№ 21941
гр. София, 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110160868 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.12.2022 г., като в същата не е налице произнасяне за разноски за
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е молба от заявителя, с която се иска допълване на
издадената заповед за изпълнение, като бъде присъдена сумата 400 лева за
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Длъжникът не е взел становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, но по същество
следва да се приеме за основателна по следните съображения:
Производството по настоящото ч.гр.д. № 60868/2022 г. по описа на СРС
е образувано по подадено заявление от .......... срещу Л. Г. М., с което е
поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит SO
№ 2994/11.04.2022 г., а именно дължима седма вноска по договора, която е с
падеж 01.11.2022 г., състояща се от главница 62,50 лева и възнаградителна
лихва 57,30 лева. Твърди се, че по сключения договор на длъжника е
предоставена сумата 3000 лева, която е уговорено да бъде върната на 48
равни месечни вноски, с краен срок – 01.04.2026 г. Заявлението е уважено,
като на 04.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
посочените суми - главница 62,50 лева, ведно със законна лихва от 10.11.2022
1
г. и възнаградителна лихва 57,30 лева, като са присъдени и разноски за
държавна такса в размер 25 лева.
От служебно изготвена справка от информационната система на
Софийски районен съд е видно, че от 26.05.2022 г. до 16.05.2023 г. са
образувани общо 13 производства, по които заявител е .......... и длъжник Л. Г.
М.. От приобщените към настоящото дело копия на издадените по тези
производства заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК (включително и по
настоящото дело) и заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 20942/2023 г. (по което към момента не е налице
произнасяне) е видно, че всички тези производства са образувани по
подадени заявления от страна на .........., с които въз основа на посочения
договор за потребителски кредит SO № 2994/11.04.2022 г. се претендират
дължими суми по отделните падежирали вноски – всички в размер 62,50 лева
главница и 57,30 лева възнаградителна лихва. По всички тези дела заявителят
е претендирал и разноски за адвокатско възнаграждение в размери 400 лева,
съответно 480 лева.
По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, съответно в
настоящия случай това правило е приложимо по отношение на заявителя.
Разпоредбата принципно е приложима по всяко отделно производство, като в
допълнение към това, по силата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, принципно е
регламентирано дължимото минималното адвокатско възнаграждение също
по всяко отделно производство.
От друга страна, следва да се има предвид, че отговорността за
разноски представлява вид деликтна отговорност. В случая, въпреки че
принципно заявителят има право да иска отделното издаване на заповед за
изпълнение, доколкото се твърди, че претендираните с всяко заявление
вноски са падежирали, съответно вземането по тях е изискуемо, не може да се
приеме, че именно длъжникът е станал причина за завеждането на посочения
брой (до момента) заповедни производства, поради което и евентуално
сторените от заявителя разноски в настоящото производство не се намират в
причинна връзка с процесуалното или извънпроцесуалното поведение на
2
длъжника. В подкрепа на този извод следва да се посочи и това, че видно от
представения по делото договор и общи условия, в полза на заявителя е
уговорена и възможността за предсрочна изискуемост на всички вземания по
договора (раздел Х от общите условия). Това действително се явява
възможност за кредитора, която не може да изключи правото да се
претендират изискуеми вноски по договора, но потвърждава извода, че в
конкретния случай именно решението на кредитора за начина на защита на
правата му е причината за евентуално направените разноски за адвокатско
възнаграждение, а не поведението на длъжника по договора.
Съдът не може и не следва да подминава случаите, в които участници в
процеса упражняват правата си явно недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други, доколкото тези действия
представляват злоупотреба с право и поради това не следва да бъдат зачетени
от правозащитния орган /в този смисъл Решение № 206 от 11.01.2016 г. на
ВКС по гр.д. № 2970/2015 г., III г.о., ГК/. Допускането на настоящата
практика, при която се образуват отделни производства за всяко падежирала
вноска и уважаването на претендираните по всяко от тях искания за
присъждане на адвокатски възнаграждения би довело до постигането на
противоправен резултат чрез принципно разрешени от закона способи – в
случая неоснователно обогатяване, доколкото на практика и въз основа на
издадените до настоящия момент заповеди за изпълнение в тежест на
длъжника, съответно в полза на заявителя, са присъдени разноски за
адвокатски възнаграждения, чийто размер надвишава значително главницата
по договора.
Предвид изложеното направеното искане за допълване на издадената
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане вх.№ 291517/30.12.2022 г. по описа на СРС за
допълване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2022 г. в частта
за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4