Р Е
Ш Е Н
И Е
№…................
гр.К., 10.03.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРЛОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД,
втори граждански състав, в открито заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
при секретаря А.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1510 по описа за 2013 г. и като обсъди :
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА брака между И.М.И. ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. С. № 5, чрез своя пълномощник адв. М.И.Ш., адвокат
от АК - П.д, със служебен адрес: гр. К.,
ул. Ал. С. № 18, ет.
2 и Р.И.И. ***, П.ска
област, ул. С. № 5, чрез
адв. С.Х.Ш., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49,
ал.1 от СК.
СЛЕД
прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното
си фамилно име – М..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище находящо се в с. Р., П.ска
област, ул. С. № 5, представляващо къща с дворно
място, на съпругата Р.И.И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. С. № 5, чрез своя пълномощник адв. М.И.Ш., да
заплати по сметка на КРС, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 20,00(двадесет)лева оконачателна
държавна такса.
ОСЪЖДА Р.И.И. ***, П.ска област, ул. С. № 5, чрез адв.
С.Х.Ш., да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 20,00(двадесет)лева оконачателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О
Т И В И :
Производство
пред първа инстанция по реда на глава ХХVІ от ГПК.
Образувано е по иск
с правно основание в чл.49
ал.1 СК, предявен от И.М.И. ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. С. № 5, чрез своя пълномощник адв. М.И.Ш., адвокат
от АК - П.д, със служебен адрес: гр. К.,
ул. Ал. С. № 18, ет.
2, против Р.И.И. ***, П.ска област, ул. С. № 5, чрез адв. С.Х.Ш.. Ищеца
твръди, че с ответницата
били съпрузи от 1988 г. От брака си имали родени две деца А. И.И. род. на ***г. и М. И.И.
род. на ***г. като към настоящия момент двамата били пълнолетни. Твърди, че в началото брака въврял
добре, без всякакви проблеми,
но след началото на икономическата
криза, поради натрупани заеми към банки и частни лица, ищеца взел решение да излезе да работи в чужбина, като си намерил
трайна работа в А., където
се установил. В началото нямало
проблеми. Със спечелените пари същия покривал дължимите вноски по заемите и изпращал допълнителни пари на семейството си
за ежедневните им разходи. Преди около две седмици ищеца се прибрал от А., тъй като по - малкия
им син бил решил да се жени. Прибрал се в семейното жилище, но вместо очакваното
топло посрещане съпругата му го посрещнала с ругатни и обиди. Затръшнала му вратата и заключила семейното жилище. В последствие И. разбрал,
че къщата (семейното им
жилище) което той изплатил
на продавачите, била прехвърлена от същите, чрез пълномощно
на по - малкия им син М.. Опитал се до проведе
разговор със съпругата си и
сина си, но същите отново се нахвърлили върху него и го изгонили от дома. На следващия ден служители на РУ Полиция" гр. К. му връчили „Заповед за незабавна защита"
издадена по гр. д. № 1018/2013г. по описа на КРС. Тъй като нямало къде
да отиде ищеца се приютил
при роднини в с. Р. докато промени резервацията си за самолетен билет обратно за А.. Същия
бил убеден, че не желае повече брака с ответницата да продължава и счита, че същия е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което искал неговото прекратяване. Като държал семейното жилище (вече) собственост
на сина им М. И.И., да остане
за негово ползване. Държал след прекратяване на брака
съпругата му Р.И. да не
носи повече
неговото фамилно име, а да възстанови старото си фамилно име М.. Ищеца И. няма искане за заплащане на издръжка от страна
на съпругата му и счита, че не дължи такава на нея.
Ответницата с отговора на исковата
молба заявява, че иска за
развод бил неоснователен. Твърди, че с ищеца действително били в брак
и отношенията им до преди
две години
били нормални. Преди около
две години ответника отишъл да работи в Кралство А.. Първоначално поддържал връзка с нея и семейството, но много скоро прекъснал отношенията. Разбрали с децата, че той живеел на съпружески начала с друга жена, а и самият той при редките си позвънявания не скривал това , като тези негови
позвънявания по телефона били точно за това, да им обясни ,че си има друг спътник в живота и
постоянно ги заплашвал да напуснат домът си тъй като
той в този дом щял живее с жената, с която живеел в момента. Престанал да се
интересува от издръжката на семейството, престанал да поддържа контакти, които са
от категорията на баща и съпруг, дезеинтересирал се от общите разходи и всичко това той вършел абсолютно съзнателно, с явната цел да навреди на съпружеските и бащински
отношения. Това продължило
почти две години. През тази година малкият им син направил годеж. Ответника научил за това и си пристигнал на 15.07.2013 г.
Прибрал се и помолил
да живее известно време в домът им. Те му разрешили да живее на първият етаж, а те тримата – ответницата, синът им и годеницата му живеели
на вторият етаж. На 16.07.2013г. около 18.00 часа, ищеца
И.М. във видимо пияно състояние нахълтал
на вторият етаж без покана, хванал ищцата за блузата като скъсал същата.
Бутал я с думите сега ще те убия
с ножа, наричал я
курва, поискал от нея да му
предаде златните си накити. Тези накити той не бил купувал и нямал никаква намеса в придобиването им. Заканвал се със физическа саморазправа Като поведението му ставало все по агресивно. Стигнало се до уведомяване на полицията в РУ Полиция К.. На следващият
ден пуснали жалба в съда срещу ищеца за домашно насилие и
получили защита. Пуснали жалба в Районна прокуратура К. за отнетите
от него златни
накити и автомобил. Той
видимо изплашен след като бил отстранен от домът
им и бил търсен
от страна на полицията изненадващо си заминал за А.. В исковата си молба ищеца посочил, че желае съдът да предостави семейното жилище находящо се в с. Р. на адрес ул. С. № 5 да се ползва от него. Това жилище било собственост
на синът им. Наистина било придобито през време на брака с
общи средства от двамата, въпреки
че по - голямата част от средствата били осигурени
от нея. Имали с него уговорка да прехвърлят собствеността на синът им и заради това жилището
било собственост на синът им. . В момента в това жилище живеели тя, синът
им и снаха им, която била бременна и чакали дете. Ищеца се намирал в Кралство А. и това жилище като единственно
било повече
необходимо на тях тримата а
и освен това в момента това жилище не
било семейна имуществена общност, за да предявява ищеца такиви искания относно него.
С
оглед на така изложеното настоящият състав намира, че се установи отношенията
между съпрузите да са достигнали до степен, в която липсва всякаква взаимност и
доверие помежду им. Неразбирателството между съпрузите, продължителната
фактическа раздяла, брачната изневяра, за която свидетелства свидетелката А.М.М., отчуждението между двамата, окончателно са разкъсали
връзката в семейството и са довели до неговия разпад.
С
исковата си молба ищеца е заявил, че желае ответницата да носи предбрачното си фамилно име. Ответница не представя
доказателства, които да налагат запазване на фамилното име придобито по време
на брака, поради което съдът намира, че следва да постанови след прекратяване
на брака с развод ответницата да възстанови предбрачното
си фамилно име М..
И
двете страни са поискали предоставяне ползването на семейното жилище. Съгласно
разпоредбата на чл. 56 ал.1 от
СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може
да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище.
Видно
от представените по делото гласни и писмени доказателства е, че децата от брака
са навършили пълнолетие. Представени са писмени доказателства, че семейното
жилище е прехвърлено на сина на страните
по делото М. И.И. с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №63, т.ІІ, рег. №3350, дело № 237 от 29.05.2013 г. Същевременно
беше установено, както от описаното в обстоятелствената част на исковата молба
и отговора на исковата молба, така и от показанията на св. М., че ищеца трайно
се е установил и живее в Кралство Великобритания, а в жилището живее
ответницата заедно със своя син и съпругата му, като същите чакат дете. Ето
защо съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище на
съпругата Р.И.И..
Никоя от страните не е претендирала издръжка от другата, затова съдът намира,
че не следва да се произнася
за такава.
На
основание чл.6 т.2 от Тарифа № 1 към ЗДТ – Съдът определя окончателна държавна
такса за производството по иска за развод в размер на 40 лева, която на
основание чл. 329 ал.1 от ГПК следва да бъде заплатена от двамата съпрузи по
равно.
По
изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
АП