№ 14724
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110126559 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, чрез юрк. К.З., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
411, ал. 1 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 1186,79 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № *****************, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 106,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 06.02.2020 г.
до 23.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2019 г. в гр. София на бул. „Цар Борис III”, в
близост до кръстовището с бул. „Иван Гешов“ водачът, управляващ лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, предприел маневра
обратен завой от дясната лента и на непозволен участък от пътя, като не пропуснал и
реализирал ПТП с движещия се попътно в лявата лента лек автомобил марка „Ауди“, модел
„С8“, с рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество с полица № *****************, със срок на застрахователно покритие от
24.04.2019 г. до 23.04.2020 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който
имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
*****************. Ремонтът бил възложен и извършен в сервиз на „Амарат 2003“ ЕООД,
1
за което била издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно
обезщетение в размер на 1186,79 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта,
с преводно нареждане от 07.12.2019 г. Ищецът предявил регресна претенция към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. С писмо
изх. № РГ-00205/06.02.2020 г. ищецът бил уведомен, че ответникът отказва да му изплати
претендираната сума. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3508 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс” АД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.И..
Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и по размер.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, както и
твърдението, че същото било резултат от противоправно и виновно поведение на
застрахования при ответника водач. Твърди, че виновен за настъпване на произшествието
бил водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, който предприел пристрояване от лява в
дясна лента и ударил отпред движещия се попътно в лявата лента лек автомобил марка
„Ситроен“. В тази връзка възразява, че водачът, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, подписал двустранния протокол за ПТП под натиск и заплахи
от физическа саморазправа. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил, който се движил с несъобразена и превишена скорост. Оспорва предявения иск и
по размер, като твърди, че същият бил твърде завишен и не отговарял на действително
претърпените вреди. Възразява, че имало надписани ремонтно-възстановителни дейности,
които не били необходими за възстановяване на щетите, както и части, които не били
увредени вследствие на процесното събитие. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Захариев. Процесуалният представител поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда уважи предявените искове като
доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, се представлява
от юрк. Илиев. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода
2
на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. При частично уважаване на претенциите на ищеца претендира присъждане на
направените по делото разноски за депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № *****************, сключена на 24.04.2019 г., за
увредения автомобил марка „Ауди“, модел „С8“, с рег. № *********, собственост на М. В.
К., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с
ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 24.04.2019 г. до
24:00 ч. на 23.04.2020 г., с рискова клауза 1 – Всички рискове. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2008 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация –
Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 25.11.2008 г. С
договора била определена застрахователна сума в размер на 25000 лева.
Съгласно т. 7.1 от Раздел І „Общи положения“ на Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна
щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на рисковете,
посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията
си като страна по договора и не е било налице общо или специално изключение, установено
в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички рискове от общите условия
пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение
било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите изключения, при
наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІХ от
общите условия. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно обезщетение“ на общите условия
МПС били разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна
стойност) на застрахования обект и изминалите години от датата на производство.
Процесният лек автомобил попадал в клас „Б“ – МПС със застрахователна сума от 20001
лева до 50000 лева, независимо от изминалите години от датата на производството (т. 33.2 от
общите условия). Определянето на дължимото обезщетение за МПС клас „Б“ се извършвало
по някой от следните начини: 1. по експертна оценка при писмено искане на застрахования –
в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози
на застрахователя (т. 34.2.1 от общите условия); 2. по предоставени фактури, издадени от
автосервиз, избран от застрахования, като застрахователят си запазвал правото да не уважи
такива, отразяващи възстановителни дейности на МПС, в случай че уговорената
застрахователна премия била под 475 лева (т. 34.2.2 от общите условия); 3. отстраняване на
щети в доверен автосервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след
писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо; застрахователят си запазвал
3
правото да не издава възлагателни писма за възстановяване на МПС, в случай че
уговорената застрахователна премия била под 475 лева (т. 34.2.3 от общите условия).
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. № ******** с полица № BG/02/*************, със срок на
застрахователно покритие от 14.12.2018 г. до 13.12.2019 г. Посоченото обстоятелство е
отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 17.08.2019 г., около 15,00 ч. в
гр. София на бул. „Цар Борис III”, непосредствено след кръстовището с бул. „Иван Гешов“
водачът В. К. М., управляващ лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. №
********, предприел маневра обратен завой от дясната лента, като не пропуснал и
реализирал ПТП с движещия се попътно в лявата лента лек автомобил марка „Ауди“, модел
„С8“, с рег. № *********, управляван от М. В. К.. Вследствие настъпилото ПТП на
процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети,
като видимите такива били описани в протокола: заден десен калник, преден десен калник,
предна дясна врата, задна дясна врата и други. Протоколът бил подписан от двамата водачи,
участвали в ПТП, без възражения. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на
закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в
инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то
съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е
необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от
20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към
датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за
контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният
протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на
мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с
формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени
като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на
4
удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и
причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде
преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на
съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса
(вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в Протокола за ПТП
механизъм на произшествието се потвърждава и доизяснява от приетото по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите В. К.
М. и М. В. К..
За причинените на процесния автомобил повреди водачът М. К. подал на 17.08.2019 г.
до застрахователя по имуществената застраховка уведомление за настъпило застрахователно
събитие, по което била образувана щета № *****************. В уведомлението
собственикът декларирал, че желае щетите да бъдат отстранени в автосервиз, посочен от
застрахователя. Увреденият автомобил бил ремонтиран в избрания от застрахователя сервиз
на „Амарант 2003“ ООД, за което била издадена фактура № **********/31.10.2019 г. на
стойност 1186,79 лева. След съставен опис на щетата, с доклад било одобрено
застрахователно обезщетение в размер на 1186,79 лева, което било изплатено на сервиза,
извършил ремонта, с преводно нареждане от 07.12.2019 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция се установява, че
ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № *****************
застрахователно обезщетение в размер на 1186,79 лева. С уведомително писмо изх. № РГ-
00205/06.02.2020 г. ответникът отказал да заплати претендираната сума, тъй като приел, че
застрахованият при него водач нямал вина за настъпване на процесното ПТП.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят М. В. К., а по искане на ответника – свидетелят В. К. М..
Двамата свидетели са управлявали автомобилите, участвали в процесното ПТП, и са
очевидци на случилото се. От показанията им се изяснява механизмът на настъпване на
произшествието – свидетелят В. М. бил спрял автомобила си на спирката за градски
транспорт на бул. „Цар Борис ІІІ“ след кръстовището с бул. „Акад. Иван Гешов“. При
извършване на маневра за включване в движението не пропуснал попътно движещия се лек
автомобил, управляван от свидетеля М. К., и между двете превозни средства настъпил удар.
На място дошъл представител на застрахователя по имуществената застраховка, който
попълнил двустранния констативен протокол за ПТП, а двамата водачи го подписали. Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели относно релевантни обстоятелства като
обективни, последователни, подробни и логични. Същите, освен че се допълват взаимно,
напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
5
причините, при които настъпило процесното произшествие, били следните: на 17.08.2019 г.,
около 15,00 ч. лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № ******** спрял на автобусната спирка
на бул. „Цар Борис ІІІ“, в посока от бул. „Пенчо Славейков“ към ул. „Житница“,
непосредствено след кръстовището с бул. „Акад. Иван Гешов“, където водачът предприел
маневра за потегляне и включване в движението, при което навлязъл в лентата за движение
на лекия автомобил „Ауди С8“ с рег. № *********, пресичайки неговата траектория на
движение. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице
направило извод, че щетите по застрахования лек автомобил били в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 17.08.2019 г. произшествие в гр. София. От техническа
гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на водача на
лекия автомобил марка „Ситроен“, който предприел маневра потегляне и включване в
движението вляво, без да се съобрази с местоположението на лекия автомобил марка
„Ауди“. Според вещото лице водачът на последния не бил допринесъл за настъпване на
произшествието, тъй като се движил направо и не е променял траекторията си на движение.
От заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлизала на 1756,80 лева. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице
уточни, че с оглед разположението на щетите по процесния автомобил, които започвали от
задната част на калника и нямало увреден фар или предна броня, можело да се направи
извод, че водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“ е започнал маневрата, когато другият
автомобил вече е бил встрани от него. По тази причина водачът на последния не е имало как
да го види и да избегне удара. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 411, ал. 1 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
6
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 17.08.2019 г.
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 1186,79 лева.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № ***************** и Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД е видно, че при включена рискова клауза 1 – Всички рискове, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, от заключението на
съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите В. К. М. и М. В. К.
беше установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. В. К. М. не спазил правилата за движение и по-точно задължението си като
водач на пътно превозно средство при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея (чл. 25, ал. 2 ЗДвП). Направените в тази насока възражения в отговора на
исковата молба се явяват неоснователни. В резултат на противоправното поведение на
водача били причинени щети на процесния автомобил, като вещото лице установило, че от
техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на сблъсъка и повредите
по автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
7
противоправното поведение на водача и причинените щети. Видът и характерът на вредите
по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласни доказателства по
делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват доказателства, които да
оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия водач – М. В. К.. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт,
следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен
начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая ответникът не представи никакви доказателства за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. По делото няма каквито и да било данни, че
водачът на застрахования автомобил изобщо е предприемал маневра за пристрояване от лява
в дясна лента, както и че се движил с несъобразена скорост. От събрания по делото
доказателствен материал беше установен съвсем различен механизъм на настъпване на
произшествието – ударът е настъпил при предприемане на маневра за включване в
движението от страна на застрахования при ответника водач. От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че единствената причина за настъпване на
произшествието от техническа гледна точка било поведението на водача на лекия автомобил
марка „Ситроен“, който предприел маневра потегляне и включване в движението вляво, без
да се съобрази с местоположението на процесния лек автомобил. Според вещото лице
водачът на последния не бил допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като се
движил направо и не е променял траекторията си на движение. При тази доказателствена
съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от
недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт е недоказан. Ответникът не успя да докаже опосредяване на вредоносния
резултат от други обстоятелства, извън поведението на застрахования при него водач,
включително от действия или бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът
намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба се явява
неоснователно.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
8
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице средна пазарна стойност в размер на 1756,80 лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Доколкото
обхватът на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи
от размера на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 1186,79 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Ищецът не е
претендирал заплащане на ликвидационни разноски за определяне на обезщетението по
щетата. По делото няма данни за пълно или частично погасяване на задължението от страна
на ответното дружество.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
9
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция, ответното дружество било поканено да изпълни
задължението си по процесната щета в срока, определен от Кодекса за застраховането.
Посоченият документ има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил
„ЗД „Бул Инс“ АД в забава по отношение на главницата. По делото няма данни кога
поканата е била получена от ответника, но ищецът претендира присъждане на мораторна
лихва от датата на отговора на застрахователя, с който е отказал изплащането на
обезщетение – 06.02.2020 г. Следователно, началната дата, от която следва да се изчислява
лихвата за забава, е 06.02.2020 г., а крайната – тази, посочена от ищеца – 23.12.2020 г. Като
взе предвид, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е основателен за сумата в размер
на 1186,79 лева, то и предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето основание за
процесния период. Определен при условията на чл. 162 ГПК следващият се размер на
обезщетението за забава върху уважената част от регресното вземане на ищеца за посочения
период възлиза на 106,15 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и също следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 75,86 лева, от които 25,86 лева
за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените
разноски не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото
производство разноските са следните: 74,14 лева за довнесена държавна такса, 200 лева за
депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
ответникът „ЗД „Бул Инс” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД сумата в общ размер на 510 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса, депозити за
вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д. и В.В.И., със седалище и адрес на управление гр. София,
10
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, срещу „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, както следва:
по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 411, ал. 1 КЗ за сумата 1186,79 (хиляда
сто осемдесет и шест лева и 79 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № *****************, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по
иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 106,15 (сто и
шест лева и 15 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за
периода от 06.02.2020 г. до 23.12.2020 г., които вземания са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
3508 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д. и В.В.И., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена
държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 3508 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11