Решение по дело №47/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1235
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20195220100047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

                                                            гр.П., 19.09.2019г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря Наталия Димитрова  като  разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№47 описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата си молба срещу „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5 ищецът Ц.И.И. с ЕГН ********** *** твърди, че по силата на сключен между него и ответника трудов договор №55 от 24.04.2018г е заемал длъжността“Търговски представител“. Задълженията му като търговски представител се изразявали в продажба и дистрибуция на клиенти на кафе „Б.“. Основното му трудово възнаграждение съгласно трудовия договор е в размер на 510лв. Твърди, че на 09.05.2018г сключил допълнително споразумение към трудовия договор. Съгласно клаузите на това споразумения размера на трудовото му възнаграждение се променя от 510 на 2 500лв. Регламентира се бонус / допълнително трудово възнаграждение/ 600лв. при достигане от негова страна на оборот от продажби по-голям от 5000лв. Регламентира се неустойка при предварително прекратяване на трудовия договор  от страна на работодателя в размер на 2 500 за всеки един от месеците, влизащи в периода на действия на едногодишния срок на договора. Твърди , че за периода от постъпването му на работа до 06.11.2018г. е изпълнявал съвестно трудовите си задължения. Дистрибутирал е въпросната марка кафе  на територията на цялата страна и е постигнал нива на обороти на продажбите, много надвишаващи 5000лв.Успял да наложи на много клиенти марката кафе „Б.“и продължавал успешно да разширява клиентската мрежа. Твърди , че със Заповед №24 от 06.11.2018г бил освободен от работа като търговски представител в ответното дружество на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ поради намаляване обема на работа. Оспорва основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение като твърди, че работата не само не е намаляла, а благодарение на неговите продажби оборотът се е увеличил и продажбите на кафе силно нараснали.Заповедта не е съобразена с актуалното състояние  на търговската дейност на дружеството. Ищецът е освободен от работа в момент, в който продажбите вървят и дружеството разширява клиентската си мрежа. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и  да му бъде заплатено обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение в размер  на 15 000лв.  за периода от 07.11.2018г до 05.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се  съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 166 лв. представляваща неустойка по т.3 от споразумение  към трудов договор от 09.05.2018г. за периода от 07.11.2018г до 23.04.2019г / 6 месеца и 2 дни/, изчислени на база трудово възнаграждение в размер на 2 500лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете. Твърди се, че дружеството работодател е спазило изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ. Издадената в тази връзка заповед е мотивирана с намаляването обема на работа, а не както твърди ищеца постигнати нива на обороти. Съобразно намалените доставки е взето решение в тази насока от едноличния собственик на капитала по реда на чл.147, ал.2 от ТЗ. Същото касае целесъобразността на организиране на търговската дейност на дружеството и не подлежи на преценка по законосъобразност. Оспорва се представеното допълнително споразумение към трудовия договор, тъй като е сключено от лице без представителна власт. Е.К. не е управител или пълномощник на дружеството . Същата няма как да ангажира с действията си работодателя, тъй като е била лице по трудов договор с идентична на ищеца позиция – търговски представител, категория „ техници и приложни специалисти“.Тези обстоятелства се установяват категорично от съдържанието на трудовия и договор от 18.10.2017г. и длъжностната характеристика към него. Това допълнително споразумение не е сведено до знанието на работодателя по никакъв начин, нито за периода след сключването му е изплащано възнаграждение в описаните размери -2500 лв. Предмет на споразумението не е изпълнение на трудова функция със съответните параметри по КТ , а „ да предлага и разпространява кафе „B.“- едно облигационно задължение по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД.Уговорена е неустойка до края на едногодишния трудов договор, какъвто процесния очевидно не е. В случая е налице частен диспозитивен документ/ правна сделка/ , който съдържа волеизявление от страна на дружеството и е неотносим към спора. Този документ не обвързва работодателя. Представлява облигационно съглашение и обвърза страните по него. Искът за заплащане не неустойка  е неоснователен. Базира се на оспореното и неотносимо допълнително споразумение, което не е част от действащото между страните трудово правоотношение. Подобно задължение не е поемано от дружеството работодател на 09.05.2018г.и впоследствие нито  е известено за такова.Не са налице и не се обосновават от ищеца юридически факти, касаещи дружеството и регламентирани по чл.92 от ЗЗД. Срокът , за който е изчислена – до 23.04.2019г не кореспондира със съдържанието на трудовия договор №55/24.04.2018г. Същият е сключен за определен срок чл.67, ал.1т.1 и при условията на чл.70, ал.1 със 6 месечен срок за изпитване. Искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа е недоказан и необоснован с оглед законосъобразността на уволнението.Неоснователен е и по размер на база несъществуващо трудово възнаграждение от 2 500лв. месечно.Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения от ищеца трудов договор №55/24.04.2018г., че смитано от 24.04.2018г ищецът е назначен на длъжност „търговски представител „ в ответното дружество  с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв.  със срок за изпитване до 23.10.2018г. като изрично в трудовият договор е отразено, че срокът за изпитване е в полза на работодателя и след изтичане на този срок договорът се счита сключен за неопределено време. Според длъжностната характеристика основните задължения на длъжността“ търговски представител“ са: да следи за дистрибуцията на фирмени продукти в обектите, да осъществява  директни продажби в търговските обекти, да поддържа постоянен контакт с клиента, да следи сроковете за разплащане с клиенти , да съгласува с прекия ръководител списъка на клиентите , да дава предложения   на прекия ръководител за осъществени промени в условията на работа с клиенти, да изготвя ежедневен отчет за дейността си по зададена форма, която представя на прекия ръководител. Лицето, заемащо посочената длъжност отговаря за продажбите на дребно и едро на дадена територия. Установява се, че с трудов договор №50 от 18.10.2017г. на  длъжността“ търговски представител“  в ответното дружество е назначена  и Е.А.К., разпитана по  делото като свидетел.

От ищеца е представено допълнително споразумение  от 09.05.2018г. към трудов договор №55/ оспорено от ответната страна/, подписано от Е.А.К.  като представител  на ответното дружество/ в качеството на възложител/   и ищеца/ в качеството на изпълнител/ по силата на което изпълнителят се съгласява да предлага и разпространява кафе „B.“ като до достигане на оборот за възложителя в размер  до 5 000лв. за месец на  изпълнителят ще бъде заплащана сума/ месечно трудово възнаграждение/ в размер на 2 500лв и бонус в размер на 600лв. месечно. Съгласно т.3 от това допълнително споразумение в случай на прекратяване на дейността на възложителя,изпадане в несъстоятелност, неплатежоспособност,  при предсрочно прекратяване  при прекратяване на трудовия договор по вина или инициатива на възложителя, последният дължи изплащане на неустойка на изпълнителя за периода от настъпване на едно от събитията до края на едногодишния трудов договор №55/2018г. в размер на трудовите възнаграждения за всеки един от съответните месеци и дни, влизащи в горния период,изчислени на база на месечно трудово възнаграждение в размер на 2 500лв.

Със Заповед №24 от 06.11.2018г на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ – поради намаляване обеме на работа.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че ответното дружество има основна дейност транспортни услуги, като извършва и търговия с кожи и кафе. В табличен вид вещото лице е отразило приходите от продажби на стоки през 2018г.Ищецът е бил назначен на работа през месец април 2018г. Като се проследят приходите от продажби на  стоки от този месец до месец септември 2018г., предхождащ момента на прекратяване на трудовото правоотношение, общо приходите от продажби на стоки помесечно са както следва: месец април 2018г-9 200.38лв, месец май 2018г.-17 818.90лв., месец юни 2018г.-13.041.75лв., месец юли- 2018г.- 160 218.80лв., месец август 2018г-142 949лв., месец септември 2018г.-399 138.87лв. и месец октомври 2018г.- 172 933 лв.Приходите от продажби на кафе през 2018г през същия този период  са както следва: месец април 2018г.-2 538.32лв., месец май 2018г.- 9 895.83лв., месец юни 2018г.-6 047.58лв, месец юли 2018г.-13 472.08лв., месец август 2018г-6 321.66лв., месец септември 2018г-7 643.26лв. и месец октомври 2018г.-12 314.98лв.При направена справка в НАП вещото лице е установило, че за месец октомври 2018г. ответното дружество е декларирало, че ищецът е отработил 23 дни, за които е начислен месечен облагаем доход в размер на 510 лв. За месец ноември 2018г ответникът е декларирал, че ищецът е работил 3 дни , за  които е начислен месечен облагаем доход от 695.46 лв. В разчетно платежната ведомост за месец октомври 2018г. на ищеца са начислени основна работна заплата за 23 дни-510 лв. Сума за получаване след удържани осигурителни вноски и данък -387.45лв. В разчетно платежната ведомост за месец ноември 2018г. на ищеца са начислени : основна заплата за 3 дни- 69.55лв., обезщетение по чл.224 за 5 дни -115.91 лв. и обезщетение по чл.220 – 510 лв. общо 695.46 лв.Сума за получаване след удържани осигурителни вноски и данък : 616.16 лв. Вещото лице заключава, че при месечно брутно трудово възнаграждение  в размер на 510, дължимото н а ищеца обезщетение за оставане без работа за шест месеца възлиза общо на сумата от 3060лв.  

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателствени средства.От разпита на свидетелката Е.К. се установи, че същата е подписала процесното допълнително споразумение. Свидетелката обясни, че няма представителна власт по отношение на ответното дружество и никога не е била упълномощавана от името на дружеството да подписва каквито и да било документи. Свидетелката била в близки приятелски отношения с ищеца и двамата изготвили допълнителното споразумение , без никой от фирмата да знае за съществуването на този документ.Свидетелката разясни, че документът бил заверен от нотариус като при извършване на  нотариалното удостоверяване им изискали само личните документи, но не и пълномощно. Свидетелката допълни, че  през периода от 09.05.2018г до 07.11.2018г. не е уведомила нито представителя на дружеството, нито счетоводния отдел на дружеството за съществуването на това допълнително споразумение, което било изготвено в два екземпляра като единият останал при ищеца.

От разпита на свидетелката Ш. се установи, че същата има счетоводна кантора и от 2014г  до настоящия момент обслужва счетоводно ответното дружество. На свидетелката не и е известно през периода месец май 2018г – ноември 2018г друго лице  да има представителни  функции по отношение на ответното дружество, освен управителя на това дружество.Свидетелката е упълномощена да представлява дружеството пред НАП и Агенцията по вписванията.Свидетелката допълни, че  нейната кантора изготвя трудовите договор, допълнителните споразумения и длъжностните характеристики на работещите в ответното дружество. На свидетелката бе предявен  трудовия договор, съдържащ се на лист 6 от досието на делото и същата потвърди, че този договор изготвен от нейната кантора. След предявяване на свидетелката на допълнително споразумение към трудов договор, съдържащо се на лист 7 от досието на делото същата  заяви, че този документ не е изготвен от нея, а и не и е известно съществуването на такова допълнително споразумение. Свидетелката допълни, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца също е изготвена от нея.Свидетелката обясни, че ответното дружество се занимава основно с транспортна дейност и допълнително с продажба на кожи за производство на мебели и продажба на кафе.

От разпита на свидетеля Мариан Петров се установи, че ищецът дълги години е работил във фирма , която се занимавала с продажба на кафе.Свидетелят му бил клиент, тъй като има заведение. Ищецът споделил със свидетеля, че  напуска работа и се премества в друга фирма при по-добри условия като  дейността му е също  продажба на кафе.Споделил, че си обича работата и ще направи всичко възможно да постигне бонусите , които са му определени.Свидетелят проявил интерес към  продуктите, които се предлагат от тази фирм. За целта ищецът  инициирал среща със свидетеля във връзка с продажбата на кафе „Б.“. На тази среща присъствала и Е.К. като лице, отговарящо за въпросното кафе на територията на град София. Свидетелят допълни, че с Е.К.  се договори за цените, за бонуси, които ще получават, за кафе-машини . Имали уговорка  да подпишат и договори, но на уречения ден Е.К. не се явила. Свидетелят няколко пъти правил опит да се свърже по телефона с Е.К., но телефонът и бил изключен.    

В съдебно заседание, проведено на 14.05.2019г., съдът извърши констатация по трудовата книжка на ищеца и установи, че сред прекратяване на процесното трудово правоотношение ищецът не е встъпвал в правоотношение с друг работодател.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ и иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

По главният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира следното:

Когато работникът или служителят предяви иск за отмяна на уволнението , в тежест на работодателя е, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на фактическия състав, на който се е позовал, за да прекрати трудовото правоотношение. В хипотезата на чл.328, ал.1,т.3 от  КТ – фактическият състав е – намаляване обема на работа. В постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика на ВКС- решение от 08.02.2011г на четвърто г.о. на ВКС по гр.д.№265/2010г , решение от 09.07.2012г. по гр.д.№1251/2010г.  на ВКС, решение от 18.04.2013г по гр.д.№832/2012г по описа на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.328, ал.1,т.3 от КТ не предвижда нищо друго освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор“ поради намаляване обема на работа“, като по естеството си  намаляването обема на работа представлява намаляване производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, на обема на дейността и това състояние трябва да е обективно, фактически да съществува, но не следва да се отнася до дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Намаляването обема на работата като обективен факт трябва да е с траен характер, да е налице към момента на предприетото уволнение. Според решение №703/17.11.2010г по гр.д.№90/2010г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК  фактът на намаляване обема на работа може да се установи както с писмени, с гласни доказателства  и  със заключения на вещи лица, които доказателствени средства следва да се ангажират от работодателя, тъй като тежестта за доказване, както се посочи по-горе,е негова.

В контекста  на  горните разсъждение и след анализ на доказателствената съвкупност се установи, че  ищецът и ответното дружество за били в трудово правна връзка за периода от 24.04.2018г до 06.11.2018г, по силата на която ищецът е заемал длъжността „ търговски представител“ с основни трудови функции  да следи за дистрибуция на фирмени продукти в търговски обекти и осъществяване на директни  продажби в търговски обекти, съгласно обсъдената по-горе длъжностна характеристика, по отношение на която няма спор, че е сведена до знанието на ищеца и  че същият се е запознал с нея. От събраните по делото доказателства- гласни, чрез разпита на св.Ш. и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно икономическа експертиза се установи, че дейността на ответното дружество е основно транспорта като допълнително  развива дейност по  продажба на кожи за производство на мебели и продажба на кафе.Тук е момента да   се посочи, че ищецът не установи да  е бил ангажиран единствено и само с продажба на кафе както твърди в исковата молба . Нито от обсъдените по –горе писмени доказателства/ трудов договор и длъжностна характеристика/, нито от гласните такива,събрани по инициатива на ищеца чрез разпит на свидетеля Петров, би могло да се направи  категоричен извод, че ищецът е назначен за търговски представител за продажба на кафе.

Ето защо при преценка на обстоятелствата във връзка с обективния факт на намаляване обема на работа съдът взе предвид констатациите на вещото лице досежно общите приходи на стоки и приема, че не се е осъществил посочения обективен релевантен за спора факт. Както се посочи по-горе според съдебната практика намаляването на обема на работа трябва да е с траен характер. От анализа на цифровите данни във връзка със стокооброта на ответната фирма за шестмесечния период преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение се извлича извода, че приходите са динамични като  за месец април, май и юни 2018г. са относително еднакви, след което през следващите три месеца –юли, август и септември същите драстично се покачват в пъти като за сравнение през  месец юни са били 13 041.75 лв., а през месец септември – 399 138.87лв.През месец октомври 2018г./ момента преди прекратяване  на трудовото правоотношение/ отново в сравнение с един предходен момент/ юни 2018г/ приходите отново са значителни и възлизат на 172 933лв.

При това положение съдът приема, че не е налице намаление обема на работа, отчетено към дейността, реализирана чрез трудовата функция на ищеца. Работодателят не е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение  с ищеца на основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ. Конститутивният иск с правно основание чл.344, ал.1 т 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на ищеца, постановено със Заповед №24/06.11.2018г.на управителя на ответното дружество.

Основателността на главния иск по чл.344, ал.1т.1 от КТ обуславя и основателност на акцесорния иск по чл.344, ал.1,т.2 от КТ, поради което същият следва да бъде уважен и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“.

По иска с правно основание чл.344, ал.3, т.1 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ съдът намира същия за частично основателен по следните съображения:

Ищецът претендира на основание   

 

 

правната норма на чл.328, ал.1,т.3 от КТ/, че е налице намаляване обема на работа, който обективен факт следва да е налице към момента на  прекратяване на трудовото правоотношение и да е с траен характер. Безпредметно е в случая да се обсъжда  довода на ищцата за нарушение  на нормата на чл.333, ал.1,т.3 от КТ, предвиждаща предварителна закрила при уволнение на основание чл. 328,ал.1,т.3 от КТ.

            Предвид изложеното съдът намира, че работодателят не е упражнил законосъобразно потестивното си право да прекрати трудовото правоотношение.

 Ето защо искът по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е основател и като такъв следва да бъде уважен, като следва да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на ищцата, постановено със Заповед №242/24.03.2016г  на кмета на Община П..

 Основателността на главният иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ обуславя и основателност на акцесорния иск по чл.344, ал.1,т.2 от КТ, поради което същият следва да бъде уважен и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност“главен счетоводител“.

По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ съдът намира, че същият е частично основателен по следните съображения:   

            Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, не за не повече от шест месеца. Съгласно чл.228, ал.1 от КТ Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.Безспорно се установи, че за исковия  шестмесечен период от 07.11.2018г до 05.05.2019г ищецът нее встъпвал в трудово правоотношение с друг работодател. Спорът се фокусира върху размера на дължимото на ищеца обезщетение. Ищецът претендира обезщетение на  база БТВ в размер на 2 500лв/ или общо са шест месеца 15 000лв./ позовавайки се допълнително споразумение от 09.05.2018г към трудовия договор. От анализа на доказателствения материал/ показанията на св.К. и Ш./, който не бе оборен в хода на съдебното дирене/ се установи, че това допълнително споразумение за работодателя е сключено от лице без представителна власт и съдържанието на писменото съглашение постигнато между ищеца и лицето  Е.К. , не е сведено до знанието на работодателя. Обстоятелството, че работодателят е узнал за това допълнително споразумение  в хода на съдебното производство, не се опроверга.Веднага след узнаването, а именно с подадения писмен отговор работодателят е оспорил действията, извършени от служителката Е.К., подписала допълнителното споразумение, без да бъде надлежно упълномощена за това, поради което същото не го обвързва валидно. Ето защо ищецът не би могъл да черпи права от това допълнително споразумение. Безспорно се установи от  писмените доказателства/ и заключението на съдебно икономическата експертиза, че брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 510 лв. Ето защо му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1  в размер на 3060лв.

Предвид изложеното  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3060лв., съставляваща обезщетение  за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 07.11.2018г до 05.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.01.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 3060лв. до претендираните 15 000лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По обективно съединения осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД  за заплащане на неустойка в размер на 15 166лв. съдът намира следното:

Претенцията си за заплащане на неустойка ищецът черпи от т.3 на  допълнителното споразумение от 09.05.2018г. Както се установи по-горе от анализа на доказателствата в соченото писмено съглашение, страните по него са постигнали уговорка при прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работодателя същият за заплати на  служителя неустойка, изчислена на база трудово възнаграждение в размер на 2 500лв.за срок до края на едногодишен трудов договор като в конкретния случай се претендира неустойка за 6 месеца и 2 дни, възлизаща в общ размер от 15 166лв. Развитите по-горе съображения, които са в смисъл, че допълнителното споразумение от 09.05.2018г не обвързва валидно ответника са относими и по отношение на настоящата претенция за заплащане на неустойка, тъй като ищецът се позовава на т. 3 от същото това допълнително споразумение.Ето защо този иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати в полза на РС-П. държавна такса по  двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ в общ размер от 100лв./ по 50 лв. за всеки иск/ и държавна такса по иска по чл.344, ал.1т.3 от КТ в размер на 122.40лв, както и разноски за вещо лице в размер на 100лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на разноски на ищеца с оглед уважената част от  исковете. Ищецът е направил разноски в общ размер от 800лв./ заплатено адвокатско възнаграждение/. Тъй като в договора за правна защита и съдействие липсват данни по всеки от исковете какъв е размера на заплатения адвокатски хонорар и при предявени обективно съединени четири иска съдът приема, че за всеки от исковете ищецът е стори разноски в размер на 200лв.При това положение и с оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер  на 440.80лв., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 440.80лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски. С оглед изхода на делото ответникът също има право на разноски , свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил разноски в общ размер на 650 лв./заплатено адвокатско възнаграждение общо по четирите иска или за всеки иск  съдът приема, че са направени разноски по равно или по 162.50лв./ , тъй като липсват данни в друг смисъл. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 291.85лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

На основание чл.242, ал.1, предл.трето от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

            Воден от горното Пазарджишкият  районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            По предявените  от Ц.И.И. с ЕГН ********** *** срещу „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5, представлявано от А. И. М. обективно  съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА УВОЛНЕНИЕТО,  постановено със Заповед №24/06.11.2018г на управителя А. И. М..

ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.И.И. с ЕГН **********  на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“.

ОСЪЖДА „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5, представлявано от А. И. М. да заплати Ц.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 3060лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 07.11.2018г до 05.05.2019г, ведно със законната лихва върху тази сума , считано  от датата на подаване на исковата молба 07.01.2019г. до окончателното изплащане  на сумата като за разликата от 3060 лв. до претендираните  15 000 лв отхвърля иска.

             ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И.И. с ЕГН ********** *** срещу „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5, представлявано от А. И. М. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 15 166лв., представляваща неустойка по т.3 от допълнително споразумение от 09.05.2018г към трудов договор за периода от 07.11.2018г. до 23.04.2019г.

            ОСЪЖДА „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5, представлявано от А. И. М.  да заплати на Ц.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 440.80лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5, представлявано от А. И. М.  да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 222.40лв. и 100 лв. за вещо лице.

ОСЪЖДА Ц.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5 сумата от  291.85лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

На основание чл.242, ал.1, предл.трето от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред Пазарджишкия окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: