Присъда по дело №886/2017 на Районен съд - Хасково

мотиви

Към присъда № 34 /23.03.2018 година, постановена по

НОХД № 886/2017 година по описа на ХРС

 

            Районна прокуратура / РП / - Х. е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.С.П. роден на ***г*** с ЕГН **********, българско гражданство, етническа принадлежност - българин, не женен, осъждан, средно образование, безработен ,живущ ***, за  това, че на в периода от 01.03.2017г. до 17.05.2017г в гр.Х., при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*****" с peг.*****, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 15-1030- 008945/29.02.2016г. издадено от началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в.,ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК.

В съдебно заседание РП - Х., чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства и по точно от показанията на полицейските служители и от писмените доказателства. Всички тези доказателства в цялост и поотделно доказвали , че подсъдимият е извършил престъплението за което е предаден на съд. Според обвинението се доказало от обективна и субективна страна, че три пъти подсъдимият е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Той не притежавал такова съответно свидетелство, на две отделни основания. Подсъдимият  бил неправоспособен към периода на осъществяване на деянията и не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Едното от тях е неподновяване на старото такова издадено през 1991 година, а второто основание е загубата на всички контролни точки. Относно авторството на деянието и противоречията в показанията, които се установили в съдебното производство, следвало да бъдат кредитирани показанията на разпитаните полицейски служители, като непротиворечиви и последователни. Обясненията на подсъдимия и на останалите свидетели  не следвало да се кредитират, тъй като свидетелите били заинтересовани от изхода на делото, а подсъдимият осъществява процесуалната си функция на защита, тоест изложеното от него било защитна версия.  Според прокурора подсъдимият към месец март - месец май 2017 година е бил реабилитиран на основание чл.88а от НК по отношение предишните осъждания. Поради това и в случая  до колкото се касаело за продължавана престъпна дейност, съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 2/21.10.2010г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на общо събрание на наказателната колегия на ВКС, ограничението на чл.78а, ал.7 от НК, не се прилага при продължаваните престъпления. Ограничението на чл.78а, ал.7 от НК, както и при множество престъпления не се отнасяло за продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание бил приложим за извършените след 13.10.2006г. престъпление, при условията на чл.26 от НК, когато са налице останалите предпоставки, предвидени в закона.  В тази връзка, прокурора предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде определено административно наказание. Предвид изложеното, моля за съдебен акт.

АДВ.Л. защитник на подсъдимия пледира съдът да  постанови съдебен акт, с който да признаете подсъдимия за невинен. На първо място, обвинителният акт бил съставен при неясна фактическа обстановка и неизвестни факти и обстоятелства по така повдигнатото обвинение по чл.343в, ал.2 от НК. Въпреки положените огромни усилия в хода на съдебното следствие, фактическата обстановка пак не успя да се изясни. Според защитата обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК. Разпоредбата на чл. 343в, ал.1 от НК казвала да е лишен от това си качество по административен ред, а разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК сочела никога да не е имал книжка и никога да не се е явявал на изпити, което  в случая не било така. Това било посочено и в чл.150 от ЗДвП и чл.150а от ЗДвП. В случая, видно от самия обвинителен акт подзащитният му бил правоспособен водач. Това, че не му било подновено СУМПС не значело, че подзащитният му не е правоспособен. Ако се приемело, че действително подзащитният му е неправоспособен водач и следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, то налице били предпоставките на материално-правната норма на чл.78а от НК, която в случая нямало пречка да бъде приложена. В тази връзка, моля  съда за съдебен акт.

Подсъдимият твърди, че не е подменил книжката си, но друга вина нямал. Не се признава за виновен. В дадените по делото обяснения твърди, че и в трите случая той не бил карал собственият си автомобил „*****" с peг. *****, а бил предоставил същият на св.Н.П.Н.. Твърди, че полицейските служители искали да го натопят, за да бъде осъден.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното:Подсъдимият Н.С.П. придобил право да управлява моторно превозно средство на 11.07.1991г. за категория „С", видно от  протокол № 360/11.07.1991г.  На 16.11.19993г. му било издадено СУМПС № ****, /стар образец/ и към 01.03.2017г. подсъдимият не подавал заявление за издаване на ново СУМПС с оглед измененията на ЗДвП.  Видно от изисканата справка за нарушител /водач подс. Н.С.П. от 23.12.2011г. е неправоспособен водач и не притежава валидно българско СУМПС, тъй като е загубил всички контролни точки. Освен това издаденото му СУМПС № **** е с изтекъл срок на валидност, както вече бе отбелязано по-горе по силата на закона. Той има множество наложени наказания по ЗДвП и влезли в сила наказателни постановления. За това че подс. П. на 23.12.2011г. е загубил правоспособността си, поради отнети всички контролни точки, спрямо същия била издадена ЗППАМ №20092/23.12.2011г. по чл.171 т.4 от ЗДвП по описа на СПП-Х.. Тази заповед е връчена на подс. П. на 04.04.2017г. и селд като е била обжалвана е отменена с Решение №889/28.12.2017г. на Адм. Съд –Х. по адм.д №416/2017г. по описа на съда. Заповедта е отменена основно с мотива, че всички точки на подсъдимия са отнети, но той към 23.12.2011г. и към датата на решението не е притежавал валидно   СУМПС, поради което и няма как да върне същото или то да му бъде иззето.

Въпреки, че на практика е неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки и  не притежава съответното свидетелство за правоуправление, подс. Н.С.П. продължава да управлява МПС. Така на 08.11.2015г. около 11:55 часа подсъдимият управлявал лек автомобил марка „****" с per. **** в община С. на път клас 8 - 246км. в посока град Х., където бил спрян за проверка от служител на сектор престъпления по пътищата при ОД на МВР - Пловдив. В хода на извършената проверка, било установено, че подс. Н.П. не притежавал право да управлява моторно превозно средство, тъй като е изгубил всичките си контролни точки и издаденото му СУМПС№ **** му бил стар образец с изтекъл срок на валидност. Така на подсъдимия бил съставен АУАН № Т998224/08.11.2015г. Впоследствие било издадено и наказателно постановление № НП№ 15-1030-008945/29.02.2016г. на началник Сектор към ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, което му било връчено лично и влязло в сила 24.10.2016г. С наказателното постановление обв. Н.П. бил наказан за нарушение на чл. 177,ал.1,т.2, предл. първо от ЗДВП, за това, че управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

Въпреки, че знаел, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и че е наказан с наказателно постановление № НП№ 15-1030-008945/29.02.2016г. на началник Сектор към ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, подсъдимият П. продължил да управлява собственият си лек автомобил марка „*****" с per. ****. На 01.03.2017г. , около 10:00 часа полицейските служители от РУ на МВР - Х. свидетелите С.В.С.; П.Й.П.; Т.Ж.Д. и П.М.К. изпълнявали служебните си задължения и със служебният автомобил л.а." ****" се движели с в град Х. по бул. „Н.Р." в посока кв."****".  При разминаването им с лек автомобил марка „****" с per.****, всички изброени по-горе свидетели и най-вече св.С. видели, че този автомобил  се управлява от подс. Н.П., за който на свидетелите било служебно известно, че е неправоспособен водач и няма валидно СУМПС. Подсъдимият бил сам в автомобила и се движел срещу тях в насрещното платно за движение в посока към град Х.. Свидетелят С. позвънил от своя мобилен телефон в дежурната оперативна част на РУ на МВР - Х., където по това време на работа бил св. П.Д.. Той получил сигнала му и в изпълнение на своите задължения изпратил дежурният автопатрулен разчет „АПР - 548" в състав св. М. В. Ч. и св.Н.Д. да проверят подаденият сигнал. Двамата свидетели се отправили към кв. „****" и се движили със специализираният служебен автомобил по бул."Н.Р.. Когато стигнали пред авто - морга „Е."***, как подс. Н.П. се качва в лек автомобил марка „****" с per. X 2926 АТ, привежда го в движение и потегля по бул."Н.Р." в посока централна градска част на град Х.. Те го последвали и след около 500 метра на бул."Н.Р. до номер 90 св. Н.Д. включил светлинната сигнализация на служебният автомобил. Обвиняемият Н.П. забелязал това и спрял управляваният от него лек автомобил марка „****" с per. ****. Свидетеля Н.Д. спрял патрулният автомобил на около 10 метра след този на подс. П. в същото платно за движение. Свидетеля М.Ч. слезнал от патрулният автомобил и отишъл при подс. Н.П., който вече бил слязъл от автомобила си, и му съобщил, че ще му бъде извършена полицейска проверка. В хода на извършената проверка, било установено, че подс. Н.П. управлявал моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление на МПС, тъй като същото не било подновено и с изтекъл срок и освен това, подсъдимият бил неправоспособен водач, тъй като бил загуба на всички контролни точки, което от своя страна правело невъзможно притежаването на СУМПС, без да се извършат необходзимите действия по закон, за възстановяване на тези точки и след това за издаване на ново СУМПС. Такива действия не били предприети от подсъдимия, към момента на проверката. На място бил изпратен патрул към СПП към ОД на МВР-Х.. Против него бил съставен АУАН № 675831/01.03.2017г., от св.Т.М. и било установено, че управлявал моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП/наказателно постановление/ № 15-1030- 008945/29.02.2016г. на началник Сектор към ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, влязло в законна сила на 24.10.2016г. С наказателното постановление обв. Н.П. бил наказан за нарушение на чл. 177, ал.1,т.2, предл. първо от ЗДВП, за това, че управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

 

На 30.04.2017г. тъй като имало данни за опит за кражба на медни проводници в местност „****" до К.град Х., там били изпратени свидетеля Н.Д.Д., заедно с колегата си В.Д.. Те били изпратени около 22:40 часа от ОДЧ/оперативна дежурна част/ при РУ на МВР - Х., за да окажат съдействие на колегите си В.К. и А.А., които работели по случая. Свидетелят Н.Д. паркирал служебният автомобил до автобусна спирка намираща се до „Кекличево стопанство". Там те се установили и зачакали дали ще се появят съмнителни лица, за да им бъде извършена проверка във връзка с извършващата се акция по кражба на кабели. В един момент от гората в близост до спирката, на шосето се появил лек автомобил марка „****" с per. ****. Същият бил без светлини, въпреки късният час и настъпилата тъмнина. Това било забелязано от св. Н.Д., който незабавно потеглил след горният автомобил, като включил и светлинната сигнализация на специализирания автомобил. След около 300 - 400 метра автомобилът спрял, като при извършената проверка на автомобила било установено, че автомобилът се управлява от подс-П., който бил сам в него. При извършената проверка св. Д. установил, че подс. П. е неправоспособен водач и поискал съдействие от колегите си при РУ на МВР - Х.. На место пристигнал св. Ж.К. Иванова, заедно със св.И.К.. При извършената проверка св.К. установил, че подсъдимия е неправоспособен и управлявал моторното превозно средство без съответно СУМПС. Било установено и, че подс. П. е управлявал моторното превозно средство, в едногодишния срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП№ 15-1030-008945/29.02.2016г. на началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, влязло в законна сила на 24.10.2016г. С наказателното постановление подс. Н.П. бил наказан за нарушение на чл. 177, ал.1,т.2, предл. първо от ЗДВП, за това, че управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. В тази връзка св. Ж.К.И. - мл.автоконтрольор при РУ на МВР - Х., съставил против подс. Н.П. АУАН с бланков № 838160 за извършени нарушения по чл.150 и чл.6 ал.З т2 от ЗДвП, след което връчил акта за установяване на административно нарушение, който бил подписан от подс. П. без възражения.

Въпреки, че на 01.03.2017г.  и на 30.04.2017г. на подс.П. били съставени два акта за установяване на административни наказания, за управление на МПС без съответното СУМПС, той продължил да управлява собственият си автомобил. Така на 17.05.2017г. свидетелите Ф.Д., А.А., В.К., П.П. и В.Д. пътували по работа всички с един служебен автомобил, около 00.20 часа в посока ж.к.“****“, по бул."Н.Р." в град Х.. В един момент от пресечка до блок №1 в ж.к.“Бадема“ пред техният автомобил  излезнал лек автомобил марка „****" с per. **** и потеглил по бул."Н.Р." в град Х., също в посока ж.к.“Болярово“. Всички свидетели в полицейският автомобил разпознали, че същият е собственост на подсъдимия и го последвали. Във връзка със своите служебни задължения всички свидетели возещи се в полицейският автомобил знаели и чу подсъдимият не притежава СУМПС и е неправоспособен водач, като това им боло известно по служба. В случая автомобилът отново се управлявал от подс.Н.П.. Той продължил движението си по булеварда и като видял полицейският автомобил зад себе си, спрял лекия автомобил до бензиностанция „Екватор". Подсъдимият слязъл от автомобила и в този момент до него паркирал и полицейският патрул със описаните по-горе свидетели в него, като същите установили, че подсъдимият е сам в автомобила. На място, за да окажат съдействие, били извикани служители на с-р Пътна Полиция" при ОД на МВР – Х.. Свидетеля Г.А. съставил на подс. Н.П. АУАН бл. №838073 за извършени нарушения по чл.150,чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, тъй като било установено, че  подсъдимият е неправоспособен, нямал съответно СУМПС. На практика подсъдимият отново управлявал моторното превозно средство, в едногодишния срок от наказването му за такова деяние по административен ред с НП№ 15-1030-008945/29.02.2016г. на началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, влязло в законна сила на 24.10.2016г. С наказателното постановление подс. Н.П. бил наказан за нарушение на чл. 177, ал.1,т.2, предл. първо от ЗДВП, за това, че управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

От горното се налага извода, че подсъдимият Н.С.П. е осъществил състава на престъплението по чл.343в.,ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК. Това е така защото всяко едно от трите описани деяния по отделно осъществяват състава на престъплението по чл.343в.,ал.2 от НК. Тоест подс. Н.П. с горните три деяния е осъществил поотделно състава на едно и също престъпление, като тези деяние са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Горната фактическа обстановка съдът намери за доказана на база показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, справка на нарушител, справка съдимост, характеристична справка , справка НАП и др.

Поради горното и съдът прие за установено, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.С.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в.,ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК, като  в периода от 01.03.2017г. до 17.05.2017г в гр.Х., при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****" с peг. *****, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 15-1030- 008945/29.02.2016г. издадено от началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл - обв. Н.С.П. е съзнавал, че деянието му е общественоопасно, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.

Според настоящият състав на съда с оглед събраните по делото доказателства на първо место следва да се отговори на въпроса дали на процесните дати опикани по-горе подс.П. е управлявл процесният автомобил. според настоящият състав на съда този отговор е положителен и за трите описани деяния на трите дати.

На първо место по отношение на управлението на лек автомобил марка „****" с peг. *****, на дата 01.03.2017г., от страна на подсъдимия, на бул."Н.Р." в град Х., съдът намира, че то се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите Т.З.М. , С.В.С., М.В.Ч., Н.Г.Д., П.П., Т.Д., П.К.,  П.Д.П.. Показанията на тези свидетели изцяло се кредитират от съда, тъй като не са противоречиви, еднопосочни са и на практика не липсват категорични други доказателства които да ги опровергават. Тези свидетели с изключение на св. Т.З.М., лично са възприели управлението на лекият автомобил марка „****" с peг. ****, на дата 01.03.2017г., от страна на подсъдимия. Всички са единодушни в това си твърдение. От части това, че на тази дата подсъдимият е бил с горният автомобил до авто - морга „Е."***, се потвърждава и от показанията на св.Е.Х., а това, че е бил спрян на известно разстояние след авто - морга се потвърждава отчасти и от показанията на св.К.П.,  поради което в тази им част съдът кредитира показанията на тези двама свидетели. Съдът не кредитира обаче показанията на св.М.Ч., който твърди, че на 01.03.2017г. той лично бил дърпал автомобила на подсъдимия „****" с peг. **** до майстор на бул."Н.Р." в град Х., който се намирал на горния булевард след последният блок на ж.к.Бадема. При това дърпане автомобилът се управлявал от св.Н.П.Н., а подсъдимият не бил със тях. Съдът не кредитира тези показания, тъй като те не се подкрепят от никакви други доказателства по делото и са в противоречие с показанията на останалите очевидци на деянието извършено от подсъдимия на 01.03.2017г. Показанията на св. М.Ч., дадени пред съда се разминават с тези дадени в досъдебната фаза, като нелогично и житейски непровдоподобно е твърдението на свидетеля, че при разпита в съда след близо една година по-късно си спомня по-добре, при положение, че първият път е разпитван по-малко от два месеца след деянието, като посочената от него дата на която е теглил автомобила е не 01.03.2017г., а 28.02.2017г., тоест преди инкриминираната дата. Съдът не кредитира и показанията на св.Н.Н. поради това, че видно от назначената съдебно психиатрична експертиза и по-точно от приетото по същата заключение е видно, че св. Н.Н., страда от психично заболяване  - Параноидна шизофрения с давност 20 години и същият не може да възприема обективно действителността  и фактите и обстоятелствата от нея и не може да дава достоверни показания. Тоест показанията на този свидетел не могат де се кредитират с доверие с оглед неговото заболяване. От всичко до тук съдът намира, че по безспорен начин на посочената дата 01.03.2017г. се доказва, че подсъдимият е управлявал процесният автомобил на бул."Н.Р." в град Х..

Що се касае до второто деяние съдът и в този случай намира за безспорно доказано от свидетелските показания на Н.Д.Д., Ж.К.И., В.Д., И.К.. Всички тези свидетели и най – вече Н.Д.Д. и В.Д. са категорични в показанията си, че на 30.04.2017г. в местност „****" до К. град Х., подс.Н.П. е управлявал „****" с peг. *****, като е излезнал с изгасени фарове от гората и след като те са го последвали е спрял и свидетелите установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия. Последното отчасти се потвърждава и от другите двама полицейски служители от сектор „ПП“ при ОДМВР-Х., които са били изпратени на место и са съставили АУАН на подсъдимия, затова, че управлява без да има съответно свидетелство за управление. Тези двама свидетели Ж.К.И. и И.К. са категорични, че освен колегите им и подсъдимият не е имало други лица на место. В случая изолирани остават показанията на св.М.М. който твърди, че на 30.04.2017г. в местност „****" в близост до К. град Х. видял джипа „****" с peг. **** на подсъдимия, като в него бил св.Н.Н.. Тези показания съдът не кредитира, защото остават изолирани от останалият доказателствен материал и не се подкрепят от други доказателства по делото. Освен това за часа в който този свидетел е видял процесният автомобил, той не е видял до него нито подсъдимия нито свидетелите Н.Д.Д., Ж.К.И., В.Д. и И. К., тоест той може да е видял автомобила преди или след управлението му от подсъдимия. Но даже и да е така показанията на този свидетел не опровергават тези на полицейските служители. В подкрепа на факта, че подсъдимият се е намирал в местност „К." в близост до К.град Х. с джип „****" с peг. *** са и показанията на св.А.А. и В.К.. Те твърдят, че са видели около 22.30 часа подс.П. в процесният автомобил. Но той не е бил в движение и не е работел двигателя, поради което и те само са проверили кой е в автомобила и са съобщели за това на дежурния. След това са видели джипа на друго место и колегите им са проверявали подс.П.. съдът кредитира показанията на тези свидетели до колкото косвено потвърждават възприетото от съда. В случая отново съдът не кредитира показанията на св.Н.Н. с оглед приетото заключение на съдебно психиатричната експертиза. От горното отново се налага извода, че на посочената дата 30.04.2017г. подсъдимият е управлявал процесният автомобил на в местност „К." до К. град Х..

Накрая съдът намира за доказано и последното деяние от 17.05.2017г. по отношение на управлението на автомобил марка „****" с per. ***** по бул."Н.Р." в град Х. от подсъдимия. На тази дата отново имаме множество свидетели, очевидци, които твърдят безпротиворечиво, че около 00.20 часа са видели подс.П. да управлява процесният автомобил на бул."Н.Р." в град Х.. Всички тези свидетели Ф.Д., А.А., В.К., П.П. и В.Д. познават от служебните си задължения подсъдимия и пътувайки в един автомобил всички заедно са го видели да излиза пред тях с управляваният от него автомобил марка „****" с per. ****. След това подс.П. е спрял на бензиностанция „Екватор" и подсъдимият е слезнал от него в момента в който на бензиностанцията е влезнал автомобила със горните свидетели. Всички са възприели управлението на автомобила от подсъдимия и факта, че в него не е имало друго лице. Това управление не се опровергава от никакви други доказателства по делото и затова съдът изцяло кредитира показанията на горните свидетели. Управлението на процесният автомобил на 17.05.2017г. от подсъдимия потвърждава косвено и от показанията на св.Г.Г.. Тоест и в този случай се налага извода, че на 17.05.2017г. подсъдимият е управлявал процесният автомобил на  бул."Н.Р." в град Х..

На следващо место от събраните по делото доказателства според настоящият състав на съда намира за доказано, че горните три случая на управление на автомобил марка „****" с per. ***** от страна на подсъдимия Н.П. са станали в едногодишен срок от наказването на подсъдимия  по административен ред с Наказателно постановление № 15-1030- 008945/29.02.2016г. издадено от началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Последното се потвърждава от писмените доказателства по делото и не се отрича от подсъдимия. Той заявява, че знае за Наказателно постановление № 15-1030- 008945/29.02.2016г. и че му е наложено наказание с това наказателно постановление за това, че е управлявал МПС без съответното СУМПС.

И на последно место за съставомерността на горните три описани деяния е от значение дали подсъдимият притежава съответното СУМПС. Отговора на този въпрос е отрицателен в настоящият случай. За изясняване на последният факт от значение за съставомерността на деянията съдът намира за необходимо да изложи следните правин доводи: Изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача.  Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП. Случаят не е такъв тъй като подсъдимият е положил успешен изпит след проведен курс и е издържал същият видно от протокол № 360/11.07.1991г.  На 16.11.19993г. му било издадено СУМПС №*****, /стар образец/. Но и към 01.03.2017г. подсъдимият не подавал заявление за издаване на ново СУМПС с оглед измененията на ЗДвП, като по този начин той е останал без съответното свидетелство за категорията за която е издържал изпит.  

Приравнено на него е и правоспособен водач, който съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП "губи придобитата правоспособност" заради отнети всички контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит. Поради това и съдебната практика вече е утвърдила в множество решения на ВКС -Решение № 44/19.02.2013 г. по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 169/05.04.2013 г. по н. д. № 442/2013 г. на I н. о. и др. , че чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС - както когато такова не е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без "подновено" СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. Настоящият случай е именно такъв. От една страна поради отнемане на всички контролни точки подсъдимият е неправоспособен водач, и няма съответно свидетелство за правоуправление, а от друга страна неговото свидетелство което е имал /стар образец/ никога не е подменяно. Тоест подсъдимият на две основания е неправоспособен и няма съответното свидетелство за правоуправление.

 Или с други думи той е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 343в.,ал.2 вр.чл.26,ал.1 от НК, като  в периода от 01.03.2017г. до 17.05.2017г в гр.Х., при условията на продължавано престъпление, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****" с peг. *****, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 15-1030- 008945/29.02.2016г. издадено от началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Затова и съдът намери, че подсъдимия е виновен в повдигнатото му обвинение.

Видно от изисканата справка за съдимост подсъдимият П. е осъждан три пъти: 1. Със Споразумение от 29.08.2002г. на Районен съд - Х. ,постановено по НОХД №538/2002г. по описа на PC - Х. е бил осъден за престъпление по чл.195 ,ал.1, т.4 във вр. чл.194 ,ал.1, вр.чл.20 от НК и му е наложено наказание „Глоба" в размер на 200лв.

2.Със  Споразумение № 281/15.04.2005г. на Районен съд - Х., постановено по НОХД № 335/2005г. по описа на PC -Х. в сила от 15.04.2005г. е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1,т.4 ,предл.1 и т.7,във вр.чл.194,ал.1 и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от три месеца.

3.Със  Споразумение №668/06.10.2009г. на Районен съд - Х. ,постановено по НОХД №720/2009г. по описа на PC- Х. в сила от 06.10.2009г. е бил осъден за престъпление по чл.345,предл.1-во от НК и му е наложено наказание „Глоба" в размер на 300лв.

За събиране на тези глоби било образувано ИД № 26050004318/2005г. /съответно присъединени НОХД№ 720/2009г. на 10.11.2009г. и НОХД№538/2002г. на 27.12.2005г./ по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис - Х. срещу подс. Н.С.П.. С разпореждане изх. №С 160026-035- 0272397/19.08.2016г за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК ,НОХД№538/2002г. е прекратено производството по ИД: 26050004318/2005г. на основание изтекъл 10- годишен давностен срок.

Видно от горното подсъдимият П. е реабилитиран по всички осъждания на основание чл.88а от НК, към датата на деянията и на практика е неосъждан.

По наказанието: При поначало правилното приложение на материалния закон наказанието  за подсъдимия Н.С.П. покрива  хипотезата на чл. 78а  от НК, чието прилагане е задължително при наличие на предвидените предпоставки, а в случая те са налице: за престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, според действащата към момента на деянието редакция на текста /обн. ДВ бр.74/2015г./ се  предвижда наказание лишаване от свобода от една до три  години  и глоба от 500 лв. до 1200 лв. Подсъдимият е реабилитиран, не е бил  освобождаван  от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК , от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. Престъплението е извън ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК. По тези съображения съдът счита, че подсъдимият  следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК и да му бъде наложено административно наказание - глоба. При определяне размера на наказанието, съдът  се съобрази с материалното и имотно състояние на подсъдимия, който не е трудово ангажиран и не притежава доходи и имущество, както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимия не се третира като осъждан, процесуалното му поведение в досъдебното производство, оказаното съдействие при разследването и изразеното отношение към извършеното. Отегчаващи вината на подсъдимия са лошите данни за личността му и многократните му наказания по ЗДвП. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът счита, че  наказанието “глоба” следва да бъде определено, според придвиденото  от разпоредбата на  чл.78 а от НК, в минимален  размер на 1000лв. С така наложеното  по вид и размер  наказание съдът счита, че целите на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.      

  Мотивиран така,съдът постанови присъдата  си.

 

 

                                                         

                                                                            Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.