МОТИВИ
към присъда по НОХД №1421/2019г. по описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла
за разглеждане обвинителен акт против Б.А.Д. *** за престъпление по чл.207,
ал.1 НК.
Според обвинението, Д. ***, бар „Симо",
кв."Изток" е намерил чужда движима вещ - мобилен телефон марка
„Самсунг", модел „Галакси" S8, ИМЕИ № 358792088963251 на стойност 499.00 лева, собственост на А.С.Т. ***
и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика или на
властта.
Производството по делото е разгледано при
условията на глава “Двадесет и седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и
сл., в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимия и предлага същият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Граждански иск не е предявен.
Подсъдимият се признава за виновен. При
условията на чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното.
Защитникът му – адв.М. *** пледира за
признаване на подзащитния му за виновен и налагане на предложеното наказание.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373, ал.3 НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият
Б.А.Д. е роден на ***г***, живущ ***(понастоящем в Затвора – гр. Бобов дол),
българин, *** гражданин, без образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
На
15.03.2019г. св.Т. отишъл в кв."Изток" и решил да си купи храна от
бар „Симо". Когато дошъл неговия ред, оставил телефона си марка
„Самсунг" модел „Галакси" S8 с ИМЕИ №
358792088963251 на бар-плота, купил си две парчета пица и безалкохолно и си
тръгнал. Забравил телефона си на бар-плота. На гърба на телефона имало черен
джоб, в който оставил и личната си карта.
Непосредствено
след него в бар „Симо" влязъл подсъдимият Б.А.Д..Той видял телефона и го
взел.
След
известно време Т. забелязал липсата на телефона си и веднага се върнал обратно
в бар „Симо". Помолил св.С. от обслужващият персонал да изберат телефона
му, което и сторили. Телефонът звънял, но никой не вдигал. Т. се върнал на
работното си място - цех за пелети „Еко Био Пелети", гр.Кюстендил и
помолил пазача – св.И. да звъни на телефона му. Не след дълго свидетелят И. му
казал, че на телефона се обажда някакъв мъж, който иска пари, за да го върне.
Свидетелят Т. отново избрал телефона си и разговарял с подсъдимия Б.Д..
Подсъдимият Д. му поискал 20 лева, за да върне телефона, но в бързината и от
притеснение свидетелят Т. изпуснал телефона, от който говорел и разговорът
прекъснал. Т. направил още много опити да се свърже с подсъдимия Д., за да
разбере къде да отнесе парите, но никой не вдигнал повече.
Подсъдимият
Д. решил да продаде телефона и отишъл при св.С.Д.. Той се съгласил да купи
телефона и го използвал известно време с номер **********. След това го подарил
на своята баба Фиданка Петрова, която го занесла със себе си в Германия,
гр.Дортмунд.
От
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е установено, че процесният
мобилен телефон е на стойност 499 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.С.Т. (л.20), М.А.П.
(л.22), Е.В.И. (л.23), М.С.С. (л.24), С.А.Д. (л.л.25-26,47), справки от
мобилните оператори (л.55.,56,57), справка за съдимост (л.л.16-19) и други.
Изложената
фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Т., П., И., С., Д., справки от мобилните оператори, заключението
на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелство за съдимост.
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на
самопризнанията на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал. Направеното от подсъдимия признание на фактите,
такива, каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е
изолирано, а съответства на заявеното от пострадалия и се намира в корелация с
множеството писмени доказателства и доказателствени средства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по
чл.207, ал.1 НК, т.е. извършил е престъплението, за което е привлечен да
отговаря.
Присвояването
на намерена вещ е формално двуактно престъпление, което се осъществява единствено
чрез бездействието на субекта, поради което опитът при него е невъзможен, но
същевременно то е довършено едва с изтичане на седемдневния срок от намирането
на движима вещ или вещи.
Разглежданото
престъпление има няколко особености:
1.
негов предмет могат да бъдат само движими вещи, защото само те могат да бъдат
намерени;
-
тази вещ трябва да е намерена от дееца, което предполага преди това тя да е
била загубена от някого, т. е. по някаква причина или начин да е излязла от
фактическата власт на нейния собственик или на лицето, което я е владеело, и то
да не знае къде се намира вещта.
Изпълнително
деяние на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК се осъществява чрез
бездействие, а именно: деецът не съобщава в продължение на една седмица на
собственика, на този, който я е загубил, или на властта, че вещта е у него.
В
конкретния случай предметът на престъплението е процесният телефон. Същият е
намерен от подсъдимия на 15.03.2019г. и в продължение на една седмица той не е
съобщил за него на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил.
От
събраните по делото доказателства по категоричен и недвусмислен начин се
установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Субект
на престъплението е подсъдимият Д..
От
субективна страна, деянието било извършено от него при пряк умисъл. Той е
обективиран в поведението му, тъй като подсъдимият е съзнавал, че предметът на
престъплението е чужда вещ и че след като го е намерил трябва да съобщи за това
на собственика, на властта или на този, който я е загубил, но въпреки това не е
предприел нужните действия. Той е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им.
Причини
за извършване на деянието са ниско правосъзнание, незачитане правото на
собственост и стремеж за противозаконно облагодетелстване.
За
извършеното престъпление по чл.207, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание
глоба в размер от 100 до 300 лева.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като
цяло обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени самопризнанието на
подсъдимия. Отегчаващо обстоятелство са множеството осъждания на дееца.
На
основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а НК. Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54,
съдът прие, че на подсъдимия Д. следва да се наложи наказание “глоба” в размер
на 200 лева.
Съдът
прие, че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
На основание
чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия Д. да заплатят по
сметка на РУ-гр.Кюстендил сторените по делото разноски в размер на 117, 60
лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: