Решение по дело №10153/2011 на Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е

град София, 09.03.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II^-ри брачен състав,

в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари

две хиляди и дванадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело № 10153 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 336 и следващите от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 70199 от 27.07.2011 г., от Софийска градска прокуратура против М.Й.Д., с която моли ответницата да бъде поставена под запрещение.

Ищецът е изложил в исковата молба, че в Софийска градска прокуратура имало производство пр. пр. № 5379/2001 г. Тази преписка е била образувана по повод сигнал, изпратен от М. Х. – социален работник към лаборатория за психично здраве ”Адаптация” до Софийска градска прокуратура с оглед преценка за евентуално иницииране на производство по чл. 336, ал. 1 ГПК за поставяне под запрещение на лицето М.Й.Д.. По преписката било установено, че ответницата страдала от психично разстройство ”шизоафективно разстройство – маниен”. По данни ответницата била настанена в Държавна психиатрична болница ”Св. И.Р.”, като към момента на проверката се е намирала там. Ищецът твърди, че поради заболяването си ответницата не била в състояние да се грижи сама за себе си. По данни от извършената справка в системата на АИС – МВР ответницата М.Д. нямала съпруг и деца. Родителите й били починали, а други роднини на лицето не били установени. В исковата молба са изложени подробно и обстоятелства, предвид прокурорската преписка – за поведението на ответницата и психичните й проблеми от дълги години – в дома й няколко пъти възниквал пожар и се е налагало намесата на пожарната, скачала е от балкона, ходела гола по улиците и излизала между движещите се автомобили на пътното платно. При посещение в дома на ответницата същата е била заварена в изключително тежко състояние и живеела при крайно неприемливи условия, като до края на м. декември 2010 г. грижата за ответницата е била поета от майка й. След като майка й починала единствените хора, които полагали грижи за нея били съседите. Твърди се, че заболяването на ответницата било от такъв характер, че било необходимо да бъде системно наблюдавано от лекар – психиатър. При непровеждане на задължително лечение заболяването неминуемо би се влошило и поведението й би станало непредсказуемо.

Софийска градска прокуратура е поддържала иска в хода на съдебното производство. Моли съда да постанови Решение, с което да постави М.Й.Д. под пълно запрещение, съобразно доказателствената съвкупност по делото. Ответницата Д. не можела да се грижи сама за себе си, да ръководи постъпките и действията си и да разбира свойството и значението им.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М.Й.Д. не е подала писмен отговор на исковата молба. Същата е взела участие в производството по делото, като е разпитана от съда по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК. По същество е заявила становище да се реши делото.

Софийски градски съд, след анализ на доказателствената съвкупност и след като обсъди доводите и становищата на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Установи се, че в Софийска градска прокуратура е била образувана пр. пр. № 5379/11 г., по повод сигнал, изпратен от М. Х. – социален работник към лаборатория за психично здраве ”Адаптация”. Подадени са данни, с оглед преценка за евентуално иницииране на производство по чл. 336, ал. 1 ГПК за поставяне под запрещение на лицето М.Й.Д.. Предвид този сигнал Софийска градска прокуратура е извършила проверка относно ответницата. По делото са приети като доказателства материалите по преписка № 5379/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура – докладна записка относно извършена проверка, Постановление за проверка за запрещение от 31.05.2011 г., сигнал на социален работник М. Атанасова Х. до Софийска градска прокуратура, справка за лице от АИС ”Български документи за самоличност”, обяснение на социалния работник от 20.06.2011 г., Епикриза на М.Й.Д. от 13.04.2011 г., издадена от ЦПЗ ”Проф. Н.Ш.”, Протокол от 13.04.2011 г. по Н.Ч.Х.Д № 5592 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, относно допускане извършването на съдебно - психиатрична експертиза (СПЕ) на М.Й.Д., обяснения от съседи на ответницата.

Установи се от приетата по делото Епикриза, ответницата е с диагноза: F25.0 – Шизоафективни разстройства. Шизоафективно разстройство, маниен тип. Касае се за преморбидна личност – без отклонение в преборбидното развитие, пенсионирана по болест през 1998 г., неомъжена, живеела тогава с майка си и баба си. Като противообществени прояви са посочени агресия към близките и разрушително поведение. Анамнезните данни сочат, че заболяването на ответницата дебютира през 1991 г., налагащо първа психиатрична хоспитализация. Заболяването има фазов ход, като през последните няколко години епизодите имат манийно - параноиден и гневно -дисфоричен характер, с агресивно поведение към близките. Лекувана е многократно в различни психиатрични заведения. Ремисиите са непълноценни, с изразен социален и функционален дефицит. Последната хоспитализация в ДПБ – К. е била през лятото на 2010 г.

Ответницата се яви лично в съдебното заседание, проведено на 14.02.2012 г. Съдът, на основание чл. 337, ал. 1 ГПК, в това съдебно заседание проведе личен разпит на ответницата. Ответницата съобщи името, възрастта и местоживеенето й. Заяви, че живее сама от м. декември 2011 г., когато починала майка й. Нямала вече близки и сама се грижела за себе си. Заяви ”каквото мога правя, щом съм оцеляла досега, значи се грижа… не работя, инвалид съм I група от много отдавна, десет години вече не работя, живея с пенсията си 120.00 лева ми е пенсията”. На въпрос на съда за заболяването й и защо получава пенсия ответницата обясни, че родителите й спели и тя вързала едно палто и скочила от балкона, да не ги притеснява, работели и били уморени, което станало в събота на 15.02.1996 г. Искала да излезе на разходка, не за самоубийство, но била изгубила ключовете. Така получила травми. Заяви, че има ”шизофренно разстройство”, като не можа да каже откога й е поставена тази диагноза. Посочи две лекарства, които взема и, че ги вземала редовно. На въпрос на съда дали ходи на лекар, вкл. и на психиатър ответницата заяви, че не била доволна от личния си лекар и искала да я смени, а избягвала да ходи на психиатър и назова лекуващия я психиатър д-р Е.С., при която ходила последен път през м. януари тази година. Ответницата спонтанно заяви ”вече ми дотегна това заболяване да се коментира”. Посочи, че общо взето се оправя със заеми, можела да гладува, но важното е да си е в къщи и това й стигало. Заяви, че нямала близък човек и не можела да разчита на помощ.

Съдът констатира, че при разпита ответницата пристъпяше от крак на крак, непрекъснато се движеше, психомоторно напрегната, с ускорен по темп мисловен процес, всестранно ориентирана за време, място и собствена личност. С формално съзнание за заболяването й, като няма съзнание за това и, че следва контролирано да се лекува. С ответницата се осъществяваше визуален и словесен контакт. Паметта и интелекта й са болестно ангажирани.

По делото е допусната и изслушана СПЕ, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира изцяло. Вещото лице д-р Р.Ц.К. – психиатър в Център за психично здраве ”Проф. Н.Ш.”ЕООД, се е запознала със съответната медицинска документация и е прегледала лично ответницата. Вещото лице поддържа заключението си в съдебно заседание, като е изслушано след провеждане личния разпит на ответницата и като съобрази и поведението, и заявеното от ответницата при този разпит. Според съдебнопсихиатричното обсъждане и заключение ответницата страда от ”Шизоафективно разстройство”. Заболяването е с дългогодишна давност, като при нея дебютира в юношеска възраст с депресивна симптоматика. Хоспитализирана е в различни психиатрични болници, поради агресивно поведение – била конфликтна, скитала, нанасяла побой на близките й, запалила завивките си на леглото. Последната й хоспитализация е през 2011 г. в ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И., по повод агресивно поведение към близките й и счупила прозореца в дома им. Според СПЕ заболяването на ответницата представлява същинско психично заболяване – ендогенна психоза и се приравнява към продължително разстройство на съзнанието. Дадено е заключение, че ответницата не е в състояние да се грижи сама за себе си, да разбра свойството и значението на постъпките си и не може да ръководи действията си и да преценява интересите си.

При тази фактическа установеност, предвид приложимия закон и по свое убеждение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и се разглежда по реда на Глава 28 от ГПК.

Искът е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 1 СК, тъй като е предявен от Софийска градска прокуратура (активно легитимирана да започне производство за поставяне под запрещение).

Предявеният иск е доказан и като такъв основателен.

Предвид анализа на доказателствената съвкупност и личния разпит на ответницата съдът приема, че ответницата страда от същинско психично заболяване и това заболяване се приравнява към ”продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на закона. Характерните за протичането в последните години на заболяването й ”Шизоафективно разстройство” фази, които са протрахирани, бавно повлияващи се от медикаментите, непълните ремисии, наличната параноидна симптоматика, са довели до тежка личностова дисфункция и социална дезадаптация. Тази трайна и тежка трансформация на личността на ответницата (болестните разстройства на емоциите, волята и мисленето) нарушават оценъчните й способности. При ответницата липсва същинско съзнание за психично заболяване и критичност към поведението. Нарушено е социалното функциониране, не се справя с рутинните ежедневни задачи, социалните й възможности са сведени до минимум, което я прави уязвима и лесно може да бъде обект на измама. Липсва обгрижваща семейна среда. Трайните и необратими нарушения (мисловните и когнитивни разстройства), довели до тежката личностова дисфункция и социална дезадаптация на ответницата, я лишават от базисните психични годности. Следва обоснованият извод, че ответницата, поради заболяването й, не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, по никакъв начин не може да полага грижи за своите работи, да защитава личните и имуществените си интереси, и да ръководи действията си. Актуалните болестни увреждания и прогнозата на заболяването на ответницата удовлетворяват медицинските изисквания да се обсъжда пълна нейна недееспособност и са налице законовите предпоставки (юридическия критерий) за поставяне на това лице под пълно запрещение. Съобразно което искът следва да бъде уважен в този смисъл.

След влизане в сила на настоящото Решение следва да бъде уведомен Органа по настойничеството и попечителството, по постоянния адрес на ответницата, за назначаване на настойник.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд,

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС, М.Й.Д., ЕГН **********,***, по иска на Софийска градска прокуратура.

ПРЕПИС от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Органа по настойничеството и попечителството, по адреса на ответницата М.Й.Д. - за учредяване на настойничество.

Незаверен препис от Решението да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: