Присъда по дело №666/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 139
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 31 декември 2022 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200666
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 139
гр. Елхово, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря А.Д.М.
и прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200666 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия У. Б. И. (U. B. I.), роден на **********г. в гр. Хасака,
Република Сирия, сирийски гражданин, с начално образование, женен, безработен,
неосъждан, с адрес: гр.Хасака, Република Сирия, без документи за самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 24.11.2022 г., в района на гранична пирамида № 232, находяща се
в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, действайки като извършител,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279, ал.1
Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в
размер на 100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия У. Б. И. (U. B. I.) наказание три месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил – РДГП - Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на съдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на съда който ги е
направил – Районен съд - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 139/15.12.2022 година по НОХД № 666/2022 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия У.Б.И. (U.B.I.), роден на 02.02.1988г. в гр. Хасака, Република
Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че 24.11.2022 г., в района на
гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление
по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия обвинение не е, съдът,
приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че
разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната
истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на
назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход
и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия У.Б.И. (U.B.I.) обвинение като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи
наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години
и глоба в минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Н.Н. от АК – Ямбол не оспорва
извършителството на деянието, за което на подзащитния му е повдигнато обвинение.
Пледира съдът да наложи на подзащитния му наказания в минималния предвиден от
закона размер, в какъвто смисъл е и искането на прокурора.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е У.Б.И. (U.B.I.), роден на 02.02.1988г. в гр.Хасака, Република
Сирия, сирийски гражданин, с начално образование, с адрес в гр.Хасака, Република Сирия,
без документи за самоличност. Подсъдимият У.Б.И. (U.B.I.) напуснал държавата си по
произход - Сирия през 2014 година и се установил в република Турция. Неопределено
време преди 24.11.2022 година подсъдимия решил да напусне република Турция и да се
установи във Федерална република Германия, като достигне посочената държава,
преминавайки през границите на съответните държави не по установения от закона ред. В
изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, с
което се договорил срещу заплащане, това неустановено по делото лице, да организира
преминаването му през границата на страната ни от република Турция в република България
без съответното разрешение и придвижването му в република България от границата на
страната ни с република Турция до гр.София. В изпълнение на договорено подсъдимия на
23.11.2022 година бил придвижен заедно с още 11 лица, негови сънародници от гр.Одрин в
близост до границата на страната ни. На 24.11.2022 година рано сутринта подсъдимия и
спътниците му, водени от неустановено по делото лице достигнали възпрепятстващото
1
съоръжение на границата на република България, в района на 232 гранична пирамида.
Водача на групата срязал с ножица телената мрежа на възпрепятстващото съоръжение, след
което подсъдимия преминал през получилия се отвор във възпрепятстващото съоръжение на
границата на република България, заедно със сънародниците си и водача им, като по този
начин подсъдимия на 24.11.2022 година влязъл през границата на страна ни от република
Турция в република България в района на гранична пирамида №232, находяща се в
землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните
органи на властта. След това подсъдимия и спътниците му, водени от неустановеното по
делото лице, продължили движението си към вътрешността на страната ни. На 24.11.2022 г.
около 14.00 часа нарушението на държавната граница в района на 232 гранична пирамида е
било установено от свидетеля В.Д.Д. - ст. полицай в ГПУ-Елхово при РДГП-Елхово. След
проследяване на групата св.Димитров и негов колега около 19.00 часа на 24.11.2022 година
са установили и задържали подсъдимия и сънародниците му в близост до пътя между селата
Голям Дервент и Раздел.
В хода на извършената на място полицейска проверка на подсъдимия, същият не е
представил документ за самоличност, нито документи, удостоверяващи правото му да влезе
и пребивава на територията на Република България. Наличието на такива не е установено и
при извършения на място обиск на подсъдимия, нито при обиска му при задържането му.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият У.Б.И. (U.B.I.) не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля В.Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето на извършване на деянието и формата на вината, поради което и доколкото не се
опровергават от останалите доказателствата съдът ги цени с доверие. Показанията на
разпитания свидетел са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите
доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни
и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към мястото, времето
и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на
подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени
източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият У.Б.И. (U.B.I.) е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 24.11.2022 г., в района на
гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият У.Б.И. (U.B.I.) е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
2
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е налице към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в
страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на
Република България, свидетелстват за намерението му да се укрива от органите на властта в
Република България, което изключва намерението да търси убежище, респ. закрила.
Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към момента на извършване на
деянието последващото търсене на закрила от подсъдимия е без значение за прилагане на
нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия У.Б.И. (U.B.I.) за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито като
многобройни, нито като изключителни, поради което липсват основания за определяне на
наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и
при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
3
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават
за сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово, а направените в хода на
съдебното производство разноски за преводач в размер на 15.00 лева да останат за сметка на
съда - Рс - Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни