Решение по дело №51/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20217160700051
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

207

 

гр. Перник, 27.10.2021 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

        Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при участието на съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 51 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.220, ал.1 от Закона за ***те, вр. чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, чрез адв. А.А. от АД „А. ***, против Решение № РЗМ-5800-634/32-338963 от 19.11.2020 г., издадено от заместник-директора на ТД „Югозападна“ на Агенция „***“.

В жалбата се сочи, че неправилно митническите органи са определили по-висока митническа стойност на стоките, описани в Митническа декларация за внос /МДВ/ MRN 19BG005805000084R4/22.01.2019 г., тъй като това би могло да бъде направено единствено и само на основанията чл.84и, ал.1 от ЗМ, а в случая не е налице нито едно от тях. Твърди се, че възприетата по-висока митническа стойност не е обоснована и е приета въпреки представените доказателства. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Подробни съображения жалбоподателят развива и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. А.. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът – заместник-директора на ТД „Югозападна“ на Агенция „***“, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б.С.***, оспорва жалбата и наведените в нея доводи, прави искане за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага и в представени по делото писмени бележки.

 

Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема следното:

Предмет на оспорване е Решение № РЗМ-5800-634/32-338963 от 19.11.2020 г., издадено от заместник-директора на ТД „Югозападна“ на Агенция „***“. С него на жалбоподателя „***“ АД – гр. П.*** е определена нова митническа стойност на стоките по МДВ MRN 19BG005805000084R4/22.01.2019 г., а именно:

- стока № 10 - „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали - 560 чифта“ - митническа стойност в размер на 1478,40 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и 40 ст./ и

- стока № 13 - „градински шатри от текстил 3 х 3 м със сглобяема рамка от метал - 60 броя“ - митническа стойност в размер на 13 516,20 лв. /тринадесет хиляди петстотин и шестнадесет лева и 20 ст./.

Вследствие на това, с решението е променен кл. 4/16 за стоки № № 10 и 13 от МДВ MRN 19BG005805000084R4/22.01.2019 г. с код 6 /шест/. Определен е и нов размер на публичните държавни вземания по посочената МДВ като е определен дължим такъв в общ размер на 3734,32 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и четири лева и 32 стотинки/, от които: мито в размер на 1325,97 лв. /хиляда триста двадесет и пет лева и 97 ст./ и ДДС в размер на 2408,35 лв. /две хиляди четиристотин и осем лева и 35 ст./, ведно с лихвите върху тези вземания. Дадени са указания към митническото учреждение, поставило стоките под режим BG005805 – МБ Перник, да предприеме нормативно регламентираните действия за вземане под отчет и досъбиране на дължимите държавни вземания при стриктно спазване на разпоредбите на чл.105, параграф 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; корекциите да бъдат отразени в системите БИМИС и МИСВ, да се вземат под отчет в „Регистъра за вземане под отчет“, по реда на чл.105 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. - главниците и лихвите, определени в решението.

Оспореното решение е издадено след извършена на дружеството-жалбоподател проверка в рамките на последващия контрол по смисъла на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.84а от Закона за ***те /ЗМ/.

Проверката е възложена със Заповед за възлагане № ЗТД-5 800-593/32-207417/17.07.2020 г. Резултатите от нея са изложени в Доклад за служебно ползване № 32-223001/31.07.2020 г.

Проверката обхваща последваща проверка на изброени митнически декларации за стоките от глави на КН 61-64 с произход К.***ска Народна Република /КНР/ и сьс стойност под прага на 50 % от справедливите цени съгласно §1, т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за ***те, оформени през месеците януари на годините 2015 г. - 2019 г.

В резултат на проверката на декларираната митническа стойност на стоките и приложени рискови профили въз основа на изчислени средни цени за всички стоки от Глави 61-64 на Митническата тарифа /текстилни изделия и обувки/, са генерирани справки от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС - IIIА/ за съответните кодове по КП на ЕС и съответните кодове ТАРИК, за стоките, предмет на допускане за свободно обращение от страна на проверяваното лице.

На база идентифициран риск проверяващите са счели, че е налице занижен размер на декларираната от „***“ АД митническа стойност за килограм нето тегло на някои от стоките по МДВ MRN 19BG005805000084R4/22.01.2019 г. Сравнили са я със статистически данни за съответния код по КН на ЕС и държава на произход от системата „THESEUS“ на JOINT RESEARCH CENTRE към Европейската Комисия.

Въз основа на възприетите данни и направения анализ са определени нови митнически стойности на внесените от жалбоподателя стоки и са определени задълженията му като са приспаднати вече заплатените суми.

Прието е, че са налице необичайно ниски митнически стойности на стоките в сравнение с митническите стойности, декларирани от вносителя на територията на ЕС където се прилага европейското митническо законодателство.

С Писмо peг. № 32-209834/21.07.2020 г. от проверяваното дружество са изискани допълнителни документи и справки – копия на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката на декларираните стоки с посочени митнически декларации; търговско досие по сключените сделки за същите стоки, включително оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактури, бизнес кореспонденция, други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките; документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или застрахователни разходи по описаните митнически декларации; документи относно извършените плащания към доставчика и към други лица, с които жалбоподателят има договор за доставката и разпространението на внасяните стоки; документи за разходи за роялти и лицензионни такси; документи относно разходи за комисионни, вкл. комисионни за покупка по посочените в митнически декларации; търговски фактури за извършени продажби на същите; документи, удостоверяващи формирането на продажната цена на декларираните стоки на вътрешния пазар - комисионна, печалба, общи разходи, договори и т.н.. съобразени с търговската практика в бранша; справки от счетоводната отчетност на дружеството, удостоверяващи счетоводното отразяване на търговските фактури за придобиване на стоките, движението по дебит и кредит на счетоводната сметка за разчети с доставчици; справки за счетоводното отразяване на извършените допълнителни разходи за услуги, свързани с придобиването и/или доставката на стоките, за разплащателните операции за стоките, за формирането на покупна себестойност на стоките, за счетоводното отразяване на извършените продажби на стоките; др.

За стока №10:

Стоката е описана като „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали – 560 чифта“ е представена Фактура № 68164/12.12.2018 г. Доставчик /дружество изпращач/ е „***“, а получател е „***“ АД. Общата фактурна стойност е 16 697,11 EUR. Цената на стоката е 315,20 EUR. Посочени са бруто и нето теглото на стоките, съответно: 236 кг бруто тегло и 234 кг нето тегло.

Към придружаващите МД документи е и Фактура № **********/16012019/КБК за извършени услуги: 1. комплексна спедиторска услуга по международен транспорт – 2356,56 лв. без ДДС, и 2. комплексна спедиторска услуга, прист. агентийски разходи, автотранспорт: дестинация Г.*** /С.***/ - Б.*** /П./ - 1750,47 лв. без ДДС.

Във връзка с доставката на тази стока са проверени и придружаващи митническата декларация документи, а именно:

- Коносамент № LF1812017/12122018. Установено е, че номерът на контейнера в коносамента и този в митническата декларация съвпадат;

- Т1 19GRTR00200100027707;

-  CMR;

- Проформа фактура № IК08012019/08012019, издадена от *** за 48 000,00 EUR;

- банков превод SWIFT № GEN-11635879/705004 от 10.01.2019 г. към ***на стойност 48 000,00 EUR.

За стока № 13

Описанието на стоката е: „градински шатри от текстил ЗхЗ т със сглобяема рамка от метал - 60 броя“

Стоката е предмет на доставка по Фактура № 68164/12.12.2018 г., в която като дружество-изпращач е посочено ***“, а дружество-получател е „***“ АД , количество по кашони и бройки, единична цена, сума в EUR., бруто и нето тегло, условия на доставка EXW НИНГБО, № на контейнера: TCNU5914196, Коносамент № EF1812017/12.12.2018 г.

Посочената обща фактурна стойност е: 16 697,11 EUR. Цената на стоката е: 315,20 EUR.

Посочени са бруто и нето тегло на стоките, съответно 2 720 кг и 2 684 кг.

Към придружаващите МД документи е и Фактура № **********/16012019/КБК за следните услуги: 1. комплексна спедиторска услуга по международен транспорт – 2356,56 лв. без ДДС; 2. комплексна спедиторска услуга, приет, агентски разходи, автотранспорт: дестинация Г.*** /С.***/ - Б.*** /П.***/ - 1750,47 лв. без ДДС.

Проверени са и следните документи, придружаващи митническата декларация:

- Коносамент № LF1812017/12122018. Номерата на контейнера по коносамента и по митническа декларация съвпадат;

- Т1 19GRTR00200100027707;

- СMR

- Проформа фактура № IK08012019/08012019 от **** на стойност 48 000,00 EUR;

- Банков превод SWIFT № GEN-11635879/705004 от 10.01.2010 г. към ***на стойност 48 000,00 EUR.

В хода на проверката е установено, че:

- предоставената с МД търговска фактура фигурира във водената от дружеството счетоводна отчетност. Осчетоводената сума е 16 697,11 EUR и съвпада с декларираната в МД стойност на стоките. Съпътстващите вноса разходи също фигурират в счетоводната отчетност. Сумите съвпадат с декларираните пред митническите органи;

- Дружеството, посочено като продавач на стоката, съвпада с продавача на стоките, посочен в МД и придружаващата я търговска фактура. В предоставената проформа фактура няма изброени стоки. Стойността на проформа фактурата с 48 000,00 EUR;

- на 10.01.2019 г. проверяваното лице е извършило плащане към дружеството, посочено в кл. 2 на МД като изпращач на стоките както и като продавач в 2-те приложени фактури. Сумата на превода е 48 000,00 EUR.

Въпреки установените съответствия и редовно водена счетоводна отчетност проверяващият екип е приел, че са налице достатъчно основания за определяне на размер на митническата стойност на стоките, различен от декларирания.

Прието е, че декларираната митническа стойност на стоките не може да бъде безспорно установена.

Основните мотиви за отхвърляне на декларираната митническа стойност са основани на твърдения, че:

- декларираната договорна стойност на внесените стоки, основаваща се на разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е значително по-ниска в сравнение е внос на идентични и/или сходни стоки за съпоставими периоди. Декларираната митническа стойност на внесените стоки е по-ниска с повече от 50 % от средностатистическата за периода;

- вносителят не представя, в отговор на връчените искания, допълнителни доказателства или сведения за установяване точността на декларираната договорна стойност на разглежданите стоки. На представителите на проверяваното лице била предоставена възможност да изложат гледната си точка и да представят докзателства, но те не се възползвали от правото си на защита и не били изпълнили задълженията си, произтичащи от чл.15 от Регламент (НС) № 952/2013 г.

В резултат на тези възприемания е направено заключение, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност и същата следва да бъде отхвърлена.

Независимо от допълнително предоставените документи, извършени съпоставки и счетоводни проверки, е направен извод, че са налице необичайно ниски митнически стойности за стоките, а това е прието като достатъчно основание за отхвърляне на определената митническа стойност по реда на чл.70 от Регламент (НС) № 952/2013 г., без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че митническата стойност не може да се определи въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в /елементи от данни/ Е.Д. 6/8 на МДВ, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно. Според митническите органи то не включвало изчерпателно описание на артикулите, качествените и функционалните характеристики на изделията, състава и материалите за производство и т.н., поради което не може да се приеме, че са изпълнени критериите за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл.1, параграф 2, точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. За да се направи този извод е прието, че след анализ на данните в митническа информационна система МИС - IIIA за всички стоки не е открита достатъчно изчерпателна информация по показателите: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обратещение в същия момент или по същото време.

Относно прилагането на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл.74, параграф 2. буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, от страна на митническите органи се твърди, че въз основа на сходни стоки, е анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение и които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време. Прието е, че в случая липсва изчерпателна информация за изделията, поради което не могат да бъдат изпълнени критериите за сходност с подлежащите на остойностяване стоки.

По отношение на третия вторичен метод за определяне ма митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, параграф 2, буква в) от Регламент (КС) № 952/2013, изискващ сравнение по единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични и сходни стоки, за определяне митническата стойност на декларираните стоки е необходима информация за цената, на която внесените стоки или внесените идентични стоки или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се определя.

Прието е, че в случая липсва база за сравнение за единичната цена, на която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внесените стоки или от внесени идентични или сходни стоки, тъй като не можело да се установи идентичност или сходство на стоките и е прието, че и този метод не може да бъде приложен.

За приложимостта на четвъртият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, параграф 2, буква г) от Регламент (КС) № 952/2013, са необходими данни за стойността на вложените материали, разходите за производството, както и на допълнителните елементи; необходима е и информация за размера на обичайната печалба и размер на общи разходи. По този метод митническата стойност се определя на основата на сведения, незабавно достъпни в страната на вноса. За определяне на изчислена стойност е необходимо разглеждане на производствените разходи за остойностяваните стоки, както и на други сведения, които в според проверяващият екип в конкретния случай не били налице.

Предвид гореизложеното и с оглед на конкретните качествени и функционални характеристики и материалите за производство на внасяните стоки, е прието, че митническата стойност на декларираните стоки следва да бъде определена по реда на чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при спазване на разпоредбите на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Прието е, че:

- за стока  № 10 с деклариран код по ТАРИК **********, с описание „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали - 560 чифта“ декларираната от жалбоподателя митническа стойност /МС/ е 660,41 лв., или 1,18 лв. за чифт чехли. Цената на стоката за килограм е 2,82 лв. и е извършено сравнение, според което митническа стойност за единица тегло от декларираната стока е по-ниска от RISK THRESHOLD VALUE – 3,06 евро или 5,98 лв. за килограм нето тегло при FAIR PRICE от 6,12 евро или 11,97 лева за килограм нето тегло.

