№ 12841
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р
при участието на секретаря Т.В
като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20221110127497 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
М. Г. И., ЕГН **********, и В. А. И., ЕГН **********, срещу А. Й. И., ЕГН **********,
бивш съпруг на първата и баща на втората молителка, която се поддържа и в съдебно
заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо молителките актове
на домашно насилие, както следва: на 24.05.2022 г., около 20,00 часа, в съвместно
обитаваното от страните жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, ул.
„Промишлена“ № 30, ет. 7, ап. 26, предоставено по реда на чл. 56 СК за ползване на
молителката М. Г. И., ЕГН **********, с решението за развод, ответникът, след употреба на
алкохол, обиждал двете молителки в присъствие на дежурни полицаи от VI РУ-СДВР, като
по отношение на молителката М. Г. И., ЕГН **********, използвал следните обидни думи и
заплахи: „майка ти да еба курвенска“, „малко ти беше боя, ще те заключа и ще те пребия“,
„боклук“, „курва“, а по отношение на молителката В. А. И., ЕГН ********** – „майка ти е
боклук“, „да ви еба майката курвенска“, „изостряш отношенията между мен и майка ти, ще
си имаш сериозни проблеми“; на 09.06.2022 г., около 07:15 часа, ответникът блъскал вратата
на жилището и заплашил с побой молителката М. Г. И., ЕГН **********; в периода
24.05.2022 г. – 09.06.2022 г., ответникът всекидневно звънял по няколко пъти на ден по
домофона на жилището, звънял на звънеца на входната врата на апартамента и блъскал по
вратата; на 11.06.2022 г. след поредно звънене по домофона на жилището, ответникът се
обадил от непознат номер на телефона на молителката М. Г. И., ЕГН **********, и я
заплашил, че иска да влезе в жилището, да изнесе каквото желае и да го остави в заложна
къща, след което около 20:15 часа се появил пред вратата на жилището с мотика и започнал
1
да я разбива; на 12.06.2022 г. ответникът се е настанил в портиерното помещение във входа
на жилищната сграда и около 23:15 часа казал на М. Г. И., ЕГН ********** - „ще ви еба
майката курвенска“, „ще ви смачкам и двете“, „малко ти беше“, а на В. А. И., ЕГН
**********, казал, че ще заключи майка й в мазето, че там ще я бие и боят й е бил малко.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище
по молбата за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лица, които твърдят
лично да са пострадали от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирани да търсят защита лица. Ответникът е бивш съпруг на
първата молителка и баща на втората /л. 7-8 от делото/, предвид което попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено емоционално и психическо насилие. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно процесният акт на домашно насилие от 24.05.2022 г. по време,
място, начин на извършване, като е посочено и авторството му. На този акт на домашно
насилие обаче в молбата се твърди да са присъствали полицейски служители, поради което
декларацията се явява негодно доказателствено средство да установи същия предвид
наличието на други доказателства за установяването му /предвид разпоредбата на чл. 13, ал.
3 ЗЗДН/. По делото не е поискано да бъдат разпитани полицейските служители и съответно
не са събрани техните показания. За този акт на домашно насилие освен декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН по делото няма други доказателства. Ето защо съдът намира молбата за защита
в частта относно твърдения акт на домашно насилие от 24.05.2022 г. за недоказана. По
отношение на останалите процесни актове на домашно насилие по делото няма представени
декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Събрани са обаче гласни доказателствени средства, чрез
разпит на доведения от молителките свидетел м.к.г. тяхна съседка, чиито показания съдът
кредитира, доколкото ги намира за обективни и последователни. От показанията на този
свидетел се установява, че на 11.06.2022 г. /след издаване на заповедта за незабавна защита
по делото от 30.05.2022 г. и нейното връчване на ответника на 01.06.2022 г. – л. 21 и л. 35 от
делото/ ответникът се опитал да разбие вратата на обитаваното от молителките жилище с
мотика и заплашил молителката М. Г. И., ЕГН **********, с думите: „ще те обеся“, „ще те
2
пребия“, „ще видиш какво ще ти се случи“. Пристигнали служители на СОТ, които го
заварили да продължава да се опитва да разбие вратата. Ето защо и предвид показанията на
разпитания свидетел съдът намира да се установява по делото акта на насилие, изразяващ се
в психическо такова, който се твърди да е извършен от ответника спрямо молителката М. Г.
И., ЕГН **********, на 11.06.2022 г. По отношение на молителката В. А. И., ЕГН
**********, съдът съобрази, че в допълнителна молба от 14.06.2022 г., където е поискана
защита за този акт, се сочи, че на тази дата молителката М. Г. И., ЕГН **********,
предупредила другата молителка - В. А. И., ЕГН **********, да не се прибира вкъщи. Освен
това, не се установява последната да се е намирала в жилището по време на акта на насилие
и от събраните гласни доказателствени средства. Ето защо съдът приема, че по делото се
установява единствено, че на 11.06.2022 г. ответникът е извършил акт на домашно насилие
спрямо първата молителка. По отношение на останалите твърдени актове на домашно
насилие по делото не се събраха доказателства. По отношение на молителката В. А. И., ЕГН
**********, по делото не се доказа извършването на твърдените актове на домашно
насилие, поради което в тази част молбата за защита следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие и
обстоятелството, че по делото се установява, че след постановяване на заповедта за
незабавна защита ответникът е нарушил забраната да се въздържа от извършване на
домашно насилие, съдът намира, че следва да бъдат наложени спрямо ответника мерките за
защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се
въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата М. Г. И., ЕГН **********,
отстраняването му от съвместно обитаваното с пострадалата М. Г. И., ЕГН **********,
жилище, както и забраняване на ответника да се доближава до молителката и обитаваното
от нея жилище на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки /освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово
задължение/ следва да се наложат за максималния срок от 18 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо
поведение.
3
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 500,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката М. Г. И., ЕГН **********, има право на разноски,
които се установяват в размер на 680,00 лв. /за една от двете субективно съединени молби за
защита/. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с уважената молба за защита, подадена от името на
М. Г. И., ЕГН **********. Следва на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да бъде осъдена
молителката В. А. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. с оглед отхвърлянето на подадената
от нейно име молба за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. Й. И., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. Й. И., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Г. И., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН А. Й. И., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с М. Г. И., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. „Овча купел 1“, ул. „Промишлена“ № 30, ет. 7, ап. 26, за срок от 18 месеца,
считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН А. Й. И., ЕГН
**********, да не доближава М. Г. И., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН А. Й. И., ЕГН
**********, да не доближава обитаваното от М. Г. И., ЕГН **********, жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, ул. „Промишлена“ № 30, ет. 7, ап. 26, на
разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН А. Й. И., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
4
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на А. Й. И., ЕГН **********, глоба в размер на
500,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 106595/27.05.2022 г., допълнена с молба с вх. №
121947/14.06.2022 г., В ЧАСТТА, с която се търси защита за В. А. И., ЕГН **********, при
твърдения за извършени от А. Й. И., ЕГН **********, актове на домашно насилие в периода
25.05.2022 г.-11.06.2022 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН А. Й. И., ЕГН **********, да
заплати на М. Г. И., ЕГН **********, разноски в размер на 680,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН А. Й. И., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. А. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5