№ 777
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203558 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ХР. СТ. Б.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819-003323 /
24.09.2020г. на Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР -Варна, с което са му
наложени следните административни наказания : по пункт 1 - „Глоба“ в размер на 200
лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 500 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174
ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се сочи, че наказателното постановление е
необосновано, незаконосъобразно и не съответства с целите на закона и се иска
отмяната му.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, явява се лично поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество въз.Б. излага доводи за това, че
след произшествието му е бил съставен акт и му е било издадено наказателно
постановление, с което е бил наказан за това, че е управлявал автомобила след
употреба на алкохол, както и че вече е заплатил наложената му глоба. Поради това и
счита, че неправилно е бил наказан втори път за същото нарушение и иска
постановлението да бъде отменено в тази част.По отношение на нарушението,
свързано с допускане на пътно-транспортното произшествие, въз.Б. сочи, че не го
оспорва.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, не ангажира
становище по жалбата.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.09.2018г. , около 20,00ч. въз.Б. , въпреки че бил употребил алкохол,
управлявал л.а. „ Ситроен Берлинго” с рег . № В 30 98 НМ, като се движел по път ІІ-
29 с.Слънчево-с.Баново.Излизайки от с.Баново, преди свинекомплекса в с.Слънчево,
на участък от пътя с наклон и при навлизане в остър завой, поради движение с
несъобразена скорост, той навлязъл в лентата за насрещно движение.Там в този момент
се движел друг автомобил „Тойота Ланд Круизер” с рег. № В 18 83 РК, управляван от
А.Н..Автомобилът на въз.Б. се ударил челно в другата кола.В следствие на удара въз.Х.
получил счупване на лявата ключица, а спътника му и водача на другия автомобил-
разкъсно –контузни рани в областта на главата.След произшествието въз.Б. бил
отведен в МБАЛ „Св.Анна”-Варна, където дал кръвна проба.След химическо
изследване, обективирано в протокол за химическа експертиза № 1482/25.09.2018г. се
установило, че въз.Б. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила. Във
връзка с произшествието било образувано ДП № 322/2018г. по описа на РУ-Аксаково.
Доколкото не били причинени съставомерни телесни повреди на други лица , освен на
въз.Б. и тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта му не била над 1,2
промила, с Постановление от 18.06.2020г. наказателното производство било
прекратено, а материалите били изпратени на Началника на сектор „ПП” при ОД-
МВР-Варна за преценка с оглед реализиране на административно-наказателна
отговорност по отношение на въз.Б..
Междувременно, на 11.04.2019г. св.В. В.- мл.автоконтрольор при ОД-МВР-Варна,
който присъствал при изясняване на обстоятелствата , при които било настъпило
произшествието, съставил против въз.Б. акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 24.09.2018г. на същият пътен участък е управлявал същото
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 0,80 промила, установена с
протокол за Химическа експертиза № 1482/25.09.2018г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.3 от ЗДП.Въз основа на този акт против
въз.Б. било издадено Наказателно постановление № 19-0819-001351/16.04.2019г. , с
което наказващият орган възприел изцяло описаните в акта фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 т ЗДП.За него, на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП на въззивникът било наложено наказание „Глоба” в размер на
500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.Постановлението
било връчено на въз.Б. и на 16.07.2020г. заплатил наложената му глоба.
Въз основа на постановлението на ВРП, на 24.09.2020г. било издадено
атакуваното наказателно постановление № 20-0819-003323. С него наказващият орган
приел, че на 24.09.2018г. въз.Б. поради движение с несъобразена скорост е причинил
ПТП, както и че е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,80 промила,
установено с протокол за Химическа експертиза № 1482/25.09.2018г.Нарушенията
били квалифицирани като такива по чл.20 ал.2 от ЗДП и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и на
въз.Б. били наложени съответните наказания.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.В. В. , който е
съставил акта против въз.Б. за управление след употреба на алкохол.Свидетелят
посочи, че е бил на мястото на инцидента, че здравословното състояние на въз.Б. не му
е позволявало да бъде изпробван с техническо средство, че е бил отведен в болнично
заведение, където дал кръвна проба.Произшествието било посетено и от разследващ
2
полицай, като било образувано и досъдебно производство. Свидетелят посочи, че през
м.април е пристигнало заключението на химическата експертиза, поради което и той
съставил акт против въз.Б. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 20-0819-003323 / 24.09.2020г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. То е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. Б. са конкретизирани в степен,
позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Наложените наказания също е индивидуализирани.
По пункт 1 от наказателното постановление :
Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон ,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.По делото безспорно се доказа, че въз. Б. е управлявал собствения си лек
автомобил по път ІІ-29 , като след излизане от с.Баново, в близост до свинекомплекса
на с.Слънчево, при навлизане в остър завой, поради движение с несъобразена скорост ,
е навлязъл в лентата за насрещно движение , ударил челно движещият се там друг
автомобил и е възникнало ПТП с материални щети и пострадали лица. Тези факти не
се и оспорват. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира
за безспорно установено, че въз. Б. се е движел по пътния участък с несъобразена
скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на ПТП, т.е. допуснал е
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Тази норма задължава водачите на ППС при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. С оглед на това и съобразно константната съдебна практика, за „
3
съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да бъде
допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни дали е налице
причинна връзка между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП,
като следва да се има предвид, че в постановлението скоростта е приета за
несъобразена, а не за превишена. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че скоростта, с която въз. Б. е управлявал автомобила, очевидно е била
несъобразена с релефа на местността, а именно острия завой. Именно в следствие на
движението си с несъобразена с релефа и състоянието на пътя скорост, въззивникът е
допуснал ПТП и е настъпил съставомерния резултат.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач
на МПС , който поради движение с несъобразена скорост , причини пътно-
транспортно произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въз. Б. е
налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. Б. наказание „Глоба“ в размер
на 200лв., който е императивно предвиден в закона и за съда няма правна възможност
за неговото намаляване предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че неправилно на
въз.Б. е наложено наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.Това е така тъй като
към момента на издаване на постановлението на въз.Б. вече е било наложено наказание
за същото административно нарушение с Наказателно постановление № 19-0819-
001351/16.04.2019г., копие от което е приложено към жалбата. Това постановление е
вписано и в справката за нарушител, приложена по преписката. Забраната за повторно
наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически
принцип на наказателно-процесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт .
Съгласно съдебната практика това правило забранява окончателно осъденото лице не
само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи
на риск от наказателно преследване въобще. То е гаранция, че след приключване на
наказателната процедура с влязъл в сила акт, никой не може да бъде застрашен от
наказателно преследване или наказан за същото нарушение.
Поради това съдът намира, че неправилно на въз.Б. с атакуваното постановление е
наложено наказание за нарушение на чл.5 ал.3 т1 от ЗДП на основание чл.174 ал.1 т.1
от ЗДП и същото в тази му част следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-003323 / 24.09.2020г. на
Началника на група в сектор ПП при ОД-МВР -Варна, с което на ХР. СТ. Б. са
наложени следните административни наказания : по пункт 1 - „Глоба“ в размер на 200
лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 500 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.174
ал.1 т.1 от ЗДП, , като го ОТМЕНЯ в пункт 2, с който на ХР. СТ. Б. е наложено
наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5