ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 31.01.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева въззивно гражданско дело № 7008 по описа за 2020 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
по настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. №
5068844/09.06.2020 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от “Н.С.” ЕАД,
ЕИК ********, против Решение № 101459/27.05.2020 г. по гр.д. № 79061/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 30 състав. С цитираното решение,
постановено по реда на чл. 239 от ГПК, е осъден
ответникът “Н.С.” ЕАД да
заплати на ищеца Н.М.Н. една неустойка по смисъла на чл. 9, ал. 11
от договора за текущо правно обслужване в размер на 10 000 лева, дължимите
мораторни лихви в размер на 1 250 лева, считано от 18.09.2009 г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда – 14.12.2018 г., както и законната лихви
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.12.2018
г. до окончателното изплащане на сума, както и сторените по делото разноски в
общ размер на 2 444, 60 лева.
С разпореждане от 05.11.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение въззивната жалба и е указал на въззивния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни дали подава въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по реда на чл. 258 и сл. от ГПК или молба за отмяна на решението по реда на чл. 240 от ГПК. Ако е подадена молба за отмяна по чл. 240 от ГПК, то в същия срок следва да посочи на коя от предвидените в закона хипотези се позовава, да изложи твърдения във връзка с това и да уточни искането към съда.
С молба с вх.
№ 363452/17.11.2021 г., подадена от “Н.С.”
ЕАД, е уточнено, че се подава въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
В дадения срок ответникът по въззивната жалба Н.М.Н. не е подал становище по уточнителната молба.
При извършената служебна
проверка на допустимостта на подадената въззивна жалба Софийски градски съд намира следното:
В случая е постановено от
първоинстанционния съд неприсъствено решение, което се обжалва с подадената
въззивна жалба. В чл. 239, ал. 4 от ГПК изрично е посочено, че неприсъственото решение
не подлежи на обжалване, поради което същото влиза в сила от датата на постановяването
му. Срещу неприсъственото решение процесуалният закон предвижда специален извънинстанционен
ред за защита- чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК при наличие на някое от лимитативно посочените основания
по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК. Дори едно неприсъствено решение да е
постановено при липса на предвидените в закона предпоставки – чл. 238 и 239 от ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди
по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а
по неговото съдържание. Неправилно или не, това решение е влязло в сила от
момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи
от преценката на въззивния съд. Поради това в случая, при изрично поддържане на
подаването на въззивна жалба и съответно при липса на посочване на основанията,
предвидени в чл. 240, ал. 1 от ГПК, настоящият състав не може да квалифицира
въззивната жалба като молба за отмяна, нито може да се произнесе по съществото
на спора като въззивна инстанция на основание оплакванията, изложени в жалбата (така
в Решение № 164/23.07.2013 г. по
гр. д. № 710/2012 г. по описа на ВКС,
Г.К., I Г.О.; Определение №
148/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 6/2011 г. по описа на ВКС, Г.К., І Г.О.).
При постановено неприсъствено решение от първоинстанционния съд не е
налице процесуална възможност правилността на решението да бъде обжалвана извън
рамките на законоустановената защита срещу такова решение по чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК. Аргумент в тази насока е и предвиденото от законодателя в чл.
239, ал. 2 от ГПК, че неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Поради това същото не може да бъде обжалвано пред по-горната инстанция по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
По изложените съображения
настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба се явява недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
Поради недопустимостта на
въззивната жалба искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на
решението и на изпълнително дело № 202085104011026 по описа на ЧСИ М.П.е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане, направено от “Н.С.” ЕАД,
ЕИК ********, за спиране на
изпълнението на Решение № 101459/27.05.2020
г. по гр.д. № 79061/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, и на изпълнително дело № 202085104011026 по
описа на ЧСИ М.П..
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5068844/09.06.2020 г. по описа на
Софийски районен съд, подадена от “Н.С.”
ЕАД, ЕИК ********, против Решение № 101459/27.05.2020 г. по гр.д. № 79061/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно
гражданско дело № 7008 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.