Решение по дело №4011/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260106
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110204011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                  №………/…….   2021г.

 

                                   Година 2021                           Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и девети състав

На двадесет и първи януари                          Година две хиляди двадесет и първа

 

В публично заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Бончева

Секретар : Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4011 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на В.К.Т., против Наказателно постановление № 20-0442-000709/14.09.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на В.К.Т.  е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“  за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

     В жалбата  се сочи, че издаденото НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на АУАН, с което е поставено началото на административно наказателното производство и интерпретирана в НП.

  В съдебно заседание въззивника  не се представлява от процесуален представител, изпращат се писмени бележки.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Възз. Т. притежавал 4-колесно офроуд превозно средство- АТВ /4-wheel off road vehicle/, марка „Ямаха“ с номер на рама JY4AM14Y98C010808. Същото не било регистрирано и не притежавало регистрационни табели.

    На 14.06.2020г. Т. и още двама негови приятели притежаващи същите АТВ, натоварили превозните средства на платформа собственост на св.Д.Игнатов. Последният превозил АТВ от гр.Варна до фериботен комплекс „Белфери“, свързващ селата Езерово и Страшимирово с гр.Белослав. АТВ били разтоварени от водачите им, в това число и от възз. Т. на паркинга на фериботния комплекс. По това време фериботът се намирал от страната на гр.Белослав и водачите на АТВ трябвало да изчакат, за да ги натоварят на ферибота. След разтоварване на АТВ св.Игнатов потеглил към гр.Белослав по околовръстния път, тъй като платформата му не можела да се качи на ферибота. При пристигане на ферибота, водачите на АТВ, в това число и възз.Т. управлявайки превозните средства през паркинга ги качили на ферибота.Действията им били възприети от свид. М.А. и Даниел Димитров, двамата полицейски служители при Четвърто РУ-Варна. На органите на реда им направило впечатление, че трите АТВ нямат поставени регистрационни табели, поради което последвали същите на ферибота.  Там полицейските органи поискали документите на водачите и им разпоредили след спиране на ферибота в гр.Белослав да останат на паркинга за проверка. В хода на проверката било установено, че и трите превозни средства са марка „Ямаха“ и не притежават документи удостоверяващи  тяхната регистрация. На място на водачите, в това число и на възз.Т. били съставени АУАН. Спрямо възз.АУАН бил съставен от свид. А., в който било посочено, че той управлява АТВ „Ямаха“,  червен на цвят, без установен номер на шаси /700куб./, който не е  регистрирано по надлежния ред и е без поставени табели. Нарушението било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На място била извикана и дежурна група от Четвърто РУ-Варна, която извършила оглед на местопроизшествие на процесните АТВ. В хода на извършения оглед, в протокол за оглед на местопроизшествие било установено, че едното АТВ е марка „Ямаха“ , модел „Raptor700R, с цвят сиво-тъмно червен, с номер на  рама JY4AM14Y98C010808.

    По случая било извършено разследване в рамките на бързо производство №2225/2020г. по описа на Четвърто РУ-Варна.

    В ход на разследването било установено, че възз.Т. притежава сертификат за притежаваното от него АТВ, в което било посочено единствено, че се касае за 4-колесното офроуд превозно средство както и неговата марката, модела и номерът на рама.

     От изискана справка от Сектор ПП-Варна било установено, че МПС с номер на рама  рама JY4AM14Y98C010808не е регистрирано в базата данни на Пътна полиция. Посочено било, че АТВ принципно подлежи на регистрация ако отговаря на условията на чл.12, чл.12а и чл.12б от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Началникът на Сектор ПП-Варна пояснил, че съгласно чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП  за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви: категория L - моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Посочил още, че съгласно чл.4,т.1 от Регламент (ЕС) № 168/2013 към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. Съгласно приложение I вр. чл.4, буква „ж“, параграф ii)            от Регламента категория L7e-B1 – АТВ представлява тежко четириколесно превозно средство за всякакви терени, с най-много две места (седалки тип седло) за възсядане, включително мястото за сядане на водача, оборудван с кормило за управление и максимална конструктивна скорост на превозното средство ≤ 90 km/h .

   В хода на разследването била приобщена информация от ОД „Земеделие“-Варна при МЗХГ, видно от която превозни средства за всякакви терени /АТВ/, представляващи четириколесно моторно превозно средство, предназначени за извънпътно движение и транспортиране на хора и товари, с кормилна греда и надлъжна обкрачвана седалка се регистрират по Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника ако с максимална, постоянна , номинална или ефективна мощност над 15 kw. В хода на разследването, било установено, че Т. не е осъждан. На същия в хода на ДП не било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на  разследването материалите по него били изпратени на ВРП с мнение за прекратяване на ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от  НК.  С постановление от 21.08.2020г. по пр.пр.№8211/2020г. на ВРП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП под горния номер  водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК било прекратено. В своя прокурорски акт, представителя на ВРП приел от една страна, че у Т. липсва „субективен умисъл“ за управление на МПС, а е налице фактическо действие по натоварване на АТВ на ферибота. От друга страна прокурорът приел, че извършеното от Т. деяние само формално осъществява признаците на престъпление от общ характер, понеже не притежава нужната степен на обществена опасност, за да бъде оправдано третирането му като престъпление по чл.345 ал.2 от НК с оглед чистото му съдебно минало и липсата на криминални прояви. Въпреки противоречивите си мотиви- от една страна, че деянието не е осъществено от субективна страна, а от друга, че е малозначително, прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Четвърто РУ-Варна с оглед реализирането на административната отговорност на Трифонов. Препис от прокурорския акт, в унисон с разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК бил изпратен единствено на АНО, тъй като по делото нямало лице конституирано в качеството на пострадал или на обвиняем.

     Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по прекратеното ДП, Началник сектор „ОП“ при ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ–Варна на 14.09.2020г. издал обжалваното НП.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите М.А. и Драгомир Игнатов, които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по ДП №2225/2020г. по описа на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна пр.пр.№8211/2020г. на ВРП, справки от Сектор ПП-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор при  ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

     НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за прекратяване на ДП за същото деяние. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, , наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон-а именно чл.243, ал.2 от НПК (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) и е акта си на АНО. В унисон с разпоредбата на  чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./  съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело. 

  На въззивника е наложено  административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени  по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

  На първо в НП  липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от една част от съдържанието на постановлението. Въпреки това АНО е решил да образува АНП и да издаде НП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивника е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално.

    В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за прекратяване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка, съдържаща материали по ДП №2225/2020г. по описа на Четвърто РУ-Варна да бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

   В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз.Т.  и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./,  съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

 От страна на АНО е посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП т.к. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От съдържанието на НП, а и на АУАН не става ясно , обаче, за управление на кое точно МПС е наложена санкцията. В дата акта е посочено, че се касае за АТВ с червен цвят с неустановен номер на рама, 700 куб.. Видно обаче от материалите, които съдът събра в хода на съдебното следствие /сертификат, огледен протокол, фотоалбум към него/ възз. е  собственик на 4-колесно офроуд превозно средство- АТВ /4-wheel off road vehicle/, марка „Ямаха“, с цвят сиво-тъмно червено, с номер на рама рама JY4AM14Y98C010808. Така не става ясно за управление на кое МПС е наказан възз.Т., дали за това за което е притежавал и управлявал в процесния ден, или за някое друго, тъй като по делото е установено, че на фериботния комплекс са се намирали общо три АТВ. Видно от материалите по делото- протокол за оглед, свидетелски показания, номерата на рамите на АТВ са били установени от органите на полицията. Те са били споменати и в прокурорския акт, изпратен на Началник на Четвърто РУ-Варна. Ето защо е неясно защо АНО е посочил, че възз.т. управлява АТВ с неустановена рама. Както е известно номерът на рамата /шасито/ е индивидуализиращ признак за превозното средство. Нещо повече, дори и цветът споменат в АУАН и НП не отговаря на установения по делото. Ето защо е неясно за управлението на какво и кое точно МПС е наказан възз. Горното е необходимо с оглед установяване дали е било необходимо регистрирането на това превозно средство съобразно българското законодателство. Възз. Т. е наказан, че е управлявал превозно средство подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.  Съгласно чл..1, т.3 от ЗРКЗГТ този закон урежда условията и реда за пускане в употреба и регистрация на превозни средства за всякакви терени и многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и товари. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника: "Собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция "Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци". Съгласно чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа на МПС категория L, общи-р критерии за класификация, определени в чл.4 от Регламент /ЕС/ № 168/2013г. Приложение I, в обхвата на категория L6е /леко четириколесно/ и категория L7е /тежко четириколесно МПС/ попадат четириколесни МПС, на които максимална, постоянна номинална мощност или ефективна мощност е по-малка или равна на 15 kw. В хода на АНП и проведеното разследване обаче не е установена мощността на МПС , респективно не би могло да се установи дали и по кой ред –този на ЗДвП или този на ЗРКЗГТ подлежи на регистрация МПС. Тъй като и наказващия орган не е посочил в своя акт мощността на МПС, то не може да се прецени как същият е приел, че МПС подлежи на регистрация по ЗРКЗГТ. Горното , придружено с липса на други индивидуализиращи белези на управляваното МПС, прави административното обвинение и неясно т.к. лишава както наказаният, така и съдът от възможност да разберат за управление на какво МПС е наказан той и подлежи ли същото на регистрация. Това прави административното обвинение и неразбираемо , тъй като не е ясно за управлението на кое МПС е санкциониран възз, какво е то, подлежи ли на регистрация и по кой ред. Безспорно е нарушено правото на защита на възз. да разбере в какво точно е обвинен, като съдът също е лишен от възможност да извърши проверка има ли извършено нарушение на правилата на ЗДвП.

 Нещо повече, движението на МПС, регистрирано по ЗРКЗГТ по пътищата, отворени за обществено ползване е разрешено в изключителни случаи-чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 15 от 07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника: чл. 1, ал. 2: "Движението на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по изключение при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа. " и чл. 1, ал. 3: "Движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове. " От така формулираното административно обвинение не става ясно и защо АНО приема, че управляваното от възз. МПС не попада в изключенията на горепосочените текстове.

      Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

    Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

   При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски. Разноски от възз. Т. по делото не са поискани.

     Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

 

     Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ      Наказателно постановление № 20-0442-000709/14.09.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на В.К.Т.  е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“  за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

       Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

   След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

           

                                                  СЪДИЯ при РС- Варна: