№ 2065
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110108756 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И.. Д. Р., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответника Н. С.. С.., ЕГН ********** да му заплати сумата
от 3000лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на
физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018г.
лека телесна повреда- изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око,
кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит,
ведно със законната лихва считано от увреждането- 21.02.2018г. до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
влязло в сила решение по анд № 5382/2019г. на ВРС, ответникът е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено адм. наказание глоба в размер на
1000лева, за това че на 21.08.2018г. в гр. Варна е причинил на ищеца лека телесна повреда
по хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 НК. Твърди, че в
резултат на причинените увреждания на здравето му продължително врече е изпитвал силни
болки, налагало му се е да приема обезболяващи, а понякога и сънотворни. Наред с
физическата болка, от активните действия на ответника по време на инцидента твърди да е
преживял страх, безсилие, безпомощност. Дълго време се е чувствал депресиран, неуверен,
подтиснат, лишен от възможност да води обичайния си социален живот. Затова заявява
настоящата искова претенция за обезвреда на търпяните от него неимуществени вреди,
чийто паричен еквивалент определя в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен, евентуално основателен до размер от сумата от 300лева.
Оспорва ищецът да е търпял сочените неимуществени вреди. Оспорва ищецът да се е
почувствал безсилен, безпомощен и неуверен, като твърди, че от собствените му изявления
правени пред органите на досъдебното и съдебното производство се установява, че
всъщност той е настигнал ответника- велосипедист нанасяйки му множество удари и
ритници в главата, докато е лежал в безпомощно състояние на земята. Твърдяните чувства
на страх, депресия и лабилност счита, че е житейски нелогично да са изпитвани от ищеца,
предвид че същият работи като охрана в дискотека, а ответникът визуално е описан с
физика на дете. В потвърждение на това се сочат изявленията на ищеца в съдебно заседание
от 20.02.2020г.- „казах, че съм удовлетворен- удари ме и аз го ударих“, „нито ми счупи
колата, нито ме наби. Набих го аз“, както и пред разследващ полицай- „аз слязох и хукнах
след него. Настигнах го след около 100м., като не съм го губил от поглед…В този момент аз
го ударих с ръка в главата. Ударът не мога да кажа точно къде попадна. Мъжът падна,
заедно с велосипеда…Мъжът след като падна тръгна да става… Тогава го ритнах веднъж в
главата и той отново се опита да стане. Ударих го и с ръка пак отново в главата, но не мога
да кажа къде попадна удара…Мъжът тогава не ме е удрял“. Сочи, че самият ищец две
години след инцидента твърди, че „подутините минаха за две седмици“. Характерът на
увреждането се сочи да изключва продължителност на търпяна физическа болка и
необходимост от прием на обезболяващи и сънотворни. Ударът е бил лек, вкл. с оглед
неудобната позиция, в която се е намирал ответникът, за да проникне през прозореца на
МПС-то. Исковата претенция се оспорва по размер като се твърди да е опит за финансово
облагодетелстване на ищеца. Счита, че справедливият размер на обезщетението следва да се
определи до сумата от 300лева. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск на Н. СП. СП., ЕГН **********
срещу ИВ. Д. Р., ЕГН ********** с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в
резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда изразяваща се в увреждане
тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на дясна скула и
буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен клепач на дясното
око, ведно със законната лихва считано от 21.08.2018г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът по насрещната искова молба основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената й част: Твърди, че по
повод инцидента, за който ищецът е осъден с решение по анд № 5382/2019г. на ВРС,
ответникът го е настигнал и му е нанесъл многобройни удари в главата, вкл. с крак, докато
той се е опитвал да се изправи, лежейки в безпомощно състояние на земята. Реакцията на
ответника не би могла да се характеризира като съответна и реципрочна на първоначалното
2
действие на ищеца. Причините, поради които за това деяние не е ангажирана наказателната
отговорност на ответника се сочи да е приетият от РП Варна извод, че се касае за
престъпление по чл. 130 НК, за което 6-месечният срок за подаване на тъжбата от
пострадалия е изтекъл. В резултат действията на ответника твърди, че е претърпял следните
увреждания- счупване тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките
тъкани на дясна скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по
долен клепач на дясното око. Впоследствие е констатирано, че реално счупване няма, но
въпреки това мястото и силата на удара са довели до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за поне месец. Нарушен е бил сънят му, способността му да се храни спокойно и
с твърди храни изискващи дъвчене. От инцидента е останало у него чувство на страх от
физическа саморазправа по всеки един повод. Твърди да е преживял унижение лежейки в
безпомощно състояние на публично място и посред бял ден. Накърнено е било чувството му
на справедливост и достойнството му пред приятели и съпругата му, предвид че
първоизточник на конфликта е била направена забележка за преградена велосипедна алея, а
той не е успял да се защити. Събитието породило у него и негативни асоциации към
колоезденето. Счита че за обезвредата на така причинените му вреди паричният еквивалент
е в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
насрещният иск се оспорва като неоснователен. Счита, че доколкото вината на ответника за
извършеното от него противоправно деяние е установена с влязло в сила съд. решение, със
същото е констатирано, че реторсия не е налице. Цитираните от ответника пасажи от
протоколи за разпит и съд. заседания сочи, че следва да се ценят в съвкупност с останалите
по делото доказателства. Посочва, че ударът, който му е нанесъл ответникът в лицето като
неочакван и стресиращ, е предизвикал у него нормална ответна реакция. Отрича обаче тази
реакция да е твърдяната в насрещната искова молба изразяваща се в побой над беззащитен
човек и твърди да е била само в търсене на обяснение за случилото се без особена причина.
Оспорва ответникът да е търпял болки и страдания подлежащи на търсеното обезщетяване.
Оспорва да е нанасял побой на ответника, като не отрича, че двамата са се сборичкали и че
го е ударил в състояние на афект, което несъмнено е било установено и в наказателното
производство. Искането е за отхвърляне на насрещната искова претенция.
В с.з. исковата и насрещната искова молба и отговорите се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоначалният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат
налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото:
настъпване на сочените по вид и интензитет неимуществени вреди в патримониума му,
произтичащи пряко и непосредствено от противоправното деяние на ответника, за което
последният е признат за виновен с влязло в сила решение по анд № 5382/2019г. на ВРС.
3
Предмет на претенцията са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, в резултат на нанесени на ищеца от ответника телесни увреждания изразяващи
се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктива на лява
очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит.
От ангажираните по делото писмени доказателства /материалите по д.п. № 314/2018г.
на Първо РУ Варна и а.н.д № 5382/2019г. на ВРС/ се установява следното: На 21.08.2018г. в
Първо РУ Варна е образувано д.п. № 314/2018г. за причинена на Н.С. лека телесна повреда.
В рамките на него, ищецът Р. е бил разпитан като свидетел и в протокола му за разпит от
22.02.2018г. /л.27/, т.е ден след инцидента същият е заявил следното: „Настигнах го пред
сградата на банката, която е на улицата на комплекс Атриум и бул. Мария Луиза на ъгъла.
Настигайки го, той се обърна и ме погледна. В този момент аз го ударих с ръка в главата.
Ударът не мога да кажа точно къде попадна. Мъжът падна заедно с велосипеда. Всичко
стана много бързо. Не мога да кажа точно дали си разменихме някакви реплики. Мъжът
след като падна тръгна да става и опита да ме хване за краката, за да ме събори. Тогава аз го
ритнах веднъж в главата и той отново опита да стане. Ударих го и с ръка пак отново в
главата, но не мога да кажа къде попадна ударът.. Мъжът тогава не ме е удрял“. По д.п. е
приложено медицинско удостоверение, съобразно което от извършения на ответника
преглед на 22.02.2018г. съдебният лекар е констатирал следните увреждания: контузия на
дясната долночелюстна става, травматичен оток и кръвонасядане по лицето, контузия и
ожулване в областта на носа, които увреждания биха могли да са резултат на удари с или
върху тъпи предмети. Останалите доказателства по д.п. /свидетелски показания, съдебни
експертизи/ не следва да бъдат коментирани като недопустими доказателствени средства,
събрани в нарушение принципа на непосредственост заложен в чл. 11 ГПК. С влязло в сила
постановление на ВРП от 25.11.2019г. д.п. № 314/2018г. е било спряно за срок от 6месеца,
като ВРП е достигнала до извод, че престъплението, за което е водено е такова по чл. 130
НК, т.е от частен характер. След изтичане на този 6м. срок с влязло в сила постановление на
ВРП от 16.06.2020г., д.п е било прекратено. От него обаче с постановление на ВРП от
31.05.2019г. са били разделени материали и същите образувани под № 970/2019г. на Първо
РУ Варна за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 НК спрямо ищеца Р. на
21.02.2018г. Ответникът С. е бил привлечен в качество на обвиняем и на 25.11.2019г. ВРП с
постановление е внесла във ВРС предложение за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на адм. наказание. В рамките на съдебното производство, ищецът Р.
е разпитан като свидетел и в протокол от о.с.з. от 20.02.2020г. са обективирани показанията
му: „Удари ме в лицето, окото и носа. После се качи на колелото си и избяга, замина на
някъде. Аз излязох от колата, видях го в гръб, беше с шапка и яке. Настигнах го, ударих го с
шамар и той падна на земята. Ударих му още два-три шамара. Опита се да ме хване за
краката, ритнах го… След като го ударих се върнах, взех колата и замирах. Детето още не
беше излязло. Добчо не остана в колата. Посетих лекар след инцидента, мисля, че на
следващия ден. След като се прибрах окото ми беше синьо и имах кръвоизлив в окото.
Носът ми беше подут. Подутините минаха за 2 седмици. Докато преминат подутините ми се
4
виеше свят. Казаха, че е нормално.“ Цитираните изявления от разпитите на ищеца Р. следва
да се ценят като извънсъдебно признание на факти неизгодни за издателя им, обективирани
са в официални документи, с безспорно установено авторство, и като такива имат
доказателствена сила срещу него. С влязло в сила решение по анд № 5382/2019г. на ВРС
ответникът С. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лева, за това че на 21.02.2018г. в гр. Варна е
причинил на ищеца лека телесна повреда изразяваща се в оток и кръвонасядане по
клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктивата на лява очна ябълка, левостранен
травматичен конюнктивит обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като деянието е причинено по хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал.1, т.
12 вр. чл.130, ал.1 НК. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Т.е безспорно
установени за настоящия съд се явяват обстоятелствата: че на 21.02.2018г. в гр. Варна,
ответникът Делян Попов противоправно е нарушил забраната да не се вреди другиму и
виновно е причинил на ищеца телесни увреждания по хулигански мотиви.
В резултат на горното виновно и противоправно деяние се претендират настъпили
неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания.
За тяхното доказване по делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Мария Николова и Добрин Милев.
Св. Николова живее на семейни начала с ищеца. Разказва, че вечерта на 21.02.2018г.
мъжът й е отишъл да вземе дъщеря им от училище. Върнал се е с подут нос кръвоизливи и
силно главоболие. Разказал й, че е бил ударен по лицето от велосипедист, докато е чакал в
колата да прибере дъщеря им. Бил афектиран, защото за случилото се не бил провокирал с
нищо човека. Случилото се станало пред родители и детето им. На другия ден започнали
подигравки с детето им в училище, че баща му е бил бит и то отказвало баща му да го води
и взема от училище. До края на учебната година само свидетелката ходела да го взема от
училище. Мъжът й страдал от това. Бил с постоянно главоболие, наложило му се да напусне
работа, защото работел с машини, които издавали силен шум. Прилошавало му. Наложило се
свидетелката да започне работа, за да се грижи за детето, а мъжът й бил човек на честта.
Затворил се след инцидента и трудно се говорело с него. По принцип бил лъчезарен, весел и
общителен. Не бил избухлив. Спрял да контактува с приятели, не вдигал телефона, бил
подтиснат понеже го викали в районното. Почувствал се спокоен едва, след като станало
ясно, че медицинските документи, които представял извършителят били с невярно
съдържание. Работил като охрана по дискотеки преди 25години.
Св. Милев е присъствал на инцидента. Бил в колата на ищеца. Първо се чул удар по
нея, а след това пешеходец ударил Ивайло в лицето през прозореца на колата. След удара
Ивайло бил силно ядосан и тръгнал да излиза от колата. Свидетелят се опитал да го спре, но
ищецът излязъл и тръгнал след мъжа. Свидетелят останал до колата, бил стресиран и спрял
да гледа. След случката ищецът се чувствал зле, променил се, станал затворен, изпитвал
5
срам. По принцип бил спокоен човек. Свидетелят се явявал на разпити в полицията и по
този повод се свързвал с ищеца, но на него не му се говорело, даже някой път не му и
вдигал.
Неимуществените вреди нямат конкретен материален измерител. Ищецът ги свързва
с физически и душевни болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания. Паричният еквивалент, служещ за репариране на претърпени неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД,
като се отчитат всички обективни обстоятелства по делото. От значение в случая е, че
деянието е извършено на публично място, а мотивите за него са приети от наказателния съд
като хулигански, като елемент от субективната страна на престъплението. Случилото се е
оказало влияние върху личното достойнство на ищеца. Факти установен от ангажираните
гласни доказателства. Не се установява деянието да е повлияло по какъвто и да е начин
върху здравословното състояние на ищеца, и в частност то да е станало причина за
напускане на работа, за които обстоятелства говори св. Николова, но на които изначално
ищецът не е основавал претенцията си вреди. Опровергани от собственото изявление на
ищеца в протокол от о.с.з. от 20.02.2020г. е и соченото от св. Николова, свидетел на
инцидента да е била дъщерята на ищеца, от което ищецът да се е тормозел. Стресът на
ищеца, за които говорят свидетелите явно е бил провокиран и от факта, че той е ходил в
полицията и е имало неяснота относно хода на образуваното по случая досъдебно
производство. В частност, дали няма да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност,
за които факти свидетелства св. Николова посочвайки, че мъжът й е получил успокоение
след като е станало ясно, че медицинските документи представени от ответника са с невярно
съдържание. Характерът на уврежданията /лека телесна повреда/ предполагат бърз
възстановителен процес- 2седмици, както сам е признал ищецът в протокол от о.с.з. от
20.02.2020г. Не са свързани с опасност за живота. Преминали са бързо, без трайни
последици за здравето. Понастоящем оздравителният процес е приключил напълно, като
няма данни от които да се обоснове извод, че продължаващо главоболие на ищеца, за което
говори св. Николова, стои в причинно следствена връзка с процесното телесно увреждане.
Има понесени морални вреди от накърнени чест и достойнство. Безспорно е и че всяко
телесно увреждане предизвиква физически болки и страдание. Техният интензитет е въпрос
относим към паричния еквивалент нужен за тяхното възмездяване. Преценявайки всички
посочени обстоятелства имащи значение за търпени вреди, настоящият състав намира, че за
причиняването им следва да се присъди обезщетение, чийто справедлив размер определи в
размер на сумата от 1500лева. Както е поискано, като законна последица от уважаване на
исковата претенция, така определеното обезщетение следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД- 28.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. За разликата до пълния заявен размер от
3000лева претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По насрещния иск:
Той черпи правното си основание също в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД.
6
Основателността му възлага в доказателствена тежест на ответника установяване на
следните обстоятелства от фактическия състав на твърдяното право, а именно, че
ответникът е извършил сочените деяния; тяхната противоправност, настъпването на
вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вид, интензитет и
продължителност на твърдяните неимуществени вреди. Доказването им е в тежест на ищеца
с изкл. на вината, за която законът въвежда оборима презумпция за наличието й, възлагаща
в тежест на ответника обратно доказване, т.е че не е налице негово виновно поведение.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи и наведените от него възражения по
иска, в т.ч. че деянието е било извършено в състояние на афект.
Предмет на претенцията са обезвреда на търпяни вреди. Искът е допустим. В случая
не се цели установяване на престъпен състав по НК, в частност този на лека телесна повреда
по чл. 131 НК. А и не във всеки случай противоправното и вредоносно деяние по естеството
си е и престъпление. Гражданската отговорност може да се реализира и без наказателната,
напр. при престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното
деяние, при които не е изключен гражданският деликт.
Ответникът не е оспорвал, че на въпросната дата, той също е нанесъл удари по
ищеца. Твърдял е обаче, че това деяние е извършено в състояние на афект, т.е поведението
на ответника да е допринесло за вредите. Това възражение има отношение към определяне
размера на дължимото обезщетение, без да е основание за освобождаване от отговорност.
Чл. 46 ЗЗД регламентира освобождаване от гражданска отговорност само в хипотези, при
които деянието е извършено в състояние на неизбежна отбрана, каквото в случая, нито се е
твърдяло, нито се установява, съгласно определението на понятието дадено в чл. 12 НК.
Ангажирани са гласни доказателства- показанията на свидетелите Анна С.а и Кирил
Кърлиев. Св. С.а е съпруга на ответника. Във въпросния ден й се обадил по телефона като й
съобщил, че са го пребили и отива в болницата. Тя отишла на място, прибрала му колелото
и след това го придружила до болницата. Той бил отпаднал, трудно говорел, имал видими
наранявания по лицето. Оплаквал се, че не може да дъвче, имал силни болки в слепоочието,
не можел да лежи на една страна, говорът му бил изкривен. Зъбите го боляли дълго време,
месец- два не можел да се храни нормално. Отоците му спаднали след месец. Не желаел да
се среща с никой, затворил се, не искал да общуват с приятели. Въпросния ден трябвало да
празнуват рожден ден на дъщеря си, но се отложило. Спрял да кара колело след инцидента,
но вече се придвижвал с него. В болницата му правили изследвания. Св. Кърлиев се е видял
с ответника седмица след инцидента. Имал хематом, бил подут, със синини по лицето,
говорел трудно. С течение на времето физическите белези отшумяли. Бил обаче вглъбен, не
му се говорело много.
Съвкупният анализ на ангажираните писмени и гласни доказателства води до
категоричния извод, че действително на въпросната дата 21.02.2018г. ответникът е
употребил физическо насилие спрямо ищеца нанасяйки му удари в областта на главата-
няколко шамара /два- три/ и ритник. Налице са писмени доказателства- мед. удостоверения
относно характера и вида на уврежданията, от които е установено, че в резултат на
7
възникналия инцидент, на ищеца са причинени телесни увреждания- контузия на дясната
долночелюстна става, травматичен оток и кръвонасядане по лицето, контузия и ожулване в
областта на носа. Деянието на ответника по естеството си безспорно е противоправно, тъй
като обективно е годно, а и в причинна връзка с него се е стигнало до увреждане телесното
и психическото здраве на ищеца. В резултат на така нанесените му няколко на брой удари
той е търпяла болки и страдания. Причинените увреждания са създали неудобства в
ежедневието на ищеца- хранене, неразположение. Пострадала е психиката му, доколкото от
гласните доказателства се установи, че се затворил, не искал да се събира с приятели. За
известен период от време е отказвал да кара велосипеда си. Интензитетът на преживяното е
обусловен от една страна от субективното възприятие на личността на случилото се като
стресогенен фактор, но и от обективните факти, че проявеното физическо насилие по
принцип е насочено срещу физическата цялост на индивида. Обективно физическите травми
са били преодоляни в рамките на период от месец. Вината на ответника се предполага до
доказване на противното, а в случая тази презумпция не е опровергана. Затова и следва да се
приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди, в резултат на противоправното
поведение на ответника. Паричният еквивалент, служещ за репарирането им се определя в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Преценявайки всички
обстоятелства по делото, които са свързани и са от значение за тези търпени вреди,
настоящият състав намира, че за търпенето им следва да се присъди обезщетение, чийто
справедлив размер определи в размер на сумата от 3000лева. Поводът за употребата на
подобно физическо насилие от ответника обаче е бил резултат от поведението на самия
ищец, за което му деяние покриващо квалифициран състав на престъпление по чл. 131, ал.1,
т. 12 НК същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Поради това
и съгласно чл. 300 ГПК не могат да бъдат установявани факти, различни от съдебно
установеното, в частност обстоятелството, че деянието на ищеца е било хулигански мотиви,
т.е при незачитане установените норми на поведение и въведения обществен ред чрез
предприетата саморазправа с ответника. И, без да се оправдават ответните реакции на
ответника Р., които категорично са противоправни, следва да се приеме, че до голяма степен
те са били провокирани от ищеца. Настъпването на вредоносния резултат би бил изключен,
ако ищецът бе съобразил собственото си поведение с общоприетите норми на поведение.
Затова и дължимото се обезщетение следва да бъде редуцирано до 1/3 от приетия за
справедлив размер, при отчитане принос на ищеца от 2/3 към настъпване на събитието. Това
обосновава доказаност на претенцията до размер от 1000лева. Както е поискано, като
законна последица от уважаване на исковата претенция, определеното обезщетение следва
да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 28.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. За разликата до пълния заявен размер от
3000лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Разноски за присъждане са поискали и двете страни. Ищецът е представил списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните възлиза на сумата от 400лева
платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. В договора не е
разграничено каква част от адв. възнаграждение касае първоначалния и каква насрещния
8
иск. Затова, разпределението следва да се извърши поравно за всеки иск, т.е по 200лева за
всеки от исковете /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на ВКС и
цитираните в него/. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 100лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК предвид
частичната неоснователност на насрещната искова молба в полза на ответника по нея следва
да се присъдят разноски в размер на 133,33лева за адв. възнаграждение. Или общо
разноските са в размер на 233,33лева.
Ответникът по първоначалния иск на основание чл. 78, ал.3 ГПК има право на
разноски съобразно отхвърлената част на иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК
Претендира се адв. възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв., както и платена
държавна такса по насрещен иск от 122лева. На основание чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът определя
адв.възнаграждение в полза на ответника и ищец по насрещния иск в размер на по 440лева
за всеки. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 220лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК предвид частичната
неоснователност на насрещната искова молба в полза на ищеца по нея следва да се присъдят
разноски в размер на 187,33лева, от които 146,67лева адв. възнаграждение и 40,66лева за
платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Д. Р., ЕГН ********** с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. СП. СП.,
ЕГН ********** с адрес гр. *** сумата от 1500лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания,
търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда- изразяваща се в оток
и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка,
левостранен травматичен конюнктивит, ведно със законната лихва считано от увреждането-
21.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 1500лева до пълния предявен размер от 3000лева, на основание
чл. 45, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. СП. СП., ЕГН ********** с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр. *** сумата от 1000лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания,
търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда изразяваща се в
увреждане тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на дясна
скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен клепач на
дясното око, ведно със законната лихва считано от 21.08.2018г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1000лева до пълния
предявен размер от 3000лева, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД.
9
ОСЪЖДА Н. СП. СП., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. Р., ЕГН
********** сумата от 233,33лева, представляваща сторени в производството пред
настоящата инстанция разноски съобразно уважената част на иска и съобразно изхода на
спора по насрещната искова молба, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. М. от Варненска
адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора гр.***** сумата от 407,33лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа
инстанция съобразно отхвърлената част на иска и съобразно изхода на спора по насрещната
искова молба, на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. СП. СП., ЕГН
********** сумата от 40,66лева, представляваща сторени в производството пред
настоящата инстанция разноски за платена държавна такса, съобразно уважената част на
насрещния иск, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10