Определение по дело №13/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 631
Дата: 23 април 2020 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20205300500013
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  631

23.04.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                 

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело №13  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл.245ал.3,пр.2 от ГПК.

       Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на жалбоподателя В.Е.К.,  ЕГН ********** - адв. Г.С. срещу определение № 12394/06.11.2019г по гр.д.№9944/2019г. описа на ПдРС,15 гр.с., с което е отхвърлено искането за издаването на обратен изпълнителен лист за сумата от 3861 лева. РС- Пловдив е приел, че липсва основание за издаването на обратен изпълнителен лист, защото от молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, не ставало ясно номера на изпълнителното дело, както и че събраните суми са получени от взискателя.

        В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

        Получен е писмен отговор на частната жалба от юрисконсулт М. М., процесуален представител на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, в който се излагат аргументи, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно.

         Подадена е и частна жалба от процесуалния представител на жалбоподателя А.Т.Т., с ЕГН ********** - адв. Г.К. срещу определение № 12651/12.11.2019г по гр.д.№9944/2019г. описа на ПдРС,15 гр.с., в частта в която е осъдена „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Г.Р.К.,***, сумата от 300лв./триста лева/– адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 11436/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.,  като се иска тази сума да бъде увеличена на 738.60 лева. Излагат се доводи, че исканият размер ще бъде справедлив според Наредба №1 /2004 за минималните адвокатски възнагреждения.

Получен е писмен отговор на частната жалба от юрисконсулт М. М., процесуален представител на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, в който се излагат аргументи, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно.

        Съдът, като взе предвид становището на страните, доказателствата по делото, въз основа на закона, приема за установено следното:

         Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, вх.№ 39062 от 13.06.2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.,  на „Първа инвестиционна банка“ АД – гр.София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 от Търговския закон вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване вземания на банката спрямо ответниците - съответно 3340 евро– главница по Договор за банков кредит № 006LD- R-02174 от 27.10.2011 г. и договори за поръчителство от същата дата, сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г.Т.Т. – в качеството на кредитополучател, ответника В.Е.К. – в качеството на поръчител и ответника А.Т.Т. - в качеството на поръчител, лихва по т.4 от договора в размер на 2268,82 евро и 2832,22 евро – лихва по т.10 от договора.

           С определение № 11306/ 10.10.2019 г. съдът  е върнал искова молба вх.№ 39062 от 13.06.2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.,  на „Първа инвестиционна банка“ АД – гр.София в частта относно предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 от Търговския закон вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД относно претендираните суми съответно над 73,71евро до пълния претендиран размер от 3340 евро– главница по Договор за банков кредит № 006LD- R-02174 от 27.10.2011 г. и договори за поръчителство от същата дата, сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г.Т.Т. – в качеството на кредитополучател, ответника В.Е.К. – в качеството на поръчител и ответника А.Т.Т. - в качеството на поръчител, над 1,14 евро – лихва по т.4 от договора, до пълния претендиран размер от 2268,82 евро и над 9,61 евро – лихва по т.10 от договора, до пълния претендиран размер от 2832,22 евро. Обезсилил е издадената по ч.гр.д. № 11436/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ог ГПК № 6435/ 12.07.2018 г. в посочената част и е прекратил производството по гр.д.№ 9944/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част.

            Преди влизането в сила на определение № 11306/ 10.10.2019 г. е издаден изпълнителен лист на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* и е образувано изпълнително дело № 20198240400647 въз основа на издадената по ч.гр.д. № 11436/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ог ГПК № 6435/ 12.07.2018 г.  по което „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* е бил взискател, а В.Е.К., с ЕГН **********  е длъжник.

          При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи от правна страна:

          Относно частната жалба подадена от процесуалния представител на жалбоподателя В.Е.К., с ЕГН ********** - адв. Г.С. срещу определение № 12394/06.11.2019г по гр.д.№9944/2019г. описа на ПдРС,15 гр.с.,

          Жалбата се явява допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу обжалваем акт. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Банката е била взискател, а жалбоподателя -длъжник по изпълнително дело образувано по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11436/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с

         С молба  В.Е.К. е поискала издаване на обратен изпълнителен лист за събраната от нея  сума по изпълнително дело изпълнително дело № 20198240400647 суми в размер на 3861 лева.

      Съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК обратен изпълнителен лист се издава, когато със сила на пресъдено нещо бъде отречено съществуването на изпълняемото право. Обратен ИЛ по реда на чл.245, ал.3 ГПК може да се издаде само са суми, събрани въз основа на изпълнителното основание. В този смисъл е и съдебната практика - т.13 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГК.   Длъжникът, срещу когото е проведено принудително изпълнение, но основанието за това впоследствие е отпаднало и е установено, че не съществува изпълняемо право, разполага със защита, състояща се в правото му да иска обратно принудително платеното. Кредиторът удовлетворен в рамките на принудителното изпълнение следва да върне получено след отпадането на изпълнителното основание. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 ГПК изключва исковият реда за защита, поради което и вземането следва да бъде присъдено от съда, издаващ обратния изпълнителен лист, заедно със законната лихва считано от дата, на която е извършено плащането от страна на длъжника по изпълнението- т.е. от момента на неоснователното размества на блага. В тази насока Определение № 11 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 520/2009г. на ВКС IV гр.с., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.  Визираните  хипотези на издаване на обратен изпълнителен лист се отнасят не само до отхвърляне (изцяло или частично) на иска за установяване на вземанията по заповедта, но и до прекратяване на исковото производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК /извън случаите на прекратяване на производството при одобрена съдебна спогодба, както и извън хипотезата, когато съдът приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила/. В тези случаи на прекратяване на исково производство се стига до обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист (ТР-4-14, ОСГТК, т. 13), т.е. до отпадане на основанието, въз основа на което е било постановено предварително изпълнение.  В настоящия случай са изпълнени всички предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като от В.Е.К. са събрани принудително суми на отпаднало правно основание.   От удостоверение за сметка, издадено от ЧСИ Константин Павлов се установява, че към датата на издаване на удостоверението/27.11.2019г./ общо постъпилата сума по изпълнително дело № 20198240400647 от длъжника В.Е.К. е 3861 лева,  която сума е разпределена като следва: 3371 лева. - в полза на ,,Първа инвестиционна банка“ АД, 490 лева - в полза на ЧСИ К. П..   

          Ето защо събраните до влизане в сила на определнието суми в принудителното производство в полза на взискателя, както и разноските по изпълнението, подлежат на връщане.

         С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а по същество да се разпореди издаване в полза на длъжника В.Е.К. против взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД на обратен изпълнителен лист за следните суми, събрани по изпълнително дело № 20198240400647 от длъжника В.Е.К.,  която сума е 3861 лева и е разпределена като следва: 3371 лева. - в полза на ,,Първа инвестиционна банка“ АД, 490 лева - в полза на ЧСИ К. П..   

      С оглед основателността на частната жалба и на основание чл. 81 ГПК ответникът по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист следва да заплати разноски за настоящото производство в размер на 315 лв. (300 лв. - адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за частната жалба).

        Относно частната жалба подадена от процесуалния представител на жалбоподателя А.Т.Т., с ЕГН ********** - адв. Г.К. срещу определение № 12651/12.11.2019г по гр.д.№9944/2019г. описа на ПдРС,15 гр.с.

       Жалбата се явява допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу обжалваем акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

        РС-Пловдив е приел, че тъй като производството по делото се прекратява и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответника Т. следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от производството. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът го е представлявал безплатно, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв.К.  първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение за сумата от 1020лв. – възнаграждение за исковото производство и 300лв. – за заповедното производство.

      Настоящият съдебен състав, счита за неоснователна частната жалба, с която се иска изменение на присъдените разноски за заповедното производство от 300 лв. на 738 лв.

        В случая при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. С оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия следва да намерят приложение предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него и т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК . С оглед на  гореизложеното увеличение над присъдения размер от 300 лева ще бъде необосновано.

        Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Определение № 12394/06.11.2019г по гр.д.№9944/2019г. описа на ПдРС,15 гр.с.,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на В.Е.К., с ЕГН **********  обратен изпълнителен лист за сумата от 3861 лева, събрана по изпълнително дело № 20198240400647  на ЧСИ К. П. и разпределена както следва: 3371 лева - в полза на взискателя "„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* и 490 лева - за разноски по изпълнителното дело, усвоени от ЧСИ Константин Павлов.

          ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* да заплати на В.Е.К., с ЕГН **********  сумата от 315 лв., представляваща разноски по настоящето дело.

          ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12651/12.11.2019г по гр.д.№9944/2019г. описа на ПдРС,15 гр.с., в частта в която е осъдена  „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Г.Р.К.,***, сумата от 300лв./триста лева/– адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 11436/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.

            В останалата част определението е влязло в законна сила.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: