Присъда по дело №1856/2011 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 121
Дата: 23 ноември 2011 г. (в сила от 28 март 2012 г.)
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20115300201856
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2011 г.

Съдържание на акта

П    Р    И    С    Ъ    Д    А

 

№ 121

 

гр. Пловдив,   23.11.2011  год.

 

В     ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:                                                

                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МИЛКО ТРИФОНОВ

                                                                                                ВЕРГИНИЯ БИБОВА

 

 

при участието на секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора РУМЕН ПОПОВ, след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1856 по описа на Пловдивския Окръжен съд за 2011 г.

 

                            

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на **** г. в гр. П., при условията на опасен рецидивизвършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещзлатен синджир с тегло 14 грама, 14 карата, на стойност 728 лв. от владението на Д.Д.Д., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „лишаване от свобода” за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което намалява с 1/3 и му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Д.М.А. наказание „лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия Д.М.А. наказание „лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” в това число и по ЗМВР, считано от ****  г. до влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство - 1 бр. червена тениска ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.А. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС разноските по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

Присъдата подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Съдържание на мотивите

              М О Т И В И

              НОХД № 1856/ 2011 г. по описа на П.ски Окръжен съд

 

П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия  Д.М.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, за това, че на 06.06.2011 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – златен синджир с тегло 14 грама, 14 карата, на стойност 728 лв. от владението на Д.Д.Д., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.

 

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за налагане на наказание спрямо подсъдимия при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, По отношение на вещественото доказателство – пледира връщането му на извършителя. Претендира разноските по делото.

Пострадалата не поиска конституирането й като страна в процеса.

Подсъдимата  признава вината си и заявява, че съжалява за случилото се. Лично и чрез защитниците си изразява съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Защитата на подсъдимия пледира за снизходителност, като размера на наказанието бъде определен към минимума и да не се счита за отежняващо обстоятелство отказа да съдейства в досъдебното производство, което било защитна реакция.

 

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимите са:

 

Д.М.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН **********;

 

Относно фактическата обстановка:

 

На 06.06.2011г. около 10ч.30м. свидетелките Д.Д. и майка й свидетелката М.Х. *** в посока от бензиностанция ШЕЛ към хотел SPS. Забелязали, че срещу тях върви подсъдимия, който в момента на изравняването си с двете свидетелки посегнал неочаквано към пострадалата Д., дръпнал носения от нея на врата й златен синджир с тегло 14гр. и 14 карата на стойност 728лв. Въпреки упражнената от подсъдимия сила, синджирът не се скъсал, поради което той продължил с престъпното си посегателство, като с едната ръка хванал за шията свидетелката Д.Д., а с другата дръпнал отново златния накит, който се скъсал повличайки и изкуствената коса на пострадалата. След като вече придобил владението върху инкриминираната вещ подсъдимият откачил изкуствената коса и побягнал към военното поделение, намиращо се наблизо. Пострадалата и майка й при извършеното разпознаване категорично посочили като извършител – подсъдимия. при разпитите им те посочили че при инцидента подсъдимият бил облечен с червена фанелка, която в последствие била предадена от майката на подсъдимия свидетелката М.А.. При разпитите на последната(заявила че не желае да се ползва от правата по чл.119 от НПК) и на свидетеля Д.А. се опровергава първоначалното им посочване като алиби за времето на деянието от подсъдимия при обясненията му дадени при привличането му като обвиняем.

Според заключението на стоково - оценителната експертиза стойността на отнетата вещ е 728лв.

 

Фактическата обстановка в този вид е представена от държавното обвинение, придружена и подкрепена със събраните в досъдебното производство протоколи за: показанията на свидетелите Д.Д., М.Х., М.А., А. Топев, Д.А. - всички разпитани в хода на досъдебното производство; приложените към делото писмени доказателства - протоколи за процесуално-следствени действия, стоково-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване, справки, заповед за задържане, протоколи за разпознаване на лица, справка за съдимост, характеристична справка - всички прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Не се установиха от настоящия съдебен състав процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, които да опорочават доказателствената им стойност.

 

Пред настоящият състав подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Признанието му се подкрепя от показанията на свидетелите разпитани в досъдебното производство и съдът установявайки това прие за допустима тази форма на съдебно следствие, като счете, че фактическата обстановка е изяснена и не се налага събиране на нови доказателства в съдебното следствие.

Възприема се от настоящия състав заключението на стоково оценъчната експертиза като компетентна, обоснована и безпристрастна – неоспорена от страните, изготвена от вещо лице с необходимите знания и опит в съответната област, свързана с предмета на доказване.

От коментираните по-горе доказателства, съдът намери за установено безпротиворечиво авторството на инкриминираното деяние, предвид наличието на взаимно допълващи се и безпротиворечиви данни от коментираните по-горе показания на свидетелите, ведно с направеното самопризнание от подсъдимия пред настоящия съдебен състав.

На база на всичко изложено до тук съдът възприема като подкрепена с достатъчно и безпротиворечиви доказателства и самопризнание изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, за това, че на 06.06.2011 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – златен синджир с тегло 14 грама, 14 карата, на стойност 728 лв. от владението на Д.Д.Д., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е осъждан общо дванадесет пъти. С определение по НОХД 2338/2004г. на Районен съд гр.П. е признат за виновен, за деяние по чл.196 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години лишаване от свобода; тази присъда е участвала в кумулация извършена с протоколно определение от 16.08.2—5г. по ч.н.д. №630/2005г., като на подсъдимият е било определено наказание общо най-тежко в размер на три години лишаване от свобода, увеличено по чл.24 от НК с една година; с присъда №17/29.02.2008г. по н.о.х.д.№1806/2007г. на ПРС е приднат за виновен за престъпление по чл.196 от НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца. Тези осъждания обуславят квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, като извършено при условията на „опасен рецидив" по чл. 29 ал.1 б.А от НК.

От обективна страна видно от събраните по делото доказателства са осъществени съставомерните признаци на престъпление по чл.198 ал.1 от НК подсъдимият е отнел чужда движима вещ. Тъй като видно от коментираната по-горе справка за съдимост, извършения от подсъдимия грабеж е при условията на опасен рецидив – деянието се квалифицира по по-тежкия състав на чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал. 1, б."а" и б."б" от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия умишлено – той е съзнавал  свойството и значението на извършеното,  съзнавал е, че нанася имуществена вреда на пострадалата, отнемайки със сила нейна вещ. Очаквал е и е искал този резултат, като е имал намерение присвоявайки я да удовлетвори свои материални нужди. Т.е.  налице е и субективна съставомерност на извършеното.

 

Относно вида и размера на наказанието:

                     

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Д.М.А., могат да бъдат взети предвид осъзнаването на вината и изразяването на съжаление за стореното, както и съзнанието за необходимостта от трудова макар и временна и неформална ангажираност (същият заявява неоспорено от обвинителя обстоятелство, че преди арестуването си е работил като общ работник).

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са данните за многократните му предходни осъждания за престъпления от общ характер, като цяло насочеността на престъпна му дейност срещу собствеността, които го обрисуват като лице с трайно оформена престъпна нагласа в тази сфера и поради това висока степен на обществена опасност.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия С., съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а вр.чл.54 от НК, и определени наказанието лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,  относително висока степен на обществена опасност на дееца и сравнително ниска обществена опасност на деянието смрямо преобладаващите случаи на такова престъпление – а именно – десет години. Като намали съгласно нормата на чл.58а ал.1 от НК определеното наказание с една трета, наложи на подсъдимия наказание в размер на шест години и четири месеца, който размер съдът счита, за съответен на тежестта на престъплението и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Режима на изтърпяване на наказанието се определи при условията на чл.57, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС като първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип въз основа справката за съдимост.

Като взе предвид, че подсъдимият считано от 08.06.2011г. е с мярка за неотклонение “задържане под стража”, в това число и задържането му по ЗМВР, на основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето от задържането му на 08.06.2011г. до влизане на настоящата присъда в сила.

По отношение предвиденото в чл.199 ал.1 предл. последно от НК кумулативното по-леко наказание – “конфискация до една втора от имуществото на виновния”, съдът прецени, че от данните по делото, не се установява, че А. да притежава имущество, върху което да е възможно изпълнението на това наказание и не му го наложи.

 

Относно веществените доказателства :

 

Вещественото доказателство 1 бр. червена тениска съдът разпореди да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

 

Относно разноските :

 

В тежест на подсъдимия се възложиха, в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на  40лв.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.                                         

 

Председател: