№ 1232
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Михаела Касабова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100505550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 2635/22.02.2023 г., постановено по гр.д. №
2635/22.02.2023 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. М.-А., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сума в общ
размер от 599.04 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от
27.05.2019г. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. **** , ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.05.2022г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 15,29 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 27.05.2019г. до 30.04.2020год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 27.05.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в
общ размер от 100,67 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 12.05.2022 г., като е отхвърлен искът за главница за доставена топлинна
енергия за разликата над сумата от 599.04 лева до пълния предявен размер от
1328.84 лева и за периода от 01.05.2018год. до 26.05.2019г.; искът за главница
за дялово разпределение за разликата над сумата от 15.29 лева до пълния
предявен размер от 18.07 лева и за периода от 01.04.2019год. до 26.05.2019г.;
искът за обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за разликата над сумата от 100.67 лева до пълния предявен размер от
1
288.81 лева; искът за обезщетението за забава върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 4.40 лева за периода от 31.05.2019г. до
12.05.2022г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответницата В. С. М.-А.. Поддържа се, че
постановеното решение е в противоречие с обективните закони на Земята –
закон на Нютон-Рихман, втори закон на термодинамиката, калоритмично
уравнение за подгряване на 1 куб. м. въздух с 1 градус и калоритмично
уравнение за подгряване на 1 куб. м. вода с 1 градус. Оспорват се изводите на
вещото лице по допусната СТЕ, както и методиката за изчисление на
отдадената топлинна енергия като противоречаща на закона. Оспорва се
наличието на облигационно правоотношение, доставката на топлинна енергия
от ВОИ, топлинна енергия, отдадена от щранг – лира, за БГВ, като се твърди,
че са неправилно определени технологичните загуби, цената на топлинната
енергия и извършването на услуга „дялово разпределение“. Поддържа се, че
вещното право е различно от облигационното и притежаването на право на
собственост не води до наличието облигационно правоотношение, както и че
чл.153,ал.1 ЗЕ противоречи на общностното право и ЗЗП. Поддържа се, че
клаузите в ОУ на ищеца са неравноправни. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба –
„Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор, с който излага становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли да се постанови
въззивно решение, с което същата да бъде отхвърлена, а постановеното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „Бруната България” ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против В. С. М.-А., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е
предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 47015/2022 г. на СРС, 34 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. С приетия от първоинстанционния съд доклад
е отделено като безспорно установено обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
****. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост
ответницата е и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с
абонатен № 26476. Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е бил
в договорни отношения с ищцовото дружество на основание ЗЗП и поради
противоречие с общностното право - за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите – в този смисъл
Тълкувателно Решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС. По изложение
съображения наведеният довод във въззивната жалба за липса на
3
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия се
явява неоснователно.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес София, ул.
**** се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване –
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в
имота на ответника през исковия период е начислявана топлинна енергия за 1
бр. щранг лира, за подгряване на топла вода съгласно показанията на 1 брой
водомер и за сградна инсталация на база пълен отопляем обем.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените
стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на
документите за главен отчет. Съдът кредитира заключението като обективно
и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата
професионална компетентност. Същото е подробно аргументиран, вкл. в о.с.з.
пред първоинстанционния съд на 26.01.2023 г., поради което и съдът намира
за неоснователни наведените оспорвания във възивната жалба относно
заключението на вещото лице.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Вещото лице е
изчислило дължимата сума за потребена топлинна енергия за непогасения по
давност период, която е и присъдена от първоинстанционният съд.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и
доколкото по делото се установява, че процесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение, то ищецът има право да получи сумата от ответницата.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
4
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2635/22.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 2635/22.02.2023 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, в частта, в която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. М.-А., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: сума в общ размер от 599.04 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 27.05.2019г. до 30.04.2020год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. **** , ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 27.05.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 15,29 лева –
главница за дялово разпределение за периода от 27.05.2019г. до
30.04.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
27.05.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сума в общ размер от 100,67 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В. С. М.-А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната България” ООД .на страната на въззиваемия „Топлофикация София“
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6