- за стока № 13 с деклариран код по ТАРИК **********, с описание „градински шатри от текстил 3x3 m със сглобяема рамка от метал - 60 броя“ декларираната от вносителя МС е 3618,43 лв. или 60,31 лв./бр. Цената на стоката за килограм е 1,35 лв. и е извършено сравнение,според което митническа стойност за единица тегло от декларираната стока е по-ниска от RISK THRESHOLD VALUE - 1,67 евро или 3,26 лв. за килограм нето тегло при FAIR PRICE от 3,33 евро или 6,51 лв. за килограм нето тегло.

Прието е, че на основание чл.77, параграф I. буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква митническо задължение и на основание чл.54 от ЗДДС данъкът става изискуем като във връзка с горните констатации за „***“ АД възниква задължение за изплащане на пу6лични държавни вземания, както следва:

- Мито в размер на: 325,97 лв. /хиляда триста двадесет и пет лева и 97 ст./;

- ДДС в размер на 2408,35 лв. /две хиляди четиристотин и осем лева и 35 ст./, както и дължимата лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, при спазване разпоредбите на чл.114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

На 21.08.2020 г. проверяваното дружество е уведомено за резултатите от извършената проверка, за действията, които ще бъдат предприети, и за мотивите, на които ще се основава решението. Дадена е възможност на дружеството да изрази становище в 30-дневен срок. Такова е депозирано в Митническо бюро - Перник под № 32-258830/04.09.2020 г. В него е изразено несъгласие за преразглеждане на МС. Представени са и допълнителни документи: потвърждение на заявка от 01.12.2018 г.; анекс към сделката; копия на митнически декларации за внос на други стоки в последващ период. Възражението е прието за неоснователно.

В хода на съдебното производство, по искане на двете страни е допусната, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, а после и допълнителна такава. И двете заключения са изготвени от вещото лице М.П.Г.-Л.. Те се възприемат изцяло от съда като компетентни, безпристрастни, изготвени с необходимата задълбоченост и прецизност. 

Вещото лице, като се е запознало с документите по делото и е извършило справка в ТД Югозападна към Агенция „***“ относно осъществения внос на процесните стоки е посочило, че не са му предоставени данни и документи за доставки на идентични стоки с артикулите - чехли - стока 10 с тарифен код  по ТАРИК *********, и шатри - стока 13 с тарифен код по ТАРИК 63069000901, от жалбоподателя за извършения внос на двете стоки, което се дължи и на факта, че липсва изчерпателно описание на стоките, за качествените и функционалните характеристики на изделията, състава и материалите за производство, както в инвойс фактурата, така и в МД MRN №19BG005805000084R4/22.01.2021 г., за да бъдат индентифицирани критериите за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл.1, параграф 2, точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Подчертано е, че за да се приложи методът по ал.74, параграф 2, б. “а” от Регламент (ЕС) № 952/2013 е необходимо безспорно да е установено, че стоките с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обръщение същия момент или по същото време.

Във връзка с поставените задачи вещото лице е изискало инвойс фактури, митнически декларации за продадени от „***“ и от внос - К.*** от „***“ и от внос - К.*** „сходни стоки“ на артикул „чехли“  с цел износ за ЕС, доставени на „***  “ АД за времето от 2015 до 2019 г.

Предоставена е Инвойс фактура № 67039/07.12.2016 г., издадена от „***“ на жалбоподателя, както и МД № 17BG005800Н0006363/23.01.2017 г., неразделна част от посочената инвойс фактура за извършена доставка на стока под № 31 „чехли домашни - 1400 бр.“ в МД и със записан в клетка 3/3 тарифен код по ТАРИК *********,  с покупна – договорна стойност 370 евро /и левова равностойност 723,66 лв./, с единична цена 0,26 евро /0,52 лв./бр., с деклариран 351 кг нетно тегло/ с  нетно тегло за 1 бройка 0,250 кг/.

Установено е, че няма други документи за извършена покупка от жалбоподателя с доставчик „***“ - К.***, от извършен внос от същата страна, и на стоки по тарифен код по ТАРИК ********* за проверявания период: 2015 - 2019 г. от жалбоподателя. 

Вещото лице отбелязва, че чехлите,закупени с Инвойс фактура № 68164/12.12.2018 г. и Инвойс фактура № 67039/07.12.2016 г., придружаващи двете МД, са  произведени в една и съща страна, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията.

На вещото лице са представени документи за извършени три вноса от „***  “ АД за времето от 2015 г. до 2019 г. с  доставчик „***“ К.*** на стока: шатри  с посочен тарифен код по ТАРИК ********** в Митнически декларации и по инвойс фактури, както следва:

- с Инвойс фактура № 68252/30.03.2019 г., издадена от „***“, на жалбоподателя, са доставени 80 бр. шатри, съответно: „шатра сгъваема 3х3“ - 60 бр. и „шатра сгъваема 6х3“ - 20 броя, под общ Тарифен код по ТАРИК **********. В кл. 6/8 от МД 19BG005805H000780R9 от 14.05.2019 г. е записана стока под № 16 „Градински шатри, сглобяеми с рамка от стомана и покривало от текстил 3х3 м - 60 бр. и 6х6 - 20 бр.“ , като общата покупна - договорена  стойност  на двата вида шатри е 983,60 евро /и левова равностойност 1923,75 лв./, с единична цена за 1 брой шатра от 12,30 евро /24,05 лв./ и с декларирано 1407 кг т.е. нетно тегло за 1 брой шатра 17,59 кг. в т.ч.: 

- шатра сгъваема 3х3 - 60 бр. с покупна/договорна/ стойност в размер на 594 евро /левова равностойност 1161,76 лв./, с единична цена за 1 брой шатра от 9,90 евро /19,36 лв./ и нетно тегло на шатрите 874 кг, т.е. с нетно тегло на 1 брой шатри – 14,57 кг;

- с Инвоис фактура 67813/20.05.2018 г., издадена от „***“, на жалбоподателя са доставени 5 бр. шатри, съответно: шатра 3х3 м с плътни страни и мрежа бежова. В кл.33 от МД 18BG005805H0013647 от 09.07.2018 г. е записан тарифен код по ТАРИК **********, като в клетка № 31 под номер № 11 е записано наименованието на доставените стоки „Конфекционирани артикули от текстил:…….. в т.ч „сгъваема шатра с метална конструкция 3х3“ – 5 броя, като декларираната обща покупна - договорена  стойност на 5-те шатри е 112,80 евро /левова равностойност 220,76 лв./, с единична цена за 1 брой шатра от 22,56 евро /44,15 лв./ и нетно тегло на шатрите 194 кг /нетно тегло на 1 брой шатра 38,80 кг/;

- с Инвоис фактура 67503/06.02.2018 г., издадена от „***“, на жалбоподателя са доставени 40 бр. шатри. В кл.33 от МД 18BG005805H0006311/27.03.2018 г. е записан тарифен код по ТАРИК **********. Под № 14 в клетка № 31 от МД е записано наименование на стоката „Шатри от полиестерни тъкани, сгъваеми с рамка от стомана,  3х3 м - 40 бр. и 6х3 м - 10 броя“.  Декларираната за „стока шатра сгъваема 3х3 м - 40 бр.“ е с обща покупна - договорна стойност 632 евро /с обща левова равностойност: 1 236,08 лв./, с единична цена за 1 бр. 15,80 евро /30,90 лв./ и общо нетно тегло на шатрите 563 кг. /т.е. нетно тегло за 1 бр. шатра 14,08 кг./.

Най-ниската договорна стойност от посочените сходни стоки - шатри, е доставената с Инвойс фактура № 68252/30.03.2019 г. от „***“ на жалбоподателя, шатра сгъваема 3х3 - 60 бр. с покупна - договорна стойност 594 евро, с левова равностойност 1161,76 лв., с единична договорна цена за 1 брой шатра 19,36 лева, с нетно тегло на 1 брой шатри 14,57 кг.

Други документи за извършена покупка от жалбоподателя с  доставчик „***“ К.***, като и от извършен внос от същата страна не е извършван на стоки по тарифен код по ТАРИК ********** за проверявания период /2015 г. – 2019 г./ от жалбоподателя.

Шатрите, посочени в инвойс фактурите и МД са  произведени в една и съща страна, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията.

Вещото лице е категорично, че стоките, посочени като вид, количество и цена в заявката, представена към проформа фактура    № IK08012019/08012019 г., съответства на авансово платената от „***“ АД сума в размер на 48 000 евро. Авансовото плащане е извършено от банковата сметка на дружеството-жалбоподател в „.***“ АД на 10.01.2019 г. по сметката на доставчика „***“ и за това са налице безспорни доказателства.

Относно осъществен внос на стоки, посочени в заявката към проформа фактурата, освен процесния внос на стоките, предмет на обжалваното решение, вещото лице е изискало от  счетоводството на „***“ АД всички инвойс фактури, издадени от доставчика и митническите им декларации за извършения внос на стоките. При проверката на представените първични документи то е установило, че доставчика  „***“, въз основа на проформа фактура № IK08012019/08.01.2019 г. е издал 4-ри броя Инвойс фактури № 68164/12.12.2018 г., № 68182/31.12.2018 г., № 68221/06.02.2019 г.и № 68201/30.01.2019 г., с които са извършени четири вноса на стоки от К.***,  с получател „***“ АД. Стойността на 4-те броя  инвойс фактури е в общ размер на 50 983,76 EUR с левова равностойност 99 715,57 лв.

При извършената проверка на заявката, приложена към Проформа фактура № IK08012019/08.01.2019 г. и издадените 4 броя Инвойс фактури вещото лице е установило, че всички стоки, посочени в заявката съвпадат по вид, количества и единични цени с тези, посочени в инвойс фактурите, с изключение на внесените от „***“ с Инвойс фактура № 68201/30.01.2019 г. и с Митническа декларация № 19BG005805000447R2/27.03.2019 г., в повече 552 бр. мивки алпака с различни размери на стойност 2983,76 EUR, с левова равностойност  5835,73 лв. на жалбоподателя. Допълнителното задължение към доставчика по тази фактура е заплатено на 21.04.2019 г. по банков път от банковата сметка на „***“ АД в Пиреос Банк.

Експертът е категоричен, че в Проформа фактура № IK08012019/08012019 г. и инвоис  фактури № 68164/12.12.2018 г., № 68182/31.12.2018 г., № 68221/06.02.2019 г.и № 68201/30.01.2019 г., с  приложените към тях митническите декларации на „*** ХОУМ“ АД, е посочен като доставчик „***“ - К.***, а като  получател на стоките в тези първични документи е посочен жалбоподателя. Авансово платената сумата от „***“ АД в размер на 48 000 евро за извършените доставки на различни видове стоки, внесени от   „***“- К.***, са заплатени на същия доставчик, съгласно договора за продажба на стоки от 05.06.2014 г., сключен между двете дружества и същият е приложен към административната преписка.

Вещото лице е изследвало документи за осъществен внос от „*** ХОУМ“ АД за 10 години назад, и е установило, че внос на стоки, продадени на дружеството от „***“ е извършено въз основа на сключения договор между двете дружества от 05.06.2014 г.

Извършените доставки на внесените стоки от „***“ К.***, са  фактурирани от доставчика  с проформи фактури и инвойс фактури на  „***“ АД за периода 16.05.2014 - 30.03.2019 г., които са приложени към митническите декларации за извършения внос. За посочения период вносът на жалбоподателя от „***“ е в общ  размер на 999678,95 евро и 55 858,44 щатски долара, с обща левова равностойност от 2 115 536,29 лв., които са изплатени на доставчика.

За периода от м. 12.2009 г. до м. 12.2014 г., т.е преди сключения договор от 05.06.2014 г. между  „***“ АД и „***“, жалбоподателят не е осъществял внос на стоки от този доставчик.

Експертът е категоричен, че стойността, на която процесните стоки са осчетоводени от „***“ АД съответства на декларираната стойност в митническата декларация. Процесните стоки са осчетоводени от дружеството по доставната им стойност  съгласно националното счетоводно законодателство, която включва  покупната - договорена цена, разходи за товаро-разтоварните и обработващи операции и разходи за застраховка до въвеждането на стоката в Европейския съюз, разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждането на стоката и платеното мито на внесената стока.

Декларираната стойност от извършения внос на процесните стоки - № 10 и № 13 от „***“ АД в митническа декларация №19BG005805000084R4/22.01.2019 г. съответства на осчетоводената покупна – договорна /покупна/ стойност на двете стоки, като част от  инвойс фактура № 68164/12.12.2018 г. в размер 16 697,11 EUR и  част от разходи по Фактура № **********/16.01.2019 г. от „К.***“ ЕООД.

Категоричен е отговора,че декларираната митническа стойност от извършения внос на процесните стоки - № 10 и № 13 в Митническа декларация №19BG005805000084R4/22.01.2019 г. от „*** ХОУМ“ АД представляват част от Проформа фактурата № IK08012019/08012019 г., част от Инвойс фактурата № 68164/12.12.2018 г., както и част от разходи за транспорт на стоките по Фактура № **********/16012019 г. от „К.***“ ЕООД. Изплащането на стоките е извършено от жалбоподателя на „***“ с банково бордеро от 10.01.2019 г./ в това число и на стока № 10 и стока № 13 от МД/ и на „К.***“ ЕООД с б.б от 26.03.2019 г. от  банковите сметки на жалбоподателя. Платената цена на стока 10 и стока 13 съответства на декларираната митническа стойност.

На вещото лице е предоставен достъп до МИС -III А- Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, където се въвеждани всички МД за извършвания внос в страната от различни страни от ЕС  и трети страни в графичен вид. С цел изваждане от системата на митнически стойности, доближаващи се и по-високи от RISK THRESHOLD VALUE от 2,64 лв., от опериращият с тази система са въведени определени критерии, като: период от 07.2018 г. до 30.06.2019 г., период на извършване на вноса, тарифен код по ТАРИК 64041910, произход на вноса /К.***/, тегло, брой и количество, техническа характеристика, и други. В резултат на проверката  за този период  в  информационна системата на *** в диапазона на цени, след въвеждане на гореизброените критерии, МС е от 2,64 лв. до 2,77лв. за един чифт чехли, след като са извадени от системата 6 бр. МД, подробно описани в експертизата, а останалите 4 броя МД, неописани от органите на АМ, представляват стоки със запазена търговска марка, тъй като притежанието им   влияе върху цената на внасяните продукти.

Вещото лице е проследило начина, по който е определена новата митническа цена от ревизиращите органи. В тази връзка е изискало да му бъдат представени указания или правила за определяне на критериите за  прилагане на  разумни способи по смисъла на в чл. 74, § 3 от МКС, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели” от Регламент (ЕС) № 952/2013. Такива правила не са му предоставени. Посочило е, че в „Указанията за уеднаквяване на практиката, по проверката, приемането и/или оспорването на декларираната митническа стойност на внасяни стоки“ също липсват указания или правила за критериите за прилагане на разумни способи. Отбелязало е, че не е установено при сравняването на цените на стоките, попадащи в общ тарифен номер в системата МИС -III А,  процесните стоки да са от един и  същи вид. Под един тарифен номер в митническите декларации са посочвани различни стоки,  както и стоки от един вид с различни характеристики, размери, а оттук и с цени за 1-ца стока в лв., нетно тегло в кг, в размер за 1 един  чифт /брой/ стока, както и с различни разходи за товаро-разтоварните и обработващи операции и разходи за застраховка до въвеждането на стоката в Европейския съюз.

Въз основа на задълбочено проучване и на всички относими документи и установявания, вещото лице дава категоричен отговор, че от представените митнически декларации, приложени към административната преписка за внос на стоки, които попадат под общ тарифен номер с процесните стоки, извлечени от системата МИС – IIIА за периода м.07.2018 – 30.06.2019 г. не съществуват идентични и сходни стоки с процесните такива, декларирани от „***“ АД.

Административен съд – Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният акт е издаден от заместник-директора на Териториална дирекция „Югозападна“ към Агенция „***“, който е притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, спада към митническата администрация на Република Б.***, която отговаря за прилагането на митническото законодателство. Към датата на издаване на обжалваното решение същият е надлежно оправомощен със заповед на директора на ТД Югозападна, който има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби.

С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Решението е валидно издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание  чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.

Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването му.

Като фактическо основание в оспорения акт административният орган е посочил обстоятелството, че от дружеството-жалбоподател на 22.01.2019 г. с MRN 19BG005805000084R4/22.01.2019 г. е декларирало внос на стоки: стока № 10 - „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали - 560 чифта“, и стока № 13 - „градински шатри от текстил 3 х 3 м със сглобяема рамка от метал - 60 броя“, за които след извършване на проверка на наличните документи е установено, че декларираната митническа стойност на стоките не може да бъде безспорно установена. Поради това, с решението е променен кл. 4/16 с код 6 /шест/ за тези стоки и е определен нов размер на публичните държавни вземания по МДВ.

Административният орган е изложил мотивите си за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Сочи, че те се основават на извършен статистически анализ, при който е установено, че декларираната договорна стойност на внесените стоки, основаваща се на разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е значително по-ниска в сравнение с внос на идентични и/или сходни стоки за съпоставими периоди, както и че декларираната митническа стойност на внесените стоки е по-ниска с повече от 50 % от средностатистическата за периода. Приел е, че от представените от вносителя допълнителни доказателства и сведения не може да се установи точността на декларираната договорна стойност на разглежданите стоки. В резултат на това е направено заключение, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност за двете стоки и същата следва да бъде отхвърлена.

Административният орган е приел, че поради липса на друга информация за установяване точността на договорната стойност на тези стоки е невъзможно прилагането на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Изследвал е възможността за прилагане последователно на букви от „а“ до „г“ от параграф 2 на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която да се определи митническата стойност на стоките. Приел е, че не са налице предпоставките на нито една от четирите хипотези. С оглед на това и на основание чл.74, параграф 3 от същия регламент е приел, че тя следва да се определи въз основа на наличните данни като се прилагат разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане па член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него.

Предвид горното и отчитайки конкретните качествени и функционални характеристики и материалите за производство на внасяните стоки, административният орган е приел, че митническата стойност на декларираните стоки следва да бъде определена по реда на чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при спазване разпоредбите на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент /ЕС/ № 952/2013, озаглавена "Стойност на стоките за митнически цели", с чл. 69 е предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и чл. 74. В чл. 70 е регламентиран Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в пар. 1 е предвидено, че "базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост", а в параграф 2, че "действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви "а" до "г" са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност. В чл. 74 са регламентирани Вторични методи за определяне на митническата стойност и разпоредбата има следното съдържание: "1. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това; 2. Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д); 3. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. " В член 140 "Неприемане на декларираните договорни стойности" от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на чл. 70, пар. 1 от Кодекса и съгласно пар. 1 когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а според пар. 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.

Съгласно диспозитива на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C 291/15, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, чл.181а трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в чл.30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, изменен с Регламент /ЕО/ № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Доколкото чл.181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай.

Съгласно определението в чл.1, пар.2, т.14 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 и Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07 правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според чл.15, пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

В случая тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Общото правило на чл.22, пар.7 от МКС изисква митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, поради което и решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента, а също и последващото решение за корекция, следва да бъдат надлежно мотивирани – вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В настоящия случай това изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на Б.*** касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия, поради което не може да се приеме, че митническите органи са обосновали съмненията си в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В случая от заключението на съдебносчетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митническата декларация, а това опровергава съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл.141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичните методи, установени в чл.74, пар.2, б. а-г от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Не са установени и предпоставките за приложението на чл.74, пар.2 от Кодекса, тъй като позоваването на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не е от естество да обоснове приложението на посочената разпоредба.

Изводите на съда кореспондират и се подкрепят и от установяванията на съдебно-икономическата експертиза. В изпълнение на поставените задачи вещото лице се е запознало с документите по делото и е извършило справка в ТД Югозападна към АМ. Изискало е данни за доставки на идентични стоки през 2019 г. и за 4 години назад. Направило е проверка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ША) за началото на 2019 г. и е отразило, че от органите на Агенция *** е установено, че са приемани митнически стойности доближаващи се и по-високи от RISK THRESHOLD VALUE от 145,67лв. , като са посочили МД 19BG005808002193R0/08.02.2019 г., стока №3 на стойност 117,57 лв., и МД 19BG005807012713R4/23.04.2019 г.,  стока № 2  на стойност  225,27 лв/. Предоставен е и достъп до МИС –IIIА - Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, където се въвеждани всички МД за извършвания внос в страната от различни страни от ЕС и трети страни в графичен вид. С цел изваждайки  от системата на митнически стойности  от МД, доближаващи се и по-високи от RISK THRESHOLD VALUE от 145,67 лв. са въведени определени критерии като период от 6месеца преди и 6 месеца след подаване на МД на жалбоподателя, тарифен код по ТАРИК 63069000,  произход на вноса /К.***/, тегло, брой и количество, техническа характеристика и други. В резултат на проверката  за този период  в  информационна системата на АМ са извадени 24 бр. МД, в т.ч. и посочените от органите на АМ: МД 19BG005808002193R0/08.02.2019 г. за стока № 3 на стойност 117,57 лв. и МД 19BG005807012713R4/23.04.2019 г.,  стока № 2  на стойност  225,27 лв.

Предвид липсата на указания или правила за определяне на критериите за прилагане на разумни способи по смисъла на в чл.74, § 3 от МКС, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели” от Регламент (ЕС) № 952/2013, липсата на конкретни указания за вземане на информация от МИС –IIIА - Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, както и за изключване на МД, попадащи в извадката от доближаващи се и по-високи от RISK THRESHOLD VALUE, вещото лице е категорично, че не може да се говори за безспорна убеденост, че процесните стоки са от един и същи вид със стоките, попадащи в общ тарифен номер в системата МИС –IIIА, тъй като под един тарифен номер  в митническите декларации са посочвани различни стоки, както и стоки от един вид с различни характеристики,  а оттук и с различни цени за единица стока в лева, нето тегло в кг и т.н., както и с различни разходите за товаро-разтоварните и обработващи операции и разходи за застраховка до въвеждането на стоката в Европейския съюз.

Предвид всичко гореизложено съдът счита, че оспореното решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва да бъде отменено.

С оглед крайния извод за основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените разноски, които са в размер на 2154,50 лв. /две хиляди сто петдесет и четири лева и петдесет стотинки/, от които 50,00 лв. – внесена държавна такса, 720,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и 1384,50 лв. – хонорар за изготвяне на допусната и приета по делото експертиза.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № РЗМ-5800-634/32-338963 от 19.11.2020 г., издадено от заместник-директора на ТД „Югозападна“ на Агенция „***“, издадено по отношение на „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция „***“ ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, сумата от 2154,5о лв. /две хиляди сто петдесет и четири лева и петдесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република Б.***, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /П/