Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146
гр. Севлиево, 16.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1303/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.срещу И.И.И., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че ответникът е сключил с третото
лице „Изи Асет Мениджмънт" АД на 05.01.2016 г. договор за паричен заем №
2463908/05.01.2016 г.. На 01.03.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 2463908/05.01.2016 г., било прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, с
ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
с ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт" АД било упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено
от страна на Изи Асет Мениджмънт АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2463908 от 02.03.2017 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На 28.09.2018 г. до
длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2463908
за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост, тъй като
получателят не бил открит на адреса. Към исковата молба ищеца представил
уведомление за извършена цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2463908/28.09.2018
г., което иска да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановени от ВКС решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
уведомлението, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право. Излага, че в случай на ненамиране на ответникът на установения
по делото адрес, ако съобщението бъде връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
следва да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока били определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и решение №173/15.04.2004г. на ВНС по
гр.дело 788/2013г., ТК. На 05.01.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/
и И.И.И. /заемател/ бил сключен Договор за паричен заем № 2463908, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2
500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се
уреждали от договора и общите условия към него. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявало
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало
задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани
по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил
да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 2 979,60 лв.. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 479,60 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем,
заемателят се задължил да върне кредита в срок до 03.01.2017 г. на 26 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 114,60 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 19.01.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска 03.01.2017 г.. С подписването на договора за заем заемателят
удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от
договора, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На
основание сключения Договор за паричен заем, в случай че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв.. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв.. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.. Съгласно клаузите на договора,
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2 284,62 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер
на 87,87 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят била в
размер на 202,47 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 02.03.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 464,41 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 825,50
лв., с която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 351,48 лв.,
такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 128,01 лв., главница: 301,01 лв..
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
03.01.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ищеца, подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение за тази сума, но същата била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, по ч. гр. д. № 1050/2018 г. по описа на
Районен съд - Севлиево, поради което на ищеца било указано да предяви иск за
сумите. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи: 2 198,99
лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 351,59 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 03.01.2017 г.;
464,41 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 02.03.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; 1 933,14 лв., представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.03.2016 г.
до 03.01.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е
подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. Оспорва иска по
размер. Към исковата молба и в приложеното ч. гр. д. № 1050/2018 г. по описа на
РС-Севлиево липсвали документи, които да удостоверят каква част от дълга е
изплатил ответникът И.И. и каква част остава неизплатен, както и какъв е броят
на просрочените вноски и направените от кредитора „Изи Асет Мениджмънд" АД
разходи за събирането им до цедиране на вземането на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Без писмени доказателства в тази насока не можело с
категоричност да се твърди, пълният размер на задължението на И..
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа доводите в отговора. Допълнително заявявява, че ответника не
следва да дължи неустойка, чийто размер счита за прекалено висок и поставящ ответника в неравностойно положение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем № 2463908/05.01.2016
г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и И.И.И. като заемател,
че „Изи Асет Мениджмънт" АД е
предоставило на И.И.И., сума в размер на 2 500,00 лв., а последният се е
задължил да върне сумата, заедно с лихвите. И.И.И. се е задължил, с договора за паричен заем № 2463908/05.01.2016
г., да заплати на заемодателя 26 двуседмични погасителни вноски в размер на 114,60
лв., за период от 52 седмици, с падеж на
всяка вноска, както следва: 19.01.2016 г., 02.02.2016
г.,
16.02.2016 г., 01.03.2016 г., 15.03.2016 г., 29.03.2016 г., 12.04.2016 г.,
26.04.2016 г., 10.05.2016 г., 24.05.2016 г., 07.06.2016 г., 21.06.2016 г.,
05.07.2016 г., 19.07.2016 г., 02.08.2016 г., 16.08.2016 г., 30.08.2016
г.,
13.09.2016 г., 27.09.2016 г., 11.10.2016 г., 25.10.2016 г., 08.11.2016 г., 22.11.2016 г., 06.12.2016 г., 20.12.2016 г. и 03.01.2017 г., при
фиксиран годишен лихвен процент 35,00 %, лихвен процент на ден при отказ от
договора 0,10 %, общ размер на всички плащания 2 979,60 лв. и годишен
процент на разходите 41,71 %. Съгласно чл. 3 от договора страните се съгласили,
че със сключването му ще се рефинансира заем на ответника по договор 2337772, в
размер 527,39 лв., страните направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като след извършено прихващане задължението на
заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната
сума по договора, страните уговорили, че процесният договор има сила на
разписка. Съгласно чл. 4 от договор №
2307607, страните се съгласили, че ответника в 3-дневен срок от усвояване на
сумата ще предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора,
а именно: поръчителство от две лица, със завишени изисквания към тяхната
платежоспособност или банкова гаранция, в размер на общата сума дължима от
заемателя по договор № 2463908, като е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, се дължи неустойка в общ размер 2284,62 лв.,
разсрочено на части от по 87,87 лв., платима заедно с месечната вноска.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г. и приложение № 1 към него от 01.03.2017 г., че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който
вземането по договор за паричен заем № 2463908 на „Изи Асет Мениджмънт" АД
по отношение на И.И.И. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за събиране на вземания" АД, два броя уведомително писмо от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, обратна разписка към товарителница
и известие за доставяне, че ищеца е
упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми длъжниците по
вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника, не е получено
от същият преди настоящото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 1050/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу И.И.И., заповед № 571/03.08.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 2 198,99 лв. - главница; 351,59 лв. - договорна лихва за периода от 01.03.2016 г.
до 03.01.2017 г.; 1 933,14 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
15.03.2016 г. до 03.01.2017 г.; 464,41 лв., представляващи обезщетение за забава
за периода от 02.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 98,96 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно
- счетоводната експертиза следното: към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК задължението на заемателя е в размер на сумата 4948,13 лв.,
формирано от: главница 2198,99 лв., договорна лихва 351,99 лв., неустойка 1933,14
лв., лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 464,41
лв. или всичко: 4948,13 лв.; на вещото лице не са представени документи какви
разходи са извършени за събиране на вземането; заемателят е преустановил
плащанията по кредита, като от 19.01.2016 г. са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но заемодателя не е обявил кредита
за предсрочно изискуем.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове,
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит между
праводателя му и ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат
задължение за ответника да заплати процесните суми; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор; твърдяната неустоечна клауза в
договора, настъпване на предвидените в неустоечната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата; размера на задължението на
ответника за главница и лихва начислена до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда; наличие на договор за цесия между него и
праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
– цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за паричен заем № 2463908/05.01.2016
г., че между праводателя на ищеца и
ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща
правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на ответника И.И.И.,
сума в размер на 2 500,00 лв., която е получена от И., съобразно отбелязването в процесният договор,
че същият в тази си част има сила на разписка. Ответника и кредитополучател И.И.И.
се е задължил с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите,
подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани
съществуването на договор за кредит между ответника и праводателя на ищеца и
изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане на
ответника на сумата по кредита. Установи се от договор за паричен заем № 2463908/05.01.2016
г. и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, същият е
сключен при задължение на ответника И.И.И. да върне заетата сума на 26
двуседмични погасителни вноски в размер на 114,60 лв., за период от 52
седмици, на уговорен падеж за всяка
вноска, при фиксиран годишен лихвен процент 35,00 %, като общата дължима сума е
в размер 2 979,60 лв.. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните
вземания за главница и лихва, доколкото за всички вноски по договора за паричен
заем № 2463908/05.01.2016 г. е настъпил уговореният в договора падеж. Установи
се от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., приложение № 1 към договора за цесия от 01.03.2017 г., пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт" АД за
„Агенция за събиране на вземания" АД и уведомителните писма от Агенция за
събиране на вземания" АД, и наличие на договор за цесия между ищеца и
праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл.
99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай с
връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния
представител на ищеца (решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г.
по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение).
Установи се по делото и уговаряне на твърдените от
ищеца неустоечна клауза в договора за паричен заем № 2463908/05.01.2016 г.. По процесния договор за
потребителски кредит на ответника е предоставена сума от 2 500,00 лв., при уговорен годишен лихвен
процент в размер на 35,00 % и годишен
процент на разходите в размер на 41,71 %. Уговорено е в чл. 4 от договора за
потребителски кредит № 2463908, че ответника в 3-дневен срок от усвояване на
сумата ще предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора,
а именно: поръчителство от две лица или банкова гаранция, в размер на общата
сума дължима по договора, като е уговорено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи неустойка в общ размер 2284,62
лв.. Посочената неустоечна клауза в договора за паричен заем № 2463908/05.01.2016
г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване на ответника. Същата създава явна нееквивалентност
между престациите на страните по
договора за потребителски кредит, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на неустойка в претендирания размер, наред с ГЛП и ГПР по
процесния договор в посочените по - горе размери. Оспорената неустоечна клауза,
ведно с гореобсъдените ГЛП и ГПР води до нееквивалентност на насрещните
престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поети от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на неустойка в такъв висок размер.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. За да се приеме за основателно възражението за нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Когато
е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност - решение № 452/25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение
№ 47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая
е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации
- при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 2 500,00 лв., със
сравнително кратък срок на ползване – около година, при договорени високи годишен
лихвен процент - 35,00 % и годишен
процент на разходите в размер на 41,71 %, уговорената неустойка в размер, съизмерим
със стойността на заетата сума - 2284,62 лв., и то за неизпълнение на
задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с
разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера
на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед всичко изложено в
конкретният случай следва да се приеме, че оспорената неустоечна клауза е нищожна,
тъй като целта, за която същата е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
иска за присъждане на сумата 1 933,14
лв., основан на нищожната клауза за неустойка е неоснователен и следва
да се отхвърли като такъв.
По настоящото дело възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, изрично не бе направено, като бе заявено относно
клаузата за неустойка единствено, че размера ѝ е прекалено висок и
поставящ ответника в неравностойно положение и то след изтичане срока за
отговор на исковата молба, но тези обстоятелства са ирелевантни в конкретния
случай, доколкото в трайната си практика ВКС приема, че е налице служебно
задължение съдът да се произнесе по това основание за нищожност, при наличие на
предпоставките за това, без да е от
значение дали такова възражение е заявено и дали това е станало в преклузивните
срокове - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96 от
27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на
ответника, установи се основателност на исковете за: сумата 2 198,99 лева -
главница; сумата 351,59 лева - договорна
лихва за периода от 01.03.2016 г. до 03.01.2017 г. и сумата 464,41 лева, представляващи обезщетение
за забава за периода от 02.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 02.08.2018 г., за които исковете следва да бъдат уважени, като
основателно е и акцесорното искане за законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането. Неоснователен е иска за сумата 1 933,14
лева, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.03.2016 г. до 03.01.2017 г., поради което същият следва да се отхвърли.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, поради неоснователност, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 503,50 лева, за заплатена държавна
такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за
заплатено възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1050/2018
г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 106,00 лева. С
оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С., съществуват парични вземания за: сумата
от 2 198,99 лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем №
2463908/05.01.2016 г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от
01.03.2017 г.; сумата 351,59 лева
- договорна лихва за периода от
01.03.2016 г. до 03.01.2017 г. и сумата
464,41 лева, представляващи лихва за забава върху непогасената главница, за
периода от 02.03.2016 г. до 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
към длъжника И.И.И., с ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед
№ 571/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1050/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., против И.И.И., с ЕГН **********,***,
за установяване съществуване на парично вземане: за сумата 1 933,14 лева,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение, дължима по
договор за паричен заем № 2463908/05.01.2016 г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от
01.03.2017 г., за което вземане е издадена заповед № 571/03.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1050/2018 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И.И.И.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., направените
по гр. д. № 1303/2018 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 503,50 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.И.И., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано
от Н.Т.С., направени по ч. гр. д. № 1050/2018 г. по описа на Районен съд -
Севлиево разноски в размер на 106,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: