МОТИВИ ПО НОХД № 3023/2016 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 25
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
С обвинителен акт, внесен в СГС
по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от Наказателния процесуален кодекс, С.Г.П.
е повдигнала обвинение на М.Й. (M.
Ö.), роден
на *** година, в Република Т., ,за това,
че на 05.12.2013 година, в гр. С., на бул. „Х. Ботев“, при управление на лек
автомобил. марка „ОПЕЛ“, модел „ВЕКТРА“ с ДК № ********, с посока на движение
от ул. „Козлодуй“ към ул. „Струга“ , в района на спирка на МГТ №**** „К.“, обозначена с пътни знаци Д22
и Д24, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-Чл. 21, ал. 1, ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от
категория В, в населено място е забранено да превишава 50 км/ч.“ – превишил
разрешената скорост на движение в населено място, като се движил със скорост от
75 км/ч., и
-Чл. 65, ЗДвП: „При движение
в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от
означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка, водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта,
за да може в случай на необходимост да спре.“, както и
-Чл. 119, ал. 1, ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ – не пропуснал пресичащата
по пешеходната пътека от ляво на дясно, считано по посоката му на движение
пешеходка В.А. М., с ЕГН: ********** и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП), в резултат на което последвал удар между лeкия автомобил марка „ОПЕЛ“,
модел „ВЕКТРА“, с ДК № ******** и пешеходката М. и по непредпазливост причинил
смъртта на последната, която настъпила на 13.01.2014 г и която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
получените при ПТП травматични увреждания: тежка съчетана травма и развили се в
резултат усложнения: масивна мастна емболия в белите дробове; двустранна пневмония;
сепсис, септичен шок; синдром на многоорганна недостатъчност; излив на течност,
двустранно, в гръдната кухина и в коремната кухина – като деянието е извършено
на пешеходна пътека и след деянието деецът е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
В хода на делото по същество представителят на С.Г.П.
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.Й. (M.Ö.) съгласно фактите изложени в обвинителния акт и тяхната
правна квалификация касеща състав на
престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като счита обвинението за доказано, по безспорен и
несъмнен начин, от събраните и проверени по делото доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните свидетели, както в заключенията на експертизи.
Представителят на прокуратурата намира, че подсъдимият Й. е нарушил виновно
правилата за движение по пътищата и излага доводи, че тези нарушения са били
първопричината както за реализиране на пътното транспортно произшествие, така и
за настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пострадалата, поради
което деянието на подсъдимия Й. е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалата М..
Деянието си подсъдимият Й. е осъществил при форма на вината „Непредпазливост“,
като не е предвидил настъпването на съставомерния резултат, но е могъл и е бил
длъжен да го предвиди. При така изложеното прокурорът иска подсъдимият да бъде
признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение, като при определяне на наказанието,
съдът да съобрази като смекчаващо вината
обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващо вината обстоятелство
неоказване помощ на пострадалата, укриването на подсъдимия Й., както от
органите на Досъдебното производство, така и от Съда. С оглед изложеното,
прокурорът счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на
отегчаващите вината обстоятелства и предлага подсъдимият М.Й. да бъде признат
за ВИНОВЕН, като му бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да
бъде ефективно изтърпяно, за срок между средния и максималния предвиден за
престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Повереникът на частните обвинители А. М. и З.М., подкрепя изложеното от
представителя на С.Г.П. и счита повдигнатото на подсъдимия Й. обвинение за
доказано по несъмнен и категоричен начин. Обръща внимание на установеното
поведения на подсъдимия, след настъпилото ПТП, а именно обстоятелството, че не
е спрял и не е оказал помощ на пострадалата пешеходка В. М., което следва да
бъде отчетено от съда като отегчаващо
вината обстоятелство. С оглед изложеното, адв. З. иска на подсъдимия М.Й. да
бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в максимален размер.
Защитниците на подсъдимия М.Й. не оспорват
доказаността на обвинението, в тази връзка намират за безспорно установено по
делото участието на подзащитния им в реализиралото се ПТП, както и че същото е
било предотвратимо от техническа гледна точка, тъй като подсъдимият Й. е имал
достатъчно време да възприеме пешеходката М., като намали скоростта и спре
преди мястото на удара. Според защитата по делото има данни , че след реализирането на ПТП,
подсъдимият Й. се е опитал да спре, но това не се е осъществило. Не оспорват и,
че подсъдимият Й. не е оказал първа помощ на пострадалата В. М.. Според
защитата деянието си подсъдимият е осъществил при форма на вината
„Непредпазливост“, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да предвиди тяхното настъпване. Като
смекчаващи вината обстоятелства, адв. К. посочва чистото съдебно минало на
подсъдимия М.Й., както и обстоятелството, че същият се е признал за виновен при
проведения в Република Турция разпит в
качеството му на обвиняем по следствената поръчка.Защитата пледира
за определяне на справедливо наказание.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, както и доводите на страните в процеса,
намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Й. / M.O./притежаващ ЛНЧ **********,
е роден на *** година, в Република Турция, обл. А. турчин, с турско гражданство,
с адрес: Република Т., гр. С./Ц., кв. „Й.“, бул. „Й.“ № ****** неосъждан.
Към инкриминираната дата –
05.12.2013 година, подсъдимият М.Й. е притежавал валидно свидетелство за управление
на МПС, издадено от Република Турция. На територията на Република България
същият е имал регистрирани нарушения по ЗДвП,
за което са му издадени за периода
25.08.2011г. - 07.10.2013г осем електронни фиша, три от които за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и два АУАН, единия от които за реализиране на ПТП, поради несъобразена
скорост.
Подсъдимият към месец
декември 2013г бил студент 3 курс
“медицина” в Медицински факултет на Медицинския Университет в гр.С..
На 05.12.2013 година, в гр. С.,
подсъдимият М.Й. управлявал лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „ВЕКТРА“ с ДК № ********.
Около 20:00 часа, от паркинга на хотел „Родина“, подсъдимият качил в автомобила
свидетелките Р.Й., с която бил в близки интимни отношения, и Й. А. и потеглил в посока Централна автогара. Същата
вечер подсъдимият трябвало да пътува към Република Турция с автобус. Й. шофирал
в нарушение на правилата за движение по пътищата, несъобразявайки се с разрешената
скорост за управление на МПС в населено място. От хотел “Родина” подсъдимият се насочил с автомобила към площад
„Македония“, на пасажерското място в дясно от шофьора седяла свидетелката Р.Й.,
а на задната седалка, зад шофьора се намирала свидетелката Й. А.. Последната
следяла внимателно пътната обстановка, провокирана от поведението на
водача. На площад „Македония“, подсъдимият Й.
предприел завой на ляво и се включил в движението по бул. „Х. Б.“, посока Централна гара – С.. Подсъдимият преминал
през кръстовището с бул. „Сливница“ около 20:10 часа, с управлявания от него автомобил, като се
движел в дясната част на трамвайното трасе на бул. „Х. Ботев“, с посока на
движение от ул. „Козлодуй“ към ул. „Струга“ , в района на спирка на МГТ № 1994
– „Ул. К.“, обозначена с пътни знаци Д22 и Д24 от ЗДвП.
Пътната настилка на бул. „Х.
Ботев“ била от асфалтово покритие, равен, сух участък от пътя, без неравности и
без наклон. Пътното платно, считано в посоката на движение на лекия автомобил.,
управляван от подсъдимия, се състояло от две ленти за движение, всяка с
широчина от 3 м., отделени една от друга с надлъжна пътна маркировка М3 от ЗДвП
– „Единична прекъсната линия“. В ляво, отделено с надлъжна пътна маркировка М3
от ЗДвП – „Единична прекъсната линия“, се намирало трамвайно трасе, с широчина
от 6м., предназначено за движение на релсови ППС. В ляво от трамвайното трасе,
отделено от него с надлъжна пътна маркировка М1 от ЗДвП – „Единична
непрекъсната линия“, се намирало платното за движение в посока обратна на
посоката на движение на л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, управляван от подсъдимия Й., което
се състояло от две ленти за движение, всяка широка 3 м. и разделени с надлъжна
пътна маркировка М1 от ЗДвП – „Единична непрекъсната линия“. Общата широчина на
бул. „Х. Б.“ била 18 метра.
Пътният участък в районна
бил осветен с обичайното улично осветление, а движението се осъществявало на
къси светлини. Пред подсъдимия Й., който управлявал лекият си автомобил „ОПЕЛ
ВЕКТРА“ , в дясната част на трамвайното трасе по бул. „Х. *** към ул. „Струга“
и преди спирката на МГТ № 1994 – „Ул. К.“, обозначена с пътни знаци Д22 и Д24
от ЗДвП, нямало други движещи се автомобили. В лявото платно на бул. „Х. Ботев“,
считано по посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия,
се движел лек автомобил, марка „Мерцедес“, управляван от свидетеля В. Л., който
в близост до кръстовището с ул. “К.”
подсъдимият изпреварил. Върху дясното платно били паркирани други автомобили.
Същевременно кръстовището,
сключено между бул. „Х. *** се регулирало от светофарна уредба. По същото време
на 05.12.2013 година, там се намирала и 37 годишната пешеходка В. М., която при
подаден червен забранителен сигнал на светофарната уредба, със спокоен ход
предприела пресичане на пешеходната пътека, от ляво на дясно, спрямо посоката
на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Й. и зад потеглящия, в
посока обратна на посоката на движение на подсъдимия, трамвай. Автомобилът на
подсъдимият в посочения момент бил на отстояние
от около 111м. Виждайки приближаващия лек автомобил, управляван от
подсъдимия, и движещия се в дясно от него лек автомобил. „Мерцедес“,
пешеходката М. спряла и се поколебала дали да продължи или да се върне обратно.
Същата направила крачка назад, след
което напред и в този момент със скорост от 75 км/ч, подсъдимият Й., без да
реагира за спиране, с предната дясна част, в областта на десния фар и дясната
част на преден капак на лекия автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „ВЕКТРА“, с ДК № ********,
ударил пострадалата В. М., намираща се на пешеходната пътека. Ударът настъпил
по широчина на пътното платно на около
5.50м-6.50м вляво от десния край на
платното на бул. Х. Ботев , считано посока на движение на автомобила на
подсъдимия и по дължана на 2.00м-6.00м, след линията на ориентира, считано в
същата посока. От удара пострадалата В. М. полетяла във въздуха, след което
паднала в дясно от лекия автомобил, управляван от подсъдимия М.Й.,*** и
успоредно на трамвайното трасе, на около 28 метра от мястото на първоначалния
удар. След настъпилото ПТП подсъдимият Й. намалил скоростта като отклонил
движението на автомобила в дясно за
няколко секунди, след което продължил
движението си и напуснал местопроизшествието. Междувременно свидетелят Л. спрял
в дясно на пътното платно управлявания от него лек автомобил, като подал сигнал
със светлините на подсъдимия да спре. Свидетелят, въпреки отдалечаването на
автомобила на подсъдимия, успял да види и запомни регистрационния номер без
последните две букви. В този момент в
районна ПТП се намирали свидетели А.А., Д.Ф., К. и М.Г., които се притекли да окажат помощ на пострадалата. Свидетелят А.
възприел спрелия на пътното платно лек автомобил “Мерцедес”, управляван от свидетеля Л. и се насочил към него, като
докато подавал сигнал за произшествието
на тел 112 узнал от последния номера
на автомобила на подсъдимия, което съобщил на съответните органи..
Междувременно, подсъдимият М.Й.
стигайки до района на Централната автогара, оставил автомобила в близост, с уговорката свидетелката Й. да го прибере на
подходящо място, след което отпътувал около 20:30 часа с автобус за Република
Турция.
В автобуса подсъдимият
установил, че е забравил документите си за самоличност в жабката на автомобила,
поради което чрез свои познат неустановено лице, помолил да ползва мобилния
телефон на свидетеля Ю.Б., пътуващ в
същия автобус. Подсъдимият се свързал
със свидетелката Й., която
изпратила документите му по следващия автобус.
Вследствие на така настъпилия
удар с автомобила, пострадалата В. М. получила тежка съчетана травма на
главата, гръдно – коремна травма и травма на крайниците. Тя била откарана от
екип на Спешна помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“, където в резултат на тежка съчетана травма и развили се
усложнения: масивна мастна емболия в белите дробове; двустранна пневмония;
сепсис, септичен шок; синдром на многоорганна недостатъчност; излив на течност,
двустранно, в гръдната кухина и в коремната, В. М. починала на 13.01.2014
година.
Междувременно след като подсъдимият потеглил с автобус от
Централна гара – С., свидетелката Р.Й. се качила в л. а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, с ДК № ********
и се отправила към кв. „Княжево“, където скрила лекия автомобил. Няколко дни по
– късно свидетелката Р.Й., след като се чула с подсъдимия и намерила фирма
изкупуваща автомобили за скрап, предала, в района на кв.Княжево срещу сумата от
360 лв, лекият автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ на фирма „М.“ ЕООД, за което попълнила
съответните документи. Лекият автомобил бил репатриран от мястото от свидетелят
Д.А. – шофьор в дружеството и оставен в Ц.
за разкомплектоване, находящ се на улица „Р.“ в гр. С..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа
обстановка Съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани и
проверени по време на съдебното следствие, както следва:
- показанията на свидетелите: Й. А. (л. 147), А.А. (л. 138
о), Д. Л.а (л. 141), В. Л. (л. 142), Д.А. – служител в „М.“ ЕООД
(л. 52), О.О. – управител на „М.“ ЕООД (л. 49), Ю.Б. (л. 137), Д.Ф. (л. 144), О.М.
(л. 145), Р.Й. (л. 149), С.К. (л. 282), М.Г. (л. 284), Б.В. (л. 286), М.В. (л.
286), М.Н. (л. 287);
- заключенията на приетите
по делото експертизи: Трасологична експертиза (л. 81 – 84 от Том I на
ДП), Трасологична експертиза (л. 112 – 115 от Том I на ДП), Комплексна Медико –
автотехническа експертиза (КМАТЕ) (л. 91 – 93 от Том I на ДП), Съдебно медицинска
експертиза (л. 87 – 88 от Том II на ДП), Съдебно медицинска
експертиза на труп (л. 141 – 146 от Том II на ДП), Комплексна Медико –
автотехническа експертиза (л. 91 – 100 от Том II на ДП), Комплексна Медико –
автотехническа експертиза (л. 50 – 63 от Том III на ДП), Морфологична
експертиза (л. 124 – 126 от Том I на ДП), Биологична
експертиза (л. 135 – 136 от Том I на ДП), Биологична
експертиза (л. 142 от Том I на ДП);
- протоколи за разпит на
свидетели, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, както следва: протокол за разпит на свидетел А.А., протокол за разпит на
свидетел В. Л..
Съдът, като съпостави доказателствата, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, не констатира в тях наличието на противоречия
относно дата и час на инкриминираното деяние – около 20:10 часа на 05.12.2014
г., метеорологичните условия, движението на л. а. „ОПЕЛ
ВЕКТРА“, пътната обстановка, пътната настилка и маркировка в участъка на
местопроизшествието на бул. „Х. Ботев“, при кръстовището с ул. „К.“ и преди
спирка на МГТ № 1994 „Ул. К.“, обозначена с пътни знаци Д22 и Д24 от ЗДвП. Не
са налице и противоречия, касаещи поведението на подсъдимия, непосредствено след настъпването
на ПТП и местоположението на пострадалата М. на пътното платно и нейното
състояние, намерените в района на ПТП части лекия автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с ДК
№ ********, извършените действия по оказване на помощ на пострадалата и
действията при извършването на огледа на местопроизшествието, поради което не е
необходимо обсъждането им по отделно и тяхното съпоставяне .
Основните си фактически изводи,
свързани с посоката на движение на пострадалата М., управлението на лекия
автомобил„ОПЕЛ ВЕКТРА“ от подсъдимия, поведението му преди и след реализираното ПТП, пътната
обстановка на бул. „Х. Ботев“, в района на кръстовището с ул. „К.“, както и
механизма на настъпилото ПТП, съдът изгради въз основа на показанията на
свидетелите Й. А., А.А. и В. Л., заключенията на приетите по делото КМАТЕ,
както и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложена скица към
него.
Показанията на свидетелката Й. А. съдът поставя
в основата на фактическите си изводи, тъй като намира същите за достоверни,
предвид, че са депозирани от лице, възприело пряко и непосредствено
обстоятелствата около настъпването на ПТП, отличаващите се като последователни,
подробни и хронологически подредени, без повлияване в посока. от преувеличаване
на събитията или целенасочено поддържане на определена теза в процеса. Чрез тях
съдът установява, че подсъдимият Й. е водачът, управлявал на инкриминираната дата и час лекия автомобил, с който е реализирано ПТП с пострадалата. Още
от момента на потегляне от паркинга на хотел „Родина“, св. А. е била с повишено
внимание относно пътната обстановка, провокирано от поведението на подсъдимия Й.
като водач на лек автомобил. Подсъдимият е бил напрегнат и нервен, управлявал със
значително по-висока скорост от разрешената, несъобразявайки се с правилата за движение по пътищата. В
показанията си свидетелката А. подробно е описала нейните възприятия относно
случилото се около 20:10 часа на инкриминираната дата – 05.12.2013 г., поведението
на подсъдимия Й., както и механизма на
настъпилото ПТП. Свидетелката А. е била на задната седалка, зад шофьора на
лекия автомобил – подсъдимия М.Й., откъдето имала възможност и е наблюдавала
движението. Категорична е свидетелката, че подсъдимият е управлявал лекия
автомобил, движейки се върху трамвайното трасе на бул. „Х. Ботев“, с посока на
движение към Централна гара – С.. В близост до спирка на МГТ № 1994 „Ул. К.“, св.
А. е възприела пресичащ пешеходец от ляво на дясно на пешеходната пътека,
считано по посоката на движение на лекия автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“, както и фактът, че подсъдимият
не е предприел действия за предотвратяване на
ПТП, а след неговото настъпване макар и за кратко да се е поколебал, е
продължил движението посока Централна
гара. В подкрепа на изложеното от свидетелката
А. са и свидетелските
показания на А.А. и В. Л., които също са възприели непосредствено
движението на автомобила, пострадалата и настъпилия удар. Свидетелят А. е
изключително конкретен относно детайлите установяващи пътната обстановка в
района. Същият заявява, че е наблюдавал движението в кръстовището и е видял, че пешеходката се е движела от ляво
на дясно посока движението на автомобила. Действително налице е липса на спомен у свидетеля относно
датата на случилото се и номера на автомобила, но същото е обяснимо с оглед
изтеклия три годишен период от датата на деянието. Кореспондиращи с изложеното
са и депозираните показания на свидетеля В. Л., дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК. Тези показания съдът
намира за добросъвестни и достоверни , свидетелят е управлявал в лявата лента
за движение по посока движението на
автомобила управляван от подсъдимия,
същият е следял пътната обстановка и поведението на останалите участници в
движението, като е възприел от ляво на трамвайното трасе, от разстояние около
30м пешеходец, както и бързата скорост на движение на автомобила на подсъдимия по
трамвайните линии в огледалото за обратно виждане. Свидетелят е възприел колебанието
на пешеходката по повод приближаващия автомобил и движението й напред - назад, настъпването на удар и последващото поведение
на подсъдимия, като се е опитал чрез подаване
на светлинен сигнал да накара подсъдимия да спре. Посочените показания на Л.
съдържат противоречие с тези депозирани в съдебното производство единствено относно
посока движението на пешеходката, след прочитането им обаче, свидетелят е
категоричен, че записаното в протокола за разпит в досъдебното производство е достоверното, но
поради изтеклия период от време и избледняване на спомени за детайлите на
местопроизшествието е изложил обратното в съдебно заседание. Именно посоченото
е и основанието, поради което съдът намира, че показанията от досъдебното
производство на свидетелят Л., дадени
четири дни след ПТП относно обстоятелство касаещо посока на движение на М., са тези, които в съвкупност с показанията на свидетелите А. и А.,
отразяват вярно случилото се и въз основата на тях гради фактически изводи, свързани с механизма на настъпване на ПТП. В
подкрепа на изложените обстоятелства от посочените свидетели са протокола за оглед
на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, протокол за оглед на лек
автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, както и заключенията по КМАТЕ и трасологичните експертизи.
Противоречие, относно посоката на
пресичане на пострадалата М. се съдържа в показанията на свидетелките Д. Л.а и Р.Й.,
които заявяват, че пострадалата е пресичала пътното платно от дясно на ляво,
спрямо посоката на движение на л. а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, управляван от подсъдимия Й..
Твърдението на св. Л.а, че пострадалата е
пресичала пътното платно от дясно на ляво, съдът намира, че не отговаря на
действително фактическо положение, тъй като в показанията си самата тя заявява, че докато е пътувала по
бул. Х. Ботев в автомобила управляван от съпруга й, св. В. Л., е била разсеяна,
гледала е в телефона си и е разговаряла със
съпруга си за непосредствено
приключилата преди това родителска среща, като не е следяла пътната
обстановка. Това предпоставя и изводите,
че изложеното от нея в посочената част, не следва да бъде кредитирано , още повече непосредствено
след инцидента свидетелката е била в силен шок и спомените й относно
настъпилото ПТП не са ясни и конкретни .
Сведения за пресичане от дясно на
ляво се съдържат и в разпита на свидетелката
Р.Й.. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка, са изцяло подчинени на желанието на същата,
както да оневини в значителна степен подсъдимия Й., с когото към момента на
деянието е в близки интимни отношения, така и да оправдае своето неправомерно
поведение по укриване на автомобила. Заявеното от свидетелката относно
механизма на настъпване на ПТП , а
именно че пострадалата М. е изкочила
пред автомобила от дясната му страна, както и че подсъдимият се е опитал
да спре като е натиснал спирачки е в противоречие с дадените от останалите свидетели очевидци показания- А., Л.
и А. и не съответства на протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
приложена скица, установяваща липсата на спирачен път. Недостоверността на
показанията на Й. е обоснована от последващото й поведение, целящо да помогне
на подсъдимия да избегне наказателно преследване, чрез укриване на автомобила,
предавайки го за скрап, установено по безспорен начин от разпитите
на А., А. и документите приобщени
по делото относими към предаване на лекия автомобил- удостоверение № 0002419 от
07.12.2013г., покупко-изплащателна сметка, декларация. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че
сведенията съдържащи се в
показанията на Л.а и Й. относно посоката
на пресичане на пострадалата, не могат
да претендират за достоверност в степен, в каквото е необходимо, за да бъдат
противопоставени на конкретните факти съобщени от свидетелите, възприели
непосредствено случилото се, в условия на внимателно наблюдаване на пътната обстановка и
незаинтересовани от тезите на страните по делото
Показанията на свидетелите Д.Ф., С.К. и пътната
обстановка в района на кръстовището при бул. „Х. *** в близост до спирката на
МГТ № 1994 „Ул. К.“, мястото на ПТП, разположението на пострадалата М. ***,
нейното състояние, както и поведението на подсъдимия Й. след реализираното ПТП,
като същото е в съответствие с останалите събраните по делото доказателства. Посочените свидетели не дават
сведения за посоката на движение на пострадалата и обстоятелствата, при които е
настъпил удара, а излага свои предположения,
тъй като същите са категорични,
че са възприели първо звука от удара и едва след
това са насочили вниманието си към пътното плато.
Показанията на свидетелите О.М. и М.Н., съдът
счита, че не съдържат достоверна информация. Въпреки че на инкриминираната дата
– 05.12.2013 г., и двамата са пътували към Централна гара с л. а. „ОПЕЛ АСТРА“
с ДКН № ****** свидетелите си противоречат както относно това кой е управлявал
лекият автомобил (св. М. заявява, че л. а. е бил управляван от Р.Д., докато
според св. Н. автомобилът е шофирал св. М.), така и по отношение на
обстоятелството предизвикал ли е подсъдимият М.Й. пътно транспортно
произшествие на инкриминираната дата – 05.12.2013 година, около 20:10 часа вечерта.
И двамата свидетели съобщават, че са забелязали пострадалата М. на пътното
платно, но свидетелят М. твърди, че за настъпилото ПТП е научил от органите на
полицията и от св. Й. А., с която е бил в близки отношения, докато св. Н.
изцяло отрича участието на подсъдимия М.Й. в ПТП на инкриминираната дата, като
твърди, че по автомобила на подсъдимия, е нямал
деформации. Депозираните от посочените свидетели показания не отговарят на останалия събран по
делото доказателствен материал, като
съдът прецени, че с оглед приятелските отношения подсъдимия и свидетелите
, макар и да не са пряко насочени към
изграждане и поддържане на защитна теза, те са отличават с желание на свидетелите да не уличат подсъдимия в извършване на вмененото
му престъпление.
Показанията на свидетелят В. не носят информация за
предмета на доказване, а показанията на свидетелката В.
потвърждават обстоятелствата след
настъпилото ПТП, а именно състоянието и местоположението на пострадалата,
оказването на помощ извършването на
оглед на местопроизшествието.
Показанията на частните обвинители З.М. и
А.М. установяват състоянието на пострадалата, провежданото лечение и
настъпилата смърт в МБАЛСМ “Пирогов”,
намиращото своето потвърждение в
заключенията на СМЕ и медицинската част от КМАТЕ.
Приетата по делото фактическа обстановка се установява и от протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с приложените към него скица и фотоалбум, протокол за оглед на лек
автомобил “Опел Вектра” и фотоалбум, които намира за изготвени съгласно
изискванията на закона.
Чрез изготвените по делото експертизи,
които съдът цени като обективни, изготвени
от вещи лица с необходимите знания и
професионален опит и, съдът установява, обстоятелството, че намерените на пътното
платно и иззети отломки от авточасти са
от лек автомобил “Опел Вектра”, поведението на пешеходката преди настъпване на
ПТП, скоростта на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия, мястото на удара на пътното платно, опасната зона за
спиране, механизма на настъпване на ПТП, състоянието на пострадалата и
причините за смъртта й.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така изложената фактическа обстановка, установена
въз основа на събрания и обсъден
доказателствен материал, съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен
начин извършване на престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от подсъдимия
М.Й. (MUSTAFA
ÖNCEL)
От обективна
страна, подсъдимият М.Й. (M.
Ö.), на
05.12.2013 г., около 20:10 часа, при управление на МПС – л. а. марка „ОПЕЛ“,
модел „ВЕКТРА“, с ДК № ********, в град С., по бул. „Х. Ботев“, с посока на
движение към Централна гара – С., в отсечката от ул. „Козлодуй“ към ул.
„Струга“ и в района на спирка на МГТ № 1994 „Ул. К.“, обозначена с пътни знаци Д22
и Д24, нарушил правилата за движение по пътищата съгласно чл.21,ал.1, чл.65 и чл.119,ал.1 от ЗДвП, в
резултат на което причинил смъртта на М.,
като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от
местопроизшествието.
В нарушение на вменените му
в цитираните разпоредби задължения, подсъдимият Й. е управлявал л. а. „ОПЕЛ
ВЕКТРА“ с ДК № ********, със скорост от 75 км/ч., при разрешена за населено
място 50 км/ч , без да съобрази, че приближава спирка на МГТ, при което за него
като водач възниква задължения да намали скоростта, за да може в случай на
необходимост да спре, като не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека М..
Същият е не проявил дължащото се в
необходимата степен внимание и предпазливост. В този смисъл експертите са категорични, че подсъдимият дори и с
управляваната от него скорост на
движение, е имал възможност да възприеме на разстояние от около 111 метра
пешеходката и за него е съществувала възможност при реагиране със спирачните
системи на автомобила да предотврати
удара.
Съдът намира, че за причиняване на настъпилите
вредоносни последици от ПТП е налице и
виновно поведение от страна на пострадалата, тъй като същата е предприела
пресичане на пътното платно, при червен забранителен сигнал на светофарната уредба , без да вземе
мерки за своята безопасност. В този смисъл е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пешеходката, като обаче същото следва да бъде
съобразено от съда при индивидуализация на наказанието. Действията на
подсъдимия ,свързани с нарушение на правилата за движение по пътищата
по чл. 21,ал.1 ,чл.65,
чл.119,ал.1 от ЗДвП са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилите вредни последици. Причинната връзка между
допуснатите нарушения на правилата за движение и настъпилия съставомерен резултат
не могат да бъдат прекъснати, ако създадената опасност е била преодолима от
другия участник в движението, като поведението на последния / в В. М./ не изключва
отговорността на подсъдимия водач, която установява, че чрез допуснатите
нарушения е създадена опасност за движението. Независимо , че подсъдимият е
управлявал автомобила и преди удара е преминал на разрешителен режим за него на светофарната уредба , той не
е съобразил своето поведения като водач
на автомобила с наличието на
хоризонтална маркировка, обозначаваща
приближаване на пешеходна пътека и
наличие на спирка на МГТ. Подсъдимият не само
не е намалил скоростта на
управляваното от него МПС, но се е движил с превишена скорост, което
покрива състава на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Въпреки
, че пострадалата е предприела пресичане на пешеходна пътека при забранителен режим, тя не е била
внезапно възникнала опасност за Й. , тъй
като той е могъл да възприеме
действията й на 111м.
В резултат от неспазването на правилата за движение, подсъдимият
Й., с предната дясна част – преден десен фар и дясната част на преден капак, на
л. а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с ДК№ ********, ударил пресичащата от ляво на дясно,
считано по посоката му на движение, пешеходка М. в лявата хълбочна и седалищна област и двете бедра. След инцидента подсъдимият
Й. не е намалил скоростта и не е спрял, а е напуснал местопроизшествието. В резултат от удара на
пострадалата М. били причинени множество травматични увреждания, изразяващи се
в тежка съчетана травма на главата, гръдно – коремна травма и травма на
крайниците. Тя била откарана от екип на Спешна помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“,
където, в следствие от получените травматични увреждания и настъпилите усложнения,
починала на 13.01.2014 година.Нарушенията на правилата за движение по пътищата от подсъдимия е пряка
причинно- следствена връзка с настъпването на смъртта на В. М..
Налице са и квалифициращите признаци, деянието е
извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.
Безспорно от доказателствата по делото, показанията на свидетелите, огледа на
местопроизшествието и КМАТЕ, се
установява мястото на настъпилото
ПТП – пешеходна пътека / по ширина на пътното платно на около 5.50м-6.50м вляво от десния край на
платното на бул. Х. Ботев считано посока
на огледа и по дължина на пътното платно на 2.00м -6.00метра от линията
на ориентира/, установява се и последващото поведение на подсъдимия. Същият
след удара е избягал от местопроизшествието, като веднага се е качил на автобус, пътуващ към Република
Турция и е напуснал територията на страната.
От субективна страна деянието,
подсъдимият М.Й. е осъществил виновно, непредпазливо, при форма на
непредпазливостта “небрежност”, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици
на своето деяние, но в установената по делото пътна обстановка, движейки се с
превишена скорост, при наличието на кръстовище и пешеходна пътека, и
преминавайки в близост до спирка на МГТ,
обозначена с пътни знаци, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, като избегне същите недопускайки
нарушаване на правилата за движение по пътищата.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За осъществен състав на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
до 15 години. Към датата на инкриминираното деяние – 05.12.2013 г.,
наказанието, предвидено за същото престъпление е било „Лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, с оглед на
което и на основание чл. 2,ал.2 от НК, съдът приложи разпоредбата на чл. 343,
ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.,
действала към датата на инкриминираното деяние, която се явява по-благоприятна .
По отношение на подсъдимия М.Й.
съдът не
установи наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да налагат извод, че и най – лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, с оглед на което определи размера
на наложеното наказание, в рамките посочените от закона, съгласно чл. 54 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието, наложено на подсъдимия М.Й. съдът съобрази конкретните обстоятелства по делото, свързани с
нарушаване на правилата за движение по пътищата и установени в хода на воденото
наказателно производство, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие
чистото съдебно минало на подсъдимия М.Й. към датата на инкриминираното деяние,
и добрите му характеристични данни.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие
извършване на три нарушения по ЗДвП, значителното превишаване на разрешената
скоростта, поведението на подсъдимия
след напускане на местопроизшествието, същият
веднага се е качил на автобус , пътуващ към Република Турция, като
въпреки , че е забравил документите си за самоличност, което е наложило
отлагане с няколко часа на преминаването му през границата, в което време е
имал възможност да осъзнае извършеното, подсъдимият е поискал от свидетелката Й. документите да му бъдат изпратени по следващия
автобус, за да има възможност безпрепятствено да се укрие и избегне реализиране
на наказателна преследване срещу себе си. В тази връзка е и безспорно
установеното, че свидетелката Й. по
волята на подсъдимия е скрила автомобила, с който е реализирано ПТП и
впоследствие предала за скрап. Съдът отчита с оглед данните за личността на
подсъдимия, а именно, че същият е бил студент по медицина като отегчаващо
вината обстоятелство и отказът му да спре и да окаже първа помощ на
пострадалата М.. Това поведението е укоримо не само от морална и етична гледна
точка, но и с оглед намерението на подсъдимия да се реализира професионално като лекар, той
е притежавал необходимите базови специални знания да окаже на пострадалата първа помощ до пристигане на екип на Спешна
помощ. Не на последно място в тази връзка съдът съобрази и установените
предходни нарушения на подсъдимия на правилата за движение по пътищата, за
което има издадени АУАН и електронни фишове, част от които са отново за превишаване на разрешената в населено място
скорост.
Във връзка с изложеното и спазвайки принципа за
индивидуализиране на наказанието и предвид изискването наказанието да бъде
справедливо, необходимо и достатъчно за постигане на целите, обявени в чл. 36
от НК, съдът, като взе предвид както конкретната фактическа обстановка, така и
данните за личността и поведението на подсъдимия М.Й., намери, че по отношение
на подсъдимия справедливо и законосъобразно е наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
средния размер за предвиденото
престъпление, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. „последно“, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. и чл. 54, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, наложи на
подсъдимия М.Й. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 (пет) години, като
счита , че по този начин, че бъде посочено на подсъдимия противоправността
и укоримостта на поведението му .
На основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС,
Съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в „Затворническо общежитие“ от
открит тип, при първоначален „Общ“ режим.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 343г от НК, за
налагане кумулативно по отношение на извършители на престъпления по чл. 343 от НК и на наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, поради което наложи на подсъдимия Й. и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 5 (пет) години, като съобрази срока му с необходимостта от постигане целите да предпази обществото от други нарушения по
ЗДвП.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът осъди подсъдимия М.Й., с установена по делото самоличност, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС, направените по
делото разноски в съдебното производство в размер на 480, 00 (четиристотин и
осемдесет) лв., както и разноските, направени по време на досъдебното
производство, в размер на 1342, 30 (хиляда триста четиридесет и два лева и
тридесет стотинки) лв., в полза на държавата, както и по 5, 00 лв. държавна такса за издаване на
изпълнителни листове.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Съдия:
Ани Захариева