Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260001 10.08.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На девети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от
съдията Мавродиева
гражданско дело № 333 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н.Д.В. с ЕГН **********,
адрес7***, против “ПРАЙМ
ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, с която се претендира осъждането му
за заплащане на сумата от 5 000
лева, представляваща сбор от 2 500 лева – неимуществени вреди, и 2 500 лева – имуществени вреди, последните заявени като част от
общите дължими такива в размер на 45 626 лв., претърпени вследствие на
допуснато обезпечение по ч.т.д. № 485/2015 г. по описа на Бургаския окържен съд и наложените вследствие на това възбрани
върху недвижими имоти – собственост на ищеца, и последващо отхвърляне на
обезпечените искове, вследствие на което ищецът претърпял имуществени вреди в
размер на 45 626 лева – пропуснати ползи, поради неосъществено увеличаване на имуществото му, поради наложените възбрани, приравнени на задържане на парична сума в размер на
законна лихва за забава върху цената на обезпечения иск, както и неимуществени
такива в размер на 2 500 лева, поради непрекъснатия
стрес и притеснение за имуществото му вследствие на наложените възбрани, като
имотите наред с това били съпружеска имуществена общност и това довело не само
до невъзможността да бъдат изпълнени намерения за продажбата им, с цел
инвестиране на бизнеса им, но довело и до влошаване на отношенията между
съпрузите, като ищецът станал затворен, подтиснат и се
срамувал пред семейството си, загубил апетит, нарушен бил сънят му, станал сприхав
и емоционално нестабилен и така вече близо пет години. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Правното основание на исковете е чл. 403,
ал. 1 от ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни, като
излагат подробно доводи в тази връзка. Заявява, че твърденията на ищеца и
подкрепящите ги доказателства не водят до извода за претърпени вреди в сочения
от него размер, като същите следва да бъдат надлежно установени и да бъдат в
причинна връзка с допуснатото обезпечение на иск, който след това е бил
отхвърлен. Оспорват си и доводите, че възбрана следва да бъде приравнена на
задържането на парична сума, а вредите са в размер на законната лихва върху
нея, като следва да бъдат доказаните пропуснати ползи, които да имат характера
на граждански плодове върху забранената вещ. Сочи се също така, че намерението
за продажба, което не е доказано, не може да бъде възприето като вреда от
възбраната. Оспорва се и претенцията за неимуществени вреди, като се сочи, че
ищецът не е претърпял сочените от него такива, и е бил във видимо добри
отношения със съпруга си. Навеждат се и евентуални доводи за съпричиняване в
настъпването на вредите, тъй като ищецът не бил своевременно депозирал молба за отмяна на допуснатото обезпечение.
Също търси
присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба, изложени в нея факти и обстоятелства, становището на
насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че с обезпечителна
заповед от 24.09.2015 г. по ч.т.д. № 485/2015 г. на Бургаския окърежен съд е допуснато обезпечение на бъдещия иск на
“Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД против „Додистрой“ ЕООД
и Н.В., за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 104 000 лева,
като са наложени възбрани върху три самостоятелни обекта – апартаменти в гр. *****. Възбраната е вписана по
партидата на Н.В. в Агенцията по вписванията на *****г. Не е спорно също така,
че възбранените имоти са собственост на Н.В. и съпругата му, в режим на
съпружеска имуществена общност, като придобити по време на брака, сключен на
28.08.1999 г., чрез покупко-продажба през 2014 г. С решение № 312/28.08.2017 г.
постановено по т.д. № 498/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд са осъдени „Додистрой“ ЕООД, представлявано от Н.В., и Н.В. да заплатят солидарно на ответното дружество сумата от 5 240
лева – обезщетение за неизпълнени СМР-та по договор за строителство от
05.12.2014 г., ведно със съответната законна лихва; наред с това са отхвърлени исковете
на „ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД за солидарното осъждане на Додистрой“ ЕООД, представлявано от Н.В., и Н.В. да му заплатят сумата от 60 500 лева – неустойка за
неизпълнение в срок по договор за строителство от 05.12.2014 г. в частта за СМР
мазилка и шпакловка, както и досежно неустойка от 43 500 лева за
неизпълнение в срок по договор за строителство от 05.12.2014 г. в частта за
боядисване. С решение № 20/10.04.2018 г. постановено по в.т.д. № 334/2017 г. по
описа на Бургаския апелативен съд е отменено решението на първоинстанционния съд
относно уважения иск спрямо Н.В. и вместо това иска за осъждането му за
солидарното заплащане на сумата от 5 240 лева, ведно с „Додистрой“ ЕООД, е отхвърлен, а в останалата
част решението е потвърдено. С определение № 345/04.06.2019 г. постановено по
т.д. № 2082/2018 г. по описа на II-ро отд., ТК на ВКС е допуснато до касационно обжалване решението на
въззивната инстанция по насрещния иск на „Додистрой“ ЕООД срещу ответното дружество за сумата от 10 248. 19
лв.; не е допуснато касационно обжалване на решението досежно горницата и е
оставена без разглеждане касационна жалба на „Додистрой“ ЕООД срещу решението, с което потвърдено решението за
заплащане на сумата от 5 240 лв. Т.е. решението досежно отхвърлянето на
обезпечените искове и иска солидарното заплащане на сумата от 5 240 лева спрямо
В. не е било обжалвано от ответното дружество и съответно е влязло в сила след
изтичането на едномесечния срок за неговото обжалване, като по делото липсват
данни коя е точната дата на влизането му в сила. От служебно извършената
справка в тази връзка съдът констатира, че в тази му част решението е влязло в
сила на 19.05.2018 г. На 27.12.2019 г. ищецът е депозирал молба за отмяна на
допуснатото обезпечение, като с определение от 27.01.2020 г. същото е отменено.
От представената справка по лице от Агенцията по вписванията е видно, че
възбраната е заличена на 22.06.2020 г.
По
делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията свидетеля Х.Д.
– приятел на ищеца от детски години, се установява, че свидетелят е запознат,
че са били наложени възбрани на имотите му в гр. Бургас и гр. *****, собственост
на ищеца и съпруга му. Свидетелят е имал интерес да закупи един от имотите в *****
и по-конкретно мансардния такъв, като в крайна сметка, поради наложената
възбрана сделката не се осъществила. Като разбрал за възбраната загубил интерес
към покупката на имота. Наред с това споделя, че Н. познава от дълго време, но
никога не го е виждал така, като наложените възбрани му се отразили много зле.
Често му се обаждал и споделя за проблеми в семейството в тази връзка. Например
планирана почивка в Турция не била осъществена, поради това. На моменти бил
доста сприхав. Отделно от това коментирал ситуацията и много се притеснявал с
това какво ще се случи – притеснявал се за имуществото си, за работата, която
работи, въобще за бизнеса си. Състоянието му продължило да е такова около 3-4
години. Сега нещата били значително по-спокойни – всъщност от както паднали
възбраните той се чувствал добре.
Свидетелката
Д.А.– позната на ищеца и съпруга му, като са имали и съвместна работа с
дружеството, представлявано от В., на обект „*****“ в к.к. *****, разказва за
отношения във връзка с изпълнението на СМР-та, което е извън предмета на делото
и не следва да се обсъжда. Същата заявява, че по повод на това се е срещала с Н.
и съпругата му, като не е забелязала той да се чувства зле. Не й известно
отношенията между Н. и съпругата му да са били влошени или да са имали проблеми,
като знае дори от общи познати, че са пътували в чужбина.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правно страна следното:
Разпоредбата на чл.
403, ал. 2 от ГПК предвижда възможност да се търси обезщетение за вреди,
претърпени вследствие на обезпечение на иск, който е бил отхвърлен респективно
делото прекратено по отношение на него. Отговорността за вредите от
обезпечението е един вид специална деликтна отговорност, при която следва да се
отговоря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от наложеното
обезпечение на иск, който впоследствие е отхвърлен /чл. 51 от ЗЗД/, като за нея важат съответно правилата на чл.
45 и следващите от ЗЗД, с изключение на това, че се касае за вид безвиновна,
обективна отговорност. В тази връзка и съобразно данни по делото се установи,
че обезпечените искове срещу ответника са отхвърлени с влязло в сила решение на
19.05.2018 г., като преди това е била наложена като обезпечение на тези искове
възбрана на три имота - собственост на Н.В. и съпругата му, в режим на
съпружеска имуществена общност. По отношение на търсените имуществени вреди
съдът намира, че същите останаха недоказани, като не се представиха каквито и
да било доказателства, че ищецът е пропуснал някакви ползи. От една страна твърденията
му, че имал желание да се разпореди с имотите, но наложената възбрана е
препятствала това, не обосновават сами по себе си извод за наличието на пропусната
полза. В това число и от показанията на свидетеля Д. не може да бъде изведен
този извод, като същият нито сочи кога точно е искал да купи един от имотите,
евентуална за каква продажна цена и т.н. за да се изследва налице ли е
пропусната полза, какъв е нейния размер и т.н. От друга страна възбраната като
обезпечителна мярка не лишава собственика на вещта от възможността да ползва плодове
от нея, като наеми и т.н., както и възможността да я владее и ползва.
Възбраната, наложена като обезпечителна мярка, е един вид тежест върху имота, която
осигурява възможност на кредитора за последващо провеждане на принудително
изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя цели да запази недвижимите
имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на
установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно
действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от
законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало
наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от
собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на
длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и
присъединените кредитори. Същата обаче не може да бъде приравнена на внесена
като гаранция парична сума, при която се презюмират вреди в размер на законна
лихва за забава за периода на задържането й, какъвто случай е обсъден в
цитираната в исковата молба съдебна практика. Друг е и въпросът, че липсват
данни и подкрепящи ги доказателства, че стойността на възбранените имоти
съответства цената на иска, за да се приеме евентуално, че са пропуснати ползи
в размер на законната лихва върху нея. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът,
който твърди, че е търпял вреди от наложените възбрани, сам не е предприел
своевременно мерки за тяхното заличаване, при все че решението по отношение на
отхвърляне на обезпечените искове и иска солидарното заплащане на сумата от
5 240 лева спрямо В. е влязло в сила на 19.05.2018 г. Т.е. ищецът който
твърди, че е претърпял вреди от това е могъл още на тази дата да поиска отмяна
на обезпечението, а същият е сторил това едва на 27.12.2019 г. т.е. близо
година и половина след това.
С горните мотиви
съдът намира, че искът за заплащане на имуществени вреди, като недоказан и
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
неимуществените такива, съдът намира, че искът като частично основателен следва
да бъде уважен. Нормално и житейски обосновано е, а и се установи от събраните
по делото гласни доказателства на свидетеля Д., че наложените възбрани са се
отразили негативно на ищеца, същият е бил притеснен за имуществото и бизнеса
си, това се е отразило зле на отношенията в семейството му и на неговата
сигурност. Показанията на свидетелката Атанасова не оборват този извод, като
обстоятелството, че ищецът и жена му са пътували в чужбина, не е равнозначно на
това, че ищецът не е търпял вреди. Това се отнася и по отношение на доводите,
че видимо семейството е било в добри отношения. Всъщност в тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетеля Д., който като по-близък на ищеца е имал
по-непосредствени наблюдения над неговия живот и този на семейството му. Ето
защо съдът намира, че ищецът има право да получи обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди. При това и с оглед наведените доводи за съпричиняване
съдът намира, че действително е налице такова, тъй както вече бе споменато
ищецът който твърди, че е търпял вреди от това, е могъл именно в качеството му
на заинтересована страна по смисъла на чл. 402, ал. 1 от ГПК, още след влизане
в сила на решението, с което са отхвърлени обезпечените искове - на 19.05.2018
г., да поиска отмяна на обезпечението, а същият е сторил това едва на 27.12.2019
г. т.е. близо година и половина след това, т.е. за част от периода ищецът сам
се е поставил в положение да продължи да търпи наложените възбрани. При това
съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди възлиза на
1 500 лева. Ето защо иска следва да се уважи за сумата от 1 500 лева и
съответно да се отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 2 500
лева.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за заплащане на
разноските по делото следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 348 лева, съобразно уважената част от исковете,
както и ищцата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника сумата
от 420 лева, съобразно отхвърлената им част.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда “ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано
от *****, да заплати на Н.Д.В. с ЕГН **********, адрес7***, сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на допуснато обезпечение по ч.т.д. № 485/2015 г. по описа на
Бургаския окържен
съд и наложените вследствие на
това възбрани върху недвижими имоти, и с оглед на
последващо отхвърляне на обезпечените искове, които му се отразили негативно, В. бил притеснен
за имуществото и бизнеса си, като това се е отразило зле на отношенията в
семейството му и на неговата сигурност, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 1 500 лева до
пълния заявен размер от 2 500 лева, като отхвърля и иска за заплащане на сумата от 2 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, последните заявени като част от
общите дължими такива в размер на 45 626 лева,
вследствие на допуснато обезпечение по ч.т.д. № 485/2015 г. по описа на Бургаския окържен съд и наложените вследствие на това възбрани
върху недвижими имоти – собственост на ищеца, и последващо отхвърляне на
обезпечените искове, вследствие на което ищецът претърпял имуществени вреди в
размер на 45 626 лева – пропуснати ползи, поради неосъществено увеличаване на имуществото му, поради наложените възбрани, приравнени на задържане на парична сума в размер на
законна лихва за забава върху цената на обезпечения иск.
Осъжда “ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано
от *****, да заплати на Н.Д.В. с ЕГН **********, адрес7***, сумата от 348 лв. /триста четиридесет и осем лева/ за направените
по делото разноски.
Осъжда Н.Д.В. с ЕГН **********, адрес7***, да заплати на “ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано
от *****, сумата от 420 лв. /четиристотин
и двадесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.