РЕШЕНИЕ
№ 238
град Плевен, 10.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното
от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1376/2019 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Плевен,
срещу решение № 731/31.10.2019 г. постановено по а.н.д. № 1605/2019 г. по описа
на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в съществено
противоречие с материалния закон. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл.
42 от ЗАНН относно описание на нарушението. Посочва се, че в АУАН е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че са посочени всички
данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, ЕГН и адрес. Сочи се, че е спазено изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършването на
административното нарушение. Излагат се доводи, че е вмененото във вина на
нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и наложеното му наказание. Счита се, че няма несъответствие
между обстоятелствената част на АУАН и правната квалификация дадена в същия,
както и в издаденото наказателно постановление, като обстоятелствената част
сочи нарушение на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, се че в съдебното заседание
не е доказано липсата на извършено нарушение.
В съдебно заседание касаторът - ОД на МВР – Плевен, не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – П.П.В.,***, се
представлява от адв П., който намира жалбата за неоснователна и моли за
оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 18-0938-004860 от 17.09.2018г. на началник сектор към ОД
МВР-Плевен, Сектор “ПП”-Плевен, с което на жалбоподателя П.П.В. ***, ЕГН **********
за това, че на 05.09.2018г. П.П.В. *** МПС – лек автомобил „******” с рег.№ ******,
лична собственост. В 12:23 часа движейки се в ж.к. „Сторгозия“, на ул.
„Владимир Бурмов“ срещу № 28, заобикаля спрял автомобил пред пешеходна пътека,
за да пропусне пресичащ пешеходец на пешеходна пътека от дясно на ляво от
посоката му на движение, не пропуска въпросния пешеходец, като му отнема
предимството - нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5,
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/
лева.
Решението на първоинстанционния съд е валидно,
допустимо, но постановено в несъответствие с материалния закон. Съдът е приел,
че обстоятелствата, при които е извършено нарушението налагат извод за
нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а не на чл. 119, ал. 2 от
с. з и следва независимо, че не са допуснати други нарушения на закона, НП да
бъде отменено.
Настоящата инстанция намира, че нарушението е
безспорно доказано и правилно е прието от административно-наказващият орган, че
е налице нарушение на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който при заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за
да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. В случая и в АУАН и
НП е описано нарушението именно като движение със скорост, с която заобикаля
спрял автомобил пред пешеходна пътека, за да пропусне пешеходец и му отнема
предимство и не пропуска пешеходеца именно защото кара с несъобразена скорост.
Нарушението е доказано както от обективна, така и субективна страна, като
касационната инстанция споделя мотивите на РС Плевен относно липса на други
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, които да се
отразяват на законосъобразността им.
Предвид горепосоченото решението на РС Плевен следва
да бъде отменено и да бъде потвърдено НП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение №
731/31.10.2019 г. постановено по а.н.д. № 1605/2019 г. по описа на Районен съд
– Плевен, като вместо него постановява:
Потвърждава наказателно
постановление № 18-0938-004860 от 17.09.2018г. на началник сектор към ОД МВР-Плевен,
Сектор “ПП”-Плевен
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/
2./п/