадлежат на лица, пряко
свързани със страната – работодател. Те могат да се сметнат за лица,
заинтересовани от изхода на делото и показанията им не следва да се приемат с
особена доказателствена стойност. Освен това, чл. 6 ал. 3 НТКТС въвежда
изискване съобщението от работодателя да бъде извършено с писмо с обратна
разписка. Изпращането на съобщение с обратна разписка е лесно доказуемо и не е необходимо
изправната страна, изпълнила свое задължение за връщане на трудова книжка, да
се позовава единствено на свидетелски показания. Поради липсата на
доказателство, че ответната страна е изпълнила задължението си за надлежно
уведомяване на работника съгл. чл. 6 ал. 3 НТКТС, както и доказването на характера
на задължението за предаване на трудова книжка като носимо,
а не търсимо и като такова – тежащо като задължение в
правната сфера на работодателя.Обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него следва да бъда постановено решение,с което предявеният иск бъде
уважен съобразно допълнителното заключение на вещото лице.
С оглед на изхода на спора и на
основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
На основание чл.273 във връзка с
чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ОС-В** сумата от 175.00лв, представляваща както
следва: 50лв държавна такса за производство пред първоинстанционен
съд; 25лв държавна такса за производство пред въззивен
съд; 70лв за изготвяне на експертно заключение; 30лв за изготвяне на
допълнително заключение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №575 от 22.11.2019г. на ВРС по гр. д. №1443/19г. ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Т** М**“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. Г**, обл. В**, ул. М** Н** №21, да заплати на С.Л.П. *** с ЕГН **********
сумата 649.09лв, представляваща обезщетение по чл. 226 ал. 2 КТ за причинени
вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото
му правоотношение, ведно със законната лихва от 01.06.2018г. до окончателното
изплащане и сумата 600.00лв, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции.
.
ОСЪЖДА
„Т** М**“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. Г**, обл. В**, ул. М** Н** №**, да заплати на ОС – В** сумата от
175.00лв, представляваща както следва: 50лв държавна такса за производство пред
първоинстанционен съд; 25лв държавна такса за
производство пред въззивен съд; 70лв за изготвяне на
експертно заключение; 30лв за изготвяне на допълнително заключение.
ОСЪЖДА
„Т** М**“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. Г**, обл. В**, ул. М** Н** №**, да заплати на С.Л.П. от гр. С**,
ж-к „С** р**“ бл. 6, вх. * ет. *, ап. ** ЕГН **********, сумата от 600.00лв,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производствата пред
двете съдебни инстанции.
На основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.