Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11489 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 441669/02.07.2018г. по
гр.д. № 11874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 35-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Я.В.П., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
заплащане на сумата от 1619,49лв.,
ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 37 в гр. София,
ж.к. „********за периода от 01.10.2014г.
до 30.04.2017г.; сумата от 64,46лв., ведно със законната лихва от
29.11.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за този период; сумата от 226,53лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за топлинна енергия от 1619,49лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 83827/2017г. на Софийски
районен съд, като неоснователни са
отхвърлени исковете за главница за горница над 1619,49лв. до предявен размер от
1741,42лв. и за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2014г. като погасен по
давност; за лихва над 226,53лв. до предявен размер от 243,58лв. , както и за
лихва върху главница за дялово разпределение от 11,36лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 83827/2017г.
на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни
разноски от 167,81лв. по исковото
дело и 84,57лв. разноски по
заповедно дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5121689/20.07.2018г. от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК ********в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че сумите не са погасени по давност, те били по
фактура от 31.07.2015г., поради което и тригодишния срок до подаването на
заявлението не бил изтекъл. Вземанията за топлинна енергия и за дялово
разпределение ставали изискуеми от публикуване на фактурата на
интернет-страницата на ищеца, което било установено по делото. Дяловото
разпределение било изготвено от третото лице-помагач и възнаграждение за същото
било фактурирано от ищеца, поради което и била настъпила суброгация. Приложими
били общи условия от 2014г. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на възизваемия за
разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Я.В.П., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения, че
решението в обжалваната част било правилно. Прихващане не можело да се извършва
без вземанията да са ликвидни. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Н.”ЕАД не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2004594/20.02.2018г.,
уточнена с молба от 13.03.2018г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********с адрес: *** срещу Я.В.П.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника
за заплащане на сумата 1741,42лв.,
ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 37 в в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 64,46лв., ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до изплащането
й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за този
период; сумата от 243,58лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 16.09.2015г. до
22.11.2017г., както и сумата от 11,36лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за възнаграждение
дялово разпределение на енергията за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
83827/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
клиент на топлинна енергия в имота, потребил такава в количества и на стойност
за които е предявен иск, дължал и стойност
на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Дяловото разпределение на енергията било извършено от трето лице, но съобразно
Общите условия следвало да се плати на ищеца.
Ответникът - Я.В.П., ЕГН ********** в предоставения й срок за отговор е оспорил
исковете. Навела е твърдения, че не живеела в имота и не нямала качеството
потребител, собственик на имота бил А.И., подал молба-декларация до ищеца за
откриване на партида за имота. Посочила е, че не оспорва доставка на енергия в
количество и на стойност за които са предявени исковете, но отговорността й за
плащането на сумите не можела да се ангажира включително и поради погасяване на
задълженията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н.”ЕАД, е подкрепило исковете.
По делото не се спори, а и от
приложеното заповедно дело № 83827/2017г. на СРС, 35-ти състав се установява,
че по заявление вх. № 3081340/29.11.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредлно Я.В.П., ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********сумата
от 1741,42лв., ведно със законната
лихва от 29.11.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 37 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 64,46лв., ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до изплащането
й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за този
период; сумата от 243,58лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г., както и сумата от 11,36лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за възнаграждение дялово разпределение на
енергията за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г., както и съдебни разноски
от 91,22лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 28.12.2017г., на 08.01.2018г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 22.01.2018г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива
е представил на 20.02.2018г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 162/06.10.2004г., съгласно който Р.Т.Р., Т.Р.Р.и А.Т.Р.са
продали на Я.В.П. ***.
Приета е молба-декларация от
08.11.2004г., с която ответникът е поискал от ищеца да открие партида на негово
име за имота.
По делото е приет договор от 13.09.2002г.,
протокол от ОС на ЕС в която е имота, съгласно
които ОС на ЕС е избрало и възложило на Н.И.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията следва
да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет-страница на ищеца. Съгласно чл. 36 от ОУ възнаграждението за дялово
разпределение се плаща по ред, определен от продавача, съгласуван с търговеца, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, носещи подписи, положени за ответника, съгласно които реален
отчет на уредите е извършен в процесния
период и е установено потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по показания на водомер, както и на енергия за отопление, отчитана по
уреди, монтирани на отоплителни тела.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по показания на водомер, енергия за отопление, отчитана по уреди за
същото, както и такава за сградна инсталация, като стойност на реално потребена
енергия е в размер на общо 1776,36лв.,
от които: 806,39лв. за първия отчетен период; 498,05лв. за втория отчетен период
и 471,92лв. за третия отчетен период.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, съгласнно които за периода май 2014г. до септември 2014г. по фактури
начислено е 121,93лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за
дялово разпределение на същата и за лихва върху същото, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Следва да се установи че е извършено дялово разпределение на енергията и
ищецът има вземане към ответника за плащане на възнаграждение за същото.
По делото не се спори, а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и за дялово разпределение на енергията за
процесния имот за процесния период , лихва за забава в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено и че ответникът
е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и отговаря пред
ответника за заплащане на цялото количество доставена енергия в имота. Решението
на районния съд в частта, в която искове са уважени не е обжалвано и обвързва
съда с сила на пресъдено нещо за обстоятелството, че за процесния период
страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия. Това обсоятелство се установява и от приети по делото
нотариален акт, заявление-декларация.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, че
ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата от Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства по делото е установено, че през процесния период за имота потребената топлинна
енергия е на стойнсот, която надвишава
размера на иска за главница за топлинна енергия. Това се установява от приети
неоспорени изравнителните сметки,
изготвени от топлинния счетоводител, за които не се спори, че сочат коректно
разпределение на потребена енергия. При така установеното съдът приема, че
вземане на ищеца към ответника за плащане на
сумата от 1741,42лв. като стойност на доставена топлинна енергия в имота за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
е установено по делото , че е възникнало.
Спорен е въпрос по делото е дали
задълженията за доставена топлинна енергия в периода от май 2014г. до септември 2014г. за
които са издадени фактури на стойност от общо 121,93лв. и за лихва върху тях са погасени по давност. Тези вземания са периодични и са погасяват по
с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което ответникът е направил
възражение в срок. Оплакванията във въззивната жалба са обосновани с твърдения, че срокът на погасителната давност
за тези вземания започва да тече от издаване на фактурата по изравнителната
сметка, което било юли 2015г. Съдът
приема твърденията на въззивника за неоснователни. Моментът на издаване на
фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да
промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на
енергията и на следващия месец са издавани ежемесечните фактури, съобразно чл.
33 от Общите условия. Издаването на фактура през юли 2015г. за тях по-късно,
която включва и начислени задължения за други месеци без да се сочи конкретно
потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който
започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за
доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни
документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да
обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена
фактура за това вземане. Да се приеме за основателен този довод би означавало
да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането, съответно от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането
на същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици, като
твърденията на ответника за изискуемостта, обосновани с изпадането в забава, са
неоснователни. В случая разпоредбата на чл. 33 от ОУ сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно. При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление
– 29.11.2017г., съдът приема, че правилно районният съд е
приел, че вземанията за топлинна енергия, възникнали до септември 2014г. включително
и лихвата върху тях са погасени по
давност.
По делото не е установено
съглашение вземането за възнаграждение за дялово разпределение на енергията да
е с падеж като това на плащането на топлинна енергия, поради което и правилно
районният съд е приел, че иск за забава на плащането на възнаграждението за
дялово разпределение на енергията е неоснователен. Разпоредбата на чл. 36 от
ОУ, на която се позовава ответника не препраща към тази на чл. 33 от ОУ, други
доказателства за уговорен падеж на това задължение не са ангажирани по делото.
При така възприето решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 300лв. Уговореното и
платено такова е 500лв., но възражението на въззивника за прекомерност на това
възнаграждение съдът приема, че е основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за адвокат в минималния размер по Наредба № 1/2004г.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
441669/02.07.2018г. по гр.д. № 11874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 35-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на Я.В.П.,
ЕГН **********с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 300лв. (триста лева), представляващи съдебни разноски за производство
пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„Н.”ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.