№ 80
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000013 по описа за 2022 година
Производство по 230 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 266200/09.11.2021г.,
подадена от П. К., чрез адв.К.Г., против Решение № 260113/19.10.2021г.,
постановено по т.д.№ 21/2021г. по описа на ОС - Х., в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от нея иск за осъждане на ответника
ЗАСТАРХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.““ АД да й
заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Д.К.Т., починала на 13.05.2018 год. в резултат на усложнения на
травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в
гр.Х., по вина на А.В.Р., като водач на МПС, марка и модел „Ф.П.“, с рег. №
....., застраховано по договор „Гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над
сумата от 35 000 лв, до размер от 100 000 лева, частично от общо 150 000
лева.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд съдът
е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото
доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ - наличието на генералния деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и
валидно застрахователно правоотношение, при което отговорност следва да
1
се носи именно от ответника – застраховател, но въпреки това, неправилно е
приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и като
последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест
на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на
търпените от П. К. неимуществени вреди, вследствие от загубата на своята
родна майка.
На следващо място, в жалбата се посочва, че първоинстанционният съд
необосновано е завишил квотата на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, поради което е намалил и без това значително
занижения размер на дължимото обезщетение.
Излагат се съображения, че при определяне на справедливия размер,
който да репарира претърпените от П. К. неимуществени вреди, следва да се
има предвид, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието ..справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства в случая са загубата на родната й майка и причинените
морални страдания, които при ищцата ще останат за цял живот. По силата на
закона, обезщетението за неимуществените вреди /морални и душевни/, би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Посочва се, че решаващият съдебен състав на Окръжен съд - Х. е приел,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата П. К. е в
размер на 50 000 лв., но тъй като според съда пострадалата Д.Т. е
съпричипила вредоносния резултат, е намалил този размер до сумата от 35
000 лв., като е отхвърлил исковата претенция в останалата й част до 120 000
лв. Жалбоподателят счита, че така определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетение е крайно недостатъчен да репарира изцяло всички
претърпени от доверителката ми болки и страдания, свързани със загубата на
своята майка, както и страданията и негативните емоции, които последната
ще изпитва до края на живота си. Намира, че с оглед събраните по делото
доказателства, справедливото обезщетение за репариране на претърпените
болки и страдания от ищцата следва да бъде определено в размер на 100 000
лв. (сто хиляди лева).
2
В жалбата се възразява, че, определяйки размера на обезщетението,
първоинстанционният съд не е преценил правилно в тяхната съвкупност
тежестта на претърпените от П. К. неимуществени вреди, поради загубата на
майка й, не е анализирал, аргументирал и извършил цялостна преценка в
съвкупност на всички релевантни обстоятелства за обезщетението, в това
число да изходи от общото понятие за справедливост и да даде неговите
основни характеристики, които да служат за отправна точка за определяне на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка,
се посочва, че ищцата П. К. се явява дете на починалата Д.Т., а децата са най-
близки по степен лица, на които смъртта на техния родител се отразява най-
тежко и в най-голяма степен. Към момента на произшествието, майката на
ищцата е била на 86 г. и макар в напреднала възраст, последната била
физически здрава, работоспособна и без данни за наличие на заболявания
жена. Приживе, между ищцата и нейната майка били установени много
близки отношения и са поддържали непрекъсната връзка. Неправилно
първоинстанционият съд приел, че понеже П. К. работи от дълги години в Р.
Гърция, то на същата следва да се присъди по-ниско по размер обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като не живеела в едно
домакинство заедно с починалата й майка. Жалбоподателят счита така
възприетото от решаващия състав на ОС-Х. становище за неправилно, тъй
като ищцата е заминала да работи в Р. Гърция, търсейки по-добро заплащане
на труда си, с което да подпомага именно своите близки в България. Освен
това, според събраните в първоинстанционното производство свидетелски
показания, ищцата е поддържала постоянна връзка със своите родители и при
всяка отдала й се възможност и свободно време, се е връщала в Р. България в
дома на родителите си. А след настъпилото ПТП, вследствие на което е
пострадала Д.Т., нейната дъщеря /ищцата/, след изписването на майка й от
,,МБАЛ-Х.", е поела изцяло грижите за нея, като била неотлъчно до своята
майка до сетния й дъх, като точно един месец след катастрофата - на
13.05.2018 г., майка й буквално починала в ръцете й.
В жалбата се поддържа, че смъртта на Д.Т. е прекъснала сакралната
връзка между майка и дъщеря и е причинила душевна и емоционална травма,
която ищцата ще търпи и съпреживява до края на живота си. Независимо
каква е възрастта на родителя загубата му, при това внезапна, безспорно
причинява непоправими болки и страдания. Оттук нататък П. К. е лишена от
3
общуването и подкрепата на своя родител, целият й свят е срутен. Видно от
събраните по делото доказателства, след смъртта на своята майка, ищцата е
срината емоционално, изгубила е опората, на която е разчитала, не е имала
при кого да се прибере и да сподели преживяно. Внезапната загуба на родна й
майка е причинила на ищцата психо-емоционална травма, довела е до
изключителен негативен ефект в нормалния й бит и до неговата трайна
промяна. Неправилно обаче решаващият състав на ОС- Х. не взел предвид
при постановяване на решението си по какъв начин загубата на майката на
ищцата се е отразило на нейното психо-емоционално състояние и равновесие,
с което е нарушен заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е
присъдено обезщетение, което не отговаря и не е в състояние да репарира
действително претърпените от доверителката ми неимуществени вреди.
В заключение, се поддържа, че първоинстанционният съд е определил
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което
обжалваното решение е неправилно и необосновано, като същото следва да
бъде частично отменено, а претенцията на пострадалата следва да бъде
уважена в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева).
Възразява се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
настоящия случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата. Посочва се, че видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), пострадалата Д.Т. е пресичала
пътното платно в градски условия и в района на автобусна спирка. В такива
условия, водачите на МПС и ППС трябва да се движат с повишено внимание,
тъй като се очаква и би следвало да се предполага, че внезапно на улицата
може да изскочи малко дете или възрастен човек, бързащи да се качат на
спиращият на спирката автобус. В тази връзка, ЗДвП е създал специално
изискване от шофьорите да бъдат изключително предпазливи и внимателни,
когато се намират в такъв участък на пътя, а още повече, законът е заложил
изискване на спирките от градския транспорт да не спират каквито и да било
МПС-та, различни от тези за обществен превоз. В конкретния случай,
виновният за катастрофата водач е имал техническата възможност да
забележи своевременно пешеходната, която е предприемала пресичане на
пътното платно и да не предприема маневра за движение на заден ход, преди
да се убеди, че пострадалата се е качила на тротоара, каквото е било и
4
нейното намерение и поведение към момента на контакта по между им.
Първоинстанционния съд в решението си сам приел, че ударът за водача на
лекия автомобил е бил предотвратим чрез своевременното задействане на
спирачната уредба на МПС-то и/или чрез не започване па движението на
заден ход, но въпреки това, в противоречие с тезата и становището си,
приема, че в случая вината на ищцата за настъпване на вредоносния резултат
е в размер на 30 %.
Възразява се също, че първоинстанционният съд е постановил своето
решение в противоречие със задължителната тълкувателна практика на
съдилищата в лицето на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д.
№ 10/84 г., ОСНК на ВС, както и Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., по
тълк.д. № 2/2016 г., по описа на ВКС, ОСНК. В първото посочено
тълкувателно решение, върховните съдии приемат следното: „Задължението
за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в
зависимост от момента на възникване на препятствието за движението,
независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За
начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато
например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към
платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си
явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за
движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом
като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в
него непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за
движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с
формалния критерий - определена част от пътя. Когато се касае до деца,
дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма
отдалеченост от платното за движение, те представляват възникнала
опасност за движение, независимо от тяхното разположение в обхвата на
пътя“. Посочва се, че в процесния случай няма спор, че пострадалата се е
намирала на пътното платно и е била стигнала на съвсем малко разстояние от
тротоара, както и че водачът на лекия автомобил марка „Фиат“, модел
„Панда“ с peг. № X 5576 КК е имал видимост към пешеходката и е бил
възприел същата като опасност в огледалата си за обратно виждане.
Излагайки горепосочените съображения, жалбоподателят счита, че
5
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51
ЗЗД, като е приел, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Счита, че възприетия в обжалваното решение размер
на съпричинявапс на вредоносния резултат от страна на Д.Т. е неправилно и
необосновано определен като твърди, че изключителна вина за настъпилия
пътен инцидент има водача на МПС марка „Фиат“, модел „Панда“ с per. № X
5576 КК и че в случая не следва да бъде приемано съпричнияване от страна
на пострадалата, а ако все пак съдът приеме, че е налице такова от нейна
страна, то неговият размер не би бил по-голям от 10%.
В жалбата се поддържа също, че първоинстанционният съд не е взел
предвид увеличеният лимит на отговорността на застрахователите по смисъла
на чл. 492, т. 1 КЗ към момента на възникване на произшествието. Посочва се,
че физическите болки и психо-емоционалните страдания при ищцата не могат
да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички
неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и
страданията, претърпени от увреденото лице. По силата на закона, то би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Законодателят определя лимит по смисъла на чл. 492. т. 1 КЗ на отговорност
от 10 420 000 лв. /десет милиона четиристотин и двадесет хиляди лева/ за
едно пострадало лице към момента на възникване на произшествието, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Освен това, жалбоподателят
възразява, че първоинстанционният съд не е съобразил размера на
присъденото обезщетение с конкретната икономическа конюнктура в
страната, като е присъдил занижен размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Съгласно съдебната практика, определеното от съда
застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с
икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза
на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в
страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. ( Решение
№749/05.12.2008 е., постановено по т.д. № 387/2008 г., ВКС, II ТО и Решение
№ 189 от 04.07.2012 г., постановено по т.д. № 634/2010 г. на ВКС.)
С оглед на всичко изложено в жалбата, се иска от въззивния съд да бъде
отменено Решение № 260113/19.10.2021 г., по т.д. № 21/2021 г., по описа на
6
ОС-Х., в обжалваната му част като неправилно и необосновано и да
постановите друго, с което да бъде осъдено „ЗАД А.И.“ АД, да заплати на П.
Д. К., сума в размер на още 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева) или
глобалната сума в общ размер от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
резултат от ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в гр. Х., вследствие на травмите
от което е починала нейната майка Д.Т., ведно с лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.02.2021 г.,
до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, както и всички
направени по делото разноски за процесуално представителство и съдействие
пред двете съдебни инстанции.
В законния срок, от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.И.““ АД е подаден отговор на жалбата на ищеца, в който се
оспорва същата, за което се излагат конкретни и подробни съображения.
В законния срок, от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.И.““ АД е подадена и въззивна жалба срещу Решение №
260113/19.10.2021 г. постановено по т. дело № 21/2021 г. на Окръжен съд - Х.,
в частта му, с която е уважен иска на П. Д. К. срещу ЗАД „А.И.“ АД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
смъртта на нейната майка Д.К.Т., настъпила на 13.05.2018 г. в резултат на
усложнения от травматични увреждания, причинени при ПТП, настъпило на
04.04.2018 г. до размер от 35000 лв.
Поддържа се, че решението, в обжалваната му част, е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при нарушение
на процесуалните правила, при неправилна, необоснована и непълна преценка
на събраните доказателства, при необсъждане на всички направени
възражения, довели до неправилни фактически и правни изводи.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че са налице
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на
застрахования водач, а именно: противоправно и виновно поведение от
страна на деликвента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените
7
вреди. Посочва се, че в производството по делото не са събрани
доказателства, които по несъмнен и безспорен начин да сочат наличието на
противоправно и виновно извършено деяние от застрахования при ЗАД
„А.И.“ АД, водач на участвалия в настъпилото събитие л. а. Ф.П. с per. № X
5576 КК - А.В.Р., от което да са причинени процесиите вреди.
Възразява се, че досежно механизма на настъпване на ПТП,
първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по
САТЕ - инж. Х., но същото е прието от съда в нарушение на процесуалните
правила, тъй като е изготвено въз основа на показания на свидетели,
разпитани във воденото досъдебно производство № 483/2018 г. по описа на
РУ на МВР - Х. и на изготвени по същото автотехнически експертизи. Освен
това, според жалбоподателя, изводите в заключението по САТЕ са изготвени
едностранчиво, при съобразяване единствено на показанията в тежест на
застрахования водач Р., без да се анализират дадените от него показания и
тези на намиращия се в автомобила свидетел Д.Д., относно
местоположението на пострадалата преди началото на извършената маневра и
нейното отстояние от автомобила, съответно отстоянието от автомобила, след
загубата на равновесие и падането на пътното платно. Поддръжа се, че
изводите на вещото лице, че не е имало съприкосновение (пряк физически
контакт) между пешеходката и автомобила, но е имало контакт между
гумения накрайник в долната част на лявата патерица в нейното хоризонтално
положение и задната лява част на автомобила (стр. 16 от САТЕ), не почиват
на каквито и да е обективни данни и релевантни доказателства. Тези изводи
вещото лице обосновало с показанията на единствения посочен от ищцовата
страна пряк очевидец на събитието - свидетеля Г.М.Г., разпитван
неколкократно в хода на досъдебното производство, както и в пред първата
инстанция, чиито показания обаче били са винаги различни и противоречиви,
поради което би следвало да не бъдат кредитирани, както от вещото лице,
така и от съда, Всички твърдения в хода на производството за наличие на
каквото и да е съприкосновение между автомобила и пострадалата, или
между автомобила и патерицата на пострадалата, счита за недоказани.
Оспорва се приетата от съда за безспорна квалификация на деянието на
застрахования водач - нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, застрахователят поддържа, че по делото са
8
изцяло недоказани елементите от фактическия състав, обуславящ ангажиране
на отговорността за причинено увреждане, а именно - противоправния
характер на деянието и наличието на причинно-следствена връзка между
деянието и вредите. Счита, че частъпилите травматични увреждания и
последващата смърт на пострадалата са следствие единствено и изцяло на
нейните реакции и поведение.
При евентуалност и в случай на основателност на иска, счита, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано с оглед приетия
от съда размер на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
Д.Т. от 30 %., който е силно занижен и че следва да бъде определен в размер
на поне 70 %.
Излагат се съображения, че за да определи съпричиняване в размер от
30 %, първоинстанционният съд се е позовал единствено на допуснато от
пострадалата нарушение на правилата, визирани в чл. 108 ал. 1 и чл. 113 ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, вменяващи в задължение на пешеходците да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно, съответно задължаващи ги при
пресичане на платното за движение да преминават през пешеходните пътеки,
като преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. Съдът обаче не е обсъдил
направеното и доказано възражение на застрахователя, че пострадалата е
имала придружаващо заболяване - практическа глухота, за което по делото е
прието като доказателство Експертно решение № 2775/16.11.2011 г. - част от
ИЗ № 6097/2018 г. по описа на „МБАЛ - Х.“ АД. Съгласно посоченото, на
Д.Т. пожизнено е определена степен на увреждане от 80 %, с водеща диагноза
практическа глухота и общо заболяване: двустранна коксартроза, двустранна
гонартроза, лумбална спондилоартроза. Посочва се, че в деня на
произшествието, при излизането си навън, Д.Т. не е носила слуховия си
апарат, който е ползвала - обстоятелство, посочено и в показанията на ищцата
П. К. при разпит по чл. 176 от ГПК, проведен в съдебно заседание от
28.06.2021 г. С това си поведение, според жалбоподателя, неполагайки
необходимата грижа, пострадалата е поставила в риск здравето и живота си, с
което е допринесла за настъпване на събитието.
В жалбата на застрахователя се поддържа също, че при определяне на
размера на претендираното от ищцата обезщетение, съдът не е съобразил
9
всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, поради което
неправилно е приложил нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите, изискваща спазване на принципа за справедливост. Съдът
правилно преценил степента на търпените от ищцата неимуществени вреди,
отчитайки обстоятелството, че тя дълги години е живяла извън страната,
както и че единствените събрани доказателства в тази насока са чрез
показанията на свидетелката Диана Динкова - нейна дъщеря, които следва да
бъдат разглеждани през призмата на чл. 172 от ГПК. Съдът обаче не
съобразил съпътстващите опорно-двигателни заболявания на пострадалата,
заради които тя се е придвижвала с две патерици, както и нейната напреднала
възраст към датата на събитието - 86 години. Всички те, според
жалбоподателя, неизменно са били от значение, улеснявайки настъпването на
травматичните увреждания, станали причина за последващата смърт. В тази
връзка са обясненията на вещото лице д-р Е. по приетата СМЕ. Ето защо,
според жалбоподателя, размерът на обезщетението е определен
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
С оглед изложеното, с жалбата на ЗАД „А.И.“ АД се иска да бъде
отменено Решение № 260113/19.10.2021 г., постановено по т. дело № 21/2021
г. на Окръжен съд - Х., в обжалваната част, като бъде отхвърлен предявения
иск изцяло, ведно с всички законни последици. При евентуалност, в случай,
че съдът приеме иска за основателен, застрахователят моли да бъде
определено обезщетение съобразно всички доказателства по делото и реалния
принос на пострадалата, в размер до 15 000 лв.
По жалбата на дружеството не е подаден отговор от ищцовата страна.
С протоколно определение от 07.03.2022г., постановено по
настоящото дело, съдът е спрял производството по т. д. № 13/2022 г. по
описа на Апелативен съд Пловдив до приключване със стабилизиран съдебен
акт на производството по НОХД № 607/2021 г. по описа на Окръжен съд Х..
На 27.02.2023г., по делото е подадена, чрез системата за сигурно
електронно връчване, молба вх.№1554 от ищеца П. Д. К., чрез адв.М., с която
се иска възобновяване на производството и насрочване на делото в о.з.,
поради приключване на НОХД № 607/2021 г. по описа на Окръжен съд Х. с
окончателно решение на ВКС по КНОХД №982/22г., с което са потвърдени
10
присъдата и решението на долните инстанции. Към молбата е приложен и
заверен препис от въпросното решение на ВКС.
Съдът намира, че са налице предпоставките за възобновяване на делото,
тъй като поради приключване на преюдициалното наказателно дело, са
отстранени пречките за движението му.
Ето защо, ще се приеме постъпилата от ищцата молба и приложения
към същата препис от влязло в сила решение на ВКС, а делото ще се
възобнови и насрочи за разглеждане в 1-во заседание пред въззивната
инстанция.
С въззивната жалба на П. Д. е направено доказателствено искане за
допускане и изслушване на съдебно-психологична експертиза (СПЕ),
изготвена от вещо лице- психолог, което след като извърши личен преглед на
П. К. да даде заключение на въпросите формулирани в исковата молба.
Искането е обосновано с твърдението, че е направено още с ИМ, но
първоинстанционният съд неправилно го е оставил без уважение, с което е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
ПАС намира, че искането е основано на разпоредбата на чл.266, ал.3
ГПК, доколкото се визира допуснато от първоинстанционния съд нарушение
на съдопроизводствените правила, довело до невъзможност за ангажиране на
поисканото доказателствено средство – СПЕ, пред долната инстанция. По
същество, искането е основателно, тъй катоформулираното с още с ИМ
доказателствено искане е било допустимо, относимо и необходимо за
доказване на ищцовите твърдения относно връзката с майка й и как и се е
отразила загубата й в психо-емоционален аспект, т.е. за доказване на
претърпените неимуществени вреди. Като не го е допуснал,
първоинстанционният съд е процедирал в нарушение на процесуалните
правила
Ето защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК, ще се допусне поисканата от
ищеца П. К. съдебно-психологическа експертиза, със задачи, формулирани в
ИМ, раздел „Доказателствени искания“, т.VI, разноските за която ще се
поемат от бюджета на съда, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. За вещо лице
ще се назначи А. Я. Д. от списъка на вещите лица при ОС-Пловдив, която да
се уведоми да работи по СПЕ. Ще се определи първоначален депозит от 200
лв за възнаграждение на вещо лице.
11
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 13/2022 г. по описа на
Апелативен съд Пловдив.
ПРИЕМА постъпилата от ищцата молба вх.№1554 и приложения към
същата препис от влязло в сила решение на ВКС по КНОХД №982/22г.
ДОПУСКА поисканата от ищеца П. К. съдебно-психологическа
експертиза, със задачи, формулирани в ИМ, раздел „Доказателствени
искания“, т.VI, разноските за която ще се поемат от бюджета на съда, на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. За вещо лице ще се назначи А. Я. Д., при
първоначален депозит от 200 лв, Да се уведоми вещото да работи по СПЕ.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в О.З. на 21.04.2023г. от 10,40ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и вещото лице, като има се връчи препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжлване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12