Решение по дело №316/2020 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 18.03.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на пети февруари                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 316 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО  е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.

Ищцата Ш.С.Б. с ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетното дете С.М.И. с ЕГН ********** твърди, че с ответника М.И.И. се запознали през 2018 г. Двамата сме живели за дълъг период от време съвместно, за да се твърди, че са живели на съпружески/семейни начала. Живели заедно не повече от 10 дни при нейните родители или при него. Ищцата  не желаела да живее съвместно с ответника, тъй като имал труден характер, бил твърде конфликтен и това било причината да не се съгласи да живеят в едно общо домакинство. От приятелските отношения, които имали и които прераснали в интимни, на *** г. се родило детето им С.И.. Първоначално ответникът не желаел да признае детето и то било записано в акта си за раждане с името на майката, но в последствие проявил инициатива и припознал детето. От момента на раждането на С. и до настоящият момент детето живеело при ищцата и единствено тя упражнявала родителските права и се грижела за него. То било в много ранна възраст на 5 месеца и се нуждаело от храна, облекло и всичко онова, което му било необходимо за неговото нормално съществуване. До настоящият момент ответника не вземал каквото и да било участие с финансови средства или по някакъв друг начин в отглеждането и грижите за детето. Майката имала доходи, които били крайно недостатъчни. Работела сезонна работа, но предвид стагнацията, средствата които получавала недостигали. Нейните родители и близки й помагали, но също не било достатъчно. Счита, че бащата трябва да участва в издръжката на детето си.  Детето боледувало и ищцата постоянно купувала лекарства, като всичко това бил свързано с големи разходи. Била  принудена да търси понякога заеми и помощ от родителите си, и от свои близки, но въпреки трудностите се справяла, осигурявала на детето си най- необходимото за нормалното му съществуване, като му създала много добри условия за живот.

 МОЛИ съда да постанови решение, с което:

да предостави на Ш.С.Б. с ЕГН ********** упражняването на родителските права върху общото на страните дете С.М.И. с ЕГН ********** и определи местоживеене на детето при майката; да определи режим на лични отношения между бащата М.И.И. с ЕГН ********** и детето С.М.И. с ЕГН **********, както следва:всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 15:00 часа в присъствие на майката; да осъди М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето С.М.И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ш.С.Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от датата на предявяване на иска – 12.03.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.

Ответникът М.И.И. с ЕГН ********** ***, чрез назначения от съда особен представител признава иска за упражняване на родителските права от майката, оспорва иска предложения режим на лични отношения с бащата, който счита за крайно ограничен и оспорва иска за издръжка на детето по размер, като счита че в такъв размер издръжка се присъжда на 12-13 годишни деца.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от показанията на свидетелката Б., сестра на ищцата, че страните са живели на семейни начала около една година и от съжителството си имат общо дете – С., родена на *** година, установено и с представеното удостоверение за раждане. Не се спори, че родителите не живеят заедно, че детето е родено след раздялата на родителите. Установява се от показанията на същия свидетел, че единствено майката полага грижи за С., а бащата не е проявил никакъв интерес към детето, не е давал никакви средства за издръжката му, нито е давал подаръци или полагал някакви грижи за дъщеря си. Всички средства за храна, дрехи, лекарства, осигурявала майката, а свидетелката й помагала. Помагали им също родителите на сестрите, но средствата не достигали, а и детето често боледувало. Ищцата и близките й не знаели къде се намира ответника, с какво се занимава. Сестра й не работела в момента, през лятото работела сезонна работа в земеделието. От изготвения социален доклад от ДСП Карлово се установява, че за С. се грижи нейната майка Ш.Б., подпомагана от своите родители и сестра. Майката и детето живеят в село Р., в жилище на бабата и дядото на С. по майчина линия. По данни  на майката жилищните условия са добри. Майката не работи, подпомага се по реда на чл. 7 от ЗСПД и чл. 9 от ППЗСП. Социалните работници не са установили контакт с бащата, съответно нямат данни за трудовата му заетост, жилищни условия и роднински кръг. Детето, предвид възрастта му – 1 година и 3 месеца към датата на проучването, показва привързаност към майка си. Родителите не контактуват помежду си, бащата не е търсил детето, а майката проявява загриженост към благополучието му.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

При анализа на доказателствата и при липса на спор между страните, се налага изводът, че след раздялата на родителите през 2019 г., още преди раждането на С., и след раждането й, само майката е тази, която е участвала в отглеждането, възпитанието и грижите са малолетното дете. Между родителите няма спор по въпроса кой да упражнява родителските права, доколкото по несъмнен начин се установи, че бащата въобще не проявява интерес към дъщеря си. Същият не е открит, съответно – не е установен и родителският му капацитет. Този на майката не е спорен в процеса.  Няма данни за родителско поведение, което да е в ущърб на детето, не са установени качества майката към настоящия момент, които да са във вреда на детето, не са доказани вредни влияния от някой от родителите. Спор за подходящи битови условия и при двамата родители няма, доколкото битовите условия при бащата въобще не са установени. От раждането си С. живее със своята майка при родителите на ищцата. Установено е, че майката е осигурила подходящи условия за отглеждане на детето, което все още няма навършени две години.

 При това положение, упражняването на родителските права върху детето С. следва да бъде предоставено на майката, а на бащата съдът да определи режим на личния отношения с детето. Тъй като С. е все още твърде малка, съдът намира, че до установяване на добра връзка между бащата и детето, следва да определи режим на лични отношения, така, както е поискан от майката - всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа сутринта до 15:00 часа, като личният контакт с оглед възрастта на детето да се осъществява в присъствие на майката. Съдът намира, че следва да определи и режим на лични отношения за период от 10 дни през лятото несъвпадащи с годишния отпуск на майката, за времето от 10:00 часа до 15:00 часа всеки ден, в присъствие на майката. Съдът не следва да определя възраст до която режимът ще се осъществява в присъствие на майката, доколкото е установено, че детето не познава баща си и дори в по-голяма възраст ще е необходим период на адаптация, преди ответникът да може да се вижда сам с детето си, а и същият ще разполага с възможността да поиска промяна. Общуването между бащата и дъщерята в достатъчна степен е нужно както с оглед на това, да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. В същото време, с оглед неговия интерес, на детето следва да се осигури подкрепящото присъствие на майката през времето, когато още липсва изградена емоционална връзка между него и бащата, и да му се даде възможност да опознае баща си без стрес.

Относно издръжката на детето - родителите са длъжни да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Безспорно е, че двамата родители не живеят заедно, като всеки от тях следва да поеме своя дял от издръжката на С.. С оглед предоставянето на родителските права на майката, съдът намира, че следва да осъди бащата да заплаща на детето си С. месечна издръжка. За да определи размера й, съдът отчете доходите на двамата родители и взе предвид липсата на спор, че никой от тях няма задължения за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над обичайните такива за неговата възраст. за майката е установено, че е безработна и средствата, с които разполага за от социално подпомагане за нея и детето. Установено е също, че работи сезонна работа в селското стопанство за няколко месеца в годината. Данни за размера на доходите на ответника не са установени. При това положение съдът приема, че бащата получава около средната работна заплата, като според данни на НСИ, за четвъртото тримесечие на 2020 г. за област П.възлиза на 1282 лева.  Т.е. към настоящия момент доходите на бащата значително надвишават тези на майката, а тя полага и непосредствените грижи за отглеждането на С.. Майката разполага с подкрепата на широкия си роднински кръг, за бащата не е установено къде и с кого живее, няма данни някой от родителите да прави разходи за наем, при майката повече от един пълнолетен осигурява средствата битови разходи, за бащата – липсват данни. Не се ангажираха доказателства някой от родителите да е в обективна невъзможност да осигурява средства за издръжката на детето. И двамата са в работоспособна възраст, без данни за заболявания, които пречат да полагат труд и реализират доходи. Отчитайки присъщите нужди на детето с оглед възрастта му, за нормалното им задоволяване, съдът намира, че е необходимата сума за издръжка е в размер на 300 лева. От определената издръжка съдът счита, че участието на бащата следва да бъде в размер на 180.00 лева, а разликата да се поеме от майката, която също следва да участва в издръжката на детето, макар и с по-малък дял, предвид това че полага непосредствените грижи за отглеждането му. За разликата над 180 лева до пълния претендиран размер от 190 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Тъй като производството по упражняване на родителски права е въпрос на спорна съдебна администрация, разноски на страните не се присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 259.20 лева, представляваща 4% върху 36-месечните платежи на определената издръжка.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С.М.И. с ЕГН **********, родено от съвместното съжителство на Ш.С.Б. с ЕГН ********** *** и М.И.И. с ЕГН ********** ***, на майката Ш.С.Б. с ЕГН **********, като определя местоживеене на детето при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата М.И.И. с ЕГН ********** и детето С.М.И. с ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа сутринта до 15:00 часа, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, като личният контакт с оглед възрастта на детето да се осъществява в присъствие на майката.

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето си С.М.И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ш.С.Б. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от предявяване на иска – 12.03.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 180 лева, до пълния претендиран размер от 190 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 259.20 лева (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

К.Ш.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: