Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря Цветомира Баева, в
присъствието на прокурор Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 243 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
С присъда № 12/10.04.2019 год. по НОХД № 233 по
описа за
Съдът е осъдил
У.Х.И. да заплати на Ц.П.И. *** сумата от 4 000. 00 за причинените му от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано
от 09.02.2017 г. до
окончателното й изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск до
пълния претендиран размер от 10 000.
00 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил
У.Х.И. да заплати на Ц.П.И. *** сумата от 100. 00 лева, представляваща разноски
за процесуален представител.
Съдът е осъдил
У.Х.И. да заплати Тетевенския районен съд сумата от 160. 00 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск, както и сумата
от 5. 00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът е осъдил У.Х.И. *** сумата от
686. 40 лева, представляваща направени разноски.
Съдът е осъдил У. Х.
И. да заплати на Тетевенския районен съд сумата от 411. 96 лева, представляваща направени
разноски и сумата от 5. 00 лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от У.Х.И., с която моли да бъде отменена присъдата и
бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан
за престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, поради несъставомерност на деянието.
Излага, че приетата за установена от
първата инстанция фактическа обстановка
не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Налага довод, че не е установено
авторството на деянието. Излага, че в хода на съдебното следствие са разпитани
свидетели /очевидци/, които твърдят, че
не е нанесъл удари в областта на главата на пострадалия, с които да причини
телесните повреди, за които го обвиняват.
Сочи, че са кредитирани показанията
на свидетели, които са в близки роднински връзки с пострадалия и са заинтересовани
от изхода на делото. Посочва, че извън тях не са налице други доказателства, от
които по безспорен и несъмнен начин да се установи, че е извършил деянието.
Излага, че по делото са налице противоречиви
показания на свидетели, като от една страна са показанията на пострадалия Ц.И.
и неговия баща П.И., а от друга страна са останалите присъствали на инцидента
лица, а именно свидетелите Т.Б.М., Х.Г.И. и Х.И.Г.. Посочва, че от показанията на св. Т.Б. и Х.Г.
се установява, че не е удрял Ц.И. в областта на лицето и те не са забелязали
пострадалия да е имал описаните от него наранявания - избити зъби, контузни
рани и обилно кръвотечение. Счита, че тези показания противоречат на
показанията на пострадалия Ц.И. и неговия баща П.И.. Налага довод, че следва да
бъдат кредитирани показанията на св. Б. и Г., тъй не са заинтересовани от
изхода на делото, очевидци са и в хода на цялото производство твърдят, че не е
удрял пострадалия и не са видели твърдените наранявания по пострадалия. Посочва,
че първата инстанция изцяло е кредитирала показанията на пострадалия и неговия
баща, а неясно защо е приела, че показанията на свидетелите очевидци са
недостоверни.
В съдебно заседание представителят
на ОП Ловеч излага, че следва да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Адв. С., повереник на Ц.П.И., моли да бъде постановено решение, с
което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Въззивникът се явява лично и с адв. Г.,
като молят да бъде уважена въззивната жалба по изложените в нея аргументи.
Допълнително се
излага становище, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като
причиненото увреждане не представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК. Установено е по делото от събраните писмени доказателства и от
заключенията на трите съдебномедицински експертизи, че на пострадалия е
причинено според първата съдебномедицинска експертиза на Г. травматично
счупване на втори и трети долу в ляво зъби до нивото на венеца, като счита, че
от това лаконично заключение не може да се направи безспорен извод дали е
налице или не причинена средна телесна повреда. Посочва, че е допусната и назначена
е съдебномедицинска експертиза от вещо лице – стоматолог, който е заключил, че
е налице травматично счупване на втори и трети долу в ляво зъби до нивото на
венеца, като и двете съдебномедицински експертизи правят извод, че с оглед
характерът на това увреждане е налице затруднение на отхапването, говорът и
дъвченето за около 45-60 дни. Сочи, че е допусната и назначена е тройно
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че при извършен преглед
значително по-късно от датата на инкриминираното деяние на 19.04.2018 г. се
установява, че на местата на описаните зъби втори и трети долу вляво се намира
липса на коронките им на нивото над венеца
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
На 09.02.2017 г., около 16. 00 ч., Ц.П.И.
и баща му - св. П.Й.И., отишли до
автоморга в с. З.П., за да купят от генератор за автомобил, марка „О.В.”,
собственост на св. П.И.. Автоморгата се намирала в двора на къщата на въззивника У.Х.И.. Те платили за автомобилната
част на У.И. сумата 30. 00 лева, като имали уговорка, ако не работи, да върнат
частта и да им се плати сумата от 30. 00 лева.
Свидетелите Ц.П.И. и П.Й.И. ***, за
да постави генератора. Майсторът установил, че генераторът не работи и не
зареждал ток. Те се върнали обратно при въззивникът.
Св. П.И. влязъл в заведението, което
също се намирало в двора на въззивника и се забавил около десет минути. Ц.П.И. останал в автомобила. В заведението били
брата на въззивника, чичо му и един друг човек. След като влязъл в заведението, св. П. и въззивникът се
скарали и възивникът ударил шамар на св. П. И., хванал го и го избутал извън
заведението, като продължил да го рита. Св. Ц.И. видял това и извикал на
въззивника защото посяга на баща му. Въззивникът се затичал към Ц.И., свалил го
от колата с юмруци, повалил го на земята и започнал да го рита. Инцидентът продължил
15-20 минути около 17 часа. От заведението излязъл бащата на въззивникът св. Х.И.Г.
и го отвел.
След побоя Ц.И. бил целия в кръв. Ц.П.И.
и П.Й.И. се прибрали в дома си в гр. Ябланица, където били жената, с която
живее на съпружески начала /св. Г.М./, майка му братята му - св. И.И. и П.И..
Ц.П.И. и П.Й.И. отишли до Бърза помощ, тъй като
въззиваемият бил подут в лицето от ударите. Ц.П.И. бил приет в Бърза помощ и
прегледан от св. Н.Я.Г., медицински
фелдшер, който го прегледал, почистил и
установил, че Ц. е с избити зъби.
След това Ц.П.И. и П.Й.И. отишли в
полицията при младши оперативен дежурен св. Л.Н.В., който изготвил докладна записка.
На следващият ден Ц.П.И. отишъл до
гр. Тетевен и му било издадено медицинско свидетелство за пред съд, издадено от
стоматолог д-р Б. /л. 30/.
От заключението на вещо лице д-р М. Г.
по съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л. 39-40 от досъдебното
производство се установи, че на Ц.П.И. са причинени : множество охлузвания
предимно в областта на лицето, разкъсно контузна рана на лицето, които са му
причинили временно и неопасно разстройство на здравето. От медицинското свидетелство,
издадено от стоматолог, се установява, че са му причинени : травматично
счупване на два зъба вляво долу и травматично разклащане на един зъб долу
отляво, с данни за подуване на меките части – разкъсване на венеца, повреда
обуславяща затруднение на отхапването, говоренето и дъвченето за около 45 дни.
От заключението на вещо лице д-р С.
по съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л. 125 – 126 от
досъдебното производство се установява, че на И. е причинено : травматично
счупване на втори и трети зъби долу в ляво до нивото на венеца, травматично
разкъсване на венеца, оток на меките тъкани около счупването, повреда причинила
на И. затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2 месеца.
От тройната съдебно медицинска експертиза
на вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и д-р Л. на л. 172 - 176 от досъдебното
производство се установява, че към датата на първия преглед на 09.02.2017 г. е
било установено счупване на втори и
трети зъб долу вляво и разклащане на първи долу вляво, на ниво на венеца на
Въззивната инстанция изцяло споделя
така установената фактическа от първата инстанция.
Правилен и обоснован е извода на
съда, че У.Х.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК, като на 09.02.2017 год., около 17часа, в с. З.П., обл.
Л., на ул. „О.” № ***, умишлено е причинил на Ц.П.И. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на втори и трити зъб долу в ляво, като
счупването на посочените зъби се равнява на тяхното избиване, и разклащане на
първи зъб долу в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
за период от около два месеца.
От обективна страна деянието е
осъществено чрез действие, като чрез удари с юмруци и ритници нанесъл на Ц.П.И.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори и трити зъб долу
в ляво, като счупването на посочените зъби се равнява на тяхното избиване, и
разклащане на първи зъб долу в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето
и говоренето за период от около два месеца. От заключението на вещо лице д-р М.
Г. по съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л. 39-40 от досъдебното
производство, заключението на вещо лице д-р С. по съдебно медицинска експертиза
по писмени данни на л. 125 – 126 от досъдебното производство и заключението на
вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и д-р Л. по тройната съдебно медицинска
експертиза на л. 172 - 176 от досъдебното производство се установява характера,
вида на увреждането на Ц.П.И. и времето за възстановяване. Налице е средна
телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от въззивникът умишлено, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици
и е искал тяхното настъпване.
Неоснователен е довода на защитата,
че не е установено авторството на деянието. Този довод е бил изложен и пред
първата инстанция, обсъден от нея в мотивите към обжалваната присъда и е отхвърлен като неоснователен. Първата
инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК като в мотивите
е посочила установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Съдът съобразно чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК, тъй като са налице противоречия в доказателствените
материали е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.
Тази инстанция, както и първата, изцяло дава вяра
на показанията на Ц.И., които са последователни, точни, логични, правдободобни
и кореспондират на показанията на св. П.И., Н.Я.Г. /медицински фелдшер/, Л.Н.В.,
Г.М., И.И. и П.И., на приложените по
делото писмени доказателства /протокол за предупреждение и медицинско
свидетелство за пред съд, издадено от стоматолог д-р Б./, както и на :
заключението на вещо лице д-р М. Г. по съдебно медицинска експертиза по писмени
данни на л. 39-40 от досъдебното производство, заключението на вещо лице д-р С.
по съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л. 125 – 126 от
досъдебното производство и заключението на вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и
д-р Л. по тройната съдебно медицинска експертиза на л. 172 - 176 от досъдебното
производство.
Тази инстанция не дава вяра на
показанията на св. Х.И.Г. /баща на въззивнвика/, в частта, в която твърди, че
не е виждал кръв по лицето на въззиваемия, тъй като в тях посочва друга година,
часово време на извършване на деянието, не съобщава да е възприел св. Х.Г.И. и Т.Б.М..
Показанията на св. Х.И.Г. противоречат на изложените в предходния абзац гласни
и писмени доказателства, както и на : заключението на вещо лице д-р М. Г. по
съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л. 39-40 от досъдебното
производство, заключението на вещо лице д-р С. по съдебно медицинска експертиза
по писмени данни на л. 125 – 126 от досъдебното производство и заключението на
вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и д-р Л. по тройната съдебно медицинска
експертиза на л. 172 - 176 от досъдебното производство.
По изложените мотиви съдът не дава вяра и на
показанията на св. Х.Г.И. и Т.Б.М..
Тази инстанция не дава вяра, както и
първата, на обясненията на въззивника в частта, в която отрича да е нанесъл
удари на възиваемия, тъй като противоречат на Ц.И., които са последователни,
точни, логични, правдободобни и кореспондират на показанията на св. П.И., Н.Я.Г.
/медицински фелдшер/, Л.Н.В., Г.М., И.И.
и П.И., на приложените по делото писмени доказателства /протокол за
предупреждение и медицинско свидетелство за пред съд, издадено от стоматолог
д-р Б./, както и на заключението на вещо
лице д-р М. Г. по съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л. 39-40 от
досъдебното производство, заключението на вещо лице д-р С. по съдебно
медицинска експертиза по писмени данни на л. 125 – 126 от досъдебното
производство и заключението на вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и д-р Л. по
тройната съдебно медицинска експертиза на л. 172 - 176 от досъдебното
производство
Въззивната инстанция
не споделя и тезата на адв. Г., че деянието е несъставомерно от обективна
страна, тъй като причиненото увреждане не представлява средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Защита посочва, че е установено по делото от събраните писмени доказателства
и от заключенията на трите съдебномедицински експертизи, че на пострадалия е
причинено според първата съдебномедицинска експертиза на Г. травматично
счупване на втори и трети долу в ляво зъби до нивото на венеца, като счита, че
от това лаконично заключение не може да се направи безспорен извод дали е
налице или не причинена средна телесна повреда. Посочва, че е допусната и
назначена е съдебномедицинска експертиза от вещо лице – стоматолог, който е
заключил, че е налице травматично счупване на втори и трети долу в ляво зъби до
нивото на венеца, като и двете съдебномедицински експертизи правят извод, че с
оглед характерът на това увреждане е налице затруднение на отхапването, говорът
и дъвченето за около 45-60 дни. Сочи, че е допусната и назначена е тройно
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че при извършен преглед
значително по-късно от датата на инкриминираното деяние на 19.04.2018 г. се
установява, че на местата на описаните зъби втори и трети долу вляво се намира
липса на коронките им на нивото над венеца
Тази инстанция прие, че деянието,
осъществено от И., съставлява престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Заключението
на вещо лице д-р М. Г. по съдебно медицинска експертиза по писмени данни на л.
39-40 от досъдебното производство, заключението на вещо лице д-р С. по съдебно
медицинска експертиза по писмени данни на л. 125 – 126 от досъдебното производство
и заключението на вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и д-р Л. по тройната съдебно
медицинска експертиза на л. 172 - 176 от досъдебното производство не си
противоречат по отношение на основния факт, а именно какво е увреждането на
двата зъба на възиваемия. Налице средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Действително от
заключението на тройната съдебно медицинска експертиза на вещите лица доц. д-р Л.,
д-р Д. и д-р Л. на л. 172 - 176 от досъдебното производство се установява, че
към датата на първия преглед на 09.02.2017 г. е било установено счупване на
втори и трети зъб долу вляво и
разклащане на първи долу вляво, на ниво на венеца на
Правилно е определен вида и размера
на наказанието на У.Х.И.. За престъплението по чл. 129, ал. 1 НК в НК е
предвидено наказание до шест години лишаване от свобода. Съдът при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК, при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, е определил на И. наказание пробация, при
следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца, която
се състои в явяване и подписване на И. при пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично; и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2
от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8
/осем/ месеца. Като отегчаващо вината обстоятелство е съобразен високата
обществена опасност на деянието. Като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства са отчетени – чистото съдебно минало на И., младата възраст, има
две малолетни деца и жена, с която живее на съпружески начала, за които следва
да полага грижи.
Присъдата е правилна в частта, с
която съдът е осъдил У.Х.И. да заплати на Ц.П.И. *** сумата от 4 000.
00 представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от
09.02.2017 г. до окончателното й изплащане на сумата, като е
отхвърлен гражданския иск до пълния претендиран
размер от 10 000. 00 лева, като неоснователен и недоказан. Налице е
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД – осъществено виновно, противоправно деяние
от въззивника, причинени вреди на Ц.П.И. и причинна връзка между тях и деянието
на въззивника. При определяне на размера на обезщетението на въззиваемия съдът
е съобразил : причинените увреждания на Ц.И., претърпените болки и страдания,
времето за възстановяването му, справедливостта и практиката
на съдилищата.
Съдът е осъдил У.Х.И. да заплати на Ц.П.И.
*** сумата от 100. 00 лева, представляваща разноски за процесуален
представител.
Съдът е осъдил
У.Х.И. да заплати Тетевенския районен съд сумата от 160. 00 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск, както и
сумата от 5. 00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил У.Х.И. *** сумата от 686. 40 лева,
представляваща направени разноски, както и да заплати на Тетевенския районен
съд сумата от 411. 96 лева,
представляваща направени разноски и сумата от 5. 00 лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При служебната проверка не се
установиха основания за отмяна или
изменение на присъдата.
Ловешкият
окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 12/10.04.2019 год. по НОХД № 233 по описа за
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 12/10.04.2019 год. по НОХД № 233 по описа за
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.