№ 427
гр. Пазарджик, 30.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
в присъствието на прокурора Пр. Г. Г.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Частно наказателно дело
№ 20225220200893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от П.Г., прокурор при РП – Пазарджик за вземане
на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
Д. П. Г., ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 501 /2022 г. по описа на
ОДМВР гр. Пазарджик, и вх.№ 3442 /2022г. по описа на РП – Пазарджик.
Представителят на РП – Пазарджик в съдебно заседание поддържа
направеното искане и излага подробни съображения в подкрепа на същото.
Защитникът на обвиняемият поддържа, че няма основание за вземане на
най-тежка мярка за неотклонение, излага подробни съображения в тази
насока. Алтернативно иска да бъде наложена по-лека мярка.
Обвиняемият лично поддържа становището на защитника си и моли да
не бъде задържан.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата
на страните, прие за установено следното:
Лицето, по отношение на което се иска вземане на най- тежката мярка
за неотклонение Д. П. Г. е придобил качеството на обвиняем с постановление
от ... г., с което му е вменено извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
с ал.1 НК, а именно за това, че на ... г. в с. П., обл. П. е причинил средна
1
телесна повреда на П.С.П. от гр. П., изразяваща се в разстройство на здравето
временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 от
НК.
Събраните до момента в резултат на извършените действия по
разследването доказателства и доказателствени средства позволяват
формиране на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
преписаното му престъпление и то в преписаното му качество. Макар и
разследването да е в начален етап, то към момента са извършени множество
процесуално-следствени действия, които на пръв поглед сочат, че
обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъплението е
налице. Без да навлиза в подробно обсъждане на доказателствата настоящият
състав на съда намира, че са налице доказателства, че именно обвиняемият е
нанасял удари в лицето на пострадалия. В тази насока са показанията на
свидетелите Н.К. и С.К. – и двамата са разпитани пред съдия по реда на чл.
223 от НПК. И двамата свидетели сочат, че са възприели лично как
обвиняемият нанася удари в лицето на пострадалия. Показанията им в тази
насока са категорични безпротиворечиви и взаимно се допълват, като
единствената разлика в тях касае броя на ударите нанесени от обвиняемия. К.
е видял два юмручни удара, а К. сочи, че е видял поне десет юмручни удара,
както и ритници от страна на обвиняемия в главата на пострадалия, след като
последният е бил паднал на земята. Ето защо съдът счита, че обоснованото
предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение, е налице.
Като намира, че е налице първата от предпоставките по чл. 63 ал. 1 от
НПК, съдът следва да провери наличието на кумулативно предвидената втора
от алтернативно предложените реална опасност обвиняемият да се укрие и
реална опасност да извърши престъпление. Данните по делото сочат, че макар
и обвиняемият да е адресно регистриран и същият да пребивава на
постоянния си адрес, то опасността да се укрие е налице. Доводи в тази
насока се откриват в показанията на полицейския служител П.М., който сочи,
че след като са пристъпили към задържане на обвиняемия заедно с негови
колеги, Г. се е опитал да избяга вместо да изпълни разпореждането на
полицаите. Последвало е преследване между обвиняемия и полицейските
служители, като в крайна сметка обвиняемия е бил задържан въпреки
оказаната при самото му задържане съпротива. Ето защо съдът счита, че
2
опасността от укриване е налице.
Кумулативното изискване на чл. 63 ал.1 от НПК е изпълнено също и по
отношение на алтернативната предпоставка – наличие на реална опасност от
извършване на престъпление. До този извод съдът достигна след запознаване
с представените по делото материали. От справката за съдимост е видно, че
обвиняемият е осъждан два пъти. Вярно е, че към момента обвиняемия е
реабилитиран, но извършването на настоящето деяние, за което съдът посочи
по-горе, че е налице обосновано предположение, сочи, че наложените и
изтърпени наказания от обвиняемия не са изиграли своята превъзпитаваща
роля. Видно от приложената характеристична справка е, че обвиняемия е
конфликтен, дружи с лица представляващи интерес за полицията и не се
ползва с добро име. Това води съда до единствения възможен извод, че
обвиняемият към момента показва нагласа за незачитане законите в страната.
С оглед на това съдът приема, че е налице реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за
неотклонение от задържане под стража. Съдът счита, че вземането на мярка
за неотклонение следва да става в изключителни случаи, но намира същия за
такъв от събраните по делото доказателства. За това решение на съда е без
значение, че пострадалият е полицейски служител, дотолкова доколкото
случилото се не е било при или по повод изпълнение на службата му.
При определяне мярката за неотклонение, съдът съобрази разпоредбата
на чл.56, ал.3 от НПК и взе предвид обществената опасност на
престъплението, което се явява тежко умишлено престъпление и се
предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, доказателствата за
това деяние, от които може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият го е извършил, семейното му положение – обвиняемият е
неженен, възрастта на обвиняемия и здравословното му състояние, за което
няма данни по делото да му пречи да бъде задържан. Вярно е, че на
обвиняемия се е родило дете преди пет дни, но това обстоятелство само по
себе си не го е възпряло да извърши деянието за което му е повдигнато
обвинение. След като самият обвиняем не се замислил за последиците от
извършеното от него за семейството му и работата му в стопанството, то няма
как да черпи позитиви от това в настоящето производство. Още повече, че по
делото липсват каквито и да е доказателства, че няма други лица, които да
3
полагат тези грижи. Само за пълнота следва да се отбележи, че в
приложената характеристична справка е посочено, че обвиняемият живее и
заедно с родителите си.
С оглед изложеното съдът счита, че в случая по отношение на
обвиняемия е налице хипотезата на чл. 63 ал. 1 от НПК и следва да му бъде
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като с оглед
доказателствата по делото единствено тази мярка би постигнала целите на
мерките за неотклонение визирани в чл. 57 от НПК. Всяка друга по-лека
мярка не би се явила адекватна по отношение на личността на обвиняемия и
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на Д. П. Г., ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно
производство № 501/2022 г., по описа на РУ на МВР Пазарджик, вх. № 3442
/2022 г. по описа на РП – Пазарджик.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен срок
от днес чрез Районен съд - Пазарджик пред Окръжен съд-Пазарджик.
При постъпване на жалба или протест насрочва делото за разглеждане
от Окръжен съд - Пазарджик на 05. 07. 2022 год. от 14,00 часа.
Препис от определението да се изпрати на Началника на ОС „ИН”
Сектор „Арести”- Пазарджик, РП-Пазарджик, за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4