Присъда по дело №1116/2021 на Районен съд - Шумен

На 28.06.2021г. е депозирана в РС гр. Шумен частна тъжба от П. М. Т. против ЕРТ. АС.
ХЮС. от гр. Шумен за извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130,
ал.1 от НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
В частната тъжба е посочено, че ЕРТ. АС. ХЮС. на 22.05.2021г. в гр. Шумен нанесъл на
П. М. Т. побой, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
на челото в областта на междувеждието, кръвонасядане в областта на вътрешния ъгъл на дясното
око и на долния клепач под него, с което й причинил временно разстройство на здравето, неопасно
за живота–– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск от тъжителя П.Т. срещу подсъдимия Е.Х. за
неимуществени вреди в следствие на извършеното престъпление в размер на 3 000 /три хиляди/
лева. Съдът намери молбата за своевременно подадена и процесуално допустима, поради което
допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения от частния тъжител,
граждански иск.
В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа така
възведеното обвинение и моли съда да признае за виновен подс. Е.Х.. Предвид факта, че
обществената опасност на дееца, моли съда да му наложи справедливо наказание, което да го
мотивира за в бъдеще да не извършва подобни постъпки. По отношение на приетият граждански
иск, повереника моли съда да го уважи в пълния му предявен размер, както и да му присъди
направените разноски.
Подсъдимият ЕРТ. АС. ХЮС., на практика не отрича извършването на процесното деяние,
като дава обяснения, в които излага доводи за наличието на афект от негова страна, с оглед
поведението на дъщерята на тъжителката. В последната си дума изказва съжаление за станалото.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2021г. около 15,00 часа, частната тъжителка П.Т., задно с дъщеря си –
свидетелката С.Р.С. и дъщеричката й, както и приятеля на свид. С. се намирали в местността
Шуменско плато, гр. Шумен и си правели пикник. Докато седели на пейките, свидетелката
С. С. се обърнала и видяла автомобила на бившия мъж, с когото живеела, тъй като
дъщеричката й казала „мамо, мамо, тати дойде“. Бившият мъж, с когото свид. С. живеела
бил подсъдимия ЕРТ. АС. ХЮС. и дъщеричката била общото им дете. Първоначално
подсъдимият Х. стоял в автомобила си без да излиза, но после излязъл и се приближил към
свид. С. С., дъщеря си и тъжителката Т., като отправил въпрос към свидетелката: „Как може
такова нещо, ти с него ли искаш да оставаш?...“ Свид. С. казала на подс. Х. да си тръгва, че
не бил поканен при тях, като усетила, че бил употребил алкохол. Последвал спор между
подсъдимия Х. и свид. С., който продължил около 20-30 минути, след което подсъдимия си
тръгнал, след като бил издърпан от негов познат, който се намесил. Половин – един час след
това , подсъдимият Е.Х. отново се върнал, този път заедно със сина си и негова приятелка.
Синът на подсъдимия попитал свид. С. какво става там, а тя му отговорила да пита баща си.
Тогава синът на подсъдимия на турски език започнал да говори с него, като едновременно с
това се мъчел да издърпа баща си настрани. Подсъдимият Х. обаче отказвал да се дръпне
настрани, като заявил, че щял да седи там, защото обичал свид. С.. Синът на подсъдимия се
ядосал и започнал да удря свид. С. в областта на лицето. Свидетелката С. С. като успяла да
отблъсне сина на подсъдимия се обърнала и видяла как подс. Х. нанесъл удар в областта на
лицето на тъжителката П.Т., която залитнала и се подпряла на паркирания до нея, лек
автомобил. Като видяла лицето на майка си в кръв, свид. С. отишла до нея и хванала
подсъдимия Е.Х., който посягал отново да удари майка й и го изблъскала. Веднага след
нанесените удари подс. Е.Х. и синът му се качили в автомобилите и отпрашили в незнайна
посока. Тъжителката Т. се обадила на 112 и съобщила за инцидента.
Впоследствие тъжителката П.Т. и свид. С. С. били откарани в МБАЛ Шумен, където
били прегледани.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
1

показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка – С.Р.С., от обясненията на
подсъдимия ЕРТ. АС. ХЮС., както и от приложените по делото и приети от съда писмени
доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от съда изцяло от показанията
на разпитаният свидетел – очевидец, а именно С. С.. Свидетелят даде показания от къде и по
какъв повод познава подсъдимия, както и какво точно се е случило на 22.05.2022г.
От назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че
частния тъжител П.Т. на 22.05.2021г. вследствие на удара е била причинена
разкъсноконтузна рана на челото в областта на междувеждието, кръвонасядане в
областта на вътрешния очен ъгъл на дясното око и на долния клепач под него, като в
резултат на получените травматични увреждания й е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установените травматични увреждания могат да бъдат
получени по начин, съобщен от тъжителката – при нанасяне на удари с ръц, а
морфологичните им особености към момента на освидетелстването, позволяват да бъдат
получени в соченото от нея, време.
От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си,
подсъдимият ЕРТ. АС. ХЮС. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на човешката личност;
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – действие, което по своето естество е въздействало върху
организма на тъжителката и е предизвикало временно разстройство на здравето,
неопасно за живота;
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на внезапно
възникнал пряк умисъл като подсъдимия е съзнавал факта, че нанасянето на удар в
областта на лицето, неминуемо води до последици за здравето и нанасяйки удара е
искал и целял причиняването на разстройство на здравето.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият ЕРТ. АС. ХЮС.,
съдът намира, че в настоящия случай са налице визираните в чл.78а от НК, предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Предвиденото наказание за деянието, което е умишлено е до две години
“лишаване от свобода” или „пробация“ и с деянието не са били причинени съставомерни
имуществени щети, като видно от справката за съдимост, подсъдимият не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не е осъждан / реабилитиран е на
основание чл.88а от НК/.
При определяне размера на административното наказание по отношение на
подсъдимият Е.Х., съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която съда
счита за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – от данните за личността му –
неосъждан, със средно-специално образование, разведен, работещ, които съда преценява
като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай не са налице отекчаващи вината,
обстоятелства, а като смекчаващи, съдът преценява частичното самопризнание на подсъдимия и
изказаното от него съжаление за извършеното.
Съдът счита, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК биха били постигнати
с налагане на минималния предвиден размер на административното наказание „глоба“. Така
определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави както от страна
2

на наказания, така и от другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от тъжителката
П.Т. неимуществени и имуществени вреди, съдът счита същият за допустим и частично
основателен по следните правни съображения: Гражданският иск е предявен и приет за
разглеждане срещу подс. Е.Х. за причинени неимуществени вреди в резултат на
противоправно деяние. Доколкото с него се претендира гражданска отговорност за
причинени неимуществени вреди в резултат на изложените в тъжбата фактически
обстоятелства, съдът намира същият за допустим за причинени неимуществени вреди в
резултат на деянието, за което подсъдимият е признат за виновен – чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият е признат за виновен за това деяние, въз основа на същите факти, въз основа
на които се претендира гражданската отговорност.
Претендира се гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило
да не се вреди другиму - чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия Раимов, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно - характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които
е извършеното, причинените морални страдания и пр. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданският иск срещу подс. ЕРТ. АС.
ХЮС. да бъде уважен до размер – 800 /осемстотин/ лева. В останалата му част до пълният
предявен размер на неимуществени вреди, съдът отхвърли иска. Тъй като не е претендирана
законна лихва от датата на деянието, съдът не постанови такава.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси съдът осъди подсъдимия Е.Х.
да заплати държавна такса върху размера на уваженият граждански иск.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия ЕРТ. АС. ХЮС.
да заплати на тъжителката П.Т. направените от нея по делото, разноски за депозит за
съдебно-медицинска експертиза и държавна такса в размер на 162 /сто шестдесет и два/
лева, по сметка на ШРС – деловодните разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер
на 123 /сто двадесет и три/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът постанови, подс. ЕРТ.
АС. ХЮС. да заплати на адвокат Веселин Владимиров Пенчев от ШАК - адвокатско
възнаграждение в общ размер на 900/деветстотин/ лева – 600 лв.по чл.13, ал.1, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и 300 лв. по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

3

Номер на акта:	1
Дата:	10 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201116
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 юни 2021 г.

Присъда по дело №1116/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите