РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Силистра, 21.11.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
при секретаря Анета Т.а разгледа адм.д. № 93 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Община Тутракан, ЕИК *********, оспорва решението от 22.02.2022 г. по сигнал за нередност № 776, издадено от ръководителя на управляващия орган на оперативна програма “Околна среда 2014 – 2020 г.” (РУО на ОПОС 2014 – 2020 г.) с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон и претендира направените по делото разноски.
Ответникът РУО на ОПОС 2014 – 2020 г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Съдът прие за установено следното:
Между страните е сключен административен договор № BG16M1OP002-1.009 / 04.04.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПОС за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-1.009-0002-C03 „Инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на канализационна мрежа в гр. Тутракан“ на стойност 32347993,80 лв., формирана от средства на Кохезионния фонд, държавния бюджет и принос на жалбоподателя.
С решение № ПО-08-32 / 02.10.2018 г. кметът на Община Тутракан е открил процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за външна техническа помощ по проект „Инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на канализационна мрежа в гр. Тутракан“. В рамките на процедурата са постъпили седем оферти на участници, пет от които са отстранени (л. 120 – 134 от делото). С решение № ПО-08-43 / 19.12.2018 г. кметът на Община Силистра е обявил класирането на участниците, а именно – на първо място „Конкредо“ ЕООД, на второ място „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД. Впоследствие – на 14.01.2019 г. е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка между жалбоподателя и „Конкредо“ ЕООД, по който жалбоподателят се е задължил да заплати сумата 470400,00 лв. без ДДС (564480,00 лв. с ДДС).
Ответникът е издал на 18.04.2019 г. решение, с което е определил спрямо жалбоподателя финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от стойността на сключения договор № ПО-07-147 / 14.01.2019 г. с изпълнител „Конкредо“ ЕООД на стойност 470400 лв. без ДДС. Основанието на решението е формирано от две нарушения. Първото нарушение се свежда до използването на субективни критерии за подбор, а второто е осъществено чрез въвеждането на изискване – по отношение на екипа за изпълнение на поръчката – за образователно-квалификационна степен „магистър“ в посочени в спецификацията направления и специалности, при положение че нормативно изискване за такава степен няма.
Вследствие на решение № 68 / 01.07.2019 г. на Административен съд – Силистра по адм.д. № 108 / 2019 г. и решение № 4104 / 13.04.2020 г. на ВАС по адм.д. № 9851 / 2019 г., VII о., гореописаното решение на ответника е било отменено изцяло.
С писмо изх.№ 1-009-0002-4-360 / 19.11.2021 г. ответникът е уведомил жалбоподателя (последният заявява в жалбата си, че е бил уведомен) за регистриран под № 776 сигнал за нередност по изпълнението на сключения между страните договор. В писмото са описани нарушенията, залегнали след това в мотивите на оспорения административен акт, и е указана възможността за възражения. Жалбоподателят не е подал възражение.
С обжалваното в настоящото съдопроизводство решение от 22.02.2022 г. по сигнал за нередност № 776 ответникът е определил размер на финансова корекция в размер на 19902,62 лв., съставляваща 5% от поисканите за възстановяване разходи по договора от 14.01.2019 г, сключен между жалбоподателя и „Конкредо“ ЕООД за сумата 470400,00 лв. без ДДС. Горепосоченият размер е определен при условията на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ и мотивиран така: „Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагането на пропорционалния метод, по реда на чл. 3, ал. 2 вр. чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ [...], тъй като с оглед естеството на нарушенията не е възможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. [...] При прилагането на пропорционалния метод изчисляването на финансовата корекция се извършва, като процентният показател, посочен в приложения № 1 и 2, се отнася към сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване, като се прилага посочената в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от цитираната наредба формула“.
Нарушенията (нередностите), послужили като основание за определянето на процесната финансова корекция, са квалифицирани от ответника по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (към настоящия момент – ЗУСЕФСУ; по-нататък в решението законът ще бъде означаван с абревиатурата, употребявана към момента на издаването на обжалвания административен акт, а именно – ЗУСЕСИФ) във вр. т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (наричана по-нататък за краткост „Наредбата за посочване на нередности“). Самите нередности са описани в обжалваното решение, както следва: «1. Съгласно т. V „Екип за изпълнение на поръчката“, Приложение № 1 „Техническа спецификация“ от документацията за обществена поръчка, екипът за изпълнение на поръчката следва да включва 4 бр. експерти. За експерт ВиК, експерт „пречиствателен процес“ (ръководител на проект) и експерт „ел. и автоматизация“ е посочено изискване да имат виеше образование в дадена област с образователно-квалификационна степен „магистър“ или еквивалентна, придобита в чужбина. Изискването за придобита образователна степен „магистър“ необосновано ограничава участието на лица в процедурата. Изпълнението на функциите на посочените експерти съобразно техническата спецификация на поръчката не представлява нормативно регламентирана дейност. И в националното ни, и в европейското законодателство не съществуват правила, съгласно които тези експерти да трябва да притежават образователна степен „магистър“. Поставено е необосновано изискване за квалификация на експертите, без това да кореспондира с конкретни причини, произтичащи от предмета, обема, стойността и сложността на поръчката или да е обусловено от някакво нормативно изискване. Условието е прекомерно, непропорционално и не е съобразено с предмета на подлежащите на изпълнение дейности. Това изискване има възпиращ ефект за потенциални участници, като необосновано ограничава възможностите за участие на стопански субекти, разполагащи с необходимите експерти с виеше образование, степен „бакалавър“ или еквивалентна съгласно българското или чуждестранното законодателство. С горното е нарушен чл. 2, ал. 2 от ЗОП. 2. Съгласно документацията за обществена поръчка, предложението за изпълнение на поръчката трябва да отговаря на определен брой изисквания за съдържание (т. 3.3.2 от указанията за подготовка на офертите), някои от които са: – представени са аргументи, как предложените технология и организация на изпълнение да създават предпоставки за качествено и навременно изпълнение на дейностите; – извършването на описаните дейности като съвкупност да гарантират изпълнение на поръчката в целия ѝ обхват, в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в техническата спецификация и документацията към поръчката; – представените от участника експерти, които ще бъдат ангажирани в изпълнението, като професионална компетентност са достатъчни за изпълнението на всяка от дейностите, с качество, съответстващо на изискванията на възложителя; – представените методи за контрол на изпълнението са съпроводени с посочване на: съдържание и обхват на методите, съответните експерти, ангажирани с изпълнението им, както и конкретните задължения на тези експерти за изпълнение на методите и водят до повишаване на качеството на услугата и спазване на срокове за изпълнение на поръчката; – участникът е описал очакваните резултати от прилагането на всеки метод за контрол на изпълнението; – участникът е описал начинът на прилагане на методите за контрол на изпълнението от членовете на екипа, ангажиран с изпълнението на поръчката и описаният начин създава предпоставки за постигане на очакваните резултати от прилагането на методите за контрол на изпълнението; – предложените дейности за контрол върху изпълнението на мерките за недопускане/предотвратяване проявата на критичните фактори и за минимизиране въздействието или за бързото и ефективно преодоляване на евентуалните последици от тяхната проява са съобразени с предмета и обхвата на настоящата поръчка и създават предпоставки за изпълнението на предложените мерки; – предложените мерки за недопускане/предотвратяване проявата на критичните фактори за минимизиране въздействието или за бързото и ефективно преодоляване на евентуалните последици от тяхната проява, са приложими (могат реално да се приложат от участника, респективно от членовете на неговия екип при настоящата поръчка, предвид нейните характеристики и особености, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство) и ефективни (водят да реално предотвратяване на проявата, респективно преодоляване на последиците от проявата на критичните фактори). Горните условия на възложителя, не определят кои аргументи създават предпоставки за качествено и навременно изпълнение на дейностите, кое извършване на описаните дейности като съвкупност ще гарантира изпълнение на поръчката в целия ѝ обхват, кои предложени методи за контрол на изпълнението водят до повишаване на качеството на услугата и спазване на срокове за изпълнение на поръчката, кои описани методи за контрол на изпълнението от членовете на екипа водят до повишаване на качеството и създават предпоставки за постигане на очакваните резултати от прилагането на методите за контрол на изпълнението, кои дейности за контрол върху изпълнението на мерките за недопускане/предотвратяване проявата на критичните фактори и за минимизиране въздействието или за бързото и ефективно преодоляване на евентуалните последици от тяхната проява създават предпоставки за изпълнението на предложените мерки, кои мерки за недопускане/предотвратяване проявата на критичните фактор и за минимизиране въздействието или за бързото и ефективно преодоляване на евентуалните последици от тяхната проява, са приложими. Следователно нито на комисията за разглеждане и оценка на офертите, нито на участниците е известно какви следва да са предложенията, за да отговарят на условията за съдържанието им. Преценката в случая не е обвързана с настъпването на обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии и зависи от субективната преценка на членовете на комисията. Така посочени условията са неясни и създават предпоставки за неравно третиране на участниците. В конкретния случай с поставяне на изисквания, които съдържат в себе си субективен елемент, необосновано се ограничават възможностите за участие на лицата, тъй като последните няма как да знаят какви точно аргументи следва да представят, за да се приеме от възложителя и помощния му орган, че техническото предложение по съдържание отговаря на изискванията на последния. Нарушен е чл. 2, ал. 2 от ЗОП».
Съдът приема за установени, фактите, съдържащи се цитирания пасаж относно описанието на нарушенията, тъй като те се доказват от документите, съставляващи л. 56 (т. V от техническата спецификация) и л. 45 – 46 (т. 3.3.2 от документацията на обществената поръчка) от делото.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като със заповед № РД-13 / 06.01.2022 г. министърът на околната среда и водите е определил издалия обжалваното решение главен директор на Главна дирекция „ОПОС“ за РУО на ОПОС 2014 – 2020 г.
Атакуваното решение е обективирано в писмена форма и с реквизитите (включително фактическо и правно основание) по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Това означава, че е спазено нормативното изискване за надлежна форма. Изложените по-горе процесуални факти не сочат нарушение на общите административнопроизводствените правила по АПК и на особените административнопроизводствени правила по ЗУСЕСИФ. Няма данни за отклонение от целта на закона.
Съдът счита, че ответникът е приложил правилно материалния закон с оглед на изложените по-долу съображения.
В мотивите на обжалваното решение на ответника е отчетено, че е било осъществено предходно произнасяне на ответника по отношение на същите нарушения (нередности), извършени от жалбоподателя, и че по повод на това произнасяне е постановена съдебна отмяна поради погрешна правна квалификация. В тази връзка трябва да се имат предвид следните мотиви на решение № 4104 / 13.04.2020 г. на ВАС по адм.д. № 9851 / 2019 г., VII о.: «[...] Налице е извършено нарушение от бенефициера Община Тутракан в указанията за подготовка на офертите, тъй като наред с обективни критерии, са поставени и субективни такива, като например изискването да са представени аргументи как предложените технология и организация на изпълнение създават предпоставки за качествено и навременно изпълнение на дейностите. Липсва конкретизиране кои аргументи създават такива предпоставки т.е. липсва обосновка относно съображенията на възложителя за качествено и навременно изпълнение на дейностите какви предпоставки са необходими. Наличието именно на неясни и неточни указания, създават предпоставки за проява на субективизъм от страна на помощния орган и това води до невъзможност да се извърши преценка доколко обективни биха били действията на този орган при извършване на проверка за съответствие на техническите предложения на участниците с изискванията на възложителя. Именно в това се изразява и допуснатото нарушение от страна на бенефициера, но то не представлява нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. [...] В конкретния случай се касае за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП отнасящо се до наличие на неправомерни критерии при подбор, но непредставляващо нередност по т. 11 вр. т. 16 от Наредбата. [...] Поставянето на изисквания в документацията за обществената поръчка, свързани с професионалната квалификация, в случаите когато законът допуска лица с различни специалности да упражняват дадена дейност, създава ограничения спрямо потенциалните участници в процедурата. Изискванията на възложителя, в случая създават необосновано ограничение за участие в обществената поръчка, за кандидатите, чийто персонал макар и да отговаря на законовите изисквания, няма да бъде оценен съответно, поради заложените критерии за оценка на предложенията. В противоречие с чл. 2, ал. 2 от ЗОП от възложителя са въведени ограничаващи критерии за възлагане. Конкретните ограничения не са обосновани от предмета и количеството или обема на обществената поръчка. По всяка една от трите позиции изискването съответното лице да е участвало като експерт по поне един проект, сходен с предмета на поръчката предполага удостоверяване на експертен опит в съответната област, а не в областта на прякото и непосредствено изпълнение. В този смисъл, изискването за магистърска образователно-квалификационна степен в посочените професионални области се явява непропорционално на предмета на поръчката и неоправдано ограничава възможностите за участие на икономическите оператори. Така заложените изисквания формират ограничение по отношение на лица с подходящата професионална квалификация, но с придобита степен „бакалавър", които биха могли да осъществяват функциите на експерти в екип за изпълнение на поръчката. Предвид горното изводът на съда за липса на допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП е неправилeн. Процесното нарушение обаче е отново квалифицирано като нередност по т. 11 вр. т. 16 от Наредбата, което е в противоречие с залегналите в двете точки описания на нарушенията. Отново в конкретния случай се касае за нарушаване на критериите за подбор, които обаче не попадат в обхвата на т. 11 вр. т. 16 от Наредбата. [...]»
В горепосоченото решение на ВАС и предхождащото го първоинстанционно съдебно решение липсва диспозитив за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Самата отмяна на издадения административен акт обаче възстановява висящността на производството пред административния орган, поради което той съвсем правомерно се е произнесъл повторно, спазвайки дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания, както става ясно от горецитираните мотиви, са в две насоки – на първо място, процесните деяния представляват нередности (две нарушения) по смисъла на ЗУСЕСИФ и, на второ място, тези нередности трябва да се квалифицират като нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Ответникът се е съобразил се тези указания и е коригирал правната квалификация, изписана в неговото отменено решение за финансова корекция, като е отразил и двете нередности като нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Следователно обжалваното в настоящото съдопроизводство решение на ответника съответства на материалния закон предвид съобразяването му с указанията по прилагането на материалния закон, съдържащи се във влязлото в сила решение на ВАС. И тъй като става дума за влязло в сила решение, настоящият съд следва единствено да го зачете, а не да ревизира неговите изводи относно това дали деянията на ответника трябва да бъдат окачествени като нередности по ЗУСЕСИФ и дали тези нередности следва да се квалифицират като нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Необходимо е единствено да се обсъди въпросът за размера на финансовата корекция.
В съответствие с чл. 70, ал. 3 ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 1 и 3 от Наредбата за посочване на нередности, ответникът е приложил пропорционалния метод при определянето на финансовата корекция, тъй като в случая не може да се установи размерът на реалните финансови последици на нарушенията. Правилно е свързана с двете процесни нередности разпоредбата на т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която предвижда 5% финансова корекция в „случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор“. Правилно също така, съобразявайки чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, ответникът е определил една финансова корекция за двете нередности в размер на 5% върху поисканите за възстановяване разходи, тъй като за всяка от нередностите правната норма предвижда 5% за корекцията. Следователно обжалваното решение съответства на материалния закон.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи. 1/ В жалбата се изтъква, че е неправилно при нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП да се прилага т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като „констатираното нарушение определя въведени ограничителни критерии за подбор към участниците, а извършената нередност касае дискриминационни критерии“. Съдебната практика обаче се е развила в насока, обратна на поддържания от жалбоподателя довод. ВАС прибягва до поправително тълкуване на разпоредбата на т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приемайки следното: – разпоредбата визира случаите, в които са приложени недискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т. е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор (в случая постъпилите оферти са седем, две от които са допуснати и класирани съответно на първо и второ място /л. 120 – 134, 136 от делото/); – неточност представлява съдържащата се в горепосочената разпоредба фраза „дискриминационни критерии [...]“; – т. 11 касае ограничителни критерии, които не са дискриминационни, за разлика от т. 10, която се отнася до дискриминационни критерии на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания (вж. решение № 9656 / 27.09.2021 г. на ВАС по адм.д. № 5867 / 2021 г., VII о.; решение № 2099 / 07.03.2022 г. на ВАС по адм.д. № 11076 / 2021 г., VII о.). Освен това налице са актове на върховната съдебна инстанция, които окачествяват неправомерните ограниченията относно образователно-квалификационната степен като нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП – ограничително условие, – обуславящо прилагането на т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (вж. решение № 10553 / 19.10.2021 г. на ВАС по адм.д. № 7975 / 2021 г., VII о.; решение № 9185 / 16.08.2021 г. на ВАС по адм.д. № 4558 / 2021 г., VII о.). Същото се отнася и до ограничителните условия, съдържащи субективни понятия (решение № 9687 / 15.07.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4035 / 2020 г., VII о.; решение № 12280 / 01.12.2021 г. на ВАС по адм.д. № 7595 / 2021 г., VII о.; решение № 2099 / 07.03.2022 г. на ВАС по адм.д. № 11076 / 2021 г., VII о.). С оглед на горното следва да се обобщи, че не е налице твърдяната от жалбоподателя несъвместимост между чл. 2, ал. 2 ЗОП и т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като и двете разпоредби визират ограничителни условия, които жалбоподателят е заложил в процедурата за възлагане на процесната обществена поръчка. 2/ Жалбоподателят заявява с жалбата си, че не може да се ориентира в основанията на оспорения административен акт, тъй като „от една страна нарушението е ограничително, критериите са неясни и създават предпоставки за неясно третиране на участниците. Ако УО смята, че не са достатъчно ясно описани в документацията критериите за възлагане, то относимата нередност от Наредбата е друга“. Още при отмяната на първото решение на ответника, издадено по повод на разглежданите в настоящия процес нередности, ВАС е отбелязал следното: „Наличието именно на неясни и неточни указания, създават предпоставки за проява на субективизъм от страна на помощния орган и това води до невъзможност да се извърши преценка доколко обективни биха били действията на този орган при извършване на проверка за съответствие на техническите предложения на участниците с изискванията на възложителя. Именно в това се изразява и допуснатото нарушение от страна на бенефициера [...]“. Следователно неяснотата е пряко свързана със субективната преценка на предложенията в процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка, а по-горе вече беше обосновано, че субективната преценка е нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, което се санкционира по т. 11, б. „б“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. 3/ В жалбата е развит следния довод: „[...] за възложителя не става ясно какъв е размерът на разходите, поискани за възстановяване по засегнатия договор и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Размерът на сумата, която сочи УО, е в размер на 470400 лв. без ДДС, но това се явява сумата, стойност на договора за услуга“. Действително в мотивите на обжалвания административен акт не се съдържат данни относно размера на разходите, чието възстановяване е поискано от жалбоподателя. Този размер обаче може да бъде извлечен от приложените по делото доказателства. Издадените от ответника решения от 01.07.2019 г. и от 14.12.2021 г. сочат, че жалбоподателят е подал – във връзка с проект ИСУН № BG16M1OP002-1.009-0002-C03 „Инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на канализационна мрежа в гр. Тутракан“ – искания за междинно плащане в размер на 2223942,71 лв. и за окончателно плащане в размер на 2180336,26 лв. В решението за междинното плащане е отбелязано, че по повод на процесния договор за възлагане на обществена поръчка, сключен между жалбоподателя и „Конкредо“ ЕООД, са подадени за верифициране разходи без ДДС по фактура от 24.01.2019 г., както следва: 94080,00 лв., от които 79610,49 лв. БФП (т.е. БФП възлиза на 84,62% от общите разходи) и 14469,51 лв. собствено финансиране. Това означава, че 84,62% от общата сума (470400,00 лв.) по гореспоменатия договор без ДДС са за възстановяване, т.е. 470400,00 лв. х 84,62% = 398052,40 лв. Следователно размерът на финансовата корекция трябва да бъде изчислен така: 398052,40 лв. х 5% = 19902,62 лв. С оглед на тези изчисления се налага изводът, че, определяйки финансова корекция в размер на 19902,62 лв., ответникът е изходил от правилно фиксирана сума за възстановяване и е извършил коректни калкулации. 4/ Жалбоподателят поддържа тезата, че оспореният административен акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като предходното решение на ответника от 18.04.2019 г. за определяне на финансова корекция (касаещо същите нередности като обжалваното решение) е отменено с решение № 68 / 01.07.2019 г. на Административен съд – Силистра по адм.д. № 108 / 2019 г. и решение № 4104 / 13.04.2020 г. на ВАС по адм.д. № 9851 / 2019 г., VII о., като преписката не е била върната на административния орган за ново произнасяне и следователно ответникът в противоречие с горепосочените решения е издал обжалваното в настоящото производство решение. Така изложената правна теза е несъстоятелна. Както вече се спомена по-горе, отмяната на административен акт, която не е съпроводена от решаване на административния въпрос по същество на основание чл. 173, ал. 1, пр. посл. АПК, възстановява висящността на производството пред административния орган. Ето защо, независимо от това дали преписката е върната на органа или не, органът може да издаде нов административен акт по същия административен въпрос, така че последният в крайна сметка да бъде решен, при положение че това не е сторено от съда. Нищожност в случая би била налице, ако, въпреки дадените с горепосочените съдебни решения указания, ответникът бе квалифицирал процесните нередности така, както те са били квалифицирани в неговото предходно (отменено) решение за финансова корекция. Ответникът обаче е съобразил в последващото си решение правната квалификация, дадена от съда, поради което настоящото му решение не противоречи, а напротив – то е съобразено със влезлите в сила съдебни решения, – поради което за нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК не би могло да се говори.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, жалбата трябва да бъде отхвърлена, поради което жалбоподателят дължи – по силата на чл. 143, ал. 3 АПК – на юридическото лице, в чиято структура попада ответника (арг. § 1, т. 6 ДР на АПК) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. в съответствие с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Тутракан, ЕИК *********, срещу решението от 22.02.2022 г. по сигнал за нередност № 776, издадено от ръководителя на управляващия орган на оперативна програма “Околна среда 2014 – 2020 г.”.
ОСЪЖДА Община Тутракан, ЕИК *********, да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 100,00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ................................