РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 19.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 05 ноември две хиляди и
двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело N`909 по описа за 2021год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са за
установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
1984/2020г. на ВРС иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София против А.М.А. *** за
признаване за установено, че ответника дължи:
-74.95лв. незаплатени
начислени месечни такси за периода 05.09.2018г.-04.12.2018г., 78.59лв.
допълнителни услуги и такси за същия период и 293.87 лева неустойка от
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/01.09.2018г.
за мобилен номер **********;
-7.47лв. незаплатени
три месечни текущи лизингови вноски за периода 05.09.2018г.-04.12.2018г. и
47.31лв. неначислени предсрочно изискуеми 19 бр. лизингови вноски за периода
05.01.2019г.-01.08.2019г. по договор за лизинг от 01.09.2018г. за мобилно
устройство Самсунг Галакси 2017 Блек;
-ведно
със законната лихва върху всяко от вземанията от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по
силата на сключени между страните договори за мобилни услуги ответникът е
станал титуляр на мобилен номер и лизингополучател на лизингова вещ. За
потребените от него услуги за посочените периоди ищецът издал фактури, но
поради неплащането им, както и поради неплащане на лизинговите вноски,
претендира същите по съдебен ред.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен
отговор, с който оспорва изцяло исковете и моли за отхвърлянето им. Развива
доводи за тяхната неоснователност и недоказаност.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №1984/2020 г. на Районен съд-Враца на
03.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено А.М.А. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, *******, със седалище и адрес на управление гр.София район
Младост ж.к. „Младост
По повод постъпило от ответника в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото
ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск.
На 01.09.2018 г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги. Съгласно Договора за мобилни услуги на потребителя са предоставени
мобилен телефонен номер ********** с месечна
абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС при първоначален срок на договора 24 месеца. В договора страните са
уговорили, че след изтичане на първоначалния срок договора се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде
прекратен по всяко време от действието на месечното предизвестие. Уговорено е,
че в случай на
прекратяване на договор преди изтичане
на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Уговорено е и, че в допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора: и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Уговорено е, че потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
На
01.09.2018 г. между страните е сключен договор за лизинг, съгласно което на ответника е
предоставеномобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black
при който общата цена на лизинговата вещ е 207.26 лв. с вкл. ДДС. Срока за
договора е 23 месеца.
На
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 149.99 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 2.49 лв. с вкл. ДДС всяка.
По делото са приложени:
- фактура № **********/05.10.2018 г.
издадена за отчетния период 05.09.2018г .- 04.10.2018 г. и включваща следните
задължения на клиента за посочения период: месечна абонаментна такса 20.82 лв.,
както и ползвани услуги 25.55 лв. /разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги/ които са в общ размер на 46.37 лв. без ДДС или 55.64 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска - 2.49 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 58.13 лв.,
-Фактура № **********/05.11.2018
г. издадена за отчетния период 05.10.2018- 04.11.2018 г. и
включваща
следните задължения на клиента за посочения период: месечна абонаментна такса 21.57 лв., разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги услуги 15.88 лв.,които са в общ размер на 37.45 лв. без
ДДС или 44.94 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска -
2.49 лв. c вкл. ДДС.Общата сума, начислена пo фактурата, е 138.30 лв.
- Фактура № **********/05.12.2018
г. издадена за отчетния период 05.11.2018 г.- 04.12.2018 г. и
включваща
следните задължения на клиента за посочения период: месечна абонаментна такса
20.82 лв. без ДДС или 24.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска - 2.49 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена по фактурата е 165.77 лв.
- Фактура № 7284384981/05.02.2019 г. издадена за отчетния период 05.01.2019- 04.02.2019 г. и включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги от 293.87лв. и
вноска за лизинг от 47.31лв., задължения за предходен период с ДДС 161.01лв.
или общо сума за плащане от 502.19лв.
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че
размера на дължимите по процесните договори за мобилни услуги и лизинги такси
за ползвани мобилни услуги, респективно лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите на клиентски номер №********* за мобилен номер ********** с титуляр А.А. са
на стойност както следва: по фактура № **********/05.10.2018 г.-дължима сума по фактура без ДДС- 46.37лв., с ДДС-55.64лв.,вноска
за лизинг -2.49лв., платени суми -4.76лв. и дължима сума по фактура общо 53,37лв.; Фактура № **********/05.11.2018 г.-дължима сума по фактура без ДДС- 37.45лв., с ДДС-44.94лв.,вноска
за лизинг -2.49лв., други плащания – 32,74 лв.и дължима сума по фактура общо 80,17лв.; фактура № **********/05.12.2018
г. -дължима сума по фактура без ДДС-
20.82лв., с ДДС-24.98лв.,вноска за лизинг -2.49лв., и дължима сума по фактура
общо 27,47лв.; Фактура № 7284384981/05.02.2019 г.-неустойка
293.87лв., вноска за лизинг 47.31лв. и общо дължима сума по фактура 341.18 лв.
Общо дължимите суми са 502.19лв.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са
допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1097/03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1984/2020 г. по описа на РС – Враца. Поради
това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От представения
договор за мобилни услуги от 01.09.2018 г. се установява наличието на
възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и А.А., по
силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на
ответника мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу
задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 24,99 лв. и
стойността на потребените услуги.
Ответникът А. е
получил и устройство марка SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black за обща лизингова цена в размер на 207.26 лв. с вкл. ДДС като лизингополучателят се е задължил да заплати една първоначална лизингова
вноска в размер на 149.99 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 2.49 лв. с вкл. ДДС всяка.
В полза на дружеството е правото да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от
абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него
услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база и дружеството-оператор
издава ежемесечно фактура за ползваните услуги.
Претендираната
в настоящото производство сума за 74.95лв. представлява незаплатени начислени
месечни такси за периода 05.09.2018г.-04.12.2018г. и сумата от 78.59лв.
допълнителни услуги и такси за същия период представляват уговорено между
страните възнаграждение за ползваните от ответника услуги и същите е следвало да бъдат заплатени
от ответника в уговорения срок. Видно от приложените по делото фактури, ведно с
извлечение за потреблението, ответника е ползвал предоставените мобилни услуги
по процесния договор с ищцовата страна и с действията си се е съгласил с
условията по облигационното правоотношение, поради което договорът между
страните е валидно възникнал и е действал между страните за исковия период. По
делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й, поради
което предявените искове за тези суми се явяват основателни. Приложените по
делото фактури съдържат общо потребените за мобилен номер услуги, в тази част
абонаментен план Тотал от 24.99лв. потребените услуги – в т.ч. потребени
минути, мобилен интернет мултимедийни съобщения /ММS/.
При тези съображения основателни се явяват
предявените искове за сумата от 74.95лв. незаплатени начислени месечни такси за
периода 05.09.2018г.-04.12.2018г. както и за сумата от 78.59лв. допълнителни
услуги и такси за същия период.Върху тези сума следва да се присъди законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени
услуги.
Плащане от страна на ответника на претендираните суми нито се
твърди, нито се установява да е извършено, както се установи от
съдебно-счетоводната експертиза.
Основателен е и
предявеният иск за сумата от 7.47 лева дължими три месечни лизингови вноски по
договор за лизинг от 01.09.2018 г. устройство марка SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black закупено за
обща лизингова цена в размер на 207.26 лв. с вкл. ДДС дължима чрез внасяне на една първоначална
лизингова вноска в размер на 149.99 лв. с
вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.49 лв.
с вкл. ДДС. При
тези съображения претендираната сума от 7.47 лева се явява
дължима. Върху тези сума следва да се присъди законна лихва,считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В конкретният случай А.
е подписал договори за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер, както и
закупено на лизинг мобилно устройство и не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да
заплати лизинговите вноски на предоставеното за временно и възмездно ползване
мобилно устройство с договор за лизинг от 01.09.2018 г. С това си поведение А.
е изпаднал в забава. Издадени са му фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен
е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответника следва да понесе отговорността си.
Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договори и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Видно е от представените договори за мобилни
услуги, че ответника се е съгласил и е приел лизинговите условия по сключения
между страните договор. При това положение дължима е и сумата от 47.31лв.
неначислени предсрочно изискуеми 19 бр. лизингови вноски за периода 05.01.2019
. до 01.08.2019 г. по договора за лизинг от 01.09.2018 г. за мобилно устройство марка SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black.
Върху тези сума следва
да се присъди законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателен се явява иска за установяване на вземането за
неустойка в размер на 293.87лева от предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/01.09.2018г. за мобилен номер **********.
Съгласно т.11 от договорите за
услуги, мобилния оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника А.А. за ползваните абонаменти
и е издал крайна фактура №**********/05.02.2019г., с начислена обща сума за
плащане в размер на 502.19лв. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на
293.87лв. Поради прекратяване на договора на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство марка SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black са обявени за предсрочно
изискуеми.
Процесният договор за
мобилни услуги и лизинг, сключени между страните в настоящото производство, по
своята правна природа представляват двустранни, възмездни договори, по силата
на които от момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали
права и правни задължения. Между страните са възникнали валидни договорни
правоотношения.
Съгласно договорите за мобилни
услуги при прекратяването им преди срока по вина на потребителя, какъвто
безспорно е настоящия случай, абонатът дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода до изтичане на срока на договора, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В случая доколкото договорите са прекратени по
вина на А.А. поради неплащане на потребените услуги и месечни такси,
основателно се претендира неустойка в трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Потребителят дължи и разликата между цената на устройството марка SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване
на договора изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че неустойката
е сформирана съгласно чл.11 от Договора за мобилни услуги - сумата от дължими
три месечни абонаментни такси без ДДС - 62,46 лева и добавена
разлика в размер на 231,41 лева между стандартната цена на SANSUNG Galaxy J3
2017 Black без отстъпка, съгласно ценовата листа към 01.09.2018 година
съответстваща на оставащия срок по договора за мобилни услуги. Дължимостта на претендираната сума
от неустойка в размер на 293.87лева от предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/01.09.2018г. за мобилен номер ********** се
установява, както от представените писмени доказателства с исковата молба, така
и въз основа на изслушаното по делото заключение по СИЕ, което като
обективно и компетентно, неоспорено от страните по делото съдът кредитира
изцяло, поради което предявеният иск за сумата от 293.87 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/01.09.2018г.
за мобилен номер **********. Върху тези сума следва да се присъди законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат присъдени
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1185.00лева, представляващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за особен представител и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното
производство в размер на 385.00 лева.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на А.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН: **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с *******, с адрес гр.София, район „Младост”,
ж.к.„Младост
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: