Решение по дело №4184/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260415/18.11.2020г.             Година 2020        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На единадесети ноември           Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4184  по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                       

    

                        Р  Е  Ш  И:

 

                    

    

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-012547/18.06.2020г. на Директор на ДИРЕКЦИЯ „Инспекция по труда“, с което на «Сириус- 49” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ.

 

ОСЪЖДА «Сириус- 49” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на  ДИТ Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №03-012547/18.06.2020г.  на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

     С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че наказващия орган не е извършил допълнително разследване на спорните обстоятелства. Сочи се, че е сключен договор с дружество с регистрация в РТурция, като това дружество- изпълнител е наело работниците в РТурция. Лицата са регистрирани като временно пребиваващи в РБългария, командировани да извършат определена работа за срок до 3 месеца. Чужденците са заведени в счетоводството на дружеството и са издадени ведомости за възнагражденията им. Процедурата е регистрационна и не е предвидено изрично издаване на  разрешение за достъп до пазара на труда на чуждите граждани.

Дружеството не е работодател по смисъла на закона и са спазени изискванията на закона за подаване на уведомление до съответната ДИТ. АУАН не е връчен на представляващ дружеството. Алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени НП на основанията, подробно изложени с жалбата.

     Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2012 г.  служители на ДИТ – Варна, сред които св. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект- хотел „Сириус бийч”, находящ се в гр. Варна, кк. „Св. Св. Константин и Елена”, стопанисван от  „Сириус- 49” ЕООД. На място било установено от контролните органи, че работят лица – граждани на РТурция.  Те монтирали композитни табели. Сред лицата бил и О. О.. На О. била дадена декларация,в  която той вписал, чуе работи за О. Д. С. от 15.03.2020г. с работно място хотел „Сириус“ – Варна и основни задължения по монтаж на еталбонд. Вписал и установените почивки в работното време , установения размер на трудово възнаграждение, както и наличието на трудов договор и заповед за командироване в РБългария. Лицето започнало работа на 16.03.2020г.

„Сириус- 49” ЕООД , в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа на О. О. не уведомило ТП на ИА“ГИТ“, т.е. – в срок до 23.03.2020г.

На 15.05.2020г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че в качеството си на местно лице по смисъла на пар.1 т.12 от ДР на ЗТМТМ законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа – 16.03.2020г.  на О. О.- гажданин на РТурция със статут на краткосрочно пребиваващ чужденец, командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на РБългария, в обект – хотел „Сириус бийч“, находящ се в гр. Варна, кк. „Св. Св. Константин и Елена”, стопанисван от  „Сириус- 49” ЕООД, не е уведомило ТП на ИА“ГИТ“, т.е. – в срок до 23.03.2020г.

АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице, като копие от пълномощното било приложено по АНП.

Срещу АУАН постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

     Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-012547/18.06.2020г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.10 ал.3 от ЗТМТМ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ – имуществена санкция около минималния размер.

     Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. Д..

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

     Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация въз основа на заявеното от работещото лице; договор между „С.“ ЕООД и дружеството- изпълнител; ведомост и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.10 ал.3 от ЗТМТМ.

Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и правилно е определил размера на административното наказание около минималния такъв.

     Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът намира следното:

Счита се, че наказващия орган не е извършил допълнително разследване на спорните обстоятелства.

Съдът, изхождайки от съдържанието на административнонаказателната преписка констатира неоснователност на това възражение. По постъпилите възражения е било проведено задълбочено разследване и е било изготвено съответно становище, касаещо тяхната основателност.

Сочи се, че е сключен договор с дружество с регистрация в РТурция, като това дружество- изпълнител е наело работниците в РТурция. Лицата са регистрирани като временно пребиваващи в РБългария, командировани да извършат определена работа за срок до 3 месеца. Чужденците са заведени в счетоводството на дружеството и са издадени ведомости за възнагражденията им. Процедурата е регистрационна и не е предвидено изрично издаване на  разрешение за достъп до пазара на труда на чуждите граждани. Дружеството не е работодател по смисъла на закона и са спазени изискванията на закона за подаване на уведомление до съответната ДИТ.

Съдът, предвид разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗТМТМ намери възражението за  неоснователно.

Сочи се , че АУАН не е връчен на представляващ дружеството.

Подобно възражение противоречи на приложеното по АНП копие от пълномощно, сочещо на надлежно упълномощаване на лицето Диана Кирова, получило екземпляр от АУАН.

На последно място алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.

 

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: