№ 1110
гр. Перник, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105390 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец“ АД срещу
Община Перник за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1072,95
лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско и Злополука“, полица № *********/28.03.2017 г., 326,96 лева обезщетение за
забава в периода от 07.10.2022 г. до 10.10.2022 г. (датата на депозиране на исковата
молба).
Ищецът твърди, че на ********* г. е настъпило ПТП като застрахован при него
товарен автомобил ******* *****, ***** със срок на покритието от 29.03.2017 г. до
28.03.2018 г. по застраховка „пълно каско“ и добавък № 2/30.03.2017 г. към полица №
*********/28.03.2017 г., с който е вписан рег № ********* е увреден. Конкретно сочи,
че движейки се към автомагистрала *****, при спускане от кариерата до с. ******, в
близост до военното поделение, камионът попада в дупка, представляваща
необозначено и необозначено препятствие. В резултат са нанесени вреди като е
увредена предна дясна броня и дясна степенка. До ищеца е била подадена декларация
за щета, заведена под № ********, като на собственика на увреденото МПС е
изплатена сума в размер на 1062,95 лева и са начислени 10 лева ликвидационни
разноски.
Твърди, че пътният участък, в който реализирано ПТП е публична общинска
собственост, като ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътното
платно по правилото на чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
Намира, че ответникът е отговорен по правилотона чл. 49 ЗЗС, след като не е
изпълнил задължението си да поддържа пътното платно, за което носи отговорност –
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗПътищата.
Твърди, че с писмо, получено от ответника на 23.02.2018 г. е поканил ответника
да заплати сумата от 1072,95 лева в седмодневен срок , което не е сторено и същият е
изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
1
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 1072,95 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско и Злополука“, полица № *********/28.03.2017 г., 326,96 лева
обезщетение за забава в периода от 07.10.2022 г. до 10.10.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Оспорва участъкът, в който е настъпило
ПТП се стопанисва от него, като сочи, че това е Областно пътно управление – Перник,
поради което е ненадлежен ответник.
По същество оспорва предявения иск с твърдението, че не е доказано
бездействие от негова страна, че описаните в исковата молба щети не са настъпили и не
са резултат от посоченото ПТП. Излага твърдения, че ПТП е възможно да е настъпило
и при пропадане на капак, стопанисван от ВиК. Твърди, че водачът не е подложен на
проба за алкохол, че същият се е движил с несъобразена скорост, поради което ищецът
не е следвало да заплаща застрахователно обезщетение.
Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи пълно и главно
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
него; настъпване на застрахователно събитие и неговия размер; заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; предпоставките по чл.
49 ЗЗД, както и изпадането на ответника в забава. Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
упражняват надзора и поддръжка на общинските пътища. Когато при изпълнение на
така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление №
4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
По делото не се спори като същите правнорелевантните обстоятелства се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и
собственика на товарен автомобил ******* *****, ***** – „********* е сключен
договор за застраховка „Каско и Злополука“, полица № *********/28.03.2017 г. с
валидност от 28.03.2017 г. до 28.03.2018 г. С Добавък от 30.03.2017 г. е посочено, че
рег. № на автомобила е *********. Била е подадена декларация за щета, заведена под
№ ********, на трето за спора лице – „МВБ трак ендбъс България“ било възложено
отстраняване на конкретни вреди – степенка стъпало дясно предно и броня предна
дясна долна част – подмяна и боя. За извършените ремонтни дейности „МВБ трак
ендбъс България“ издало фактура на стойност от 1062,95 лева, която съгласно
приложеното платежно нареждане му е заплатена от ищеца на 13.02.2018 г. и са
начислени 10 лева ликвидационни разноски.
На 21.02.2018 г. до ответникът била изпратена регресна покана за заплащане на
2
сума в размер на 1072,95 лева.
Спорни са останалите елементи от фактическия състав на предявения иск. В тази
връзка по делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетел – П. Д. П.. В
показанията си той сочи, че през 2017 г., Управлявайки товарен автомобил ***, в
качеството си на служител на фирма „Атмокс“ е претърпял пътен инцидент по пътя от
кариера с. ****** в посока магистралата. Описва ПТП като пояснява, че автомобилът е
бил натоварен, при спускане попаднал е в дупка на пътя с размери метър на метър.
Скоростта му е била около 10 – 20 км.ч. като били повредени броня и степенка от
дясната страна. Свидетелства, че пътят е бил черен към момента на ПТП. В същата
насока са и подадените от свидетеля декларации от 09.11.2017 г., при уведомяването на
застрахователя за настъпване на ПТП от предходния ден.
По делото е депозирано изявление на Агенция Пътна инфраструктура, съгласно
което пътния участък, където се твърди, че е осъществено ПТП не е част от
републиканската пътна мрежа и не се стопанисва от него. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП -
пътищата са републикански и местни, като местните са общински и частни – ал. 3 от
същата разпоредба. Съгласно ал. 6 промяната на републикански пътища в общински се
утвърждава от Министерския съвет след съгласие на общинските съвети на
съответните общини. След служебно извършена от съда справка се установи, че пътят
от кариерата на с. **** не е включен Списъка на републиканските пътища на
Република България, съответно е общински (няма твърдения и данни да е частен).
Също така този път изпълнява условията по чл. 3, ал. 1 и 2 ППЗП, както и чл. 7, ал. 3 и
4 от Наредба № 7 за управление на общинските пътища на територията на Община
Перник. Не се установи, а и не се твърди от ответника да е променено
предназначението на този път, поради което съдът приема, че именно Община Перник
стопанисва участъка от общинската пътна мрежа, където е настъпило ПТП, поради
което е процесуално легитимиран ответник по предявените искове.
Относно другите спорни по делото въпроси е допусната и приета САТЕ,
изготвена от В. Е. Р.., която е оспорена от ищеца и съдът не кредитира. Това е така,
защото на вещото лице изрично е указано, че следва да изготви експертизата след
разпита на свидетеля. Независимо от тези указания, а и присъствайки на разпита,
вещото лице е поддържало, че по делото липсват данни за ПТП, както и че пътят, за
който се твърди, че е настъпило ПТП е в отлично състояние, което е установил на
***** г, (4,5 години след ПТП). Изчисленията му се базират на произволно приета
маса на автомобила, когато е натоварен и е взета предвид скорост от 35-40 км.ч.
(повече от двойно по – висока от посочената от свидетеля), отново без да се даде
обосновка за определянето ѝ за меродавна.
В тази връзка е допусната повторна САТЕ, изготвена от ВЛ И. Я., неоспорена от
страните, която съдът кредитира изцяло като обективна, обоснована и дадена от лице,
притежаващо съответните специални знания. Вещото лице е достигнало до извод, че
ПТП и конкретните щети могат да са настъпи по начина, посочен от свидетеля,
управлявал автомобила. Дадена е оценка на щетите като е взето предвид, че товарният
автомобил е бил в експлоатация от 8 месеца и практически нов, поради което ремонта
му се извършва единствено в оторизирани сервиз, поради което заплатената от ищеца
сума отговаря на размера на вредите. По допълнително зададена му задача отговаря, че
отсечката, където е настъпило ПТП е публична общинска собственост към датата на
САТЕ.
Ето защо при тези установени по делото факти и приложимо право съдът намира
предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Това е така защото правнорелевантните обстоятелства по делото се установяват
безспорно, че ПТП е настъпило на път, стопанисван от ответника. Управлението на
3
пътищата включва редица дейности, включително организиране и осъществяване
защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя (арг. чл.
19, ал. 2, т. 4 ЗП, вр. § 1, т. 4 ДР на ЗП). Поддържането на общинските пътища, което
също е сред правомощията на ответника, представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, вр. § 1,
т. 14 от ДР на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП също е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие се установява
от съвкупната преценка на показанията на свидетеля, управлявал МПС при
реализиране на процесното ПТП и повторната САТЕ. През тези доказателствени
източници се установи причинно – следствената връзка, вредата и нейния размер, като
ответникът не проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Последното от възраженията на ответника е за съпричиняване от страна на
водача на МПС. В Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о.,
ТК и цитираното в него решение по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, се приема, че
принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за
настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици.
Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя
страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или
бездействие - на пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния
резултат. В тази насока обаче ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не
ангажира никакви доказателства.
При основателност на главната претенция, такава е и акцесорната за присъждане
на обезщетение за забава, като в конкретния случай ответникът изпада в забава без
покана по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ищецът е претендирал такава обаче
единствено в периода от 07.10.2022 г. до 10.10.2022 г. (за три дни). Делото е
докладвано съгласно заявеното в исковата молба, като ищецът не е посочил де е била
налице техническа грешка. По правилото на чл. 162 ГПК съдът изчисли, че размерът на
обезщетението за забава в исковия период е 1,19 лева, до който следва да бъде уважен
и отхвърлен до пълния предявен размер от 326,96 лева.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски съобразно изхода от спора. Такива са доказани в
размер на 1042,76 лева и се претендира юросконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева, като съдът определя същото на 200,00 лева по правилото на чл. 78, ал. 8
ГПК. Следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 953,82 лева.
Ответникът също е претендирал разноски. Същият не е сторил такива, като е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
200,00 лева по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК. Следва да му бъдат присъдени разноски
в общ размер на 46,54 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД ОБЩИНА
ПЕРНИК, ЕИК ********* да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* сума в
4
размер на 1072,95 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско и Злополука“, полица № *********/28.03.2017 г., по
който е образувана щета № ********, с включени 10,00 лева ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното изплащане на взе***ето, както и
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1,19 лева, представляваща обезщетение за
забава в заявения период от 07.10.2022 г. до 10.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата над 1,19 лева до пълния предявен размер от 326,96 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на
„ЗАД Армеец“ АД, сумата от 953,82 лева – разноски пред Районен съд Перник в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД Армеец“ АД да заплати
ОБЩИНА ПЕРНИК сумата от 46,54 лева – разноски пред Районен съд Перник в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5