Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.07.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6358 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление *** срещу срещу И.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** по
реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
155/21.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 636/2020 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 793,83 лева, представляваща
незаплатена главница за консумирана вода за периода от 17.10.2016 г. до
16.12.2019 г. по партида с абонатен № 1343461, за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 30.01.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 102,77 лева лихва,
представляваща законна лихва за периода от 18.12.2016 г. до 14.01.2020 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в
качеството си на ВиК оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на
ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. ******. Ответникът
бил титуляр на партида с абонатен № 1343461, по който се води отчета на
консумираната вода. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ответникът не заплатил дължимите за услугите суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от особения
представител на ответника е депозиран писмен отговор, с който оспорва, че
ответника е потребител на ВиК услуги и е клиент на дружеството. Оспорва
справката за недобора на частен абонат, т.к. представлява едностранно съставен
от ищеца документ, който няма обвързваща сила за съда. Оспорва претендираното
количество ВиК услуги да е поставено и потребено от ответника. Твърди, че
ищецът не е спазил общите условия при процедурата на отчитане на количествата
питейна вода. Прави възражение за давност по отношение на задължението за периода
преди 23.01.2017 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди
съдебно заседание, процесуалният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 11.06.2020 г., в която за описани задълженията за абонатен
№ 1343461 с титуляр Е.Н.Г. за периода от 18.11.2016 г. до 14.01.2020г.
Приети по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представена от ответника е справка по лице
от Служба по вписванията – Варна, за вписвания по партидата на Е.Н.Г., от която
е от която видно, че същият с констативен нотариален акт е признат за
собственик на процесния имот, находящ се в гр. Варна, ул. ******
Представени от ищеца са
още карнетни листи за абонатен № 1343461 и титуляр Е.Н.Г., като на записванията има
подпис няма абоната.
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване
на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1343461 за периода от 22.02.2017 г. до 14.01.2020 г.
възлиза на 755,67 лева по 35 броя фактури, а сумите за
лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 14.01.2020
г. са в общ размер от 91.21 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и дадени указания на заявителя по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК в законоустановения едномесечен срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са
неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на
потребител на ВиК услуги за част от процесния период.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Варна.
Установи се от представената справка от
Службата по вписванията, че като собственик на процесния имот по силата на
констативен нотариален акт е вписан Е.Н.Г.. Съгласно представените
доказателства по делото същият се води и титуляр на партидата.
Недоказано остана твърдението на ищеца, че
ответницата е потребител на ВиК услуги за процесния имот. Едва в хода на
устните състезания процесуалният представител на ищеца е заявил, че Е.Н.Г. е
починал, а ответницата И.Я.Г. е негова
съпруга и наследник. Такова твърдение нито е наведено в исковата молба, нито са
ангажирани доказателства в негова подкрепа. Липсват доказателства, че лицето Е.Н.Г.
е починало и на коя дата, нито кои са наследниците му.
Следващият спорен между страните въпрос
касае предоставянето на процесите услуги и тяхното количество.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и
чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез
монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения, т.е.
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер.
В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане
на средствата за търговско измерване
(водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите от отчитането се
свеждат до знанието на потребителя.
В същото време,
с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение,
с оглед доказателствената сила
на карнетния лист – той представлява
частен свидетелстващ документ, поради което се ползва
с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя
му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която
не го е подписала.
В конкретния случай представените по делото карнетни листи не
са подписани, оспорени са от ответника и не го обвързват. Същевременно не са ангажирани други
доказателства във връзка с доставеното количество ВиК услуги.
В исковата молба изрично е посочено, че претенцията е
за служебно начислено количество вода, без да се конкретизира онсованието за
служебното начисляване. В хода на устните състезания ищецът сочи, че се касае
за неосигуряване на достъп и и начисляване на служебно количество на основание
чл.35 във вр. с чл.24 от Наредба №4/14.09.2004г.
По делото не са представени доказателства за
изпълнение на процедурата по чл.35, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г., съгласно която при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. При неосигуряване
на достъп повече от една година следва да бъде осъществена процедурата по
чл.24, ал.4 от ОУ. При липса на представени по делото протоколи за неосигурен
достъп, съдът намира за недоказано основанието, на което е начислено служебното
количество.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск за установяване на главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С
оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск
за обезщетение за забава.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к.” ООД, ЕИК103002253,
със седалище и адрес на управление *** срещу И.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
искове с правно основание чл.422 вр.
415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че срещу И.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „В.и к.” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата от 793,83 лева,
представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
17.10.2016 г. до 16.12.2019 г. по партида с абонатен № 1343461, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ******,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.01.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 102,77 лева лихва,
представляваща законна лихва за периода от 18.12.2016 г. до 14.01.2020 г., за
които суми е издадена Заповед № 155/21.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 636/2020 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: